Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на четвърти октомври през 2022 година, в състав:
Председател:
Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като
разгледа докладваното от съдия Чолакова административно дело № 1150 по описа за 2022 година на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от кмета на Община
Аксаково против Решение № 86/29.04.2022 г., поправено с Решение
№ 01 от 18.05.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, издадени
от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Варна.
С оспореното решение № 86/ 29.04.2022 г. ответникът не е одобрил изразходването на
събраните средства за периода 1 януари до 31.декември 2021 г. от Община
Аксаково: 1. по чл. 60, ал.2, т.1 от ЗУО в размер на 90 079,17 лв. и 2. по чл.
64, ал.1 от ЗУО в размер на 270 724,64 лв. С
второто решение първоначално издаденият административен акт е изменен в частта
досежно правното основание по т.1 като вместо т. 1 е посочена т.2 на чл. 60, ал.2 от ЗУО. Изменен е и размерът на събраните
средства, които „не са одобрени“ за изразходване като по т. 1 сумата е в размер
на 341 026,88 лева, а по т.2 – в размер на 1 389 636,35 лева. По естеството си с оспорените два акта,
издадени в производство по реда на § 60 от ЗИД на ДОПК
(обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022
г., в сила от 1.01.2022 г.) ответникът е отказал да са разпореди преведените от
Община Аксаково по сметка за чужди средства на РИОСВ, но неусвоени обезпечения
и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал.2, т.1 и т.2 и чл. 64, ал.1 от ЗУО за
периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. да се възстановят от РИОСВ – Варна по
сметка на оспорващата община. Доводите, които се навеждат с жалбите срещу
двата акта – първоначалния и акта за поправка на ОФГ, са за процесуална и
материална незаконосъобразност на оспорените решения – основания за отмяната им
по смисъла на чл. 146 т. 3 и т. 4 АПК. Сочи се, че неправомерно не е било
уважено искането на Община Аксаково за възстановяване на парични средства в общ
размер на 1 730 663.23 лв., събрани от общината и представляващи преведени и
неусвоени обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал.2, т.1 и 2 и чл.
64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ за периода 01.01.2021 г.
до 31.12.2021 г.
Сочи се, че с оспорените решения ответникът
неправилно и неоснователно е постановил, че „не одобрява изразходването на
събраните средства ….“ след като с писмо изх. № 32 00- 114 от 05.04.2022 г.
Кметът на Община Аксаково е сезирал Директора на РИОСВ – Варна с искане,
основаващо се на § 60, ал. 2, изр. ІІ от Закона за изменение и допълнение на ДОПК
в редакцията му след измененията, публикувани в ДВ, бр. 17/01.03.2022 г., в
сила от 01.01.2022 г., посочените парични средства да бъдат възстановени по
сметка на Общината, т.е. органът се е произнесъл по искане, с каквото не е бил
сезиран. В тази връзка се твърди, че в оспорения административен акт липсва
кореспонденция между посочените от органа правни основания и изложените фактически
такива. Развити са подробни съображения относно тълкуването и прилагането на §
60, ал. 2, изр. ІІ от Закона за изменение и допълнение на ДОПК в редакцията му
след измененията, публикувани в ДВ, бр. 17/01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022
г. като се твърди, че ответникът неправилно е тълкувал и приложил цитираната
норма. В първата жалба, насочена срещу Решение № 86/29.04.2022 г., се иска
неговата отмяна, както и да бъде отменен мълчалив отказ на Директора на РИОСВ –
Варна за възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по
ЗУО, представляващи разликата между „неодобрената“ сума по Решение № 86/
29.04.2022 г. в размер на 360 803,81 лева до пълния размер на преведените от
Община Аксаково и неусвоени отчисления и обезпечения от 1 730 663,23 лева. С
жалбата срещу Решение № 01 от 18.05.2022 г. за поправка на ОФГ в Решение №
86/29.04.2022 г., във връзка с която е образувано присъединеното към настоящото
дело адм. д. № 1290 по описа на Административен съд – Варна за 2022 г.,
петитумът е изменен като се иска отмяна на двете решения. Иска се също с
постановяване на съдебното решение съдът да признае правото на Община Аксаково
да ѝ се възстановят преведените и неусвоени
обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от
ЗУО за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в общ размер от
1 730 663,23 /един милион седемстотин и тридесет хиляди шестстотин
шестдесет и три/ лева и 23 стотинки.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на Община Аксаково. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на оспорващата община в размер на 540 /петстотин и
четиридесет/ лева с оглед представения по делото списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Директорът на РИОСВ –
Варна, се представлява от юрисконсулт Й. К., която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съда да я отхвърли. В пледоарията си по съществото на
спора изразява становище, че процесните решения са издадени при правилно
приложение на закона. Моли съда да постанови решение в този смисъл. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
Административен съд – Варна, след като обсъди
доводите на страните и след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Производството е започнало по инициатива на
Община Аксаково. С писмо Изх. № 32 00-114 от 05.04.2022 г. Кметът на Община Аксаково е сезирал
Директора на РИОСВ – Варна с искане, органът да се разпореди преведените и
неусвоени обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.
60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от ЗУО за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021
г. в общ размер от 1 730 663,23 /един милион седемстотин и тридесет хиляди
шестстотин шестдесет и три/ лева и 23 стотинки да се възстановят по конкретно
посочена сметка на представляваната от него община. Към писмото е приложен
Протокол № 38 от 31.03.2022 г. от заседание на Общински съвет – Аксаково и
справка за обезпеченията и отчисленията по чл. 60, ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1
от ЗУО, преведени от Общината по сметка на в РИОСВ – Варна за цялата 2021
година. С т.1 от приложения Протокол № 38/ 31.03.2022 г. /Решение № 38.2 от протокола/ Общ. Съвет – Аксаково е взел
решение преведените и неусвоени обезпечение и отчисления за 2021 г. по чл. 60,
ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от ЗУО за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.,
събрани от Община Аксаково, както и обезпеченията и отчисленията по чл. 60,
ал.2, т.1 и 2 и чл. 64, ал.1 от същия закон, събрани през 2022 г., дължими за
2021 г. да бъдат разходвани за финансиране на дейностите по чистота и
управление на отпадъците, включително и за необходимите такива с характер на
капиталови вложения.
Като основание за отправяне на искането до
ответника е посочена разпоредбата на § 60, от ал.1 до ал.3 от Преходните и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в редакцията му след измененията,
публикувани в ДВ, бр. 17/01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 година.
В отговор на искането е постановено
оспореното в настоящото производство Решение №
86/29.04.2022 година. Видно от диспозитивната част на решението, ответникът
е постановил, че не одобрява
„изразходването на събраните средства за периода 1
януари до 31.декември 2021 г. от Община Аксаково, както следва:
1.
по
чл. 60, ал.2, т.1 от ЗУО в размер на 90 079,17 лв.
2.
по
чл. 64, ал.1 от ЗУО в размер на 270 724,64 лв.“
Актът е мотивиран с последните изменения на
§60, ал.1 и ал.2, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ДОПК, публикувани в Държавен
вестник, бр. 17 за 2022 г., в сила от 01.01.2022 г., а така също и писма на
МОСВ с вх. №№ 04-00-2623/17.03.2022 г. и 04-00-3978/24.04.2022 година /л. 15 и
л. 17 от адм. преписка/, с които на директорите на РИОСВ са дадени указания
относно тълкуването и прилагането на цитираните по-горе разпоредби.
На 18.05.2022 г. ответникът е издал Решение №
1 за поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ по реда на чл. 62, ал.2 от АПК. С него е разпоредено цитираният по-горе текст от диспозитивната част на
Решение № 86/29.04.2022 г. да се чете по следния начин:
„НЕ ОДОБРЯВАМ изразходването на събраните
средства за периода 1 януари до 31.декември 2021 г. от Община Аксаково, както
следва:
1. по
чл. 60, ал.2, т.2 от ЗУО в размер на 341 026,88 лв.
2. по
чл. 64, ал.1 от ЗУО в размер на 1 389 636,35 лв.“
Между страните липсва спор досежно
обстоятелството, че по набирателна сметка на Община Аксаково до 31.12.2021 г.
са внесени месечни отчисления и освободени финансови средства по чл. 64, ал.1
от ЗУО, които не са разходвани. Това се потвърждава и от представеното от
ответника извлечение от счетоводната програма на РИОСВ – Варна (л. 22 от
делото).
Не се спори и за това, че в ПИ № 000207,
землището на с. Въглен, находящо се на територията на Община Аксаково, има депо
за неопасни отпадъци, за което са предприети действия за неговото закриване и
рекултивация.
Предвид установеното от фактическа страна и
при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда
на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Относно
допустимостта на жалбите:
За постановяване на Решение
№ 86/29.04.2022 г. оспорващата Община Аксаково е уведомена с писмо изх. №
08-01-3345/29.04.2022 година. Същото е получено от адресата на 04.05.2022 г.
видно от приложеното на л. 7 от преписката известие за доставяне. Жалбата срещу
Решение № 86/29.04.2022 г. е депозирана в деловодството на ответника на
13.05.2022 г. За издаване решението за поправка на ОФГ от 18.05.2022 г.
оспорващата община е уведомена по електронен път на 19.05.2022 г., видно от
представените извадки от информационната система на РИОСВ – Варна. Жалбата
срещу нея е постъпила при ответника на 01.06.2022 г. Следователно, оспорването
е извършено в срока по чл. 149, ал.1 от АПК от лице, което разполага с правен
интерес от оспорването. С жалбата е сезират териториално и материално
компетентен съд. От изложеното следва извод, че жалбата е процесуално допустима
и следва да се разгледа от съда по същество.
По
основателността на жалбите:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган – Директора на РИОСВ – Варна, по аргумент от § 60, ал.2 от ПЗР на ЗИД на
ДОПК в актуалната редакция след публикуване на измененията в Държавен вестник,
бр. 17 за 2022 г., в сила от 01.01.2022 година.
И двете решения са издадени в предписаната от
закона писмена форма и съдържат необходимите реквизити, съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал.2 от АПК.
Спорът не е по фактите, а по правилното приложение на
материалния закон и по-конкретно на разпоредбите на последните изменения на §
60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК, публикувани в Държавен вестник, бр. 17 за 2022 г., в
сила от 01.01.2022 година.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗУО за извършване
на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на
депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и
следексплоатационни грижи на площадката на депото. За осигуряване на
обезпечението е отговорен и всеки ползвател на депото, като ежемесечно превежда
на собственика на депото дължимите средства за осигуряване на обезпечението на
база на количествата отпадъци, които е депонирал. Чл. 60, ал. 2 от ЗУО
определя, че обезпечението по ал. 1 може да бъде под формата на: 1. месечни
отчисления в банкова сметка ***, на чиято територия се намира депото, или 2.
месечни отчисления в банкова сметка ***, блокирана за периода до приключване и
приемане на мерките по закриване и следексплоатационни грижи на площадката на
депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното ползване по реда
на чл. 62, или 3. банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ, на чиято
територия се намира депото.
Съгласно чл. 60, ал. 3 от ЗУО, когато
собственик на депото е община или бюджетно предприятие, обезпечението по ал. 1
е под формата на месечни отчисления по ал. 2, т. 1 или 2. В чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне на
обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредба №
7/2013 г.) е регламентирано, че собственикът на депото превежда до последно
число на текущия месец определените месечни вноски по обезпечението по чл. 4,
ал. 3 или по ал. 4 за предходния месец.
От друга страна съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУО
за обезвреждане на отпадъци на регионално или общинско депо за неопасни
отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят отчисления в размер и по
ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2 (Наредба № 7/2013 г.). Според ал.
3 на същия член отчисленията се определят в левове за един тон депонирани
отпадъци и се превеждат от собственика на депото ежемесечно по банкова сметка ***,
на чиято територия се намира депото. За осигуряване на отчисленията е отговорен
и всеки ползвател на депото, като ежемесечно превежда на собственика на депото
дължимите средства на база на количествата отпадъци, които е депонирал. В чл.
21, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 7/2013 г. е регламентирано, че
отчисленията се превеждат от общините на общината собственик на депото до 10-о
число на месеца за предходния месец и се отчитат като трансфери, а от кмета на
общината, собственик на депото, се превеждат ежемесечно по банкова сметка ***,
на чиято територия се намира депото, до последното число на месеца за
предходния месец.
Със Закона за изменение и допълнение на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (Oбн., ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в
сила от 1.01.2021 г.), в преходните му и заключителни разпоредби, са създадени
три параграфа - § 58, § 59 и § 60, за които е определено, че влизат в сила от
датата на обнародване на закона в Държавен вестник – 11.12.2020 г. Към тази
дата новите разпоредби на § 58 и § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020
г.) са със следното съдържание:
§ 58. (1) Месечните обезпечения и отчисления
за 2020 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и
чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за периода от 1 март 2020
г. до 31 декември 2020 г. остават по сметка на общината, която ги е събрала, и
се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени,
без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на
таксата за битови отпадъци.
(2) Регионалната инспекция по околната среда
и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от
банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни
обезпечения и отчисления за 2020 г. по
чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на
отпадъците за периода от 1 март 2020 г. до 31 декември 2020 г. в срок до 31
януари 2021 г. Възстановените средства по изречение първо се разходват по
решение на общинския съвет при условията на ал. 1.
§ 60. (1) Месечните обезпечения и отчисления
за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и
чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по
решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя
приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови
отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за 2021 г.
по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал.
1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември 2021 г.
(3) За периода от 1 януари до 31 декември
2021 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления
по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал.
1 от Закона за управление на отпадъците.
Така с нормата на § 58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК
(ДВ, бр. 105/2020 г.) е въведено изключение от правилото, че обезпеченията
по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУО и
отчисленията по чл. 64, ал. 1 от ЗУО се превеждат по съответната сметка на
РИОСВ или по такава със специално предназначение и за 2020 г. е регламентирано,
че тези средства остават по сметка на общината, която ги е събрала, т. е. не се
дължи превеждането им към РИОСВ. В същото време изрично е предвидено, че когато
средствата вече са били преведени на РИОСВ, съобразно цитираната по-горе
нормативна уредба за ежемесечни плащания, то РИОСВ дължи възстановяването им в
срок до 31.01.2021 г. като възстановените средства се разходват по решение на
общинския съвет чрез вътрешно компенсирани промени, без да се изменя приетия от
общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци, т.
е. след 31.01.2021 г. се взема решение от общинския съвет и средствата за 2020
г. се разходват по предвидения в § 58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020
г.) ред.
По отношение на месечните обезпечения и
отчисления за 2021 г., които предстои да бъдат внасяни след влизане в сила на
ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.), § 60 предвижда те да могат да се разходват
по решение на общинския съвет, т. е. в рамките на годината (2021 г.) и, ако не
бъдат разходвани, дължимите суми да бъдат внесени по сметката на РИОСВ до
31.12.2021 г. В тази връзка е въведено и допълнително изключение, че макар да
става въпрос за месечни вноски, предвид специалната уредба, приета с § 60, ал.
1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) не се дължи лихва върху
дължимите суми за периода от 1 януари до 31 декември 2021 г.
Разпоредбите на § 58 и § 60 от ПЗР на ЗИД на
ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) в тази си редакция са били действащи до 31.12.2021
г., към която дата дължимите обезпечения и отчисления по чл. 60, ал 2, т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от
ЗУО, ако не са били разходвани през годината по решение на общинския съвет, е
следвало да бъдат преведени на РИОСВ по сметката за чужди средства.
С § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 17
от 01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.) е прието изменение на коментираната
норма на § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) и същата е придобила
следното съдържание:
§ 60. Месечните обезпечения и отчисления за
2021 г. и за 2022 г. по чл. 60, ал. 2,
т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се
разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без
да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на
таксата за битови отпадъци.
(2) Дължимите месечни отчисления за 2021 г. и
за 2022 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл.
64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември
на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1
за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на
чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за
чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и
отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2,
т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение
на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.
(3) Не се начисляват лихви върху дължимите
суми за месечни отчисления за 2021 г. и 2022 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от
Закона за управление на отпадъците.
Видно е, както от текста на самата норма,
така и от мотивите на вносителя на Проекта на ЗИД на ЗКПО, че разпоредбата
запазва основното си съдържание като е удължено действието ѝ и за 2022 г.
В мотивите към законопроекта е посочено следното:
"Предлага се създаване на специална
разпоредба, осигуряваща възможност месечните обезпечения и отчисления за 2021
г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64,
ал. 1 от ЗУО за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. да остават
по сметка на общината, която ги е събрала, и да се разходват по решение на
общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият
от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
Предложението е свързано с продължаващата
извънредна епидемична обстановка, която с Решение от 24.11.2021 г. на
Министерския съвет е удължена до 31.03.2022 г. В тази връзка и с цел подкрепа
на усилията на общините за овладяване и преодоляване на последиците от Ковид —
кризата, се предлага и през настоящата 2022 г. тези собствени средства на
общините да не се блокират по сметки на Регионалната инспекция по околната
среда и водите, а да могат да се ползват по решение на общинските съвети за
дейности, свързани с управление на отпадъците.
По този начин ще се осигури и необходимата
по-голяма гъвкавост и оперативност при ползването от общините на отчисленията и
обезпеченията по Закона за управление на отпадъците. "
Във връзка с това е допълнена нормативната
уредба, като вече изрично е регламентирано на първо място, че дължимите
обезпечения и отчисления се внасят в посочения срок до 31 декември на
съответната година, но само когато не е прието решение на общинския съвет по
ал. 1 за съответната година. От своя страна за внесените обезпечения и
отчисления за 2021 г., т. е. по действалите до 31.12.2021 г. правила и ред на §
60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2020 г.) е предвидено изрично, че подлежат
на възстановяване от РИОСВ в срок до 30.04.2022 г. ако за тях има взето решение
от общинския съвет за разходването им чрез вътрешни компенсирани промени, без
да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на
таксата за битови отпадъци.
Сравнителният анализ на двете редакции на
разпоредбата на § 60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от
11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.), действали
преди и след 01.01.2022 г., сочи, че и преди и след изменението на нормата
законът предвижда възможност средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 64, ал. 1 от
ЗУО да останат по сметка на общината като за това се изисква да е взето решение
от общинския съвет за разходването им чрез вътрешни компенсирани промени.
Съгласно старата редакция на § 60 от ЗИД на ДОПК неразходваните по този ред
средства за 2021 г. следва да бъдат внесени до 31.12.2021 г., т. е. ако не е
било взето решение от общинския съвет за разходването им по реда на § 60, ал. 1
от ЗИД на ДОПК обн. ДВ, бр. 105/2020 г.). В този смисъл е направено и изрично
допълнение на нормата с изменението, което е в сила от 01.01.2022 година. С
изменената норма, обнародвана на 01.03.2022 г. и влязла в сила с обратно
действие от 01.01.2022 г., вече е предвидена възможност и за възстановяване на
внесените средства за 2021 г. като единственото условие за това е да има
решение на общинския съвет за разходването им.
Настоящият състав на съда споделя становището
на оспорващата страна, че такова решение няма как да е взето през 2021 г.,
каквито са мотивите на ответния административен орган, за да откаже на Община Аксаково
възстановяването на средствата за обезпечения и отчисления по чл. 60 и чл. 64
от ЗУО за 2021 г., тъй като ако такова решение е налице през 2021 г. то
средствата щяха да останат по сметката на общината по реда на § 60, ал. 1 от
ЗИД на ДОПК в редакцията му до 01.01.2022 г., а щеше да липсва основание за
внасянето им (дори и със закъснение) и след 01.01.2022 г. по силата на § 60,
ал. 2, изр. ІІ-ро, in fine от ЗИД на ДОПК в актуалната му редакция от
01.01.2022 г. Следвайки същата логика не може да се приеме, че взетото от Общински
съвет – Аксаково Решение № 38.2 по Протокол № 38/31.03.2022 г. може да намери
приложение само за средствата за 2022 г., тъй като ако през 2022 г. бъде взето
решение от общинския съвет досежно средствата за 2022 г., то тези средства
въобще няма да подлежат на внасяне по сметката за чужди средства на РИОСВ.
Законодателят е разрешил на общините да
използват средствата по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО през 2021 г., като с приетата
промяна в нормативната уредба е предоставил и допълнително възможност, ако тези
средства не са били разходвани по реда на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК през
годината и са внесени към 31.12.2021 г. по сметката на РИОСВ, да бъдат
възстановени на общината в срок до 30.04.2022 г. ако бъде взето нужното решение
от общинския съвет. Цитираните норми не посочват срок, след изтичане на който
това право на общините се преклудира.
В настоящия случай не се спори, че в рамките
на 2021 г. Общински съвет - Аксаково не е вземал решение и не е намерила
приложение нормата на § 60, ал. 1 от ЗИД на ДОПК и дължимите суми за
обезпечения и отчисления по ЗУО са били внесени по сметка на РИОСВ - Варна.
След обнародване на измененията в § 60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК в ДВ, бр. 17 от
01.03.2022 г. и предоставената възможност за възстановяване на общината на
внесените средства за 2021 г. Общински съвет – Аксаково е взел решение от 31.03.2022
г. за разходването им за финансиране на дейности по чистотата и управление на
отпадъците, включително и за необходимите такива с характер на капиталови
вложения. Искането за възстановяване на средствата за 2021 г. е отправено от
Кмета на Община Аксаково своевременно – преди изтичане на крайния срок –
30.04.2022 година. С това са изпълнени всички предпоставки на § 60, ал. 2 от
ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр.
17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.), от което следва извод, че директорът на
РИОСВ – Варна неоснователно е отказал възстановяване на процесните средства
като неправилно е тълкувал и приложил цитираната разпоредба.
Настоящият състав на съда споделя становището
на оспорващата страна, че цитираните в Решение № 86/29.04.2022 г. писма на МОСВ
с вх. №№ 04-00-2623/17.03.2022 г. и 04-00-3978/24.04.2022 година /л. 15 и л. 17
от адм. преписка/ имат указателен характер и в този смисъл не дерогират
приложението на разпоредбата на § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК в новата ѝ
редакция, публикувана в ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 година.
Съдът не възприема становището на ответника,
изразено от неговия процесуален представител в проведеното на 12.07.2022 г.
открито съдебно заседание, че за оспорващата Община Аксаково съществува правна
възможност да поиска възстановяване на същите отчисления и обезпечения за 2021
г. в друго административно производство, процедурата за което е разписана в
Наредба № 7/ 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера
на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци.
Процедурата по цитираната Наредба №7/ 2013 г. и тази по § 60 от ПЗР на ЗИД на
ДОПК са две различни административни процедури, съответно – различни са и
материалните предпоставки за успешното им провеждане. Още повече, че
процедурата по Наредбата има ограничено действие доколкото допуска натрупани
средства да се отпускат за ограничен тип дейности, изчерпателно посочени от
законодателя в чл. 24, ал.1, в точки от 1 до 7 (включително).
Изложеното по-горе обосновава извод за
основателност на жалбата. Налице са основания за отмяна на оспореното Решение №
86/ 29.04.2022 г. и коригиращото го Решение № 1/ 18.05.2022 г. за поправка на
ОФГ, издадени от Директора на РИОСВ – Варна по смисъла на чл. 146, т.4 от АПК –
оспореният административен акт е материално незаконосъобразен.
Представените от ответника Решение № 88/
07.06.2022 г. и Решение № 74/ 09.04.2021 г. не променят този извод на съда
доколкото същите са постановени в други производства, реда за провеждане на които
е уреден в Наредба № 7/ 19.12.2013 година.
С жалбата, във връзка с която е образувано
настоящото съдебно производство, до съда е отправено искане с решението си да
признае правото на Община Аксаково за възстановяване на преведените и неусвоени
обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал.2, т.1 и т.2 и чл. 64, ал.1
от ЗУО за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., събрани от общината в общ
размер на 1 730 663,23 лева, но този въпрос не е от компетентността
на съда, а е в правомощията единствено на органа. С оглед този изход на спора и
на основание чл. 173, ал.2 от АПК следва след отмяна на оспорените решения
преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне при съобразяване на
указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на
настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на оспорващата Община Аксаково искане
за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, същото
се явява основателно. Следва с настоящото решение ответникът да бъде осъден да
заплати на Община Аксаково претендираната сума от 540 /петстотин и четиридесет/
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2,
чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд – Варна, ІІ -ри състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Община
Аксаково Решение № 86/29.04.2022 г. издадено от директора на Регионалната
инспекция по околната среда и водите –Варна и Решение № 01 от 18.05.2022 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка, с които Директорът на РИОСВ – Варна в
производство по реда на § 60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в
сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.) е
отказал да са разпореди преведените от Община Аксаково, но неусвоени
обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал.2, т.1 и т.2 и чл. 64, ал.1
от ЗУО за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. да се възстановят от РИОСВ
– Варна по сметка на оспорващата община.
ВРЪЩА преписката на
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна за ново
произнасяне по искането на Кмета на Община Аксаково, обективирано в писмо Изх.
№ 32 00-114/05.04.2022 г., при което да бъдат съобразени указанията на съда по
тълкуването и прилагането на разпоредбата на § 60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр.
105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп. ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от
1.01.2022 година.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда
и водите - Варна да заплати на Община Аксаково сумата от 540 /петстотин и
четиридесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: