Р
Е Ш Е Н И Е
02.02.2021 год.
Номер 260023 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 09 (девети) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 171
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на жалба от М.Х.В.
с ЕГН ********** и адрес *** срещу Наказателно постановление №**********/21.05.2020
г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите гр.Шумен.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните и материалноправните
норми и следва да бъде отменено. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради маловажност на извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и
представлява.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по гори
гр.Шумен се представлява в съдебно заседание от редовно
упълномощен юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна. Моли обжалваното
НП да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по тях, и в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност,
установи от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М.Х.В., в качеството си на лице
упражняващо лесовъдска практика на 28.08.2019г. не е изпълнила задължението си
да следи за спазване на одобрения технологичен план на отдел 10, подотдел „з“,
в землището на гр.Смядово, за което имала издадено позволително за сеч №
0505004 от 20.06.2019г., като в технологичния план било указано, че извоза ще
се извършва на къси секции, а на терен е констатирано, че се осъществява на
дълги секции от сечището и рампиран на временен склад, различен от указаните в одобрения
технологичен план. Поради бездействието на жалбоподателката юридическото лице „***“ЕООД
при добив на дървесина от посочения участък е допуснало нарушения на одобрения
технологичен план. Нарушението е констатирано при извършена проверка на
28.08.2019г. от служители на РДГ – Шумен – св.Н.Н. и А.Д.,***, държавна горска
територия в отдел 10, подотдел „з“, в землището на гр.Смядово, обл.Шумен. За
извършената проверка и констатациите от нея св.Н.Н. съставил констативен
протокол и доклад до Директора на РДГ-Шумен. След което въз основа на събраните
писмени доказателства, на жалбоподателя за установеното административно
нарушение бил съставени АУАН №104050/27.11.2019 г. С:ДООА 2017г. за административно нарушение по чл. 257, ал.1,
т.1 от Закона за горите вр. с чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г.
за контрола и опазването на горските територии. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение по чл. 257, ал.1
от Закона за горите вр. с чл. 257, ал.1, пр.2, т.1 от Закона за
горите вр. с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв.
Изложеното се установи от показанията на свидетелите П.Ж.,
А.Д. и Н.Н., , които съдът кредитира изцяло, като последователни, логични и
непротиворечиви. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените
доказателства-превозен билет, технологичен план, карнет-опис, сортиментни
ведомости.
При така установените фактически положения, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е
подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП,
и в установения от закона седмодневен срок от връчването му (съгласно входящия
номер в деловодството на административнонаказващия орган).Ето защо е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази
насока, съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на
чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и Заповед
№РД-49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. При съставянето
на акта и издаване на наказателното постановление са спазени сроковете по чл.
34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, същите съдържат всички изискуеми
реквизити, съобразно изискванията на чл. 42,
респ. 57 от ЗАНН.
В АУАН и НП са описани извършените нарушения и обстоятелствата свързани с тях,
посочени са дата и място на извършването им, както и правната им квалификация.
По отношение на
приложението на материалния закон: Обжалваното НП е законосъобразно и от
материалноправна страна, съобразно дадената правна квалификация на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, наказва се с глоба от 300
до 5000лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му както и решенията и предписанията, основани на тях.
В нормата на чл.108, ал.3 от ЗГ е предвидено, че лицето по ал.2 – лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика (в
конкретния случай жалбоподателят), на което е издадено позволителното за сеч,
упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни
действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на
остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището.
Съгласно чл. 12 б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина.
Въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства, съдът счита за безспорно доказано, че
на инкриминираната дата и място жалбоподателят не е упражнил контрол по
изпълнение на своите задължения. Факт са и категоричните показания на
разпитаните по делото свидетели Ж., Д. и Н., които при проверка в процесния
имот на 28.08.2019 г. са установили, че извоза на дървесина се извършва на
дълги секции, а не по начина посочен в технологичния план и рампиране на
временен склад, различен от указаните в технологичния план. А безспорно
задължението да следи за спазване на одобрения технологичен план по силата на
чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии е адресирано в лицето на М.В. на чието име е издадено и
позволителното за сеч. Установено в тази логическа последователност е виновното
бездействие на жалбоподателя по отношение на това лично негово контролно
задължение и с оглед на това осъщественото нарушение и неговия автор са
категорично установени факти.
Нарушението е осъществено и от субективна страна. М.В. е
действала виновно, като е съзнавала своите контролни задължения във връзка със
сечта, като е могла да предвиди, че в резултат на бездействието й могат да
настъпят съставомерни вреди. Жалбоподателката дори не е присъствала по време на
сечта.
Предвид изложеното, съдът счита, че описаното в АУАН и НП
деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно
нарушение на чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл. 12б. ал.1, т.7 от Наредба № 1 за контрола и
опазването на горските територии, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
Определеното административно наказание е в границите на предвиденото в
закона за конкретното нарушение и според
настоящият състав, съответства на характера и тежестта на
административното нарушение, предвид обществената
опасност на конкретното нарушение, която съдът счита за висока, предвид опасността
от увреждане на горите.
Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен
случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93,
т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че
конкретното нарушение, извършено от жалбоподателката, е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В резултат
на това нарушение, изразяващо се в бездействие, са причинени имуществени вреди.
Поради което правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Освен това случаят не може да се квалифицира
като маловажен, тъй като деянието е свързано с неизпълнение на професионалните
задължения на лицето, което обективира, според съда по - високата му обществена
опасност, в сравнение с др. подобни случаи. Разпоредбите на ЗГ и подзаконовите
актове издадени по прилагането му регулират обществените отношения свързани с
опазване на природното богатство-горите на РБългария.
Предвид изложеното съдът, счита че Наказателно
постановление №*********/21.05.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по гори
гр.Шумен е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл.
144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, Л.Г., следва да бъде осъдено да заплати на
въззиваемата страна, направени по делото разноски, за защита от юрисконсулт, в
размер на 80.00лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно Наказателно
постановление №**********/21.05.2020 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Шумен, с което на М.Х.В. с ЕГН ********** и адрес ***, за
нарушение по чл. чл.12б, ал.1,
т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии и на основание чл.257, ал.1 от Закона за горите вр. чл.257,
ал.1, пр.2, т.1 от Закона за горите е наложено административно наказание
”Глоба” в размер на 300.00 лева.
ОСЪЖДА М.Х.В. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на на Регионална дирекция по горите гр.Шумен, представлявано по закон от Директора инж.Е. Г.,
със седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лв. /оседемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд
гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните
основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия:
|
|
|