РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120202485 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба на К. Р. П. с ЕГН
********** с адрес в гр.Бургас, ул.**************** и съдебен адрес в
гр.Бургас, ул.******************* чрез адв.Х.Х. АК-Бургас (изрично
упълномощена) против наказателно постановление № 131/14.05.2021г.,
издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което на основание чл. 162 ал.1
от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на жалбоподателя е наложена
глоба в размер от 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.95 ал.1 вр. чл. 81
ал.1 т.1 от ЗООС.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Посочва се, че НП е издадено от некомпетентен орган съгласно
чл.14 ал.5 от ЗООС и чл.4 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на
регионалните инспекции по околната среда и водите. Счита, че посоченото
нарушение не е описано по начин, по който жалбоподателя да разбере с какви
действия го е извършил и с това е било накърнено правото му на защита. В
условията на евентуалност се моли съдът да намали размера на определеното
наказание.
1
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично редовно
призован и се представлява от пълномощник адв.Х. АК-Бургас надлежно
упълномощена, която поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
Претендират се разноски.
За административнонаказващия орган, се явява ЮК К. надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира
за ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, видно от известието за доставяне на НП
(л.13) същото е било връчено на жалбоподателя на 20.05.2021г., а жалбата е
депозирана с дата на входиране пред РС-Бургас на 25.05.2021г (л.2). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
С Решение №1450 от 17.03.1999г (лист 26 от делото) Поземлената
комисия на град С. възстановила правото на собственост на наследниците на
К.М.М. в съществуващи стари реални граници на имот представляващ
изоставена нива от 1,521 дка находяща се в местността „К.“. Видно от
удостоверението за наследници на К.М. такива се явяват Т. и К.П.и (лист 24
от делото). Процесният имот бил с идентификатор по КККР 67800.54.16 в
местността „К.“ община С..
На 31.08.2020г в РИОСВ –Бургас било внесено уведомление с вх.№ПД-
1953/31.08.2020г за изготвяне на ПУП–ПРЗ за поземлен имот с
идентификатор 67800.54.156 на град С.. Като възложител бил посочен М. Т
П.. На 04.11.2020г било изпратено второ писмо с настояване за отговор и
приложени снимки на имота (лист 48 на гърба и лист 49 от делото). На
05.11.2020г последвал отговор от РИОСВ–Бургас, в който било указано на
възложителя, че за поземлен имот с идентификатор 67800.54.16 нямало
налична изработена специализирана карта и регистри за обектите по чл.6 ал.4
и ал.5 от ЗУЧК на територията непосредствено до морския плаж К. юг,
т.е.районът не били проучван за пясъчни дюни. Това обследване следвало да
бъде извършено от специалисти в подходящ период от годината, по време на
2
вегетативния растеж на растителните видове, които били ключови и
определящи за вида дюнно местообитание. Едва след това процедурата по
одобряване по реда на Закона за опазване на околната среда и Закона за
биологичното разнообразие на инвестиционния проект можела да бъде
продължена.
В РИОСВ-Бургас, по електронната поща постъпил сигнал с вх.№С-
572/18.11.2020г за извършвана на дейност по засипване със земна маса на
пясъчни дюни в местността „К.“ в гр.С..
За да проверят сигнала свидетелите Е.П. и С.Г. и двамата в качеството
на старши експерти в отдел „Биоразнообразие, защитени територии и
защитено зони„ при РИОСВ-Бургас извършили проверка на мястото.
В процеса на тази проверка било установено, че в имоти с
идентификационни номера 67800.54.16 и 67800.54.111 по КК на град С. били
депонирани 8 купчини земна маса съставена от пръст, корени и камъни, като
до тях се виждали следи от гуми на товарен автомобил. По време на
проверката присъствал В.В.С. собственик на имот съседен на тези имоти. От
неговия разказ свидетелите узнали, че В. бил свидетел очевидец по
извършената дейност по депонирането на земните маси. Съобщил, че камион
марка Камаз със сива кабина и синя каросерия с бургаска регистрация
управляван от непознат за него човек бил използван за доставка на земните
маси. Според свидетелят В. камионът бил собственост на лице с името „Г.“ и
прякор „З.“ от село Р.. Свидетелят В. разказол, че е говорил със шофьора на
Камаза и последният твърдял, че ще се засипват и съседни терени като бил
доведен от собственика на поземления имот за да му покаже
местоположението.
За проверката свидетелят Е.П. съставила Констативен протокол
№018483 от 18.11.2020г (лист 20-23 от делото).
Свидетелят П. счела, че следва чрез джипиес да се очертае полигон,
определен от осем географски точки. Координатите на поземлените имоти, в
които имало купчини с пръст, корени и камъни след като били определите
географските координати станала ясно, че това са имоти с идентификационни
номера 67800.54.16 и 67800.54.111.
В източната част на имот с идентификационен номер 67800.54.16 били
3
установено останки от основите на стари постройки.
Свидетелят П. счела, че следва да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение на собственика на имот с идентификационен
номер 67800.54.16, за това че е извършил дейност по засипване със земни
маси без съгласуване по реда на Закона за опазване на околната среда.
Предположила, че акта следва да бъде съставен срещу заявителя М. П. като
му изпратила покана. На 22.12.2020г за съставяне на акта се явил
жалбоподателят с пълномощно, от което свидетелят установил, че АУАН не
може да бъде съставен срещу М. П., тъй като той не е собственик на имота и
затова го съставила срещу К.П.. Потърсила и другия собственик на същия
имот –Т. П., но тъй като последният не се явил в 3 месечния срок, акт бил
съставен само към К.П..
На 22.12.2020г свидетелят П. съставила акта за установяване на
административно нарушение (лист 14 и 15 от делото), затова, че на
18.11.2020г К.П. като съсобственик на имот с идентификационен номер
67800.54.16 по КК на гр.С. извършил дейност по засипване на земни маси в
този имот без съгласуване по реда на Закона за опазване на околната среда.
Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.95 ал.1 вр. чл.18 ал.1
т.1 от ЗООС.
Жалбоподателят подписал АУАН с възражения.
Като взел предвиди писмените доказателства и възраженията по акта,
като и самия акт, административнонаказващият орган РИОСВ–Бургас
представлявано от директора Д.И. издал атакуваното наказателно
постановление №131/14.05.2021г (лист 11 и 12 от делото).
В НП е преповторена фактическата обстановка от акта и е направена
същата правна квалификация както в АУАН. На основание чл.162 ал.1 от
ЗООС на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 1000 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите П. и Г. като ги намира за последователни,
логични и безпристрастни.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
4
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК
и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен
орган. Съдът счита, че при съставянето на акта и издаването на НП са
допуснати съществени нарушения, които да са опорочили производството и
да са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление.
На първо място съдът счита, че описаното словом нарушение не
отговаря на цифровото изражение на същото. Член 95 ал.1 от ЗООС посечен и
в двата акта като нарушен предвижда, че възложителят на инвестиционното
предложение информира писмено в най-ранен етап на своето инвестиционно
предложение на компетентния орган и засегната собственост и засегнатата
общественост. Съгласно чл.81 ал.1 т.1 от ЗООС екологичната оценка и
оценката за въздействието върху околната среда се извършва на плажове,
програми и инвестиционни предложения за строителство, които са в процес
на изготвяне и/или одобряване от централни териториални органи на
изпълнителната власт, органи на местното самоуправление или на Народното
събрание.
Нормата на чл.81 ал.1 т.1 от ЗООС предвижда, че оценка на
въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни
предложения за строителство, дейности и технологии съгласно Приложение
№1 и №2, но в конкретния случай не е посочено от наказващия орган
5
извършваната дейност точно в кое от двете приложения попада. Това
обстоятелства е от съществено значение доколкото дейностите включени в
приложение №1 подлежат на задължителна оценка на въздействието върху
околната среда съгласно чл.92 т.1 от ЗООС, а дейностите включени в
приложение №2 подлежат на преценка за необходимост от извършване на
ОВОС съгласно чл.93 ал.1 т.1 и т.2 ЗООС. Така описаното нарушение в акта и
в НП поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере в какво точно е
обвинен, че е извършил и да организира защитата си.
На следващо място съдът счита, че задължението на наказващия орган
да докаже по несъмнен начин субекта, който следва да понесе
административнонаказателна отговорност не е изпълнено. На този въпрос
актосъставителят не отговори категорично, а само с догадки. В открито
съдебно заседание на въпроси на съда актосъставителят отговори: “Не сме
определили, че конкретно г-н К.П. е наредил изсипването на земни маси.
Имаме косвени доказателства, че единият от двамата собственици и
ползватели на имот 16 (67800.54.16) е наредил на някой превозвач с кола да
изсипе на това място земни маси, евентуално един от двамата, без да имаме
конкретни данни дали единият или другият собственик са наредили“.
Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон
наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен
срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в
АУАН лице на съответното административно нарушение-с дадената му в
същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на
АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за
конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние,
дата и място на извършване. От този момент за лицето възниква възможност
да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН
поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП,
АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.
Съдът приема, че административнонаказващият орган неправилно е
достигнал до извода за извършено административно нарушение по чл.95 ал.1
6
вр. чл.81 ал.1 т.1 ЗООС. Освен това не доказа по несъмнен начин участието на
жалбоподателя в извършване на административното нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на производството
са били допуснати съществени нарушения на закона, които да са довели до
там, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде безусловно отменено.
При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноски, поради което и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН
следва да бъде уважена. Съдът намира, че размерът на адвокатското
възнаграждение 300 лева е определен съгласно размерите отразени в Наредба
№1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и следва да бъде коригиран до размер. За тази сума следва РИОСВ-Бургас да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение трето и ал.3
ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 131/14.05.2021г., издадено от
Директора на РИОСВ-Бургас, с което на К. Р. П. с ЕГН ********** с адрес в
гр.Бургас, ул.**************** и съдебен адрес в гр.Бургас,
ул.******************* чрез адв.Х.Х. АК-Бургас на основание чл. 162 ал.1
от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена глоба в размер от
1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.95 ал.1 вр. чл. 81 ал.1 т.1 от ЗООС.
ОСЪЖДА РИОСВ –Бургас да заплати на К. Р. П. с ЕГН ********** с
адрес в гр.Бургас, ул.**************** направените от него разносик за
адвокат в размер на 300 лева по адвокатско пълномощно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
7
страните.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
8