№ 173
гр. Пазарджик , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201641 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от МБАЛ „ХИГИЯ“ АД, ЕИК *********,
представлявано от изп. директор д-р Ц.С., съд.адрес: гр.Пазарджик, бул.“...“
№29 против НП №НП-13-676-24 от 13.04.2020 година на изп. директор на ИА
„Медицински надзор” - София, с което за нарушение по чл.29, т.4 от Наредба
за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС
№119/22.05.2006 г. /НОПДМП/, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето
/ЗЗ/, на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1 250 лв.
Жалбоподателят моли наказателното постановление, като
незаконосъобразно от материална и процесуална страна да бъде отменено.
Навежда се алтернативно искане за намаляване на размера на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата ИАМО, чрез процесуалния си поддържа, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
1
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На основание заповед №ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г. изменена със
заповед №ИАМП-РД 13-748/27.11.2019 г. па изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, комисия е извършила проверка
на лечебното заведение: „Многопрофилна болница за активно лечение -
Хигия” АД гр.Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „С.И.Р.” № 3.
В хода на проверката било установено следното:
Пациентката Г.Ц.Б. на 33 години била постъпила по спешност в
отделение „Акушерство и гинекология“ на МБАЛ „Хигия” АД, гр. Пазарджик
на 09.05.2019 г. в 07:45 ч., с „Направление за хоспитализация“, издадено от
„Хигия ДКЦ“ ООД гр.Пазарджик.
От „Лист за преглед на пациент в КДН/СО“ №000031 било видно, че
Гергана Цветанова Баракова била постъпила в 7:30 ч. на 09.05.2019 г. и била
прегледана от д-р Ира Стоянкина, насочена е от друго ЛЗ за извънболнична
помощ, поставена била основна диагноза: МКБ №0420 „Преждевременно
пукнат околоплоден мехур е начало на родова дейност в следващите 24 ч.,
терапия: Хоспитализира се по спешност, поради ППОМ."
Предложена била за незабавна хоспитализация в отделение по
„Акушерство и гинекология" на лечебното заведение. Поставена била
окончателна диагноза МКБ №082.1: “Спешно цезарово сечение".
За лекуваш лекар бил определен д-р Станев. В 10.00 часа било
предприето „Спешно цезарово сечение", описано в Оперативен протокол
№65/09.05.2019 г., с оператор д-р Станев.
В История на бременността и раждането №2890/404/2019 г. на Г.Ц.Б.
било приложено „Заявление за избор на лекар'" до Изпълнителния директор
на ЛЗ, чрез което било заявено „предпочитание за извършване на „раждане
/цезарово сечение/" от д-р П.В.С., по КП №005, с цена която трябва да
заплати за извършения избор на лекар - 490 лв. Заявлението било подписано
2
от пациентката на 09.05.2019 г.
За престоя си в лечебното заведение, пациентката Г.Ц.Б. била заплатила
сумата от 490 лв., видно от ПКО №********** от 12.05.2019 г. и справка от
счетоводния отдел на ЛЗ. В IIKO не е посочено основанието за плащане.
За непредоставяне на фискален бон от лечебното заведение бил изготвен
Констативен протокол за липси от дата 21.11.2019 г., подписан от
Изпълнителния директор на МБАЛ „Хигия“ АД, гр. Пазарджик и членовете
на проверяващия екип.
Видно от проверената медицинска документация, Г.Ц.Б. била постъпила
по спешност в лечебното заведение. Извършено било „Спешно цезарово
сечение", като пациентката е заплатила за избор на лекар. Същевременно
обаче лечебното заведение е приело плащането за избор на лекар въпреки
ограничението по чл.29, т.4 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ. В конкретния случай, когато пациентката е попълнила
Заявление за избор на лекар, лечебното заведение е следвало да откаже
въпросния избор и да не иска, съответно приема заплащане за него, тъй като
същият противоречи па чл.29. т.4 от Наредбата за осъществяване правото па
достъп до медицинска помощ, тъй като избора на екип е бил неправомерен.
В този смисъл е прието, че МБАЛ „Хигия“ АД гр.Пазарджик било
нарушило чл.29, т.4 от Наредбата, която предвижда, че „Не се допуска
извършването на избор на лекар/екип: 4. в условията на спешност", във връзка
с чл.81, ал.3 от Закона за здравето.
Нарушението било извършено на 12.05.2019 г., датата па която Г.Ц.Б. е
заплатила с Приходен касов ордер №**********/12.05.2019 г. на лечебното
заведение за избор на екип.
Нарушението било установено на 21.11.2019 г., датата на двустранно
подписан приемо-предавателен протокол, с който била предадена
медицинската документация отнасяща се до пациента.
Нарушението било извършено за първи път.
Във връзка с констатираното нарушение против МБАЛ „Хигия” АД бил
3
съставен акт за установяване на административно нарушение.
Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. Същото било
изпратено по куриер и връчено на жалбоподателя на 14.05.2020 г. Жалбата
против НП била подадена по куриер чрез АНО на 21.05.2020 г., т.е. в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима като
подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол
за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелката Я.Н.-
актосъставителя, както и от писмените доказателства, приети по делото.
Съдът счита, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи,
при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени
са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е
дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства-елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение.
На следващо място съдът намира, че фактът на извършеното нарушение
и неговото авторство в лицето на дружеството-жалбоподател, се доказаха по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Освен
това така описаната и приета за установена фактология не се оспорва от
страните.
Законът за здравето регулира обществените отношения, свързани със
здравеопазването. В глава III, раздел I са предвидени правила, осигуряващи
медицинско обслужване на граждани, като в чл.81 от ЗЗ е предвидено правото
на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ при условията
и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване, което се
осъществява при прилагане на принципите на своевременност, достатъчност
и качество на медицинската помощ, равнопоставеност при оказване на
медицинската помощ, зачитане правата на пациента. Условията и редът за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ са определени с
4
НОПДМП, приета с ПМС №119 от 22.05.2006 г. на основание чл.81, ал.3 от
ЗЗ. В Наредбата въпросите, свързани с възможността за избор на лекар/екип
от пациента, приет за лечение в медицинско заведение за болнична помощ, са
уредени в чл.25–29, като в чл.25 се посочва, че при хоспитализирането му
пациентът може да поиска да избере лекар или екип от медицински
специалисти, за което попълва заявление по образец, което задължително се
подписва от пациента. Разпоредбата на чл.26 НОПДМП предвижда, че след
разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно ръководителят на
екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането. В
разпоредбата на чл.28 от Наредбата е посочена допустимостта на избор на
лекар или екип да бъде извършена за конкретна интервенция, манипулация
или друга специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от
пациента. В чл. 29, т.4 от НОПДМП пък е разписано императивно, че не е
допустимо извършването на избор на лекар/екип в условия на спешност, т.е.
следва да се разбира, че когато пациент е приет за лечение по спешност, а
според §1, т.6 от ДР на НОПДМП "Спешно състояние" е остро възникнала
промяна в здравето на човека, която може да доведе до тежки функционални
и морфологични увреждания на жизненоважни органи и системи.
Горепосочените правни норми са относими към настоящия казус, т.к.
при хоспитализиране в лечебното заведение на гореспоменатата пациентка е
приета по спешност, след което веднага е преценено, че е необходимо да бъде
направена операция – спешно цезарово сечение и такова е направено.
При това положение е било абсолютно недопустимо да се допусне от
страна на дружеството тя да направи избор на лекар за въпросната операция,
още по-малко да плати за него. Всички тези обстоятелства са били известни
за санкционираното дружество, което е следвало да откаже въпросният избор
и да не иска, респ. приема заплащане за него.
При тези данни съдът за категорично установено, че е осъществен
състава на административно нарушение по чл.29, т.4 от НОПДМП, тъй като
дружеството е приело плащане от пациента и е удовлетворило направен от
него избор въпреки законовата забрана за това. За извършеното
административно нарушение, същото законосъобразно е било санкционирано
съобразно чл.229, ал.3 от ЗЗ, която предвижда налагане на имуществена
5
санкция за юридическо лице, което наруши разпоредбите на този закон или
нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл.209 - чл.228в. В
разглеждания случай става въпрос за нарушение на подзаконов нормативен
акт, какъвто е НОПДМП, издадена въз основа на чл.81, ал.3 от ЗЗ.
Възражението на защитата за незаконосъобразност на обжалваното НП,
поради нарушение принципът non bis in idem /не два пъти за едно и също/ за
неоснователно.
В подкрепа на възраженията, по настоящото дело е прието като писмено
доказателство НП №НП-13-676-21 от 13.04.2020г., с което дружеството е
санкционирано на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ, за нарушение на чл.29, т.1 от
ЗЗ, извършено на същата дата и място, досежно заплащане за избор на лекар
от страна на същия пациент, както и по обжалваното в настоящото
производство НП. Разликата между двете НП се състои само в това, че по
едното НП, предмет на настоящото производство, дружеството е
санкционирано за нарушението на забраната по чл.29, т.4, а по второто – на
чл.29, т. от Наредбата, забраняваща допускането на избор на лекар, който да
лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ
лекар на пациента.
Нормата по чл.29 от НОПДМП предвижда общо пет на брой хипотези,
всяка от които въвежда конкретна забрана за избор на лекар/екип. Според
настоящия съдебен състав, когато изборът на лекар/екип е бил допуснат в
нарушение на една, от която и да е от петте хипотези, то ще е налице едно
административно нарушение, защото всяка от петте точки на разпоредбата
съдържа самостоятелен състав. Когато обаче изборът е бил допуснат в
нарушение на повече от една от забраните, то ще са налице толкова
административни нарушения, колкото забрани са били нарушени. В този ред
на мисли е напълно възможно при прием на един пациент да бъдат нарушени
едновременно и петте забрани, при което ще бъдат извършени пет отделни
административни нарушения, защото както вече се каза, всяка от забраните
представлява самостоятелен състав на административно нарушение.
При определяне на обществената опасност на конкретното деяние,
6
респективно санкцията произтичаща от него обаче наказващият орган не се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като не е отчел, множество фактически
обстоятелства.
На първо място следва да се отбележи това, че са били проверени общо
463 отделни случая /ИЗ, ИБР/ за избор на лекар/екип от страна на пациенти,
като от тях са констатирани 39 нарушения, което не представлява нито
фрапиращ нито значителен брой в процентно отношение. Освен това всяко
едно административно нарушение е било санкционирано отделно, дори
когато са били нарушени едновременно няколко забрани по чл.29 от
Наредбата, касаещи един и същ пациент и един и същ направен от него избор.
На следващо място не е отчетено, че всяко едно от установените
административни нарушения е било извършено за първи път, нещо което е
отразено и във всяко от издадените НП, като няма данни дружеството да е
извършвало други аналогични нарушения в минал период.
Важно е да се отбележи, че при определяне на размера на санкцията
АНО е следвало да съобрази и за това, че наказателните постановления са
издадени в момент, когато в страната е било обявено извънредно положение
във връзка с възникнала пандемия в световен мащаб от коронавирусна
инфекция, която продължава развитието си и днес. Ноторно е, че по време на
пандемията и най-вече на извънредното положение, почти всички болнични
заведения в страната излязоха от обичайния си ритъм на работа, доколкото
бяха преустановени планови операции и други медицински интервенции,
неналагащи намеса по спешност. Силно бе ограничен и достъпът на пациенти
за извършване на прегледи, консултации и други неспешни мед.
манипулации. Всичко това пък рефлектира по посока на намаляване на
финансовите приходи на болниците. Също така в голяма част от болничните
заведения, както и в това на санкционираното дружество, бяха обособени
спешни отделения за прием по спешност и лечение от Ковид 19, което пък
наложи да се направят извънредни, но немалки финансови разходи за
недопускането на вътреболнични инфекции и спазването на изискванията за
работа в епидемична обстановка, като например допълнителни разходи за
дезинфекция, лични предпазни средства за болничния персонал, специални
защитни предпазни средства за медицинския персонал в обособените т. нар.
7
Ковид-отделения и т.н.
Поради тези обстоятелства съдът намира, че размерът на санкцията
следва да бъде намален до установени в закона минимум за съответното
нарушение, а именно 500 лв. В този ред на мисли, според настоящия съдебен
състав, целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН ще се постигнат, като
издаденото НП бъде изменено и наложената имуществена санкция бъде
намалена до минималния размер от 500 лева.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО
за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на
03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не
предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако
органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен
за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата
гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и
адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това
е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т.
д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава
извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК.
Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение
8
№3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Вярно е, че тази разпоредба регламентира заплащане на направени от
страна разноски само ако адмистративния акт, респективно НП е отменено, но
съгласно чл.144 от АПК за неуредените въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В този случай съдът намира, че е приложима разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в настояща редакция, която предвижда че размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният
текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко
възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ.
Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
В нормата на чл.78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът, съотв.
ответникът имат право на присъждане на разноските направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В този ред на мисли съдът намира, че
искането е основателно независимо, че се касае за частично отменен/изменен
санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е
законосъобразен, но не до размерана наложената санкция, а съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното
наказание.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно
съдебно заседание и същото не представлява фактическа и правна сложност,
съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
В съответствие с правилото на чл.78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно за сумата от 32 лв..
Разноските по делото са дължими на Изпълнителна агенция
9
„Медицински надзор“, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено
с настоящото решение НП, тъй като тя има статут на юридическо лице по
смисъла на чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
"Медицински надзор".
По делото не е направено искане и от пълномощника на жалбоподателя
за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, поради което съдът не следва да се произнася.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №НП-13-676-24 от 13.04.2020 година на изп. директор на
ИА „Медицински надзор” - София, с което на МБАЛ „ХИГИЯ“ АД, ЕИК
*********, представлявано от изп. директор д-р Ц.С., съд.адрес:
гр.Пазарджик, бул.“...“ №29 за нарушение по чл.29, т.4 от Наредба за
осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, приета с ПМС
№119/22.05.2006 г. /НОПДМП/, във връзка с чл.81, ал.3 от Закона за здравето
/ЗЗ/, на основание чл.229, ал.3 от ЗЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1250 лв., като
НАМАЛЯВА размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ от 1 250
лева на 500 лева.
ОСЪЖДА МБАЛ „ХИГИЯ“ АД, ЕИК ********* да заплати на ИА
„МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР” София направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 32 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10