№ 681
гр. Варна, 17.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500333 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 1804/12.01.2022 г., депозирана от
“Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Христо И., срещу Решение № 2025 от
14.12.2021 г., постановено по гр. д. № 12585/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че Б. М. В. не дължи на
жалбоподателя сумата от 1021.62 лева, представляваща стойност за електрическа енергия за
периода от 10.11.2020 г. до 7.02.2021 г. за обект за потребление, находящ се в гр. Варна,
**************, за което вземане е издадена фактура № ********** от 9.02.2021 г., на
основание чл. 124 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от насрещната страна – Б. М. В., чрез адв. Ц.Д..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок. Същата е
редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
1
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
поради постановяването му при противоречие с материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че
корекционната процедура се издава на лицето, което е посочено като ползвател на мрежата.
Излага доводи, че считано от 24.04.2007 г. за ищеца е възникнало задължението по чл. 17, т.
3 от ОУ да уведоми електроразпределителното дружество за прехвърлянето на
собствеността върху процесния обект на потребеление. Сочи, че подобно уведомяване не
било извършено до датата на проверката – 7.02.2021 г., а впоследствие на 11.03.2021 г.
Сочи, че към датата на проверката действат ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
Твърди, че техническата проверка е извършена в присъствието на независим свидетел, като
за същата е изготвен и констативен протокол, подписан и от служители на
електроразпределителното дружество, от където извежда доводи за спазване на
изискванията на чл. 58 ПИКЕЕ. Посочва, че сумата от 1021.62 лева, за която е издадена и
процесната фактура не е обусловена и не се дължи за реално потребена от потребителя
електрическа енергия, а касае корекция на сметка. Излага доводи, че фактическия състав, от
който възниква правото да се извърши корекция, не включва като елемент наличието на
виновно действие или бездействие, осъществено от страна на абоната. Сочи, че процесното
вземане се дължи на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от Б.В., чрез адв. Ц.Д., се
излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. За правилен намира извода на
първоинстанционния съд, че ищецът няма качеството на потребител на електрическа
енергия. Депозираната въззивна жалба намира за бланкетна, доколкото не са изложени
конкретни оплаквания, в какво се състои твърдяната неправилност на обжалвания съдебен
акт. Счита за правилни изводите на съда, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение, по което ищецът да има качеството на потребител на
електрическа енергия, доколкото собствеността върху обекта за потребление е била
прехвърлена от ищеца още през 2007 г. Сочи, че ищецът не е бил длъжен да уведомява
електроразпределителното дружество за прехвърлянето на собствеността, която
впоследствие отново е била прехвърлена през 2009 г. Излага доводи, че процесният обект на
потребление е продаден на 24.04.2007 г., а ОУДПЕЕЕМ са одобрени с Решение № ОУ-060
от 7.11.2007 г. Сочи, че ползвате на мрежата е новият собственик на недвижимия имот, от
където извежда аргументи за недължимост на претендираната сума от страна на ищеца.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна, в
случай, че надвишава минималните размери по Наредба № 1/2004 г.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството е допустимо,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 1804/12.01.2022 г.,
депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х.И., срещу Решение № 2025 от
2
14.12.2021 г., постановено по гр. д. № 12585/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което
е прието за установено в отношенията между страните, че Б. М. В. не дължи на
жалбоподателя сумата от 1021.62 лева, представляваща стойност за електрическа енергия за
периода от 10.11.2020 г. до 7.02.2021 г. за обект за потребление, находящ се в гр. Варна,
**************, за което вземане е издадена фактура № ********** от 9.02.2021 г., на
основание чл. 124 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 333/2022 г. на 9.03.2022 г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3