№ 92
гр. гр. Д., 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20243200900094 по описа за 2024 година
Търговско дело № 94/2024 г. по описа на Окръжен съд – Д. е образувано
по молба вх. рег. № 4112/24.06.2024 г. на регистратурата на Окръжен съд – Д.,
подадена от подадена от „П.“ ЕООД гр. Д., ***, ЕИК *** с която срещу „Г.“
ЕООД гр. В., ***, при условията на обективно съединяване са предявени
следните искове:
Иск за плащане на сумата от 200 000.00 лв., представляваща неплатена
цена по договор за търговска продажба, претендиран на основание чл. 79 във
вр. с чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ,
Иск за плащане на сумата от 75 000.00 лв., представлява обезщетение за
вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на
забавата ( 01.01.2021 г. – 23.06.2024 г. ), претендиран на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 303а, ал. 3 ТЗ.
В законоустановения срок по чл. 367 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил
истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е
представил писмени доказателства.
Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е
посочил доказателства и не е представил писмени доказателства.
1
В първото съдебно заседание, проведено на 08.10.2024 г., ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника при условията на чл. 238 - 239 ГПК.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе
предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
В процесния казус са налице предпоставките на чл. 238 – 239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е подал писмен отговор, не е взел становище, не е
направил възражения, не е оспорил истинността на представен документ, не е
посочил доказателства и не е представил писмени доказателства и не се е явил
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, като са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – чл. 238,
чл. 239 ГПК.
От доказателствата по делото се установява вероятната основателност
на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Между страните по делото са възникнали облигационни отношения по
договор за търговска продажба по см. на чл. 318 ТЗ, по силата който „П.“
ЕООД като продавач се е задължил да прехвърли на „Г.“ ЕООД като купувач
собствеността на стоки ( 1 176.56 т. пшеница ) срещу цена от 441.201 лв.,
която купувачът се задължил да му заплати.
Продавачът е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата
на чл. 187 ЗЗД да предаде на купувача продадената стока, но купувачът не е
изпълнил задължението по чл. 200 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за плащане на
пълния размер на цената, като е останал задължен със сумата от 200 000.00 лв.
Налице е пълно неизпълнение на задължението на купувача по чл. 200
ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ за плащане на цената.
С оглед виновното неизпълнение на задълженията си, длъжникът дължи
и обезщетение за вреди по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 303а ТЗ.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
2
Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземания на
„П.“ ЕООД срещу „Г.“ ЕООД, произтичащи от облигационно отношение по
договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318 и сл. ТЗ.
В разглеждания случай, сделката е документирана и с първичен
счетоводен документ по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗСч – гореизброената фактура,
притежава всички реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСч:
наименование и номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване;
наименование, адрес и номер на идентификация по чл. 84 ДОПК на издателя и
получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция; име и
фамилия на съставителя. Данъчната фактура документира наличието на
търговска сделка между страните, обективираща основните елементи на
търговската продажба по см. на чл. 318 и сл. ТЗ.
Ищецът, в качеството си на продавач, видно от писмените доказателства
по делото ( 34 бр. пътно-прехвърлителни разписки за периода 05.12.2019 г. –
12.12.2019 г. ) е изпълнил своите задължения по чл. 187 ЗЗД, като е предал
стоката и е прехвърлил собствеността й на купувача.
Ответникът като купувач съобразно изискванията на чл. 324 ТЗ във вр. с
чл. 194 ЗЗД е приел вещта, прегледал я е в течение на времето, обикновено
необходимо за това в подобни случаи, като не е констатирал забелязани
недостатъци, като по този начин е одобрил вещта с оглед разпоредбата на чл.
324, изр. 2 ТЗ във вр. с чл. 194, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаването на стоката или на документите, които му дават право
да я получи, освен ако е уговорено друго.
По делото не се установи изпълнение на задължението на купувача за
плащане на цената съобразно чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327 ТЗ, поради
което същият дължи реално изпълнение на основното си задължение за
плащането на цената на продадените стоки в размер на исковата сума.
С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на
исковата претенция за плащане на цената на продадените стоки, както и на
акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на
иска, поради което следва да се уважи.
3
Решението се основава на наличието на предпоставките за
постановяване нае неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски
по делото в размер на сумата от 1 517.55 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 3 684.46 лв. с оглед представения списък на разноските по
чл. 80 ГПК.
С оглед изложените съображения, Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД гр. В., *** да заплати на „ П.“ ЕООД гр. Д., ***,
ЕИК *** с която срещу „Г.“ ЕООД гр. В., ***, сумата от 200 000.00 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, ведно със
законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – 24.06.2024 г. – до
окончателното й изплащане, 75 000.00 лв., представлява обезщетение за вреди
от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата (
01.01.2021 г. – 23.06.2024 г. ), както и разноски по делото в размер на сумата от
11 102.20 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 17 760.00 лв.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
4