Решение по дело №1195/2018 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 6
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 29 май 2020 г.)
Съдия: Димитър Василев Василев
Дело: 20183120101195
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 6 / 10.1.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 11.12.2019г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ

при секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1195/2018г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано по молба от Г.В.Д.,ЕГН ********** и А.М.Д., ЕГН **********, срещу В.А.М., ЕГН ********** и Н.И.Ж.,ЕГН **********, с правно основание чл.128, ал.1 СК за определяне на мерки за лични отношения на молителите, имащи качеството баба и дядо по бащина линия на малолетното дете Г.В. А.,ЕГН **********, както следва : всяка втора събота от 11 до 17 часа през първите три месеца от постановяване на съдебното решение, а след това всяка втора събота и неделя от 11 часа в събота до 16 часа в неделя с преспиване, всяка година от 17 до 20 ч. на 13.05 и на 22.09 – рождените дни на молителите, като се съобрази ангажироността на детето в училище, в случай че тези дати са учебни дни, на 25.12 от 15 до 20 ч и на 01.01 всяка година  от 14 до 18 ч. , на 27.02. – денят, следващ рождения на детето, от 18 до 20 ч.,както и две седмици през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск и детето не е със своя баща в определения един месец за личен контакт.

Твърди се в молбата, че след прекратяване брака между ответниците със съдебно решение, влязло в сила на 04.08.2006г., родителските права по отношение на детето Г. са предоставени на майката, а на бащата определен режим на лични отношения. Излагат, че в резултат на влошени взаимоотношения между ответниците майката на детето възпрепятствала поддържането на личен контакт на молителите с детето, препятствани били и контактите на баща й въпреки съдебното решение. Излагат, че ответницата забранила да проявяват всякакъв интерес към детето Г., включително относно емоционалното й и здравословно състояние. Излагат, че майката забранила и  телефонните разговори с детето, поради което били принудени да поздравяват Г. за празниците и да й изпращат колети с подаръци, като всички колети били връщани. Излагат, че след среща на рождения ден на детето в детската градина майката преустановила посещенията на Г. в градината, а подаръците отказала да вземе, като последвали жалби против директорката на детската градина и против учителката. Излагат, че опитите на молителите да снимат детето, докато играе с други деца били посрещнати със заплахи от страна на майка му. Твърдят, че поведението на майката ги е принудило с цел да спестят негативни преживявания за детето да преустановят временно опитите си, изчаквайки майката да размисли и промени отношението си и внучката им да придобие определена самостоятелност и зрялост, за да възприеме по подходящ начин създалата се ситуация. Излагат, че това тяхно решение било с негативни последици, тъй като дало възможност на ответницата да създаде негативна представа в детето за молителите и да го отдалечи от тях. Излагат, че преместването на майката с детето в друг град още повече намалило възможностите на молителите да виждат и да се осведомяват за живота на внучката си, дори при случайни срещи в града ответницата не допускала осъществяване на разговор на молителите с Г., като променяла посоката на движение или придърпвала силно към себе си внучката им, така че тя да не може да ги поздрави. Молителите считат, че поведението на майката създава опастност за правилното отглеждане и възпитание на детето.

Постъпил е писмен отговор на молбата от Н.И.Ж., в който се изразява становище за неоснователност на молбата, като се оспорва изложените в нея твърдения по фактите. Твърди се, че ищците не са проявявали повече от 14 години интерес към детето и никога не са полагали грижи за неговото отглеждане, не са запознати с потребностите, интересите и здравословните й проблеми. Твърди, че категорично детето не желае да се среща с роднините си по бащина линия и има болезнени спомени, свързани с тях. Твърди, че въздействието, което ищците биха оказали върху детето би било опасно за неговото развитие, тъй като ищецът – дядо на детето употребява алкохол в резултат на което става раздразнителен и агресивен, бил е осъждан за престъпление през 2014г. Твърди, че в семейството на ищците стават чести скандали и кавги, същите нямат възпитателски качества и не са в състояние да се грижат за детето адекватно. Излага, че така поисканият режим на лични контакти би натоварил прекалено много детето и нея като неин родител и би ограничил контактите с дъщеря й през почивните дни.

Редовно уведомен, ответника В.А.М. не депозира в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Депозирано е писмено становище за основателност на иска, като се прави предложение  при определяне режима на лични отношения същият да не съвпада с дните, в които на ответника е предоставена възможностда реализира контактите с дъщеря си.

ДСП Девня и ДСП Провадия представят изготвен по делото социален доклад.

Доказателствата по делото са писмени. Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели за всяка една от страните. Изслушани и приети по делото са Съдебно психоголична експретиза на вещо лице  д–р К. К. и Съдебно психиатрична експертиза на вещо лице д–р. Р. Б..

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищците по делото Г.В.Д., ЕГН ********** и А.М.Д., ЕГН **********, са родители на ответника В.А.М., ЕГН ********** и дядо и баба по бащина линия на детето Г.В.А., ЕГН **********.  С влязло в сила на 04.08.2006г.  решение по бр. д. №19/2006г. е прекратен бракът, сключен на 04.10.2003г. с акт за граждански брак №0045 пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Провадия между ответниците В.А.М., ЕГН ********** и Н.И. М., ЕГН **********, като родителските права по отношение на детето Г., р. на ***г. са предоставени на майката Н.И. М., която след развода носи предбрачното фамилно име Ж.. Издадени са изпълнителни листи за определения режим на личен контакт на бащата В.А.М. с детето Г.В.А. Представени са жалби от В.А.М. ***, в които се твърди, че Н.И.Ж. възпрепятства поддържането на  контакта с дъщеря му. Представени са жалба от 09.05.2007г.  и заявление от 11.05.2007г. от Н.И.Ж. до Директора на ОДЗ ***гр. Провадия, че не желае детето й Г. да бъде давано на баща му и ищците по делото и да не бъдат “ провеждани  незаконни свиждания в детското заведение “ / цитатът е от заявление с вх. №20/11.05.2007 г. /  извън определения режим на лични отношения. Представени са молби от от 01.08.2006г. от Н.И.Ж. до ДСИ при ПРС, протокол от 28.07.2006г. на ДСИ при ПРС, протокол за среща между родители относно режим на личен контакт от 07.11.2009г. на ДСИ при ДРС, видно от които между родителите на детето Г. след спор и отложена среща на бащата с детето поради здравословни проблеми на детето е било постигнато споразумение да положат взаимни усилия в интерес на дъщеря си, да се спазва системно постановения режим  на лични отношения. Представени са  молба до ДСИ при ДРС от 20.10.2009г.  от Н.И.Ж. и молба до ДСИ при ПРС от 14.09.2009г. от  Н.И.Ж., в които заявява, че В.  А.М. се е възползвал и реализира правото си на контакти с дъщеря си изключително рядко. Представена е жалба от 21.05.2007г.  от Н.И.Ж. до Директора на ДСП Провадия за проведена среща на ищцата Г.В.Д. с детето Г.  на 09.05.2007г. в 1 –ва детска ясла  -филиал на ОДЗ ***в гр. Провадия. Представени са жалби от Н.И.Ж. до РП Провадия от 09.09.2009г. и до Началника на РУП Провадия от 29.07.2010г., в които се твърди, че ищцата Г.В.Д. е звъняла по телефона с твърдения, че сина й идвал на 05.09.2009г. вкъщи, но не му отворили, обиждала многократно нея и семейството й, вкл. пред детето Г. и племенничката й на публично място  на 29.07.2010г., като дърпала дъщеря й  и по  -късно детето Г. се почувствало зле и било откарано в спешен кабинет на ЦСМ Провадия. Представени са три броя постановления за отказ да бъде образувано досъдебно производство против ищеца А.Д.М. за закана с убийство и против ищцата Г.В.Д. по жалбите на ответницата от Н.И.Ж.. Представена е справка от РП Провадия и протокол от 04.09.2014г. по НОХД ***видно от която срещу ищеца А.М.Д.  няма образувани наказателни производства и обвинения, с протоколно определение от  04.09.2014г. по НОХД ***на ПРС му е наложено наказания лишаване от свобода за срок от 4 месеца, 3 години изпитателен срок и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца, изтърпяно на 21.06.2015г.

В представения по делото социален долад на ДСП Провадия се излага, че по данни на ищцата г – жа Д. след раздялата на родителите достъпа до детето Г. за нея, съпруга й и бащата е бил ограничаван от близките на детето по майчина линия, многократно са били подавани жалби срещу тях в различни институции. Ищците се ползват с добро име в обществото, макар през годините са нямали контакт с внучката си, изпитват обич към Г. и желаят емоционалната връзка помежду им да бъде възстановена  и те да бъдат част от живота й. Притежават собствено жилище, в което съжителстват с двамата си сина, които обитават отделни части  от къщата, като трите домакинства са с отделни входове и отделни партиди  за електричество и водоснабдяване. Хигиенно битовите условия са много добри.

В представения по делото социален доклад, изготвен от ДСП Девня се излага, че поради влошени взаимоотношения между родителите бащата престава да търси детето Г. и от 9 години / от преместването на майката и детето в град Девня / не поддържа връзка с нея, поради тази причина детето не е поддържало връзка и с роднините си по бащина линя –баба и дядо. Те също не са правили опити за контакти с внучката си. По данни от майката и момичето Г., те знаят, къде живеят, къде работи майката, но не са пожелали контакт с нея. При разговора за повода за срещата и разясняването по подходящ начина мотивите на делото детето силно се разстроило, първоначално категорично отказало да разговаря и да си спомня минали срещи с ищиците, има спомени, че са я посещавали като малка, но това било придружено със скандали и нападки към майка й. Според Г. майка й е важен човек в живота й, те не би следвало да я обиждат и обвиняват. Не желае да се говори за тях, не ги познава и не иска, да са част от живота й, изпитва страх при мисълта, че трябва да има срещи с баба си и дядо си по бащина линия. Видно между Г. и майка й има силна емоционална близост, нямат тайни една от друга, споделят си. Разговарят спокойно и съвместно вземат решения. Майката не нарежда на детето, не му заповядва, а я консултира и напътства.  От разговора с момичето социалните работници считат, че майка й е правила опити да разговаря с нея за необходимостта да познава роднините по бащина линия и да поддържа контакти с тях. Потребностите на Г. са изцяло задоволение  от храна облекло, лично пространство, дом, внимание, обич, социални контакти, образование, здарвеопазване, контакт със значим възрастен. Според майката Г. е много спокойно дете и не създава проблеми, спазва правилата в дома, помага в домакинството. У детето е създадено чувство на отговорност и значимост. Видно при срещите демонстрира много по –добро възпитание и уважение към по -възрастни, майка си и роднините си по майчина линия.

В своите изявления пред съда свидетелите на страната на ищците В. Й. А., съпруга на брата на ищеца А.Д. и М.А.М., син на ищците и брат на ответника В.А.М., излагат, че ищците са възпитани, културни, отзивчиви и работни хора. Ищецът работи като майстор на коли в сервиз и се почерпва понякога, но не е алкохолик и свидетелите не са присъствали на скандали. След раздялата на сина им с ответницата Н.И.Ж. контактите им с единствената внучка Г. били ограничавани – ищците ходели на адреса, но били гонени и им се казвало, че нямат работа тук,когато настоявали да видят детето, то плачело и протестирало, като казвало, че не иска, били подавани жалби против ищците за телефонен тормоз, изпращали подаръци по пощата, които били връщани, ищцата Г. отишла в детската ясла, да види внучката си с бонбони, искайки разрешение от директорката, но станал скандал. След навършване на 6-7 годишна възраст Г. и майка й се преместили да живеят в гр. Девня и след неуспешни опити за срещи  и контакти ищците, като видели, че детето реагира лошо  на кавгите и се разстройва, решили, да го оставят да поотрасни и тогава  да подновят опитите. Твърдят, че ищците постоянно говорят за внучката си.

В своето изявление пред съда свидетелката на страната на ответника Н.И.Ж.  Ж.И.Ж., сестра на Н.И.Ж., излага, че сестра й и племенницата й живеят от 10 г. в кв. Повеляново в гр. Девня, шест от които в нейния дом. В края на 2009г.  В.А.М. дошъл в дома й придружен от майка си и брат си, но детето Г. не искала, да тръгва с тях въпреки, че майка й я е подготвила, след което баба й се ядосала, започнала, да я дърпа за ръката и Г. изпаднала в истеричен плач. От 2010г.  ищците не са търсили контакт с внучката си, евентуално ако я видят на улицата, да разменят няколко думи. Свидетелката излага, че е виждала ищеца А.М.Д. в нетрезво състояние  да се качва в колата си и да отпътува нанякъде, наблюдавала го е , как върши непристойни действия. Явства, че сестра й винаги  е говорила на Г., че това са бабата и дядото й и трябва да има контакт с тях, но самото дете не иска.

В своето изложение пред съда свидетелят на страната на ответника Н.И.Ж.  И. Г.И., без родство и дела със страните, излага, че работи с Н.И.Ж.  от 10 години и добре познава детето Г., често е разговаряла с нея като учител. Описва същата като добро и кротко дете. Явства, че детето има травма от негативна случка и не иска контакт с баба си и дядо си по бащина линия, по думите на Г. те не са правили опит за такъв контакт даже по телефона.

При своето изслушване от съда в присъствието на социален работник по реда на чл.15 ЗЗДт детето Г.В. А.заяви, че е виждала дядо си и баба си  на центъра в град Провадия, но те не я познали и не я поздравили. Твърди, че не е получавала подаръци от тях, няма желание да общува с тях и не би излязла с тях на разходка и кафе. Излага, че не е любопитна, защо не са я потърсили толкова години. Твърди, че когато била малка на връщане от логопед на улицата баба й започнала да обижда майка й на улицата, после хванала Г. за ръката и я одраскала, дълго време след като се прибрали корема я болял и трябвало да отиде в Бърза помощ. Твърди, че е чувала, как баба й казвала на баща й да я открадне.Излага, че нито майка й, нито роднините й по майчина линия са говорели лошо за ищците по делото.

Съгласно изслушаната по делото съдебнопсихологическа експертиза на д –р К.К. към момента на изследването няма данни за емоционална връзка на детето Г. с баба си и дядо си по бащина линия, няма данни за изградена привързаност, както и те да са значими за емоционалния свят на детето. Поради комплексния характер на отношения с баща си, с баба си и дядо си по бащина линия, изградената негативна нагласа, спомените от миналото, които носят негативен характер, детето не е изградило емоционални отношения с тях. То е било свидетел на отношения с негативна конотация между роднини на майка си и баща си, което е изградило негативна нагласа и нежелание да контактува с тях. Няма данни за склонност към лъжа. Поради неизградена привързаност, няма как да има отчуждение. Липсата на привързаност няма да доведе до негативно последици при необщуването на Г. с баба си и дядо си по бащина линия. Поради периода на съзряване детето може да изгради отношения със семейството на бащата, ако желае, но този процес трябва да е доброволен. Поради прекъснатия контакт с бащата  и неговото семейство възобновяването  на контакта ако е съпроводен с позитивни изживявания, няма да доведе до негативни последици.

Съгласно изслушаната по делото съдебнопсхиатрична експертиза на вещо лице д–р Р.Б. ищецът А.Д.М. не страда от психично разстройство, не са налице анамнестични и клинични данни за вредна употреба / злоупотреба / и зависимост към алкохол.

  Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

  Съгласно разпоредбите на чл.128 СК дядото и бабата могат да поискат съдът да определи мерки за лични отношения с детето, ако това е в негов интерес. По принцип интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и с роднините си от бащина страна. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато се установи, че те вредят на развитието и възпитанието му.

 По делото всяка една от страните ангажира гласни и писмени доказателства в подкрепа на тезата, която защитава. От друга страна установиха се известни съвпадения в доказателствения материал по делото, които дават ясна картина на случилото се. Установи се, че между ищците и ответницата Н.И.Ж. са налице конфликтни взаимоотношения. Ищците са допуснали детето Г. да стане свидетел на проявено спрямо майка й негативно отношение, вследствие което у детето Г. се е създало напрежение, несигурност и безпокойство. Както пред съдебния експерт д–р К., така и при изслушването му от съда по реда на чл.15 ЗЗДт детето Г. сподели спомени от поведение на ищцата Г.В.Д. – случка в центъра на грда Провадия след като се връщала от логопед с майка си и баба й започнала, да я дърпа за ръката и я одраскала, обиждала майка й, че е проста учителка и така възпитава детето си, след което детето е изпитала болки в корема, наложили й, да потърси медицинска помощ. Това говори за емоционална ранимост, задържане на негативни емоции и неудовлетвореност от поддържане на отношения с ищцата още на този етап / тогава детето е било на възраст 6 години/.  От друга страна проведената среща на ищцата Г.В.Д. с детето Г. в ОДЗ ***в гр. Провадия показва незачитане желанието на майката при контактите с внучката им. Съгласно изложеното в социалния доклад на ДСП Девня детето Г. счита майка си Н.И.Ж. за значим човек и не желае, да се говори лошо за нея, което навежда на извод, че чувства майка си като нуждаеща се от защита. Отношенията на детето Г. с нейния баща ответника В.А.М. са извън предмета на настоящето дело, единствено за пълнота на изложението следва да се упомене отговорите на детето Г. на въпросите на вещото лице д –р К.: 1. въпрос -  а разкажи ми за баща си  - отговор аз не го познавам; 2. въпрос - говориш ли с него по телефон – отговор не ; 3.последния ти спомен с него  - отговор не си спомням ;  .... 3. въпрос - а други членове от семейството на баща си познаваш ли  - отговор : не; 4. въпрос - какво мислиш за баща си  - отговор нищо; и 5. въпрос  - не си мислила  за това какъв – отговор да, но не измислих нищо – тоест детето Г. не е в състояние, да изброи, какво не е наред в отношенията с нейния баща ответника В.А.М.. Видно от представените писмени доказателства ответницата Н.И.Ж. предпочита разрешаването на спорните въпроси относно детето Г. да се реализира по съдебен ред или административен ред – така представените писмени молби и жалби до ДСИ при ПРС, до ДСИ при ДРС, до РП Провадия, до Директора на ОДЗ ***в гр. Провадия и други. В тази връзка тревожността на детето е и поради участието й в различни процедури  - съдебни, социални, емоционални,  и нормално това също води до избягване на травмения обект.

От изготвения по делото социален доклад на ДСП Провадия се установи, че ищците разполагат с добри хигиенно-битови условия, ползват се с добро име  в обществото. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ж.И.Ж., че е виждала ищеца А.М.Д. да извършва непристойни действия поради близката родствена връзка на свидетеля с ответницата по делото. В тази връзка съдът не приема и твърденията на ответната страна Н.И.Ж., че ответника А.М.Д. има зависимост от алкохола. Съдът изцяло споделя изводите на вещото лице д–р Р.Б., че еднократното представено по делото доказателство за тежко алкохолно опиване на 21.08.2014г. не свидетелства за злоупореба или зависимост към алкохол и употребата на алкохол, което не се одобрява от други лица и е  довела до отрицателни последици, не е само по себе си доказателство за вредна употреба. Възражението на проц. представител на ответната страна Н.И.Ж. адв. М., че вещото лице  не е изпълнило поставената задача, тъй като не е назначило изследвания на ензима GGТ също не се споделя от съда. Повишените нива на този ензим GGТ сочат за увреждане на черния дроб, но той няма висока специфичност и не може само по него да се установи точната причина за увреждането на черния дроб. Затова изследването на GGТ се комбинира с изследванията на други показатели за оценка функцията на черния дроб - най–често ASAT и ALAT, които са изследвани от д–р Б., като показателите на същите са в норма. Ищците демонстрират и желание за контакти с внучката си. Поради това в интерес на детето въпреки отношението на детето Г. към тях е да общува с тях като бъде определен режим на лични отношения с ищците  - в този смисъл Решение №79/10.06.2019 по дело №187/2018 на IV гр. отд. на ВКС, в мотивите на което се казва, че въпреки установеното отрицателно отношение към бабата и дядото, за да се формира, като пълноценна личност детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина, при контактите на детето с ищците същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции.

С оглед възрастта на детето Г. което към настоящия момент е на 15 години,  и създалото се отчуждаване между детето и ищците, съдът намира, че предложения с исковата молба режим на лични отношения не е подходящ с оглед интересите на детето. Същият не е съобразен с отношенията между майката Н.И.Ж. и детето Г., тъй като и ответницата следва да има възможност да общува с детето в почивните дни и отношенията с другия родител - бащата В.А.М., който също има признати права на лични отношения с детето. В никакъв случай поддържането на лични отношения на ищците с внучката не трябва да представлява ограничение в упражняването на родителските права на родителите. Още трябва да се съобрази и възрастта на Г., което изисква отчитане на часовете в училище и времето за самоподготовка, нуждата от допълнителни занимания, но същевременно и от свободно време за среща с приятели, за игра и т.н., които не бива да се ограничават. С  оглед на това съдът намира, че следва да определи по-стеснен режим на лични отношения, през който детето Г. ще може да опознае баба си и дядо си. Важно е как постепенно и внимателно да се преодолее създалата се ситуация. Присъствие на майката при срещите с бабата и дядото не е необходимо според вижданията на съда, което с оглед отношенията между страните може да доведе и до допълнителни усложнения и конфликтни ситуации, на които детето Г. да стане свидетел със съответните негативни последици за психиката му. Съдът намира за неудачно и да се определи режим с преспиване, както е поискано с исковата молба, тъй като това означава детето Г. да бъде поставено в изцяло непозната за нея среда, а също и да отиде на място, където самото то не желае. Следва това да стане постепенно и внимателно и доброволно. Освен това, съдът намира за удачно режимът на бабата и дядото да се припокрива като дни от месеца, с режима, който осъществява бащата предвид обстоятелството че същия рядко се възползва от него, а и според доказателствата по делото същия е в добри отношения с ищците по делото, обитава отделен етаж в същата жилищна сграда, където живеят ищците. По този начин в случаите, когато бащата е в страната, контактите с бабата и дядото по бащина линия ще се осъществяват от ищците съвместно с бащата в рамките на определения му режим, а когато бащата отсъства, ищците ще могат да вземат детето Г. и да го връщат в дома му на основание личното им право на контакти с детето. Този режим в най-пълна степен отговаря на интересите на детето за пълноценно общуване както с неговите родители, така и с нейните баба и дядо по бащина линия. Предвид всички тези обстоятелства, съдът намира за подходящо да определи режим на лични отношения на ищците с детето Г., който частично да съвпада с режима на лични отношения на бащата с детето, а именно всяка първа събота от месеца от 11.00 до 15.00 часа, като детето следва да се взема от бабата и/или дядото, от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес.

И двете страни по делото претендират разноски. Доколкото молбата е уважена в смисъл, че е в интерес на детето да се определят мерки на лични отношения между него и ищците в производството, но същевременно поисканите с молбата мерки, съдът намира за несъответни на интереса на детето, а и предвид становището на единия от ответниците за основателност на иска, то с оглед изхода на делото, разноските следва да останат за сметка на страните, така както са ги направили.

Мотивиран от изложеното съдът

 

РЕШИ

 

 

ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между Г.В.Д., ЕГН ********** и А.М.Д., ЕГН **********, от една страна, и ненавършилата им пълнолетие внучка Г.В.А., ЕГН **********, от друга страна, всяка първа събота от месеца за времето от 11.00 ч. до 15.00 ч., считано от влизане в сила на настоящото решение, като детето следва да се взема от бабата и/или дядото, от адреса, на който живее, и се връща на същия адрес, като ОТХВЪРЛЯ искането на Г.В.Д., ЕГН ********** и А.М.Д., ЕГН **********, за определяне режим на лични отношения извън определения по- горе 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна  в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                            Районен съдия: