Определение по дело №611/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 24.09.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 24.09.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00611 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от А.С. против Решение № 427 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4143/2018 г. на РС – П., в частта с която по предявените от "Е." АД /с предишно наименование "С. Ж. Е." АД/ срещу А. С. искове по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата 1401, 24 лв. – договорна лихва за периода от 07.04.2014 г. до 29.10.2015 г. по Договор за потребителски кредит "Е." № 303560/08.05.2012 г., за което вземане е издадена Заповед № 6092/02.11.2015 г. по ч. гр. д. 7615/2015 г. по описа на РС-П.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като в заявлението, респ. в заповедта за изпълнение и в исковата молба уважената и обжалвана претенция, се различават в заповедното и исковото производство. В заявлението сумата се претендира като договорна лихва, в петитума на исковата молба е посочена като възнаградителни лихви, а съдът е уважил сумата от 1401, 24 лв. като договорна лихва, поради което счита, че не е била предявена валидна искова претенция в срока, указан от съда – с произтичащите от това последици – прекратяване на исковото производство в тази част и обезсилване на заповедта за изпълнение. Въз основа на изложеното се иска обезсилване на решението в обжалваната част от въззивната инстанция и прекратяване на производството  в частта и присъждане на разноски пред всички инстанции. Евентуално в жалбата се релевират съображения и за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за това, че съдът неправилно е приел, че се дължи сумата от 1401, 24 лв., независимо, че е не е обявена предсрочна изискуемост на главницата; че ищецът не е ангажирал доказателства за редовността на воденото от ищеца счетоводство, чиято редовност е изрично оспорена с отговора на исковата молба; не е установено по делото реалното предаване на сумата по процесния договор, поради което претенциите за главница и акцесорните вземания са останали недоказани. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло на предявените искове и присъждане на разноски в пълен размер пред всички инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който по подробно изложени съображения изразява становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Уточнява, че процесната наречена като редовна/договорна или възнаградителни лихва за процесния период се дължи и претендира на осн. чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. т. 8, вр. чл. 2, ал. 2, чл. 4, ал. 2 от процесния договор за кредит. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са внесени дължимите държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.10.2019 г. от 10,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.