Р
Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-24 27.07.2021г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен
състав
На шестнадесети март 2020
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 19 по описа
за 2021 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260409 от 13.10.2020г., постановено по гр. дело № 1868/2020г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Националната здравноосигурителна каса със седалище гр. София да заплати на “АФИА ФАРМАСИ“ ЕООД със седалище гр. Ямбол сумата от 6 642, 11 лева, представляваща дължима главница по отчетени от аптеката продажби на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК–РЗОК, за периода от 04.01.2020г. до 15.01.2020г., съгласно сключен между страните Договор № 021820 от 17.04.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на 42, 44 лева за периода от 20.02.2020г. до 13.03.2020г., както и законна лихва за забава върху главницата от 6 642, 14 лева от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2020г., до окончателното й изплащане. С цитираното решение е отхвърлен иска за главница над уважения размер от 6 642, 14 лева до пълния заявен размер от 6 648, 10 лева, както и иска за обезщетение за забава над уважения размер от 42, 44 лева до пълния заявен размер от 51, 71 лв., ведно с претенцията за законна лихва за забава върху отхвърлената част от главницата от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2020г.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Национална здравноосигурителна каса, със съдебен адрес ***, парк Езеро – главен юрисконсулт П.Д., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В жалбата се посочва, че съдът е направил неправилен извод, че са подадени два отчета за процесния период. Посочва се, че е налице съществена разлика между двата електронни документа, изразяваща се в това, че електронният отчет съдържа данни за отпуснатите лекарства на пациенти, след контрол на същия и изпращане на полумесечно известие за одобрена сума, изпълнителят изготвя и представя и финансов отчетен документ, който всъщност е основанието за заплащане на тези отпуснати лекарства. В отговора се посочва, че съдът не е изследвал изцяло фактите и събраните доказателства и е направил преценка, че изпълнителят не е узнал одобреното за плащане чрез изпращане на месечното известие, без да е отчел, че изпълнителят няма как да знае одобрен ли е отчета му и за каква стойност, след като е издал и фактура за тази стойност. В отговора се посочва, че съдът не е преценил събраните доказателства задълбочено и е стигнал до грешен извод, процесната сума е останала незаплатена от възложителя НЗОК, тъй като за нея не е издаден финансов отчетен документ, тоест – липсва основанието за плащане.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт.
В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Ответната страна по въззивната жалба – „Афиа Фармаси“ ЕООД със седалище гр. Ямбол, представлявано от Е П чрез своя процесуален представител – адвокат Л.Б. депозира по делото писмен отговор, в който претендира да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. В отговора се посочва, че ищцовото дружество е предоставило но РЗОК – Бургас междинен отчет за периода от 03.01.2020г. на стойност от 1 254, 55 лева и софтуерът на РЗОК – Бургас погрешно е обработил този междинен отчет като полумесечен отчет за периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. и е затворил възможността да се отчете представения впоследствие коректен полумесечен отчет за целия отчетен период. В отговора се посочва, че съдът правилно е приел, че след като няма спор между страните, че в периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. аптеката е продала лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели да домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК – РЗОК, като стойността, която следва да бъде платена съгласно задължението на възложителя по договора е в размер на 7 896, 69 лева, а от тях са платени 1 254, 55 лева и ищцовото дружество има право да получи дължимия остатък от 6 642, 14 лева.
Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция. Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска от „Афиа Фармаси“ ЕООД със седалище гр. Ямбол, представлявано от Е П против Национална здравноосигурителна каса със седалище гр. София, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 6 648, 10 лева, представляваща дължима от ответната страна на ищцовото дружество сума по отчетените от аптеката рецепти за периода от 01.01.2020г. до 15.03.2020г. съгласно сключения между страните и подробно описан в обстоятелствената част на исковата молба Договор № 021820/17.04.2019г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, считано от 15.02.2020г. до 13.03.2020г. в размер на 51, 71 лева, както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В отговора на исковата молба се сочи, че НЗОК няма задължение да заплати сумата на основание сключения между страните договор, тъй като претендираната сума не е отчетена по реда на чл. 17 от индивидуалния договор, тъй като сумата е над стойността, която е подадена в ПИС системата на НЗОК.
За да уважи претенцията на ищцовата страна, първоинстанционният съд е приел, че по делото няма спор, че за периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. аптеката е продала лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, като стойността, която следва да бъде пратена съгласно задължението на възложителя по договора е в размер на 7 896, 69 лева, а от тях са платени единствено 1 254, 55 лева и за ищцовото дружество е налице правото да получи дължимия остатък от 6 642, 14 лева.
При извършената проверка по
реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно посочената разпоредба
съдът се произнася по правилността на атакуваното решение съобразно посоченото
в жалбата.
По наведените твърдения за
неправилност на решението във въззивната жалба, съдът приема следното:
По делото е представен Договор № 021820 за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК, от който е видно, че Националната здравноосигурителна каса в качеството й на възложител и „Афиа Фармаси“ ЕООД в качеството му на изпълнител са сключили договора, по силата на който изпълнителят чрез посочена аптека се задължава да отпуска на здравноосигурените лица лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, включени в Приложение № 1 на позитивния лекарствен списък за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК по реда на Наредба № 10
На основание чл. 17 от цитирания договор изпълнителят отчита отпуснатите продукти по чл. 1 и 2 от договора два пъти месечно по електронен път в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или чрез уеб услуга, като отчетните периоди са от 1-во до 15-то число и от 16-о до последното число на месеца. На основание ал. 2 от цитирания договор електронният отчет се представя най-късно до третия работен ден включително, следващ периода. В случай на неспазване на този срок изпълнителят представя електронен отчет в следващия отчетен период, като изпълнителят може да представи отчетни документи за не повече от два последователни отчетни периода.
По
делото е представен Констативен протокол № 636/01.07.2020г. за извършване на
финансов контрол на основание чл. 72, ал. 9 от ЗЗО по изпълнение на договорите
за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за
специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, от който е
видно, че е извършена пълна проверка на аптека „Афиа – Гладстон“ и е
констатирано, че през месец януари – 2020г. на аптеката съгласно индивидуален
договор от 17.04.2019г. е заплатена сума в размер от 6 118, 83 лева, за
месец февруари са изпратени 13 240, 30 лева, за месец март – 2020г. са
изплатени 12 638, 17 лева и за месец април – 2020г. са изплатени
12 108, 41 лева. Изрично в констатациите на извършената проверка се
посочва, че нарастването с над 40% за месец април – 2020г. спрямо месец януари
2020г. се дължи на следната допусната техническа грешка от страна на Аптека
„Афиа – Гладстон“ при изготвяне на отчетен файл – за отчетен период е зададен
период от 01.01.2020г. до 03.01.2020г. вместо 01.01.2020г. до 15.01.2020г.,
което е довело до заявяване, отчитане и заплащане на по-ниска стойност за месец
януари 2020г. (1 254, 55 лева вместо 7 896, 69 лева). В констатациите
се посочва, че за месец януари не са отчетени 6 648, 10 лева и реално не е
налице нарастване с над 40% на разхода за месец април 2020г. спрямо месец
януари 2020г., а е налице допусната техническа грешка от страна на аптека „Афиа
– Гладстон“ при отчитане на първия период на месец януари 2020г. и нарушения не
се констатират.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че по делото от събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. аптеката е продала лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни да специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК на обща стойност от 7 896, 69 лева, като сума в размер от 1 254, 55 лева е заплатена от страна на НЗОК. Това обстоятелство се потвърждава от представените писмени доказателства, а и не се оспорва от ответната страна. При това положение, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. По делото е безспорно, че Аптека „Афиа – Гладстон“ първоначално е подала отчет единствено за продадените лекарствени продукти за периода от 01.01.2020г. до 03.01.2020г. и е заплатено от страна на НЗОК именно и само за този период от време – сума в размер на 1 254, 55 лева. За ответната страна не е погасено задължението да заплати и стойността на продадените лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни да специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК на стойност от още 6 642, 14 лева. Задължението не е погасено, поради което и съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъдена ответната страна да заплати посочената сума. При положение, че ответната страна при извършване на пълна проверка на аптеката е констатирала, че става въпрос за допусната техническа грешка не може да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договора, сключен между страните, което да доведе до погасяване на правата на ищцовото дружество да получи плащане на продадените лекарствени продукти, заплащани от НЗОК за периода от 01.01.2020г. до 15.01.2020г. в техния пълен обем.
Настоящата инстанция намира, че са неоснователни възраженията на въззивната страна, въведени с въззивната жалба, тъй като е безспорно, че на основание чл. 17, ал. 5 от подписания между страните Договор № 021820/17.04.2019г. при констатиране на грешки в електронния отчет, свързани с регистрационни данни и реквизити, изпълнителят получава автоматична нотификация от информационната система на НЗОК и електронния отчет не се обработва от НЗОК до получаване на отчет с коректни данни. В този смисъл – за ответната страна е съществувало задължението да отчете, че въпреки коректно посочения период от време – 01.01.2020г. – 15.01.2020г. в този отчет фигурират единствено лекарствени продукти, продадени от страна на аптеката за тридневен период от време, а именно – 01.01.2020г. до 03.01.2020г. Неоснователно е и възражението, че предвид неспазване на административната процедура няма как ищецът да търси правата си по съдебен ред чрез предявяване на иск за осъждане на ответната страна да изпълни своето задължение в пълен обем, тъй като по делото се установява, че ищцовото дружество е подало и втори – коректен отчет, но въпреки това НЗОК не е изпълнила по своето задължение за заплащане на продадените лекарства в пълен обем.
На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че искът за мораторна лихва е основателен за периода от 20.02.2020г. до 13.03.2020г. и за сума в размер на 42, 44 лева.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция – сума в размер на 400 лева, представляваща възнаграждение за адвокат – по делото е представен Договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка, ***, че договореното възнаграждение за адвокат в размер на 400 лева е заплатено по банков път (лист 31 и лист 33 от въззивното производство).
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно предвид обстоятелството, че се касае за спор между търговци и предявеният иск с цена под 20 000 лева
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260409 от 13.10.2020г., постановено по гр. дело № 1868/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса със седалище гр. София, Булстат ********* и адрес на управление гр. София, ул. „Кричим“ № 1, със съдебен адрес ***, парк „Езеро“ да заплати на „Афиа Фармаси“ ЕООД със седалище гр. Ямбол, ЕИК ********* и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Търговска“ № 31, представлявано от Управителя Елка Сашкова Петкова, със съдебен адрес *** сума в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.