№ 15187
гр. София, 27.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110142561 по описа за 2021 година
Ищецът твърди, че с ответника е сключен Договор за потребителски
кредит № [НОМЕР] на 12.01.2017 г., по силата на който му е предоставен
кредит в размер на 700 лв., който е следвало да се погаси пет дни след
сключване на договора. Уговореният фиксиран лихвен процент бил 0,55 %.
Посочва, че в договора е уговорено, че изпълнението на задължението ще
бъде обезпечено от [ЮЛ], поради което ищцата е сключила договор за
гаранция с [ЮЛ], по силата на който се е задължила да изплати
възнаграждение в общ размер на 52,92 лв. Релевира доводи, че е погасила
изцяло задължението си, като е изплатила сумата в размер на 756,77 лв.
единствено на ответника. Излага доводи за нищожност и унищожиемост на
договрите, под евентуалност твърди недействителност на определени клаузи
от същите, поради което претендира връщане на сумата в размер на 56,77 лв.
от ответника, като платена без основание.
Ответникът оспорва исковете с твърдения, че договорът за кредит е
дейтвителен. Аргументира, че договорът за гаранция е сключен с трето лице и
не е пасивно легитимиран да отговаря по този иск.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
1
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за сумата в размер на 56,77 лв., представляваща платена от ищеца на
ответника сума без основание въз основа на нищожен договор.
Страните не спорят и съдът е отделил с доклада по чл. 140 ГПК като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит № [НОМЕР] на 12.01.2017 г., по
силата на който на ищцата е предоставен от ответника кредит в размер на 700
лв., който е следвало да се погаси пет дни след сключване на договора.
Уговореният фиксиран лихвен процент бил 0,55 %. В договора е уговорено,
че изпълнението на задължението ще бъде обезпечено от [ЮЛ].
Преценката относно действителността на процесния договор за
потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите
правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на
който е сключен договорът. В случая и от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства не може да се приеме, че процесното договорно
съглашение отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ
/"Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
2
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,24%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.
Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с [ЮЛ], което се
включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от обстоятелството, че в договора за
потребителски кредит е предвидено обезпечението на същия с договор за
поръчителство, предоставено от [ЮЛ] и сключването на договора за
поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
3
включи в общия разход по кредита.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
За пълнота следва да се отбележи, че договорът за потребиелски кредит и
договорът за гаранция (поръчителство) се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира договора за потребителски кредит за
нищожен, поради което съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само
чистата стойност на кредита в размер на 700 лв., но не дължи лихва или други
разходи. Страните не спорят и се установява от приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, че ищцата е заплатила на ответника сумата в размер на 756,77 лв. При
така установените факти съдът намира, че сумата в размер на 56,77 лв. е
платена без основание, поради което искът е основателен и следва изцяло да
бъде уважен.
4
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и
150 лв. за заплатен депозит за ССЕ. Ответникът дължи и разноски в размер на
300 лв. на адв. И.Н. за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да
заплати на М. П. С., ЕГН ********** сумата в размер на 56,77 лв.,
представляваща платена от ищеца на ответника сума без основание въз
основа на нищожен Договор за потребителски кредит № [НОМЕР] на
12.01.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да
заплати на М. П. С., ЕГН ********** сумата в размер на 200 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] да заплати на адв. И.П.Н., ЕГН [НОМЕР] сумата в
размер на 300 лв., представляваща съдебни разноски за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие в производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5