П Р
О Т О
К О Л
Град София, 02 юли 2019 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА |
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
Прокурор: |
ГЕОРГИ МИРЧЕВ |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КРЪНЧЕВА ЧНД № 2117 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 14.45
часа, се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
И.С.С. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.М.–
Инспектор IV
степен „Режимна дейност“ в Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА постъпил от Затвора – гр.София писмен отговор, във връзка с указание
на съда от предходното с.з., с приложени към него 2 броя докладни записки и 5
броя писма от фирми, който отговор с приложения ПРЕДЯВИ на страните – за
запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат доказателствата.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям актуална справка, относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наказанието на осъденото лице.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме писменото
доказателство.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изискания и
постъпил от Затвора–гр.София писмен отговор, ведно с приложенията към него, както
и на представената актуална справка от Затвора–гр.София, относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното на осъдения С. наказание „Лишаване от свобода“ –
към предмета на делото, СЧИТА, че същите следва да бъдат приобщени към
доказателствения материал по воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства – на изискания и постъпил от Затвора – гр.София
писмен отговор – рег.№ 3480 от 28.06.2019, с приложени към него
2 броя докладни записки и 5 броя писма от различни фирми, както и актуална справка от Затвора–гр.София – рег.№ 145/02.07.2019 г., относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения С. наказание
„Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателствени
искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Намирам за основателна молбата на
осъдения С. за УПО, тъй като са налице и двете предпоставки по чл.70, ал.1 НК.
Същият е дал достатъчно безспорни и категорични доказателства за своето
поправяне, и е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание. Награждаван
е многократно, не е наказван, спазва правилника в общежитието, включва се в
социалната дейност активно, работи. Освен това са налице данни по делото, че се
е включвал в курс по английски език, както и в културно–спортните мероприятия в
общежитието. Налице са и декларации от неговата сестра, че ще помогне за
неговата ресоциализация, както и от друг свидетел по делото, който обещава да
му намери работа в строителната сфера, тъй като същият е с такава специалност. Поради
тези съображения, моля да уважите молбата на осъдения за УПО.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на
СЦЗ е също положително, по отношение молбата на осъдения за УПО. Смята се, че
са налице и двете предпоставки – както повече от половината от изтърпяното
наказание, така и доказателства за поправяне на лицето; рисковете от рецидив и
вреди към обществото са снижени спрямо първоначалните стойности; проблемните
зони, установени в началото на изпълнението на наказанието, са преодолени. Целите
и задачите, заложени в плана на присъдата към настоящият момент, са изпълнени;
прогресивната система също е изпълнена в своята цялост. Ресурсите, с които
разполага за ресоциализация след евентуалното му освобождаване са добри, с
оглед на което, моля да уважите молбата на осъдения за УПО, като през
изпитателния срок от 3 години, бъде наложена пробационна мярка, съгласно
приложената в пробационния доклад.
ОСЪДЕНИЯТ И.С.С. /в своя защита/: Моля съдът да
уважи молбата ми за УПО, за да се прибера вкъщи при семейството си и да водя
нормален живот.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
И.С.С.: Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1 НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения И.С.С., с правно основание чл.70, ал.1 и
следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по
отношение на осъденото лице от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо
него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 14 години.
В
днешното съдебно заседание, представителите на СГП и СЦЗ, пледираха тъждествени
становища относно наличието и на двете предпоставки, за уважаване молбата на
осъденото лице.
В
конкретика, прокурорът сочи, че през целия период на пребиваване на осъдения С.
в затвора, същият е награждаван многократно, никога не е наказван, работи, включвал
се е в курс по английски език, както и в културно–спортните мероприятия, като е
дал е достатъчно красноречиви доказателства за своето поправяне, с оглед на
което счита, че молбата на осъдения следва да бъде уважена.
В аргументацията на процесуалния
представител на СЦЗ, същия изразява положително становище за основателност за
подадената от осъдения С. молба, като акцентира, че рисковете от рецидив и
вреди, са снижени спрямо първоначално зададените стойности; проблемните зони са
преодолени; целите и задачите, заложени в плана на присъдата, са
изпълнени, с оглед
на които доказателства счита, че молбата на осъдения следва да бъде уважена и в
3–годишен период след освобождаването му от затвора, отправя искане спрямо С. да
бъде прилагана пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
В
своя защита и в последната си дума, осъденият С. изразява желание да се
прибере, за да води нормален живот.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, СЪДЪТ констатира, че осъденият И.С.С. е постъпил в Затвора – гр.София на 13.08.2012
г., когато по отношение на същия е приведено в изпълнение наложено му наказание
в размер на 14 години „лишаване от свобода“, по НОХД № 3324/08 г. по описа на СГС,
НО, 26 състав, за извършено от него престъпление по чл.242, ал.4, предл.1, вр. ал.2,
предл.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4, вр. чл.18, ал.1 НК. С първоначално
постановената от СГС присъда, спрямо осъдения С., за посоченото по-горе
престъпление, е било определено наказание в размер на 16 години „лишаване от
свобода“, но с решение № 85/02.04.2012 г. на САС, НО, 6–и състав, постановено
по ВНОХД № 12971/11 г., постановената първоинстанционна присъда е изменена в
частта касателно наложеното на С. наказание „лишаване от свобода“, като същото
е намалено на 14 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 120 000
лв.
Въз основа на приложените по делото
материали, в частност – представената в днешното съдебно заседание актуална
справка от Затвора–гр.София, се установява, че С. към настоящият момент е
изтърпял фактически наказание в размер на 7 години, 4 месеца и 7 дни, от работа
– 1 година, 9 месеца и 5 дни, или всичко – в размер на 9 години, 1 месец и 12
дни, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 4 години, 10 месеца и
18 дни. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, УПО може да бъде
постановено от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от
свобода“ по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне
и е изтърпял фактически не по–малко от ½ от наложеното спрямо него
наказание. Съпоставяйки визирания срок в нормата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретния случай с оглед данните за съдимостта на С., спрямо
изтърпяната част от определеното му
наказание „лишаване от свобода“, СЪДЪТ
установява, че е налице първата формална предпоставка за приложение института
на УПО по отношение на конкретното осъдено лице, доколкото С. е изтърпял фактически
много повече от половината от наложеното му наказание в размер на 14 години,
като остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 4 години, 10 месеца и 18
дни.
Що
се отнася до останалите предпоставки регламентирани в закона, във връзка с
преценка дали са налице основания за УПО на осъдения С., следва да се имат
предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а, ал.1 НПК, а именно –
тези доказателства, които сочат за положителна промяна на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като добро поведение, участие
в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Освен това,
положителни данни и доказателства за поправяне на осъдения, следва да се
установят и от оценката на същия по реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
В конкретният случай, настоящият съдебен
състав приема, че към представените по делото доказателства, са приложени
изискуемите по закон такива – доклади, становища и оценки, които дават
основание на съда да счете, че е налице и другата предпоставка, визирана в
закона, за УПО на осъдения С..
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че изготвените множество становища от затворническата администрация, в
единение сочат, че проведената социална дейност и възпитателна работа по
отношение на осъденото лице, са дали своя коригиращ ефект и към момента
процесът на поправяне и превъзпитание при С. е напълно завършен. В становището
на Зам.началника на РНОД се сочи, че С. е поощряван по реда на ЗИНЗС и
правилника за неговото прилагане, не е наказван, с много добра трудова дейност е
в условията на местата за лишаване от свобода, като рисковете от рецидив и
вреди, са със снижени стойности. Отчита се, че С. притежава приемлив ресурс за успешна
бъдеща ресоциализация. Напълно идентични на изложеното са и становищата на ИФЗ
НС СДВР и ВПД НС ЗО „Казичене“, които отново отчитат поощряването на С. по реда
на ЗИНЗС и ПП ЗИНЗС, изпълнението на плана на присъдата, като С. активно се е
включвал в това изпълнение. Чрез отношението си към провежданите социално–възпитателни
дейности и трудова реализация, е изпълнил поставените цели и задачи, като е
постигнал мотивация за промяна на криминалното си мислене и поведение. Налице е
позитивно отношение на осъдения към труда, което е спомогнало за подобряване на
социалните му умения; през целия период на престой в местата за лишаване от
свобода, осъденият е сътрудничил на администрацията при необходимост и е инициирал
общополезни прояви. Акцентира се, че С. е със съхранени социални контакти; няма
зависимости към алкохол и наркотици, като прогнозите за бъдещата ресоциализация
са напълно позитивни.
Изцяло
обстоен и подробен откъм положителни характеристики за личността и поведението
на осъдения С., е докладът на ИСДВР ЗО „Казичене“, в който се прави анализ и преценка
на цялостната житейска история, поведение и личностна обрисовка на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Посочва се, че
първоначално след постъпването му в затвора към 13.08.2012 г., осъденият е бил
с определен „строг режим“, който впоследствие, с оглед добрите положителни
нагласи и поведение, е бил заменен на „общ режим“ от дата 20.05.2015 г., който
от своя страна, е заменен към дата 25.02.2019 г. на „лек режим“. По отношение
личността на осъденото лице, в доклада се описват напълно положителни данни, с
оглед неговата емоционално–волева стабилност, изпълнителност и дисциплинираност
в регламентираната среда. Посочва се, че самооценката му е адекватна за ситуацията,
в която се намира, като се дистанцира от проблеми и конфликти; прагматичен и
добронамерен е, което благоприятства принудителното съжителство. Налице е адекватно
ниво на претенции и очаквания, като се отчита, че С. се отнася с уважение към
служителите на общежитието и към служителите на работния обект. По отношение
поведението на осъдения в затвора през всичките етапи на пребиваването му, се излагат
съображения за изключително активна трудова дейност, осъществявана от осъденото
лице, за което обстоятелство сочат и множеството заповеди, приложени към
затворническото досие, видно от които С. е осъществявал трудова дейност на различни
обекти, като „огняр парно“, „работник поддръжка КСП“, „общ работник“ в ДП ФЗД,
в „Нова книжна фабрика“, както и във фирма „Комета ІІІ“ ООД. Впрочем, с оглед
така осъществяваната от С. трудова дейност, СЪДЪТ изиска и доказателства от
затвора, които бяха приети в днешното с.з., приложени към представения отговор
от Затвора–гр.София, ведно с докладна записка, в която се посочва, че С.
действително е работел на всички описани обекти, като по време на целия престой
и полаганият от него труд, за него са постъпвали множество писма от
управителите на фирмите, в които е отразено, че осъденият отговорно изпълнява
трудовите си задължения, спазва трудовата дисциплина и има добри взаимоотношения
на работното място. Няма данни за нарушения по време на работа, като преназначаването
му в различни фирми е по независещи от него причини – изтичане на договора на
фирмата, спиране на цялата бригада от работа и т.н. Посочва се, че във връзка с
отношението на С. към труда, е налице спад в стойностите на оценката за риска
от рецидив в зона „трудова дейност“, която е редуцирана от 5 точки на 2 точки,
която зона отразява изпълнение изцяло на възложената му работа, трудови умения
и навици, и взаимоотношения на работното място в изключително положителна
насока. Отчита се, че по време на престоя си в местата за лишаване от свобода,
осъденият се е включвал в провежданите общогрупови мероприятия, като е завършил
курс по английски език, участвал е в беседи и викторини, организирани по повод
значими дати в българската история, както и в турнирите по футбол, табла и
белот. За добро поведение, отношението към труда и участието му в
корекционно–възпитателния процес, се посочва, че С. многократно е награждаван. Впрочем,
към така представения писмен отговор от Затвора – гр. София, приет като
доказателство в днешното с.з., са приложени и множество похвални писма от
различните фирми, в които С. е работил, с предложение да бъде награден за стриктно
изпълнение на трудовите му задължения и усърдно осъществени поставени задачи. В
този смисъл, отразеното в доклада на ИСДВР, напълно се подкрепя от приложения в
днешното с.з. писмен отговор от СЦЗ, с представените към него похвални писма от
различните фирми, в които С. е изпълнявал трудовите си задължения, което сочи,
че действително същият през целия период на пребиваване е дал чрез тази дейност,
една утвърдителна характеристика за своето поведение и за своята личност като
цяло. В цитирания доклад на ИСДВР се описват и първоначално зададените оценки
от администрацията на затвора, касателно регистрираните при осъдения проблемни
зони, и тяхното пълно преодоляване чрез проведената корекционна дейност спрямо
него в продължителния период на пребиваването му в местата за лишаване от
свобода. Положителна промяна се отчита в зона „отношение към правонарушение“, със
спад от 6 на 2 точки, доколкото С. приема отговорността за собственото си
поведение, признава вредата, която е причинил, приема присъдата си за
справедлива. В зона „трудова заетост“, спада е от 5 точки на 2 точки, като се
отчита, че С. е устроен на работа, налице е добро изпълнение на трудовите
ангажименти, както и добри взаимоотношения на работното място. В зона
„управление на финанси и доходи“, е отчетен спад от 4 точки на 2 точки, тъй
като няма за осъдения данни за нелегални печалби като източник на доходи по
време на престоя му в местата за лишаване от свобода и е налице добро
управление на финансите. Отчита се положителна промяна при осъдения и в зона „начин
на живот и обкръжение“, със спад на проблема от 6 точки на 3 точки, доколкото е
налице отсъствие на прояви на рисково и безразсъдно поведение, няма данни за
участие в затворническата субкултура. В зона „междуличностни проблеми“ е
отчетено, че при С. е налице добър самоконтрол, без прояви на агресивно
поведение по време на целия престой в местата за лишаване от свобода, а в зона
„умения за мислене“, спада е от 8 точки на 4 точки, доколкото се посочва, че при
С. е формирана способност да разпознава проблемите си и да ги решава по
социално приемлив начин, и да осъзнава последствията от действията си.
Цялата
тази позитивна характеристика и сравнителния анализ на оценките по отношение
поведението на осъденото лице, показват намален риск от последващо осъждане и промяна
в степента в профила на нуждите през периода на изтърпяното до момента
наказание.
В
заключение се отчита, че С. активно се включва в изпълнението на плана на
присъдата, който план, впрочем е приложен към материалите по делото и въз
основа на който се отчита, че същият има мотивация да спре извършването на
правонарушения; декларира готовност за поемане на отговорност за поведението си;
осъзнава причините, довели до извършване на правонарушението, като зони с
дефицит от оценката на риска от рецидив не се установяват. Рискът от рецидив
към момента е с ниски стойности – 29 т., снижени от първоначално зададените 42
точки. Акцентира се, че чрез своето поведение през изминалия период, С. е
показал, че може да изпълнява поставените цели и задачи, като декларира
мотивация за промяна на криминалното си поведение, показва добри трудови
навици, както и позитивно отношение към труда. През престоя му в местата за
лишаване от свобода, се е включвал активно в социалните дейности за осмисляне
на свободното време. Налице са изцяло позитивни промени в осъденото лице,
предприети в линия на поведение към осъзнаване на минали грешки и извличане на
поука от тях.
С
оглед на всички изложени обстоятелства по отношение поведенческата и личностна
характеристика на осъденото лице, затворническата администрация изразява
напълно положително становище за УПО на осъдения С., доколкото и за съда,
липсват отрицателни характеристики и данни, които да извеждат съда в насока на
извод, че възпитателната работа по отношение на същия следва да продължи и
респективно – коригиращият ефект да се засили. В синхрон с всички
доказателства, СЪДЪТ ОТЧИТА, че
личностната характеристика на осъденото лице е напълно позитивна, както и тази,
с оглед неговото поведенческо проявление.
Като
съобрази гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен състав прие, че по
отношение на осъдения са налице достатъчно убедителни доказателства, които да водят
съда до формирането на извод, че наложеното спрямо С. наказание, към настоящият
момент е изпълнило своя особен, предупредителен и въздействащ ефект до степен,
че същият да може да се ресоциализира пълноправно в обществото. Установява се,
не само от обществено полагания труд от страна на осъденото лице, така и от поведението
му през целия престой в местата за лишаване от свобода, че същият е доказал
напълно изпълнение целите на наложеното му наказание „лишаване от свобода“,
като в тази връзка СЪДЪТ ОТЧИТА изцяло
положителна тенденция към развитието на осъдения, към спазване на всички
обществено приемливи норми и към демонстриране на бъдещ законосъобразен начин
на живот. До момента не се установява осъденият да е допускал дисциплинарни
нарушения на територията на местата за лишаване от свобода, напротив –
награждаван е многократно с множество награди, като последната е със заповед от
06.02.2019 г. – 5 денонощия „домашен отпуск“.
В
този смисъл, СЪДЪТ ОТЧИТА, че
дадената напълно утвърдителна характеристика на осъденото лице от затворническата
администрация, която се подкрепя в днешното с.з. и от прокурора, добрите
ресурси и възможности за ресоциализация на осъдения в свободни условия, е
следствие проведената корекционна дейност по отношение на осъденото лице и
съобразно с нея, настъпилите напълно положителни промени в неговото поведение, позитивна
нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, за мислене в законосъответен
порядък, с което настоящият съдебен състав ПРИЕМА, че е налице положителна
промяна в поведението на осъдения, който с оглед на всички свои характеристики
като личност и като проявление, е показал в достатъчна степен, че наложеното
спрямо него наказание изтърпяно до момента, е изпълнило своите цели и дава
възможност това поведение да бъде спазвано и занапред в условията на нормален
обществен живот.
Независимо
от високия размер на остатъка, който следва да се търпи, в размер на 4 години,
10 месеца и 18 дни, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че всъщност, изтърпените до
момента 9 години, 1 месец и 12 дни, в пълна степен съответстват на заложеното
от закона, относно изпълнение целите на наказанието до степен, че С. да осмисли
своето поведение и в бъдеще време да не допуска каквито и да било грешки от
криминогенен характер, както и да спазва законите и добрите нрави в обществото.
С
оглед приложения доклад от инспектор „Пробация“ при Затвора–гр.София, който
също дава изключително положителни данни за осъденото лице и неговото поведение,
и в тази връзка предложението му за прилагане на „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ по време на изпитателния срок, при живот на свобода,
което становище бе застъпено и от представителя на СЦЗ в днешното с.з., СЪДЪТ НАМИРА, че в рамките на 3 години,
следва по отношение на осъдения С. да бъде прилагана тази пробационна мярка,
която допълнително ще допринесе за затвърждаване на стабилната личност и
поведение на осъденото лице.
Така,
като отчете всички тези съображения, утвърдителната характеристика на осъдения С.
през целия престой в местата за лишаване от свобода, доказателствата за
неговото поправяне в убедителна степен, настоящият съдебен състав, на основание
чл.440, ал.1 НПК, вр. чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения И.С.С.
– роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, неженен,
осъждан, със средно образование, професия – монтажист, специалист „Парни котли
и водни инсталации“, жител и живущ *** – от изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 14 години, а именно – остатък в размер на 4 години, 10 месеца и 18 дни.
На
основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на остатъка
от наказанието, а именно – 4 години, 10
месеца и 18 дни.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а,
ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по отношение на
осъдения И.С.С. пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ –за срок от 3 години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест в 7 –
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и жалба,
не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 15.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: