№ 4475
гр. Варна, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100501978 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на И. Н. П. чрез адвокат
А. И. против решение № 2405 от 25.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110113650 на
Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно
основание член 59 от ЗЗД от въззивника срещу Н. Н. К. и М. Н. К. за осъждането им да
заплатят на ищеца по делото сумата от 1 080 лева, представляваща обезщетение за
държането без основание през периода от 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. на собственото му
строително скеле, състоящо се от 4 броя страници, 4 броя поцинковани метални дъски за
ходене по тях и 8 броя стабилизиращи щанги, с която сума ответниците неоснователно са се
обогатили за сметка на ищеца ведно със законната лихва от 18.10.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; както и е осъден И. Н. П. да заплати на Н. Н. К. и М. Н. К. сума в
размер на 500 лева, представляващи сторени по делото разноски, на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното решение. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил извод за наличие на
право на задържане по член 91 от ЗЗД за ответниците, като не е съобразил, че не е налице
никоя от изискуемите предпоставки за това, а именно: вещта е заключена от ответниците,
които не са позволили на ищеца да я вземе, докато не им плати наем, тоест те са
недобросъвестни държатели на вещта; ищецът е държал вещта на основание сключен между
тях предварителен договор за покупко-продажба на имота, който договор е обявен за
окончателен със съдебно решение, а искът на ответниците срещу ищеца за заплащане на
обезщетение за това, че е държал вещи в имота им, е отхвърлен като неоснователен. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска за сумата от 1 080
1
лева.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за приемане като
доказателство на решение № 1990 от 30.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 6780/2023 г. на
ВРС.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба чрез адвокат С. И., с който същата се оспорва, като същевременно се
излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Настоящият състав на въззивният съд намира, че дадената правна квалификация на
предявения иск от първата инстанция е неправилна. Съгласно приетото в Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че дадената
от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били
дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, въззивният съд следва
служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на
императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на
доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Въззивният
съд не извършва нов доклад, а дължи даване на указания на страните относно релевантните
факти, разпределението на доказателствената тежест и за необходимостта да ангажират
съответни доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада.
С оглед наведените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства настоящият
състав на въззивния съд намира, че искът следва да се квалифицира по член 45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Във връзка с дадената нова правна квалификация на иска следва да бъде разпределена
и доказателствената тежест между страните, като ищецът следва да установи следните
обстоятелства: 1/ че в периода 04.03.2021 г. – 05.08.2023 г. ответниците са задържали
описаното скеле и не са го върнали на ищеца; 2/ противоправно поведение на ответниците;
3/ претърпяна имуществена вреда за ищеца и нейния размер; 4/ че вредата е причинена
умишлено от ответниците – че са знаели, че поведението им е неправомерно, съзнавали са,
че с него ще причинят настъпване на вреда на ищеца, като са искали или допускали
настъпване на вредите; 5/ причинно-следствена връзка между противоправното поведение
на ответниците и причинените вреди. Тъй като съобразно нормата на член 45, алинея 2 ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното, то в тежест на ответниците е да докажат,
че не са действали виновно.
2
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
КВАЛИФИЦИРА иска по член 45 от ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест по следния начин:
Ищецът следва да установи следните обстоятелства: 1/ че в периода 04.03.2021 г. –
05.08.2023 г. ответниците са задържали описаното скеле; 2/ претърпяна имуществена вреда
за ищеца и нейния размер; 3/ че вредата е причинена умишлено от ответниците – че са
знаели, че поведението им е неправомерно, съзнавали са, че с него ще причинят настъпване
на вреда на ищеца, като са искали или допускали настъпване на вредите; 4/
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на ответниците и
причинените вреди.
Ответниците следва да докажат, че не са действали виновно.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1/ Че между страните е бил сключен предварителен договор на 27.01.2012 г. за
довършване в груб строеж на жилищна сграда на четири етажа, находяща се в град Созопол
- ул. „Крайбрежна“ № 7 и прехвъряне на обособени обекти от сградата между Н.К., Л.П. К.
от една страна и И. Н. П. от друга страна;
2. Че М. Н. К. и Н. Н. К. са наследници по закон на родителите си Н.К. и Л.П. К.;
3/ Че е налице влязло на 29.06.2023 г. в сила решение № 384 от 04.01.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 1648 по описа за 2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е обявен за
окончателен сключеният от 27.01.2012 г. предварителен договор между страните по делото;
4/ Че през периода 04.03.2021 г. до 05.08.2023 г. строителното скеле, оставено от ищеца,
е било в недвижим имот, находящ се в град Созопол - ул. „Крайбрежна“ № 7.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за умисъл на ответниците.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в едноседмичен срок от връчване на препис от
настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да изразят
3
становище по доклада и да направят доказателствени искания.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.11.2024 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4