РЕШЕНИЕ
№ 1610
гр. Бургас, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232120101712 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализационни
услуги” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П. – 4400, ул. ****,
представлявано от ****, действащо чрез пълномощника си адвокат Д. С., против Н. И. Ц. с
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. *****, с която се претендира
установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 128/17.01.2022 г. по ч.гр.д. № 4459/2022 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сумата от 1 858. 40 лева - главница, представляваща дължима стойност по
неплатени месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
периода 04.10.2010 г. – 17.05.2022 г., както и сумата от 388. 17 лева - мораторна лихва,
начислена за периода от 04.10.2010 г. до 17.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 16.06.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на горните суми се основават на твърдения, че ответникът
е ползвател на ВиК услуги и титуляр на водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ****, за
което били издадени месечни фактури за главница и лихви за периода от 04.10.2010 г. до
17.05.2022 г.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл.
86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,чрез
пълномощника му адвокат П. З., с който по същество исковете се оспорват като
неоснователни, като се излага, че ответникът не е собственик на процесния водоснабден
имот, който бил собственост на бившата му съпруга и се ползвал от нея. Ответникът от
месец август 2011 г. живеел трайно в гр. Бургас, предвид което и не ползвал услугите на
ВиК дружеството. Оспорват се и представената счетоводна справка и карнетите за отчитане
на потреблението. Също търси присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът депозира възражение за прихващане, което се явява
несвоевременно заявено, съгласно чл. 133 от ГПК, и следователно не следва да бъде
разглеждано.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 4459/2022 г. по описа на съда, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите,
предмет на установителния иск по настоящото дело. Длъжникът е депозирал в
законоустановения срок възражение срещу заповедта, поради което и съдът е указал на
заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да предяви иск за установяване на
вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес на ищеца от водене на
установителния иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се установяват от справка в табличен вид. В същата е
посочен номер на фактура, но липсва дата на издаване, отчетен период и изразходено
количество вода. Действително са представени годишни карнети за отчитане на водомера,
видно от които е са начислявани служебно суми за неосигурен достъп през по-голяма част в
периода от 2010 г. до 2022 г. Така представените книжа за оспорени от ответника.
От другите данни по делото е видно, че процесният водоснабден имот е собственост
на Т.С. Я., бивша съпруга на ответника, като бракът им, сключен на 23.11.1991 г. е
прекратен на **** г.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на претенциите следва да се изследва
облигационната връзка между страните и дали ответникът е собственик на всеки от
водоснабдените имоти.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2, букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби
на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от
2
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи също определя като потребители на
услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от
1994 г., която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на
имоти в етажната собственост.
Действително по делото е представен договор № 10180061 от 01.09.1998 г., сключен
между страните досежно процесната партида. Действително при това положение се налага
извода, че предвид обстоятелството, че процесната партида с абонатен номер **** е била
открита преди 2000 г., приложение следва да намери действащата преди 2000 г. нормативна
уредба с предмет регулиране на обществените отношения по повод предоставяне на В и К
услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена на основание чл. 201, ал. 1 от
Закона за териториално и селищно устройство от министъра на териториалното развитие и
строителството (обн. ДВ, бр. 77 от 23.09.1994 г., отм. 12.10.2004 г.), ползването на води от
водоснабдителните системи и заустването на отпадъчни води в канализационните системи
се извършва въз основа на: 1. сключен договор между експлоатационните предприятия „В и
К“ и абонатите - юридически лица и търговци физически лица; 2. разрешително от
експлоатационното предприятие „В и К“ за абонатите физическите лица - собственици на
имоти или от етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 16 от 1998 г.)
предвижда, че ползването на води от водоснабдителните системи и включването на
отпадъчни води в канализационните системи се извършва въз основа на писмен договор за
водоснабдяване, който се сключва между експлоатационното предприятие „В и К“ и: 1.
собственика на имота по негова писмена молба; 2. всеки един от собствениците на
водоснабдявани имоти в сгради - етажна собственост - по молба, подписана от тях, към
която се прилага решение на общото събрание за определяне на абонатите по чл. 1, ал. 2, т.
1; 3. пълномощник на собственика на водоснабдявания имот, който може да бъде
управителят или председателят на управителния съвет на етажната собственост,
ползвателят, наемателят или друго упълномощено лице. От анализа на приложимата правна
уредба и предвид събраните по делото доказателства може да се направи извод, че по делото
не е установено при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца наличието
на облигационно правоотношение, по силата на което ответникът да носи задължението за
заплащане на В и К услуги, потребени във водоснабдения имот, тъй като не се установява
към датата на сключване на договора да има качеството на собственик.
3
При това се налага извода, че ответникът няма качеството на потребител, тъй като
имотът никога не е бил негова собственост. При това само на това основание исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По повод възражението на ищеца, че ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на
откриване на партидата на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за
собственост или правото на ползване, следва да се отбележи, че не се установи, както вече
бе подробно разяснено по-горе ответникът въобще да е имал качеството на собственик или
ползвател.
Наред с това следва да се отбележи, че по делото не се доказа претенцията и по
размер, тъй като в тази връзка е представена единствено справка в табличен вид. В същата е
посочен номер на фактура, но липсва дата на издаване, отчетен период и изразходено
количество вода, както и стойност за да се установи какво е изразходеното количество вода
през отделните отчетни периоди, каква е неговата стойност и т.н., дали стойността
съответства на изразходеното количество вода и т.н. В тази връзка съдът изрично е указала
на ищеца доклада на делото, че следва да установи доставянето, отвеждането и
пречистването на вода до процесния водоснабден имот, извършването на доставки по него,
ведно с размера на изразходеното количество вода и неговата стойност и съответния период
на потребление т.е. и размера на задълженията за главница и лихва в периода на
претенцията. Освен това така представена справка е оспорена, като ищцовото дружество е
задължено да представи поисканите с отговора на исковата молба документи, в частност и
фактурите, обективиращи претендираните от него вземания, като е уведомен за последиците
по чл. 161 от ГПК. Същите обаче не са представени, поради което и съгласно чл. 161 от ГПК
съдът намира исковете за недоказани и по размер.
Наред с това ищецът бе задължен да представи цялата преписка по откриване на
процесната партида, което отново не бе сторено, което само потвърждава гореизложения
извод, че представянето само на договора от 1998 г. не обосновава качеството на потребител
на ответника към този момент, още по-малко в периода от 2010 г. до 2022 г. Между другото
същият е посочен като страна по договора, но липсва отбелязване, че има качеството на
негов абонат, като в самият договор изрично е посочено, че абонат е собственика или друго
упълномощено лице, за което както се спомена липсват доказателства да има съответното
качество.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора и с оглед претенциите на страните за присъждане на
направените по делото разноски, следва да се остави без уважение искането на ищеца за
присъждане на разноски по делото. Ответникът има право на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
да получи сторените от него разноски по делото в размер на 630 лв. за изплатеното от него
адвокатско възнаграждение.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. П. – 4400, ул. ****, представлявано от ****,
действащо чрез пълномощника си адвокат Д. С., против Н. И. Ц. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. *****, за установяване дължимостта на
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
128/17.01.2022 г. по ч.гр.д. № 4459/2022 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата от 1 858. 40 лева - главница, представляваща дължима стойност по неплатени
месечни фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за периода
04.10.2010 г. – 17.05.2022 г., както и сумата от 388. 17 лева - мораторна лихва, начислена за
периода от 04.10.2010 г. до 17.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 16.06.2022 г.
Осъжда “Водоснабдяване и канализационни услуги” ЕООД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. П. – 4400, ул. ****, представлявано от ****, да заплати
на Н. И. Ц. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. *****, сумата от
630 лв. /шестстотин и тридесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5