Присъда по дело №145/2022 на Окръжен съд - Кърджали

На подсъдимата И. М. Х. от гр. К. с ЕГН **********, е предявено
обвинение по чл.249 ал.1, във вр.с чл.26.ал.1 от НК, за това, че на 26.02.2022
г. в гр. К., при условията на продължавано престъпление, използвала
платежен инструмент - дебитна банкова карта с № ****************,
издадена от „П.И.Б." АД на А. М. С. от гр. К., без съгласието на титуляра А.
М. С., както и данни от платежен инструмент - персонален идентификационен
номер за посочения платежен инструмент, без съгласието на титуляра А. М.
С., като деянието не представлява по-тежко престьпление
Подсъдимата И. М. Х. в съдебно заседание признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – Глава двадесет и
седма от НПК. В последната си дума заявява, че съжалява много за
извършеното и моли за минимално наказание.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание счита, че
с оглед събраните доказателства обвинението било доказано и моли съда да
признае подсъдимата Х. за виновна в извършването на престъплението по чл.
249, ал. 1, във вр. с чл. 26. ал. 1 от НК. По отношение на наказанието, което
следвало да бъде определено, предлага на съда то да е при условията на
чл.58а ал.4 от НК, доколкото били налице множество смекчаващи вината
обстоятелства – неосъждА., признала вината си, започнала да възстановява
паричните суми. Счита, че са налице основания да й бъде определено
наказание под минимума, който е предвидил законодателят, а именно
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, което на основание
чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години. По
отношение на предвиденото наказание „глоба”, предлага същата да бъде
наложена в размер на 800 лева.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
и правна стрА. следното:
Подсъдимата И. Х. работела в магазин „Лидл" в К.,като на 26.02.2022
г.била на работа. Около 19.30 часа, когато смяната й свършила, била сама в
съблекалнята на магазина. На пода в помещението, пред едно от шкафчетата,
Х. видяла дебитна карта и бележка с цифри - пин код на картата. Разгледала
дебитната карта, като на същата прочела, изписано с латински букви, името
на своя колежка - А. С.. Подсъдимата взела дебитната карта и бележката с
пин кода, след което напуснала работното си място. Около половин час по-
късно Х. отишла да пазарува в магазин „А.-Г", намиращ се в гр. К. на бул.
„Х.Б.", стопанисван от ЕТ „М.Г.". Там направила покупки за 10.26 лв., които
платила със средства от банковата сметка по дебитната карта, издадена на А.
С., чрез безконтактно използване на дебитната карта. След излизане от
магазин „А.-Г", подсъдимата Х. използвала дебитната карта и пин кода за нея
на банкомат - АТМ № 053*** на „Ц.К.Б." АД, намиращ се до входа на същия
1

магазин. Подсъдимата последователно въвела дебитна карта №
****************, издадена от „П.И.Б." АД на А. М. С. от гр. К. в банкомата
и избрала съответния пин код, като извършила успешна транзакция в 20.06
часа и изтеглила сума от 400 лв. от банковата сметка по дебитната карта.
Междувременно свидетелката А. М. С. установила, че сред личните й вещи в
дамската й чанта, която била оставила в служебно помещение в магазин
„Лидл", липсвали дебитна карта, издадена на нейно име от „П.И.Б." АД и
бележката с пин кода за ползване на картата. Чрез мобилно приложение за
онлайн банкиране, С. разбрала, че на същия ден в 20.06. часа и 20.08 часа
дебитната карта и пин кода били използвани в магазин „А.-Г" и на банкомат
на „Ц.К.Б." АД, намиращи се в кв. В. в гр. К.. С. сигнализирала на телефон
112, а полицейските служители, които се заели с изясняване на случая,
веднага отишли в магазин „А.-Г" и до банкомата, намиращ се до входа на
същия магазин. На двата обекта намерили документите за използването на
дебитната карта на С., а именно: бон на „Борика" за извършена транзакция с
карта ---- **** от 26.02.2022 г. и бележка за покупка от магазин „А" - гр. К. от
26.02.2022 г. чрез безконтактно плащане с карта **** ****. На 27.02.2022 г.,
чрез разследващия орган по досъдебното производство подсъдимата си
признала извършеното и възстановила на пострадалата сумата от 400лв.
Горната фактическа обстановка се установява от направеното по реда на
чл. 371 т.2 от НПК самопризнание от подсъдимата Х.; както и от събраните на
досъдебното производство доказателства, а именно от показанията на
свидетелите А. М. С. и Р.А. Х., които съдът кредитира като последователни,
логични и абсолютно кореспондиращи помежду си, както и от от
фотоалбумите, Протоколите за оглед на веществени доказателства, както и от
остА.лите писмени доказателства приети по делото.
С оглед изложеното подсъдимата И. Х. е осъществила от обективна и
субективна стрА. престъпния състав на престъплението по чл.249 ал.1,във
вр.с чл.26.ал.1 от НК – на 26.02.2022 г. в гр. К., при условията на
продължавано престъпление, използвала платежен инструмент - дебитна
банкова карта с № ****************, издадена от „П.И.Б." АД на А. М. С. от
гр. К., без съгласието на титуляра А. М. С., както и данни от платежен
инструмент - персонален идентификационен номер за посочения платежен
инструмент, без съгласието на титуляра А. М. С., като деянието не
представлява по-тежко престьпление.
От обективна стрА. по несъмнен начин се установи авторството на
деянието по чл.249 ал.1, във вр.с чл.26.ал.1 от НК и начина на
осъществяването му – подсъдимата Х. е използвала платежен инструмент,
както и данни от платежен документ-персоналния идентификационен номер,
без съгласието на титуляра.
Безспорно подсъдимата е извършила престъплението от субективна
стрА. при форма на вината пряк умисъл – същата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
2

общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Това е така,
тъй като несъмнено, с оглед степента на физическото й и психическо
развитие, същата е съзнавала, че използва чужд платежен инструмент, без
съгласието на собственика му. Налице е продължавано престъпление по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, защото отделните деяния са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и от
субективна стрА. продължение на предшестващите.
Причините, способствували за извършване на престъплението от
подсъдимата, се свеждат до желание за лесно облагодетелстване.
При налагане на наказанието на подсъдимата Х. за извършеното
престъпление по чл. 249 ал.1,във вр.с чл.26.ал.1 от НК, съдът отчитайки
обществената опасност на дееца като невисока, а тази на деянието като
типична, и като взе предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността й
обстоятелства, а именно: младата възраст, чистото съдебно минало,
направеното признание на досъдебното производство, голямата част от
сумата е върната и намира, че с оглед изложеното и съобразявайки
предвидения в закона размер за това престъпление - „лишаване от свобода” за
срок от 2 до 8 години, в случая са налице многобройни смекчаващи
отговорността - такива, при което и най-лекото предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, като предвид разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 и сл. от НПК,
едновременно са налице условията на чл.58а ал.1 – ал.3 от НК и на чл.55 от
НК, като разпоредбите на чл.55 от НК са по-благоприятни за подсъдимата от
разпоредбите на чл.58а ал.1 – ал.3 от НК. Ето защо съдът намира, че на
подсъдимита И. Х. следва да бъде наложено наказание при условията на 58а
ал.4, във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК, под минималния предвиден в закона
размер за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за
срок от шест месеца. Съдът намира, че за постигане целите на наказанието по
чл. 36 от НК – да се въздейства поправително и възпитателно спрямо
подсъдимата, както и предупредително - възпиращо и възпитателно спрямо
нея и остА.лите членове на обществото, не е необходимо изолирането на
подсъдимата от обществото и свойствената му семейна и социална среда,
чрез ефективното изтърпяване на наложеното й наказание. Налице са и
остА.лите предпоставки за приложение на института на условното осъждане –
подсъдимата Х. не е осъждА. на наказание „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, и наложеното й наказание не е по-голямо от 3
години „лишаване от свобода”. Ето защо, и на основание чл.66 ал.1 от НК
следва изпълнението на така наложеното на подсъдимата Х. наказание да
бъде отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.55ал.3 от НК съдът не налага по-лекото наказание „глоба”,
което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото, следва вещественото доказателство1 бр. C-
R.E, след влизане на присъдата в сила да се унищожи.
3

Водим от изложеното, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	16
Дата:	30 септември 2022 г.
Съдия:	Георги Стоянов Милушев

Дело:	20225100200145
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2022 г.

Присъда по дело №145/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите