Решение по дело №1223/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 70
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева-Запрянова
Дело: 20195140201223
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

21.02.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

 

състав

 

На

22.01.

                                        Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                          Председател

Здравка Запрянова

 

                                                 Членове

 

 

                                        Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Ивета Илиева

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

НАХ

дело номер

1223

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09- 002276 от 08.11.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на „ЕФЕС- АК” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.

Постъпила е жалба против наказателното постановление от „ЕФЕС- АК” ЕООД гр.Кърджали, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че са допуснати нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН и не е извършено нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.2 от КТ. Настоява, че в чл.28 от ЗАНН е предвидено за маловажни случаи да не се налага наказание, а да се предупреди нарушителя, тъй като налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на закона. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като им се присъдят направените по делото разноски. Сочи, че събраните доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че работодателят не е извършил описаното нарушение по акта и наказателното постановление.Настоява по тези и по съображения изложени в жалбата да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В ход по същество моли за решение, с което да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление по подробни съображения изложени в писмена защита. Моли и за присъждане на разноски в полза на Инспекция по труда- Кърджали. 

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 02.10.2019г. в 10.00ч. свидетелите К.С. и М.К.-***, извършили проверка на строителен обект, който се намира в гр.Кърджали кв.Байкал УПИ 4-787, кв.195, който представлявал строеж на жилищна сграда с търговски обект, ограда и подпорна стена и се строи от „ЕФЕС- АК” ЕООД гр.Кърджали. При проверката проверяващите помолили управителя да събере работниците, за да може да се извърши проверката като попълнят декларация по чл.402 от КТ. Така те раздали на четирима работници тези декларации, които ги попълнили. Работникът С.Н.Х. попълнил, че работи от деня на проверката- 02.10.2019г., с работно време от 8.00ч. до 17.00ч. при месечно възнаграждение от 560лв. На 04.10.2019г. работодателят представил в Д”ИТ”- Кърджали представил досиетата на работниците, както и други документи, които били изискани от проверяващите свидетели. При проверката им те установили, че трудовият договор със С.Н.Х. е сключен на 02.10.2019г., на която дата е проведен и начален инструктаж съгласно служебната бележка, а справката за регистрация на договора в ТД на НАП е в 10,57ч. на 02.10.2019г., което следвало часа на проверката по работни места в обекта, стопанисван от жалбоподателя. За констатираното нарушение на 11.10.2019г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен същият ден на управителя на санкционираното дружество, който го подписал и получил без възражение. На 14.10.2019г. в Д“ИТ“ гр.Кърджали постъпило писмено възражение срещу акта. Същото не било уважено и на 08.11.2019г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414 ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.      

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели К.С. и М.К., на които съдът дава вяра изцяло; от писмените доказателства- Акт за установяване на административно нарушение № 09- 002276 от 11.10.2019г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ; Служебна бележка № /02.10.2019г., Протокол за извършена проверка изх.№ ПР1932167/ 10.10.2019г., връчен на управителя на санкционираното дружество и неоспорен; Справка от ТР относно актуалното състояние на „ЕФЕС- АК” ЕООД гр.Кърджали; Трудов договор № /02.10.2019г., видно от който работника С.Н.Х. е постъпил на работа на 02.10.2019г.; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 02.10.2019г. в 10.00 часа от С.Н.Х.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, подадено на 02.10.2019г. в 10.57ч.; Възражение от 14.10.2019г. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свидетелите С. и К., които са очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето С.Н.Х. да подрежда кофражни платна и греди в обекта, стопанисван от жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи на строителния обект на дружеството- жалбоподател, но и са събрали писмено данни за това от самия работник, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение. Показанията на К.С. и М.К. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, не се установи и по някакъв начин те да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства и най- вече от Служебна бележка от 02.10.2019г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве на лицето в деня на проверката. Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.Х., Ергюн Ибрям и Орхан Рамадан, тъй като те се явяват изолирани и се опровергават от писмените и гласни доказателства, обсъдени по-горе, които настоящата инстанция кредитира изцяло, както и са заинтересовани от изхода на делото с оглед на трудовото им правоотношение с жалбоподателя. Прочее казаното от С.Х. при разпита му в съдебно заседание противоречи и на попълнената от него в деня на проверката декларация, в която е посочил, че работи на обекта, описвайки и основните елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време и почивни дни.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Според разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл.63 ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Цитираната норма на чл.62 ал.3 предвижда, че работодателят или упълномощено от него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, тъй като на 02.10.2019г. е допуснал до работа С.Х., преди да му връчи екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Такова уведомление не му е било предоставено, защото видно от приложената справка, все още не е било подадено от работодателя. Безспорно е, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на 02.10.2019г. в 10.57ч., а това следва часа на проверката по работни места, при която лицето вече е било установено да работи. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на „ЕФЕС- АК” ЕООД гр.Кърджали на основание чл.414 ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Наложената санкция е минималната по размер, поради което и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.  

Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са били допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха изложени съображения. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Всички изложени от страна на жалбоподателя аргументи са били отчетени от наказващия орган, който е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер. Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 100лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, но по него са проведени две съдебни заседания, поради което и присъди същото към предвидения среден размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат възложени на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“- София, които съгласно чл.2 ал.1 от Устройствен правилник е юридическото лице, а не Д“ИТ“- Кърджали, както е поискано по делото. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09- 002276 от 08.11.2019г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв. на „ЕФЕС- АК” ЕООД гр.Кърджали, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „ЕФЕС- АК” ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** с управител К.А.К. да заплати на Изпълнителна агенция“Главна инспекция по труда“- София сумата от 100лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.  

                                                                  

                                                                 Районен съдия: