РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. гр. Д., 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър П. Монев
Членове:Атанас М. Каменски
М.а Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Цонка Г. Радичкова
в присъствието на прокурора З. В. Т.
като разгледа докладваното от М.а Ив. Хараламбиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 2022********** по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №260009/0*.06.2022г. по н.о.х.д. №154*/2018г. Районен съд-гр.Д. е
признал подсъдимия С. Г. С. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 17.12.2017г., в
гр.Д., при управление на МПС-лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ***, по ул.
„Н.П.“ в посока ул.“Б.“, в района от улицата в близост до *** на ж.к. „Д. *“, нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата – *** от ЗДвП, чл.
*** от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на В.
П. С. от гр.Д., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота и
продължително разстройство на съзнанието, като деецът след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. *4*а,
ал.1, б.“а“ във вр. с чл. *4*, ал.1, б.“б“, във вр. с чл. *42, ал.1 от НК и във вр. с чл. 55, ал.1 от
НК му е наложил наказание пробация, включващо следните пробационни мерки: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, изразяваща се в явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично. 2 задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година. На основание чл. *4*г от НК РС-гр.Д. с присъдата си е
лишил подс. С. от правото да управлява МПС за срок от шест месеца, както и приспаднал
1
времето, през което С. е бил лишен от това право по административен ред. В тежест на
подсъдимия възложил и сторените по делото съдебни разноски.
Срещу така постановената присъда са постъпили въззивна жалба от подс.С. чрез
защитника му – адв.Я. и допълнение към въззивната жалба, в които се навеждат доводи за
незаконосъобразност и се настоява се за отмяна на акта и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, отмяна на акта и постановяване на
оправдателен такъв или изменение на присъдата и редуциране размера на наложеното на
подсъдимия наказание. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си
поддържа заявеното в жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и
настоява за потвърждаване на присъдата на РС- гр.Д., алтернативно иска изменение на
присъдата в частта касателно допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата на ЗДвП.
Повереникът на частния обвинител изразява становище за неоснователност на
предприетото обжалване и се солидаризира със становището на представителя на
обвинението.
Д.кият окръжен съд на основание чл. *14, ал. 1 от НПК извърши изцяло проверка на
правилността на атакуваната присъда. Без да се занимава по съществото на делото и
неговата фактология, въззивната инстанция счита, че са налице основанията на чл. **5, ал. 2
във вр. с чл. *48, ал. *, т. 2 от НПК, поради допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като липсват мотиви, които да обосноват произнесения съдебен акт.
Въззивният съд установи, че наличните към присъдата мотиви са изготвени в разрез с
правилото на чл. *05, ал.* от НПК. На първо място, първостепенният съд е нарушил
задължението при изготвяне на мотивите да посочи възприетата от него фактическа
обстановка, т. е. да пресъздаде конкретно приетите от него за безспорно доказани факти и
обстоятелства, въз основа на които обосновава решаващия си извод за виновността на
подсъдимия.
Няма как да не направи впечатление, че наличната в мотивите на РС-гр.Д.
фактическа обстановка дословно преповтаря обстоятелствената част на обвинителния акт,
като единствено фигурата обвиняем е заменена с качеството подсъдим. Очевидната
смислова, стилова и пунктуационна идентичност между обстоятелствената част на
обвинителния акт и частта от мотивите, описваща фактическата обстановка, навежда на
извод, че информацията от прокурорския акт е била механично пренесена в мотивите на
съда. Иначе казано РС–гр.Д. е приел безрезервно фактите така, както са били поднесени с
обвинителния акт, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената
съвкупност и без да изложи собствените си виждания, от кое конкретно доказателство,
събрано по реда на НПК се установява всеки един релевантен факт, подлежащ на доказване
в развилото се производство. Отсъства и обосновка защо се дава вяра на едни доказателства,
а не се кредитират други. В този смисъл следва да се отбележи, че доказателствените
източници са или достоверни, или не. За да бъдат кредитирани или дискредитирани, по
2
отношение на същите следва да се изложат съображения. Необходимо е да се извърши
цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал като се
обоснове кои са относимите обстоятелства, както и да се изложат подробни съображения
кои и защо следва да бъдат приети или отхвърлени. И това процесуално изискване в още по-
голяма степен важи в разглеждания случай, доколкото в хода на съдебното производство
пред районния съд са били разпитани не само свидетелите от списъка към обвинителния акт,
но са били събрани и нови гласни доказателства, депозирани от лица, неразпитвани в хода
на досъдебното производство. Нещо повече, в развилото се пред първоинстанционния съд са
били приобщени нови писмени доказателства, както и са били назначени и приети нови
експертни заключения. Ето защо при този развой на съдебното следствие, решаващият съд
е нямало как да възприеме изцяло, безкритично и дословно фактическата обстановка,
описана в обвинителния документ, а е трябвало да анализира обстойно и задълбочено
всички гласни и писмените доказателства, да посочи кои кредтириа и кои- не и възоснова
на това да изложи възприетата от него фактическа съвкупност по делото. Районният съд не
е сторил това, като анализът на доказателствата е ограничил с изброяването им, с
цитиране на експертните заключения и декларативно изявление, че свидетелските показания
са логични, достоверни и непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Изцяло извън обсега на
дължимото от РС–гр.Д. обсъждане е останало споделеното от подсъдимия. Видно от
протокола от проведеното на 0*.06.2022г. съдебно заседание е, че подсъдимият С. е
депозирал обяснения по обвинението. Следва да се спомене, че основно средство за защита
на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението, които обаче са не само
средство за защита, което подсъдимият упражнява по своя преценка, но са и
доказателствено средство. И доколкото с разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК е
предоставено право на подсъдимия да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е.
законодателят го е освободил от задължението да говори истината, то и достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се преценява на
плоскостта на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда
непосредствено. В настоящия случай РС – гр.Д. не е анализирал депозираните от
подсъдимия обяснения, а само маркирал, че са в противоречие с показанията на
свидетелите относно настъпилото ПТП, поради което и не може да се изгради обоснован
извод за тяхната достоверност или не, респ. да се преценява дали са израз на защитна
позиция, както и дали се оборват или не от останалите събрани по делото доказателства.
В обобщение, приемайки фактите така, както са били поднесени в обвинителния акт,
без да стори изискващия се детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без
да изложи собствените си виждания по тези въпроси, РС-гр.Д. е нарушил един от основните
принципи на наказателния процес, залегнал в нормата на чл. 14, ал.1 от НПК, повеляващ
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изцяло противоречива е мотивировката на районния съд и в частта на вменените на
подс.С. нарушения на правилата за движение по пътищата, визирани в изр. 1 и изр. 2 на чл.
20, ал.2 от ЗДвП, респ. не става ясно дали съдът е приел, че участъкът, в който е възникнало
3
пътно-транспортното произшествие е бил осветен или пък не.
На следващо място по отношение на вида на наложеното на подс.С. наказание, са
изложени твърде лаконични съображения. Видно от диспозитива на проверявания акт
наказанието „пробация” е определено по реда на чл. 55, ал. 2, т. б.”б” от НК – чрез замяна на
предвиденото в нормата на чл. *4*а, ал. 1, б.“а“ от НК наказание лишаване от свобода, при
липса на предвиден най-нисък предел. Решението си затова съдът е обосновал с наличието
на следните смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на
неприключили наказателни производства, добри характеристични данни и оказване помощ
на пострадалата, приемайки ги за многобройни такива, като констатирал отсъствие на
отегчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд намира за нужно да подчертае, че
оказаната от дееца след деянието помощ на пострадалата неправилно е ценена като
смекчаващо обстоятелството, тъй като това е определило приложението на
привилегирования състав по чл. *4*а от НК. Съществен пропуск на решаващия съд в
процеса на индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, е и факта, че на преценка не
е била подложена изготвената и приложена по делото справка картон на водача /л. *15 от
нохд / с данни за наложените административни наказания за допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата. Доколкото се касае за транспортно престъпление, то
съдът безусловно е следвало да я отчете при определяне вида и размера на наказателната
санкция, както и е трябвало да отговори налице ли е или не принос от страна на
пострадалата за настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Съдът констатира липса мотиви на проверяваната присъда и в частта на наложеното
на подсъдимия наказание по чл. *4*г от НК. По отношение на това наказание отсъстват
каквито и да било изложени съображения от районния съд, т.е. налице е пълна липса на
мотиви. И това е така, защото в мотивната част на осъдителния акт единствено е упоменат
размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС, без да е изложена обосновка,
което пък е непреодолима пречка за узнаване на действителната воля на РС –гр.Д..
С оглед на гореизложеното и като установи, че при постановяване на присъдата от
районния съд са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се
отстранят от въззивната инстанция, а същевременно са отстраними, окръжният съд счита, че
следва да отмени присъдата и да върне делото на същия съд за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
Вън от изложеното въззивният състав намира, че изцяло незаконосъобразно е
определение от ***2021г. /л.422 от нохд/, с което РС-гр.Д. е постановил връщане на подс.С.
на веществено доказателство по делото – лек автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег. № ***.
Това е така защото този акт на районния съд е постановен преди да е имало влязла в сила
присъда. Въпросът какво да стане с веществените доказателства по делото е от кръга
въпроси, които се решават при постановяване на присъдата съобразно нормата на чл. *01,
ал.1, т.11 от НПК. А по реда на чл. *06, ал.1, т.4 от НПК за съда е регламентирана
възможност да се произнесе с определение по въпросите относно веществените
доказателства след влизане в сила на присъдата.
4
Предвид изложеното и на основание чл. **5, ал. 2 от НПК Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 260009/0*.06.2022г. по н.о.х.д. № 154*/2018г. по описа
на РС-гр.Д. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от нов състав от стадия на
разпоредително заседание.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5