№ 67
гр. Плевен , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия А. Кунчева
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500239 по описа за 2021 година
Депозирана е жалба от А. М. А. срещу отказ с № 5776/12.02.2021 г. на ЧСИ с
рег.№ ** на КЧСИ с район на действие ПлОС като неправилен,
незаконосъобразен и в противоречие на закона и ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ВКС.Твърди, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК във вр. с 10
от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. е настъпило прекратяване на изп.д.
№ 694/2017 г. (изх.№ 25577/15.06.2017 г. последно изп.действие).Прави се
искане да се постанови съдебен акт за прекратяване на изп.д.№ 694/2017 г. и
да се вдигнат всички наложени запори и възбрани.
За ответника по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със
седалище гр.София не е депозиран отговор.
Депозирани са мотиви от ЧСИ Т.К..Жалбата е подадена срещу отказ на
ЧСИ за прекратяване на ИД 694-2017 г. по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като отказът
е обективиран в съобщение с изх.№ 5776/12.02.2021 г.Счита, че няма
основание за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
1
Жалбата е депозирана в преклузивния срок, считано от 17.02.2021 г.,
от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие
от длъжника съгласно чл.435, ал.2, т.6 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ Т.К. да прекрати изпълнително
дело № 2017**0400694 поради липса на правно основание и поради липса на
съгласие за прекратяване на изпълнителното дело от страна на взискателя
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, обективиран в писмо изх.№
5776/12.02.2021 г. до длъжника А.А..
Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Агенция за
събиране на вземания“ЕАД със седалище гр.София, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 22.05.2017 г. по ЧГД № 144/2017 г.по описа на
НРС, с длъжник А.А..
Със заявление от 08.02.2021 г. длъжникът А.А. е направила искане на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК да се прекрати изп.д.№ 694/2017 г. и да се
вдигнат всички наложени запори и възбрани в посочения срок.
От страна на взискателя на 10.02.2021 г. е депозирано становище да не
бъде уважена молбата за прекратяване на ИД поради настъпила перемпция,
тъй като видно от данните по ИД са поискани от взискателя и са извършени
действия от страна на ЧСИ, а именно: постъпили суми по ИД от 03.07. и
12.07.2017 г. от наложен запор, както и молба вх.25182 от 03.07.2019 г. от
взискателя за извършване на справки и налагане на запор.
На 15.06.2017 г. със съобщение изх.№ 25575/15.06.2017 г. е наложен
запор на трудовото възнаграждение на длъжника А.И. при работодател
„Теленор България“ЕАД.
В уведомлението му от 28.06.2017 г. е посочено, че считано от този месец
служителката излиза в отпуск по майчинство, поради което ще бъде направен
само един превод, а след това няма да правят удръжки от възнаграждението
поради посочената причина.
2
На 11.07.2017 г. е извършен превод на сумата от 88.10 лв. на взискателя,
видно от отбелязването върху изпълнителния лист.
На 15.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение до „Първа
инвестиционна банка“АД, като е изпратен отговор на 24.07.2017 г., от който е
видно, че е наложен запор върху сметките на клиента в размер на посочената
в запорното съобщение сума.
На 03.07.2019 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
допълнително проучване на имущественото състояние на длъжника и
прилагане на изпълнителни способи.При справките не са открити нови
банкови сметки, не е открито движимо и недвижимо имущество, не са
открити нови трудови договори.
На 25.07.2019 г. и на 07.10.2020 г. са изпратени напомнителни съобщения
към запорно съобщение с изх.№ 25575/15.06.2019 г. за наложен запор на
трудовото възнаграждение на длъжника, като на 02.08.2019 г. и на 12.10.2020
г. са получени уведомления от работодателя, от които е видно, че А.А. е
служител, но от 21.06.2017 г. е в отсъствие поради временна
неработоспособност и майчинство, като от м.07.2017 г. няма изплатени
възнаграждения от тяхна страна.
На 14.01.2020 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
допълнително проучване на имущественото състояние на длъжника и
прилагане на изпълнителни способи, като при справките не са открити нови
банкови сметки, не е открито движимо и недвижимо имущество, не са
открити нови трудови договори.
На 26.02.2020 г. е изпратена до длъжника призовка за принудително
изпълнение, която не е връчена, тъй като тя не живее на този адрес.
На 07.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до ОББ АД за налагане
на запор на вземане.
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години.
3
Според приетото в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие.
В него е посочено също така, че прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаване на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар.“перемпция“, визирана в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти.Срокът е процесуален преклузивен.
Движението на изпълнителното производство зависи от волята на
взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен
способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни
изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл
авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и
от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни
изпълнителни действия или неизвършени такива.Липсата на активност от
взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до
4
съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, има за правна последица
прекратяване на изпълнителното производство по право.
На 11.07.2017 г. е изплатена на взискателя сумата в размер на 88.10 лв.,
както се посочи, а на 03.07.2019 г. е постъпила молба от взискателя за
извършване на допълнително проучване на имущественото състояние на
длъжника и прилагането на изпълнителни способи.
Следователно в този период – от 11.07.2017 г. до 03.07.2019 г. не е изтекъл
посоченият в чл.433, ал.1, т.8 ГПК срок от две години, поради което не е
прекратено изпълнителното производство поради т.нар.“перемпция“.
На 07.10.2020 г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника А.А.
при „Обединена българска банка“АД.
В жалбата е посочено, че с образуването на изпълнителното дело е
наложен запор в Първа инвестиционна банка с изх.№ 25577/15.06.2017 г. от
кантората на ЧСИ и получено в ПИБ АД с вх.№ 3-52915/20.06.2017 г., а на
15.09.2020 г. е открила банкова сметка в ОББ АД, като й е наложен запор
отново.
Неоснователно се сочи в жалбата, че прекратяването на изпълнителното
дело е настъпило на 15.06.2019 г. по силата на закона.
На 15.06.2017 г., както се посочи, е наложен запор на трудовото
възнаграждение на А.А. при работодателя „Теленор България“ЕАД, като е
наложен и запор на вземания на длъжника (запор банкова сметка) в Първа
инвестиционна банка АД.
От 15.06.2017 г. до 03.07.2019 г. е изтекъл срок, по -дълъг от две
години.На 11.07.2017 г. има плащане в полза на взискателя, а на 03.07.2019 г.
е постъпила молба от взискателя за прилагане на посочените в нея
изпълнителни способи, периодът е по-малък от две години, поради което
изпълнителното производство не е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
Когато в изпълнителното производство конкретен изпълнителен способ е
5
успешно приложен и в резултат на това се достига до частично погасяване на
вземането, респ. до частично удовлетворяване на взискателя, не може да
намери приложение посочената правна норма, която санкционира
бездействието на взискателя.
По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето
лице е способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на
взискателя.Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното
дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени
изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ.В този
смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ,
като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин
от взискателя прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (определение №
731/14.12.2018 г. на ВКС по к.т.д.№ 1325/2018 г.).Прекратяването на
изпълнителното производство на посоченото основание настъпва само при
бездействие на взискателя за период от две години да посочи конкретен
изпълнителен способ, в резултат на което по изпълнителното дело не се
извършват изпълнителни действия.Когато обаче се извършват такива по
реализиране на поискания способ, то не е нужно взискателят да прави нови
искания за извършване на други изпълнителни действия, за да препятства
перемирането на изпълнителното дело.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение, поради което жалбата следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.рег.№ 7917/02.03.2021 г., депозирана
от А. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.***, ул.“***“№13, вх.“А“, против
отказа на ЧСИ Т.К., рег.№**, район на действие - ОС Плевен, да прекрати
изпълнително дело № 2017**0400694 поради липса на правно основание и
поради липса на съгласие за прекратяване на изпълнителното дело от страна
на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, обективиран в писмо
6
изх.№ 5776/12.02.2021 г. до длъжника А.А..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7