Решение по дело №2659/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

гр. Варна _____________2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

 

Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                              

Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря  Галина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията Ганчева адм. дело № 2659 на Административен съд - Варна по описа
за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на „Н. -2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Варна, бул. "******" № **, ет.*, представлявано от управителя И.Т. против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003877-091-001/09.07.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение №222/28.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, с която на дружеството са установени: 

1/ Задължения за КД по ЗКПО за  2015 г. в размер на 27 740 лв. и лихви в размер на 4 022.06 лв., за 2016 г. в размер на 19 300 лв. и лихви в размер на 4 581.84 лв., за 2017 г. в размер на 22 450 лв. и лихви в размер на  3 398.20 лв., за 2018 г. в размер на 20 450 лв. и лихви в размер на  2 382.91 лв.; 

2/ Задължения за ДДС за д.п. м.01.2015 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 1 642.36 лв., д.п. м.02.2015 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 2 158.66 лв.,д.п. м.03.2015 г. в размер на 5000 лв. и лихва в размер на 2 658.01 лв., д.п. м.04.2015 г. в размер на 6980 лв. и лихва в размер на 3 652.34 лв., д.п. м.05.2015 г. в размер на 10000 лв. и лихва в размер на 5 143.59 лв., д.п. м.06.2015 г. в размер на 6500 лв. и лихва в размер на 3 290.89 лв., д.п. м.07.2015 г. в размер на 5000 лв. и лихва в размер на 2 488.32 лв., д.п. м.08.2015 г. в размер на 8000 лв. и лихва в размер на 3 912.29 лв., д.п. м.09.2015 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 922.75 лв., д.п. м.10.2015 г. в размер на 1500 лв. и лихва в размер на 707.26 лв., д.п. м.11.2015 г. в размер на 1500 лв. и лихва в размер на 695.57 лв., д.п. м.06.2016 г. в размер на 5600 лв. и лихва в размер на 2 265.07 лв., д.п. м.07.2016 г. в размер на 8000 лв. и лихва в размер на 3 164.70 лв., д.п. м.08.2016 г. в размер на 7000 лв. и лихва в размер на 2 710.77 лв.,д.п. м.09.2016 г. в размер на 6000 лв. и лихва в размер на 2 273.52 лв.,д.п. м.10.2016 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 481.23 лв.,д.п. м.11.2016 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 447.89 лв., д.п. м.12.2016 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 413.45 лв., д.п. м.01.2017 г. в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 689.50 лв.,д.п. м.02.2017 г. в размер на 2500 лв. и лихва в размер на 842.43 лв., д.п. м.03.2017 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 981.75 лв., д.п. м.04.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 278.99 лв., д.п. м.05.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 245.66 лв., д.п. м.06.2017 г. в размер на 5000 лв. и лихва в размер на 1 515.40 лв., д.п. м.07.2017 г. в размер на 8000 лв. и лихва в размер на 2 355.74 лв., д.п. м.08.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 143.42 лв., д.п. м.09.2017 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 830.90 лв., д.п. м.10.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 075.64 лв., д.п. м.11.2017 г. в размер на 5200 лв. и лихва в размер на 1 355 лв., д.п. м.12.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 006.75 лв., д.п. м.01.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 973.41 лв., д.п. м.02.2018 г. в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 471.15 лв., д.п. м.03.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 905.63 лв., д.п. м.04.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 874.51 лв., д.п. м.05.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 840.07лв., д.п. м.06.2018 г. в размер на 5300 лв. и лихва в размер на 1 065.97 лв., д.п. м.07.2018 г. в размер на 7000 лв. и лихва в размер на 1 351.50 лв., д.п. м.09.2018 г. в размер на 7000 лв. и лихва в размер на 1 230.93 лв., д.п. м.10.2018 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 502.54 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури.

 

Жалбоподателят твърди, че оспорения акт е незаконосъобразен. Постановен при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че в хода на ревизионното производство са представени доказателства за реалното извършване на доставките на активи и услуги, изводите на ревизиращите за липса на реални доставки са основани на предположения и са в противоречие с практиката на СЕС. Счита, че в РА липсват мотиви по същество, като нито една доставка не е уточнена по предмет и не е конкретно анализирана по параметри и механизъм на извършване. Твърди, че неоткриването на доставчик на адрес и непредставянето на документи от негова страна, не са основания доставките да не бъдат признати. Счита, че  процедурите по връчване на исканията за представяне на документи и обяснения не са изпълнени в цялост, липсват доказателства за спазване на реда по чл.32 от ДОПК. За установените задължения по ЗКПО счита, че недопустимо са смесени основанията за непризнаване на разходите по чл.26, т.2 и чл.16, ал.1 ЗКПО, както и че в тежест на органите по приходите е било да установят каква е пазарната цена на спорните услуги, при сравнение с обичайни сделки от същия вид с цел постигане на същия икономически резултат и едва при установяване на различие, което да се е отразило на данъчното облагане, да коригират данъчния финансов резултат. Моли да се отмени РА в обжалваната част. С молба от 22.02.2022 г. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа, че оспорения РА е нищожен, поради което моли да се прогласи нищожността му.

 

Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, чрез юрк. М., оспорва жалбата и  моли същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

 

Ревизията на „Н. -2“ ЕООД е възложена със ЗВР № Р-03000319003877-020-001/24.06.2019 г. за срок от три месеца от връчване на заповедта – 03.07.2019 г., и е обхващала задълженията за КД по ЗКПО за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. и за ДДС за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г. Извършването на ревизията е възложено на екип:   Й. Р. К.. – главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, и  М. П. Г. – Н. – главен инспектор по приходите. Със ЗВР № Р-03000319003877-020-002/12.09.2019 г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 03.10.2019 г., а със ЗВР № Р-03000319003877-020-003/01.10.2019 г. – до 03.12.2019 г. Заповедите са издадени от Д. Б. К., в качеството ѝ на началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП-Варна.

Със Заповед № Д-1866/24.10.2018 г. на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП директорът на ТД на НАП-Варна определил функциите на ръководители на екипи в сектори „Ревизии“ при ТД на НАП-Варна, за срок от 2 години, считано от 25.10.2018 г. Съгласно т.19 от Заповед № Д-1866/24.10.2018 г., Й. Р. К. е определена за ръководител на екип, като при законоустановено отсъствие на същата, се замества от М. П. Г. - Н.. Със Заповед № Д-2272/20.12.2018 г. на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, вр.чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, директорът на ТД на НАП-Варна разпоредил в случаите, когато се изземва производство по извършване на ревизия от ръководител на ревизията и/или орган по приходите, решенията за изземване да се издават от посочените в т.ІІ.1-14 от заповедта началници на сектор „Ревизии“, сред които и Д. Б. К..

Със Заповед № Д-2193/13.11.2019 г. на директора на ТД на НАП-Варна, на основание чл.11, ал.1, т.1 ЗНАП е разпоредено функцията на ръководител на екип в сектор „Ревизии“ за периода от 18.11.2019 г. до провеждане на процедура за избор, да се изпълнява от М. П. Г. - Н..  Със същата заповед е заличена т.19 от Заповед
№ Д-1866/24.10.2018 г. Със Заповед № Р-03000319003877-ЗИД-001/20.11.2019 г. на изпълнителния директор на НАП, срокът за извършване на ревизията е удължен до 04.03.2020 г. Видно от представен болничен лист за периода 15.10.2019 г. – 28.11.2019 г.  Й. К. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, диагноза – наблюдение върху бременност при жена, подложена на друг висок риск. Съгласно болничен лист за периода 26.11.2019 г. – 06.01.2020 г. Й. К. е била в отпуск поради временна нетрудоспособност, диагноза – спонтанно раждане.

С Решение № Р-03000319003877-098-001/21.11.2019 г. на органа по приходите, възложил ревизията, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК и във връзка с /настоящо и предстоящо/ отсъствие на Й. К., е иззето разглеждането и решаването на
преписка Р-03000319003877 свързана с „Н. -2“ ЕООД от Й. К. – в качеството на ръководител на ревизията и М. П. Г. - Н. – в качеството на ревизор, и са възложени правомощията на  М. П. Г. - Н. – в качеството на ръководител на ревизията и на Й. Р. К. – в качеството на ревизор.

Със ЗВР № Р-03000319003877-020-004/21.11.2019 г. е разширен обхвата на ревизията като са включени и задълженията за КД по ЗКПО и ДДС за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. Със Заповед № Р-03000319003877-ЗИД-002/25.02.2020 г. на изпълнителния директор на НАП срокът за извършване на ревизията е удължен до 04.05.2020г.

На 18.05.2020 г. е съставен Ревизионен доклад № Р-03000319003877-092-001, фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения са потвърдени с РА № Р-03000319003877-091-001/09.07.2020 г. РА е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“-Варна, който с Решение № 222/28.10.2020 г., връчено на 29.10.2020 г., го е потвърдил в обжалваната част.

1/ В хода на ревизията е установено, че „Н. -2“ е отчело разходи за амортизации на активи /кафемашина, микровълнова печка, климатик, маса, дивани и столове/: за 2017 г. в размер на 1000 лв. и за 2018 г. в размер на 3000 лв., придобити от „С. “ ЕООД с фактура № 184/10.08.2017 г. с основа 20000 лв. и ДДС 4000 лв. /л.345/, заведени по сметка 206 „Стопански инвентар по Европроект за 2017 г.“, включени в амортизационния план, с посочена дата на въвеждане в експлоатация 01.09.2017 г. На ревизиращите са представени копие на посочената фактура, документ за извършено плащане по банков път, амортизационен план за 2017 г. и 2018 г., договор от 02.08.2017 г. и приемо-предавателен протокол от 10.08.2017 г.

            На „С. “ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-22221019164093-141-001/06.12.2019 г. /стр.742/, при която е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС, считано от 21.11.2017г. Дружеството не е открито на декларирания адрес, като изготвеното във връзка с проверката ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 ДОПК. При справка в ИМ на НАП е установено, че фактурата е включена в СД и ДПр за м.08.2017 г., но поради ненамиране на дружеството не е извършена проверка на първичните счетоводни документи.

При справка в ПП СУП е установено, че за 2017г. „С. “ ЕООД е подало ГДД по чл.92 ЗКПО, в която декларира основна дейност код 4339 – Други довършителни строителни дейности, което не кореспондира с предмета на доставката по процесната доставка. В ОПР за 2017 г. са декларирани единствено приходи от продажба на услуги, не са декларирани приходи от продажба на стоки/продукция.

При справка в ПП СУП, модул „Справки трудови договори за период от време“ е установено, че от периода на регистрация до 10.08.2017 г. в дружеството има назначени лица по трудови правоотношения на длъжности – работник строителство, чистач хигиенист, водопроводчик, заварчик и др., които не кореспондират с предмета на доставката.

При проверка в ПП СУП, модул „Банкови сметки“ е установено, че за „С. “ ЕООД няма декларирана банкова сметка  ***, ***, по която е извършено плащането по фактурата.

При проверка в ИМ на НАП „Фискални устройства с дистанционна връзка“ е установено, че за „С. “ има регистрирано едно ФУДВ към датата на издаване на фактурата, в обект за строителни услуги, т.е. дружеството няма обект, в който да се извършват продажби на стоки от процесния вид.

При проверка в ИС „Контрол“ относно подадени отчетни регистри по ЗДДС е установено, че в дневниците за покупки, подадени в периода м.01.2017 г. – м.11.2017 г., дружеството декларира основно покупки на услуги. Декларирани са четири фактури за покупка на стоки – ДМА, три от които са издадени след датата на процесната фактура.

С оглед резултатите от извършените проверки и констатираните факти, на „Н. -2“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000319003877-040-004/27.04.2020г. /стр.352/, с което са изискани всички съществуващи и непредставени документи във връзка с доставката, в т.ч. обяснения за обичайния за дружеството начин на осъществяване на контакт с доставчиците, информация относно извършения транспорт и т.н.

В тази връзка дружеството е представило писмени обяснения ВхК-5080/05.05.2020 г. /стр.346-348/, според които от „С. “ ЕООД е закупено оборудване и обзавеждане на стая за отдих на служителите на фирмата, финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2021“ на МТСП. Връзката с дружеството е осъществена на база публични съобщения през сайта на МТСП, съгласно изискванията на програмата. Транспортът, съгласно подписания договор, е за сметка на „С. “ ЕООД. Представени са: копие на фактурата; преводно нареждане и извлечение от банкова сметка;
***.08.2017 г; публично съобщение за набиране на ценови предложения по проект „Подобряване качеството на работната среда в „Н. -2“ ЕООД“, с предмет на услугата: Доставка на оборудване и обзавеждане на стая за отдих на служителите на „Н. -2“ ЕООД; гаранционна карта, издадена от „С. “ ЕООД; протокол за замяна на стока от 07.05.2018г. към договор от 02.08.2017 г., ведно с гаранционна карта за продукт: климатик тип колонен TREO CF-H60CC1, с посочен сериен номер, по причина - несъвместимост в помещението, в което се монтира; договор от 02.08.2017 г. /стр.345-327/.

С оглед събраните при ревизията доказателства е прието, че не е доказано притежанието на процесните активи от „С. “ ЕООД и тяхното предаване на „Н. -2“ ЕООД, т.е. не е доказана реалността на доставката, респ. извършените в тази връзка разходи не са документално обосновани, поради което:

- на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1, 2 и ал.2, вр.чл.6 и чл.25 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по фактура № 184/10.08.2017г. издадена от „С. “ ЕООД с основа 20000лв. и ДДС 4000лв. с предмет – покупка на дълготрайни активи, заведени по с/ка 602.

- на основание чл.26, т.2, вр.чл.10, ал.1 и чл.54 от ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи за амортизации - за 2017г. в размер на 1000лв. и за 2018г. в размер на 3000лв;

 

2/ През ревизирания период „Н. -2“ ЕООД е отразило в дневник за покупките и СД по ЗДДС, покупки на услуги по фактури, издадени от дружества от групата А. : 

 

-„А.  З.п.  “ ЕООД/описани на стр.34-36 от РД с ДО общо в размер на 467500 лв. и ДДС 93500 лв./, 

-„А.  О. “ ЕООД /описани на стр.37-38 от РД с ДО общо в размер на 94900 лв. и ДДС 18989 лв./, 

-„А.  А.  “ ЕООД /описани на стр.40 от РД с ДО общо в размер на 32500 лв. и ДДС 6500 лв./, 

-„А.  Л.  “ ЕООД /описани на стр.42 от РД с ДО общо в размер на 5000 лв. и ДДС 10000 лв./, 

-„А.  Р.  “ ЕООД/описана на стр.44 от РД с ДО 2000 лв. и ДДС 4000 лв./, „Г.Р.  “ ЕООД /описани на стр.46, 47 от РД с ДО общо в размер на 126500 лв. и ДДС 25300 лв./,

- „А.  М. “ ЕООД /описани на стр.49 от доклада с ДО общо в размер на 45000 лв. и ДДС 9000 лв/,

- „А.  М. “ ЕООД /описани на стр.51 от РД с ДО общо в размер на 35000 лв. и ДДС 7000 лв./

Предмет на доставките са: реклама, първично позициониране, маркетингово проучване, мърчандайзинг и др. Всички фактури са осчетоводени по дебита на с/ка 602 – Разходи за външни услуги.

 

а) По отношение фактурите, издадени от „А.  З.п.  “ ЕООД жалбоподателят е представил копие от същите, документи за разплащания, счетоводни регистри, както и: договор за реклама от 23.06.2015 г. и допълнително споразумение към него от 01.08.2016 г; договор за мърчандайзинг от 23.06.2015 г; договор за маркетингова услуга от 28.07.2015 г.; споразумение от 15.12.2015 г; договор за маркетингови услуги от 31.05.2016 г. с идентичен предмет. Не са представени приемо-предавателни протоколи, заявки, търговска кореспонденция и др.документи, доказващи реалността на доставките.

Установено е, че „Н. -2“ ЕООД е извършило плащания по банков път: на 25.03.2016г. – 14000лв., на 05.04.2016г. - 90000лв. и на 14.08.2017г. – 4800лв. Плащанията са извършени по банкова сметка *** „А.  ХОЛДИНГ“ с посочено основание „в полза на „А.  З.п.  “ и посочени номера на фактури. Към края на ревизирания период – 31.12.2018 г. размерът на неплатените задължения е 452200 лв., отразени като крайно кредитно сА.  по с/ка *** – Доставчици.

На „А.  З.п.  “ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-03000319167135-141-001/04.11.2019 г. /стр.566/. При проверката са представени процесните фактури и посочените по-горе договори.

Установено е, че „А.  З.п.  “ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176, т.1, т.3 и т.6 ЗДДС, считано от 08.05.2018 г. При проверка в ПП СУП, модул „Справки трудови договори за период от време“ е установено, че за периода 01.06.2015 г. – 30.11.2017 г. в дружеството има назначени лица по трудов договор на длъжности: работник по поддръжка, технически сътрудник, мениджър реклама, счетоводител, консултант по управление и др., всички наети в сферата на търговията на дребно. За периода 02.01.2016 г. – 25.07.2017 г. в дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения. При проверка в ПП СУП относно подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ е установено, че за 2015 г. и 2017г. са декларирани само суми за изплатени договори от наеми, а за 2016 г. не е подавана справка по чл.73 ЗДДФЛ, поради което е прието, че не може да се установи наличието на квалифициран персонал за извършване на дейности, свързани с предмета на доставките. При проверка в ИС „Контрол“ е установено, че за процесните периоди дружеството декларира покупки на стоки и услуги, като поради непосочване на конкретния предмет на доставката и невъзможността същият да бъде определен и индивидуализиран, е прието, че не е възможно да се определи дали е ползван подизпълнител. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период.

 

б) По отношение фактурите, издадени от „А.  О. “ ЕООД, ревизираното дружество е представило копие на фактурите, документи за разплащане, счетоводни регистри, както и: договор за маркетингова услуга от 05.01.2015 г; договор за реклама от 05.01.2015 г; договор за мърчандайзинг от 02.02.2015 г. и допълнително споразумение от 21.04.2015 г. към него; договор за маркетингова услуга от 01.03.2015 г; договор за маркетингова услуга от 10.03.2015 г. и допълнително споразумение към него от 21.04.2015 г. Установено е, че „Н. -2“ ЕООД няма неплатени задължения към „А.  О. “ ЕООД.

На „А.  О. “ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319167521-141-001/28.10.2019 г. /стр.663/, в хода на която дружеството не е представило изисканите документи. Представени са писмени обяснения, според които: дружеството е в търговски взаимоотношения с „Н. -2“ по силата на сключени договори; „А.  О. “ няма вземания от „Н.  -2“, т.к. са платени още през 2015 и 2016 г. /стр.655/.

Установено е, че „А.  О. “ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС, считано от 22.04.2015 г. При проверка в ПП СУП, модул „Справки трудови договори за период от време“ е установено, че за периода 01.01.2015 г. – 21.04.2015 г. в дружеството има назначени лица на трудов договор на длъжности – касиер, чистач хигиенист, шофьор, консултант по управление, управител супермаркет и др., всички наети в сферата на търговията на дребно. Декларирана е дейност код 4711 – търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, които не кореспондират с предмета на доставка по процесните фактури. При проверка в ПП СУП относно подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ за 2015 г. е установено, че не е подадена справка и не са декларирани данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, поради което е прието, че не може да се установи наличието на квалифициран персонал за извършване на дейности, свързани с предмета на процесните доставки. При проверка в ИС „Контрол“ относно декларирани покупки не са установени такива, които да са свързани с предмета на процесните фактури. Същите са включени в ДПр и СД за съответния период.

 

в) По отношение фактурите, издадени от „А.  А.  “ ЕООД, ревизираното дружество е представило копие на фактурите, документи за разплащане, счетоводни регистри, както и: договор за мърчандайзинг от 05.05.2015 г; договор за рекламни услуги от 20.05.2015 г. От представените документи за извършените плащания е установено, че „Н. -2“ ЕООД няма неплатени задължения към „А.  А.  “ ЕООД.

На „А.  А.  “ ЕООД (с ново наименование „ДК РИТЕЙЛ А.  “ ЕООД) е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-03000319167134-141-001/12.11.2019 г. /стр.505/. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС: считано от 26.06.2015 г.  и считано от 15.10.2018 г. Във връзка с връчено по реда на чл.32 ДОПК ИПДПОЗЛ дружеството е представило идентични на горепосочените документи.

След справка в ПП СУП е установено, че за периода 01.05.2015 г. – 25.06.2015 г. в дружеството има назначено едно лице на трудов договор на длъжност – консултант по управление. Декларирана е дейност код 4711 – търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, което не кореспондира с предмета на процесните доставки. За 2015 г. дружеството не е подало Справка по чл.73 ЗДДФЛ и не са декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, поради което не е установено наличието на квалифициран персонал да изпълнение на процесните услуги. При проверка в ИС „Контрол“ е установено, че в дневниците за покупки за периода 01.05.2015 г. – 25.06.2015 г. дружеството е декларирало основно покупки на стоки и материали, не може да бъде установен подизпълнител. Процесните фактури са отразени в СДД и ДПр за съответния период.

 

г) По отношение фактурите, издадени от „А.  Л.  “ ЕООД, ревизираното дружество е представило копие на фактурите, документи за разплащане, счетоводни регистри, както и: договор за реклама от 21.04.2015 г; договор за мърчандайзинг от 21.04.2015 г. и договор за маркетингова услуга от 21.04.2015 г. Установено е, че „Н. -2“ ЕООД няма неплатени задължения към „А.  Л.  “ ЕООД.

На „А.  Л.  “ ЕООД (с ново наименование „ДК Ритейл Л.  “ ЕООД) е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-03000319167236-141-001/11.11.2019 г. /стр.606/, при която е констатирано, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС, считано от 11.03.2011 г. В хода на проверката дружеството е представило идентични като горепосочените документи.

При справка в ПП СУП е установено, че за периода 01.04.2015 г. – 25.05.2015 г. в дружеството няма назначени лица по трудови правоотношения. За 2015 г. не е подавана справка по чл.73 ЗДДФЛ и не са декларирани данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения, поради което е прието, че не може да се установи наличие на квалифициран персонал за изпълнение на услугите. При справка в ИС „Контрол“ е установено, че дружеството декларира основно покупки на стоки, като не е възможно да се установи ползването на подизпълнител.

 

д) По отношение фактурите, издадени от „А.  Р.  “ ЕООД, ревизираното дружество е представило копие на фактурата, договор за реклама от 01.11.2016 г. и допълнително споразумение към него от 30.11.2016 г., документи за разплащане, счетоводни регистри.

От представените документи за извършените плащания е установено, че „Н. -2“ ЕООД не е извършвало плащания към „А.  Р.  “ ЕООД. Към 31.12.2018 г. размерът на неплатените задължения е 24000 лв., отразени като кредитно сА.  по с/ка 401.

На „А.  Р.  “ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319167223-141-001/29.10.2019 г. /стр.625/. При проверката са представени идентични документи. Според писмени обяснения /стр.612/ към момента няма разплащания по фактурата, т.к. все още не е в падеж, ДДС е начислен и подаден в ДПр за съответния период, приходът е отразен в гр.70 и ГДД по чл.92 ЗКПО. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС, считано от 19.04.2018 г.

При справка в ПП СУП е установено, че за периода 01.11.2016г. – 31.05.2017г. в дружеството има назначени лица по трудов договор на длъжности – шофьор, отговорник търговска зала, управител супермаркет и касиери. За 2015 г. не е подавана справка по чл.73 ЗДДФЛ и не са декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения, поради което е прието, че не може да се установи квалифициран персонал за изпълнение на услугите. При справка в ИС „Контрол“ е установено, че дружеството е декларирало основно покупки на стоки от „А.  З.п.  “ и „А.  Банско“, и покупки на услуги от „Еконт експрес“, като не може да се установи ползването на подизпълнител за процесните услуги. При проверка в данъчното досие на дружеството е установено, че на същото е извършена ревизия, в обхвата на която са включени задълженията за ДДС за периода м.05.2017 г. Издаден е РА № Р-03000318003981-091-001/96.02.2019г. /стр.854/, с който по отношение на процесната фактура № 3/31.05.2017 г. е прието, че не е доказано реалното извършване на услугата и посоченият във фактурата ДДС е приет за изискуем на основание чл.85 ЗДДС. Конкретно е установено, че „А.  Р.  “ не притежава никакви активи, които биха могли да бъдат използвани за фактурираната рекламна услуга, има назначени на трудов договор лица на позиции шофьор, отговорник търговска зала, управител супермаркет, касиери, т.е. няма назначени лица, които биха могли да извършат услугата.

 

е) По отношение фактурите, издадени от „Г.Р.  “ ЕООД жалбоподателят е представил копие от процесните фактури, счетоводни регистри за счетоводното им отразяване. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи , заявки, търговска кореспонденция и др.

На „Г.Р.  “ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319166827-141-001/23.10.2019 г. /стр.728/. В хода на проверката дружеството е представило освен копия на фактурите и договори: за реклама от 06.11.2017 г; за маркетингова услуга от 27.06.2017г; споразумение от 07.08.2018 г. относно размера на задълженията по фактурите – 151800 лв., които ще бъдат погасени в срок до 31.07.2020 г. Според писмени обяснения /стр.713/: към момента няма разплащане по фактурите, т.к. все още същите не са в падеж; ДДС е начислен и подаден в ДПр за съответния период; приходът е отразен по гр.70 и в ГДД по чл.92 ЗКПО; предметът на доставка е подробно описан в приложените договори.

При проверка в ИС Контрол е установено, че фактурите са включени в ДПр и СД за съответния данъчен период. При проверка в ПП СУП е установено, че за периода 01.11.2017 г. – 31.07.2018 г. в дружеството са назначени лица на трудов договор на длъжности – касиер, управител супермаркет, отговорник търговска зала, всички наети в сферата на търговията на дребно. Декларирана е дейност с код 4711 – търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, които не кореспондират с предмета на доставка по процесните фактури. При проверка относно подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ е установено, че за 2017 г. и 2018 г. не са декларирани изплатени суми по извънтрудови правоотношения, поради което е прието, че не може да се установи наличието на квалифициран персонал за извършване на дейности, свързани с предмета на доставка по фактурите. При проверка в ИС Контрол е установено, че за периода дружеството декларира покупки на стоки и услуги основно от „А.  деливъри“ ЕООД, като не може да се установи дали е ползван подизпълнител.

При проверка в данъчното досие на дружеството е установено, че за периода 11.07.2017 г. – 31.05.2018 г. му е извършена ревизия по ЗДДС, а за периода 26.06.2017 г. – 31.12.2018 г. – за КД по ЗКПО. Ревизията е приключила с РА № Р-03000318003988-091-001/05.07.2019 г. /стр.826/, с който е установено, че „Г.Р.  “ ЕООД е отразило продажби към „Н. -2“ ЕООД. Въз основа на събраните доказателства е прието, че не се установява реалното извършване на доставките, поради което посоченият ДДС във фактурите е изискуем на основание чл.85 ЗДДС.

 

ж) По отношение на „А.  М. “ ЕООД жалбоподателят е представил копие на процесните фактури, документи за разплащане, счетоводни регистри за счетоводното отразяване на фактурите. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, заявки, търговска кореспонденция и др.документи доказващи извършването на услугите.

На „А.  М. “ е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319167522-141-001/28.10.2019 г. /стр.684/. При насрещната проверка е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС – поради системно неизпълнение на задълженията, считано от 18.06.2018 г. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ дружеството е представило писмени обяснения, според които е издало процесните фактури и е отразило същите в ДПр и СД за съответния период. По ел.път са представени договор за реклама от 10.05.2017 г. и договор за маркетингова услуга от 09.05.2017 г. Според представени писмени обяснения ДДС е начислен и подаден в ДПр за съответния период, приходът е отразен по гр.70 и отразен в ГДД по чл.92 ЗКПО. Не са представени документи за извършени разплащания.

Извършена е проверка в ПП СУП, при която е установено, че за периода
01.05.2017 г. – 30.06.2018 г. в дружеството са назначени лица на трудов договор на
длъжности – касиер, управител супермаркет, отговорник търговска зала, всички наети в сферата на търговията на дребно. Декларирана е дейност с код 4711 – търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, които не кореспондират с предмета на доставка по процесните фактури. При проверка относно подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ е установено, че за 2018 г. не са декларирани изплатени суми по извънтрудови правоотношения, поради което е прието, че не може да се установи наличието на квалифициран персонал за извършване на дейности, свързани с предмета на доставка по фактурите. При проверка в ИС Контрол е установено, че за периода дружеството декларира покупки на стоки и услуги основно от „А.  деливъри“ ЕООД, като не може да се установи дали е ползван подизпълнител.

 

з) По отношение на „А.  М. “ ЕООД жалбоподателят е представил копие на процесните фактури, документи за разплащане, счетоводни регистри за счетоводното отразяване на фактурите. Не са представени договори, приемо-предавателни протоколи, заявки, търговска кореспонденция и др.документи доказващи извършването на услугите.

На „А.  М. “ е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319166824-141-001/23.10.2019 г. /стр.702/. Във връзка с връченото ИПДПОЗЛ дружеството е представило копия на процесните фактури, договор за реклама от 01.08.2018 г; договор за маркетингова услуга от 01.08.2018 г. Не са представени документи за извършени разплащания.

При проверка в ИС Контрол е установено, че фактурите са включени в ДПр и СД за съответния период. При проверка в ПП СУП е установено, че за периода 01.08.2018 г. – 30.09.2018 г. в дружеството са назначени лица на трудов договор на длъжности – касиер, управител супермаркет, отговорник търговска зала, всички наети в сферата на търговията на дребно. Декларирана е дейност с код 4711 – търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия, които не кореспондират с предмета на доставка по процесните фактури. При проверка относно подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ е установено, че за 2018 г. не са декларирани изплатени суми по извънтрудови правоотношения, поради което е прието, че не може да се установи наличието на квалифициран персонал за извършване на дейности, свързани с предмета на доставка по фактурите. При проверка в ИС Контрол е установено, че за периода дружеството декларира покупки на стоки и услуги основно от „А.  деливъри“ ЕООД, като не може да се установи дали е ползван подизпълнител.

След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства – представени от РЛ и при насрещните проверки от издателите на фактурите, с РА е прието, че доставчиците не разполагат с ресурс за извършване на услугите, не е ясно кой точно е извършил услугите и в какво конкретно се изразяват същите, поради което е прието, че не е доказана реалността на доставките, респ., че отчетените разходи за външни услуги не могат да бъдат предмет на реални доставки и не са документално обосновани. Отделно, от договор за франчайз със SUBWAY INTERNATIONAL B.V е установено, че франчайз таксата включва компоненти за развитие на рекламни, мърчандайзингови комуникации и маркетингови политики.

 

По изложените съображения:

- на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1, 2 и ал.2, вр.чл.6 и чл.25 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от дружествата от групата А. , както следва: по фактури, издадени от „А.  З.п.  “ ЕООД (стр.34-36 от РД) общо в размер на 93500 лв; по фактури, издадени от „А.  О. “ ЕООД (стр.37-38 от РД) общо в размер на 18989 лв; по фактури, издадени от „А.  А.  “ ЕООД (стр.40 от РД) общо в размер на 6500 лв; по фактури, издадени от „А.  Л.  “ ЕООД (стр.42 от РД) общо в размер на 10000 лв; по фактура, издадена от „А.  Р.  “ ЕООД (стр.44 от РД) общо в размер на 4000 лв; по фактура, издадена от „Г.Р.  “ ЕООД (стр.46, 47 от РД) общо в размер на 25300 лв; по фактури, издадени от „А.  М. “ ЕООД (стр.49 от РД) общо в размер на 9000 лв; по фактури, издадени от „А.  М. “ ЕООД (стр.51 от РД) общо в размер на 7000 лв. – разпределени по данъчни периоди на стр.57-60 от РД.

- на основание чл.26, т.2, вр.чл.10, ал.1 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО с РА не са признати разходите по фактурите, издадени от дружествата от групата А. , както следва: за 2015 г. – 277400 лв., за 2016 г. – 185000 лв., за 2017 г. – 222500 лв. и за 2018 г. – 186500 лв.

 

 

3/ Установено е, че през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. „Н. -2“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит и е отчело разходи за външни услуги по с/ка 602 по фактури, издадени от свързани лица: „Н. -14“ ЕООД – фактура № 9/15.06.2016г. с предмет: услуги по договор, към договор за реклама от 15.02.2016 г., с основа 8000 лв. и ДДС 1600 лв; „Н. -10“ ЕООД – фактура № 49/02.11.2017 г. с предмет: плащане по договор, към договор за реклама от 01.11.2017 г. с основа 1000 лв. и ДДС 200лв. и „Н. -16“ ЕООД – фактура
№ 1035/10.10.2018 г. с предмет: услуги и материали по опис-приложение, към договор от 02.10.2018 г. за възмездно ползване на активи, с основа 15000 лв. и ДДС 3000 лв.

За доказване извършването на доставките жалбоподателят е представил копие на процесните фактури, счетоводни регистри за счетоводното отразяване на разхода и за извършените плащания, договори: от 15.02.2016 г. с „Н. -14“ ЕООД за рекламни услуги; от 01.11.2017 г. с „Н. -10“ ЕООД за рекламни услуги; от 02.10.2018 г. с „Н. -16“ ЕООД за услуги и опис-приложение към него - стр.230-221. Други съпроводителни документи към договорите не са представени.

 

На „Н. -14“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319184578-141-001/29.11.2019 г. /стр.758/, като във връзка с връчено на ел.адрес ИПДПОЗЛ не са представени документи в указания срок.

При проверка в ИМ на НАП е установено, че "Н. -14" има регистрирано ФУДВ за обект в гр.Несебър, SUBWAY ХЕВЪН. Не са установени данни за стопанисван от "Н. -14" търговски обект в КК  Слънчев бряг, до хотел ***** , където да бъде поставено рекламно пано – както е уговорено в представения договор. Извлечена е справка за данни от Z отчети от регистрираното ФУДВ за периода 01.02.2016 г. – 30.06.2016 г., от която е установено, че са генерирани Z отчети за 14.05.2016 г., като през основната част на действие на договора – през периода 15.02.2016 г. – 14.05.2016 г., няма данни за обороти, т.е. търговският обект не е функционирал. Съобразено е и че през този период не е започнал активния туристически сезон и не е целесъобразно да се извършва реклама през това време на годината.

При проверка в ПП СУП е установено, че за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. в дружеството има назначени лица по трудов договор на длъжности – шифт мениджър и сандвич артист, всички назначени през м.05 и м.06 2016 г., с код по КИД 5610 – дейности на ресторанти и заведения за бързо обслужване. За 2016 г. дружеството е подало справка по чл.73 ЗДДФЛ само за едно лице за изплатена минимална сума – 5 лв. – доходи от упражняване на свободна професия по чл.29, ал.1, т.3 ЗДДФЛ. При проверка в ИС Контрол е установено, че в подадените дневници за покупки за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. Н. -14 е декларирало покупки с предмет на доставка – франчайз такси, разходи за външни услуги, разходи за материали, покупка на ДМА и авансови плащания, като не е възможно да се установи дали за процесната услуга е ползван подизпълнител. Фактурата е включена в СД и ДПр за периода.

 

На „Н. -10“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319184583-141-001/29.11.2019 г. /стр.750/, като във връзка с връчено на ел.адрес ИПДПОЗЛ не са представени документи в указания срок.

При проверка в ИМ на НАП са установени две регистрирани ФУДВ в обект за хранене в к.к. Слънчев бряг, Алея първа, до хотел ***** След извлечена справка за данни от Z отчети е установени, че в периода 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. не са генерирани отчети за периода, т.е. за периода на действие на договора обектът не е функционирал. При проверка в ПП СУП е установено, че за периода 01.01.2017 г. – 30.11.2017 г. в дружеството има назначени лица по трудов договор на длъжности – шифът мениджър и сандвич артист, всички назначени през м.05 и м.06 2016 г., с код по КИД 5610 – дейности на ресторанти и заведения за бързо обслужване. За 2017 г. дружеството е подало справка по чл.73 ЗДДФЛ само за едно лице за изплатена минимална сума – 100 лв. – доходи на физическо лице с код 3074 Счетоводни и юридически услуги. При проверка в ИС Контрол е установено, че в подадените дневници за покупки за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. "Н. -10" е декларирало покупки с предмет на доставка – франчайз такси, разходи за външни услуги, разходи за материали, покупка на ДМА и авансови плащания, като не е възможно да се установи дали за процесната услуга е ползван подизпълнител. Фактурата е включена в СД и ДПр за периода.

Органите по приходите са приели и че фактурите, издадени от „Н. -14“ и
„Н. -10“ не отговарят на изискванията на чл.114, ал.1, т.9 ЗДДС /чл.226, т.6 от Директива 2006/112/, т.к. в описанието на услугата не се съдържа информация, необходима за индивидуализиране на престацията. Конкретният предмет на услугата не може да се установи и от представените договори. Отделно е съобразено и че поради обстоятелството, че дружествата са от една търговска група, поради което не е ясно дали рекламата е за търговския обект на „Н. -2“ или за марката SUBWAY, което би било несвързано с облагаемата дейност на ревизираното лице. Не са установени документи от които да се установи как е формирана цената на услугата, кой ще я изпълни, с какви материали.

 

На „Н. -16“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-03000319184558-141-001/29.11.2019 г. /стр.782/, като във връзка с връчено на ел.адрес ИПДПОЗЛ не са представени документи в указания срок.

При проверка в ИС Контрол относно декларирани данни в последния счетоводен баланс на дружеството, органите по приходите са установили, че в актива на баланса за 2018 г. има данни за машини, производствено оборудване и апаратура с балансова стойност 9000 лв. и съоръжения с балансова стойност 13000 лв. – общо ДМА с балансова стойност 22000 лв.

Според описа към договора за услуги от 02.10.2018 г. на „Н. -2“ ЕООД са предоставени следните активи: 1 бр. дигитална фурна, 1 бр. микровълнова фурна, 2 бр. панели за хладилна камера, 1 бр. хладилен шкаф, 1 бр. хладилна витрина на три реда, 1 бр. сейф с покритие, 1 бр. стелажи за камери три нива, 1 бр. дисплей Philips. Не са представени приемо-предавателни протоколи и документи за извършен транспорт. От представения в хода на ревизията амортизационен план за 2018 г. е установено, че ревизираното лице има заведени идентични активи. Не са представени доказателства кое е наложило необходимостта от наемане на активите, как е определена цената. Не са представени счетоводни регистри, инвентарна книга, амортизационен план на „Н. -16“ от които да се установи, че е притежавало посочените активи.

При така установените факти е прието, че не е доказано извършването на фактурираните доставки, поради което ДДС е приспаднат неправомерно, респ. разходите не са документално обосновани, поради което:

- на основание чл.70, ал.5, чл.68, ал.1, т.1, 2 и ал.2, вр.чл.6 и чл.25 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Н. -14“ ЕООД – 1600 лв., „Н. -10“ ЕООД – 200 лв. и „Н. -16“ ЕООД – 3000 л .

- на основание чл.26, т.2, вр.чл.10, ал.1, чл.15 и чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО не са признали за данъчни цели разходите за външни услуги по фактури, издадени от свързани лица: за 2016г. – 8000 лв., за 2017г. – 1000 лв; за 2018г. – 15000 лв.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и срещу РА, в частта потвърдена с Решение № 222/28.10.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, поради което е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

От събраните по делото доказателства е видно, че РА № Р-03000319003877-091-001/09.07.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение №222/28.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна е оспорен от жалбоподателя, като е образувано адм.д. № 2534/2020 г. по описа на АС - Варна. С решение №  452/8.04.2021 г., съдът е прогласил нищожността на оспорения РА. С  решение № 12166/29.11.2021 г. по адм.д. 5741/202 г. по описа на Върховен административен съд, решението на АС - Варна е отменено, като касационната инстанция е приела, че  ревизионния акт е издаден от материално компетентен орган.  Предвид изложеното, съдът приема, че РА е издаден от компетентен орган.

 

При извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.

 

По отношение установените задължения за ДДС.

 

Спорът, така както е поставен за решаване, е относно наличието, или съответно - липсата на законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател по фактури издадени от "С. " ЕООД, „А.  З.п.  “ ЕООД, „А.  О. “ ЕООД, „А.  А.  “ ЕООД, „А.  Л.  “ ЕООД, „А.  Р.  “ ЕООД, „Г.Р.  “ ЕООД ,- „А.  М. “ ЕООД , „А.  М. “ ЕООД, "Н. -14“ ЕООД, „Н. -10“ ЕООД и „Н. -16“ ЕООД. 

 

Органите по приходите са извели основанието на чл.70 ал.5 от ЗДДС, т.е. че данъкът при доставчика е начислен неправомерно. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по закона за получени стоки или услуги по облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. На датата на възникване на данъчното събитие по см.чл.25 от ЗДДС данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена или услугата е извършена – чл.25 ал.2 от ЗДДС. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл.6 от ЗДДС и чл.9 от ЗДДС.

 

Относно предпоставките за отказ за правото на приспадане на данъчен кредит следва да се анализира текста на чл.70 ал.5 ЗДДС. Цитираният текст предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието „неправомерно начислен данък". Общото правно тълкуване в най-широк смисъл е, че неправомерно е това начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона. Законовите изисквания за начисляване са посочени в чл.86 ал.1 ЗДДС. Комплексният анализ на предпоставките за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, посочени по-горе, и основанието за отказ на такова право по чл.70 ал.5 ЗДДС показва, че неправомерното начисляване трябва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит.

 

Фактическите констатации в РА, са довели ревизиращия екип до изводи за липса на доставка по процесните фактури. В настоящия случай данъчните органи отричат възникването на това право по доставките  от  "С. " ЕООД,„А.  З.п.  “ ЕООД, „А.  О. “ ЕООД, „А.  А.  “ ЕООД, „А.  Л.  “ ЕООД, „А.  Р.  “ ЕООД, „Г.Р.  “ ЕООД ,- „А.  М. “ ЕООД , „А.  М. “ ЕООД, "Н. -14“ ЕООД, „Н. -10“ ЕООД и „Н. -16“ ЕООД с извода, че доставките, за които са издадени процесните фактури, не са реално  извършени. Съдът намира, че в конкретният казус дружеството-жалбоподател не е провело успешно дължимото пълно и пряко доказване на всички елементи от сложния фактически състав, съответно – недоказано остана претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури с предмет: доставка на стоки и услуги.

 

Нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производства дружеството-жалбоподател е ангажирало доказателства за реалността на доставките, такива не са представени и от преките доставчици при извършените  насрещни проверки – част от  дружествата не са намерени на адреса, а други макар и да са им връчени ИПДПОЗЛ не са представили доказателства.

 

Действителното извършване на доставките, по които се претендира право на приспадане, е признато от трайната практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право.  В Решение от 18 юли 2013г. по дело С-78/12, „*****” ЕООД, т.1 от диспозитива, СЕС е посочил, че „Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че във връзка с упражняването на правото на приспадане на данъка върху добавената стойност понятието „доставка на стоки“ по смисъла на тази директива и доказването на действителното осъществяване на такава доставка не са свързани с формата на придобиване на право на собственост върху съответните стоки.” В решението съдът е приел, че понятието „доставка на стоки” по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Националният съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик. Според точка 35 от решението, дадена сделка може да бъде окачествена като „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112,  когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ. По същия начин доказването на действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване на право на собственост върху съответните стоки – точка 36 от решението. Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в  решението по С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012г. по дело *****, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012г. по дело *****, C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело *****, C-643/11,.За целите на тази преценка може да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на стоките. Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последния да се разпорежда фактически със стоката като собственик, е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г. по дело „*****” ЕООД, С-18/13, точки 23 и 25 .

 

В светлината на така цитираната практика на СЕС, която е задължителна за националните съдилища, осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последния да се разпорежда фактически със стоката като собственик, респективно при услугите - преценката за реалното възникване на резултата от услугата, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано.

 

Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следното: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и второ, че това количество стока физически е предадено на получателя. Съответно при услугите следва да бъде установено по категоричен начин, че резултатът от услугата е възникнал. За преценката за реалното изпълнение на услугата от съществено значение са доказателствата свидетелстващи за възможността на доставчиците да ги изпълнят. В случаите, при които доставчикът на услуга ползва подизпълнители, за да се приеме, че подизпълнителят действително е извършил услугата в полза на главния изпълнител, не е достатъчно да се установи само възникването на резултата от услугата, а следва да се установи по категоричен начин, че резултатът от услугата е възникнал именно при участието с труд, материали и техника (в зависимост от договореното) от страна на лицето, сочено като подизпълнител.   Само ако настъпването на данъчното събитие е безспорно установено, т. е. правото на приспадане е възникнало, същото не може да бъде ограничавано поради това, че не са представени доказателства за обезпечеността на доставчиците да изпълнят услугата или доставят стоката.

В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане, е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното му упражняване, като с определения от 8.12.2021 г. и 25.01.2022 г., съдът изрично е указал на жалбоподателя това.

 

Настоящия съдебен състав приема, че в хода на ревизионното производство и съдебния процес не са събрани доказателства, които да докажат убедително и категорично реалността на спорните доставки.

 

По отношение на фактурата издадена от "С. " ЕООД, съдът прецени следното:

 

От събраните по делото доказателства се установява, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството "Н. -2" ЕООД е отразило фактура за покупки на стоки, с доставчик "С. " ЕООД.  Освен процесната фактура е представено и банково извлечение за извършено разплащане, приемо-предавателен протокол, публично съобщение за набиране на ценови предложения, гаранционна карта, протокол за замяна на климатик - тип колонен / поради несъвместимост с помещението, в което се монтира/, гаранционна карта, договор със "С. " ЕООД. Предмет на доставката са кафемашина, микровълнова печка, климатик тип колонен, маса, столове, дивани. Вещите са посочени, като оборудване на стая за отдих на служители на жалбоподателя. В представените в хода на ревизията документи не са посочени партидни, серийни номера на закупената техника, такива са посочени само в протокол за замяна на стоката. Стоката  климатик е заменена на 7.05.2018 г., като не е ясно защо същия е несъвместим с помещението, в което е монтиран, от представения приемо-предавателен протокол е видно, че стоката е доставена на 10.08.2017 г., т.е. девет месеца по-късно жалбоподателя е установил, че климатика е несъвместим. От жалбоподателя са представени доказателства, че е бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "развитие на човешките ресурси 2014-2020" . Макар и да е посочено, че е налице публично съобщение за набиране на ценови предложения, липсват доказателства за наличие на други оферти, освен тази на "С. " ЕООД.  При анализ на представените доказателства, ревизиращите са преценили, че в представените фактура, приемо-предавателен протокол, протокол за замяна на стока, гаранционна карта, договор и ценово предложение е посочено, че са подписани от Т.К.. При сравнение на подписа на лицето положен в Декларация по чл. 141 от ТЗ е установена съществена разлика. Отделно от това доставчика не е открит на декларирания адрес, "С. " ЕООД има декларирани приходи само от продажба на услуги, не и на стоки, отразените в дневниците покупки са само за доставка на услуги, деклариран е обект за строителни услуги, наетите работници са в сферата на строителството. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че правилно ревизиращите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя, по фактура издадена от "С. " ЕООД.  По отношение представените административен договор,  листи за извършени последващи проверки на място от служители на МТСП, от същите може да се направи извод, че дружеството разполага с посоченото в протоколите оборудване, но същите не доказват, че "С. " ЕООД е доставил оборудването. Не са ангажира и доказателства, че установеното с протоколи за последващи проверки оборудване е предмет на процесната фактура.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесната фактура издадена от „С. “ ЕООД не удостоверява действителна доставка.

 

 

По отношение фактурите издадени от  дружества от групата А. , съдът прецени следното: 

 

а/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури за покупка на услуги, с доставчик "А.  З.п.  " ЕООД, по фактурите е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставките по фактурите са различни видове дейности свързани с реклама и маркетинг, първично позициониране, маркетингово проучване, мърчандайзинг. За процесния период са издадени общо 37 фактури  /посочени на стр. 34-36 от РД/. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги. Представени са доказателства за плащане по банков път на 25.03.2016 г. - сумата от 14 000 лв., на 5.04.2016 г. - сумата от 90 000 лв., на 14.08.2017 г. 4 800 лв., посочени са и основанието - конкретни номера на фактури. Към края на ревизирания период 31.12.2018 г. неплатените задължения на жалбоподателя към "А.  З.п.  " ЕООД са в размер на 452 200 лв. Представени са договори за реклама от 23.06.2015 г. и допълнително споразумение към него, договор за мърчандайзинг от 23.06.2015 г., договор за маркетингова услуга от 31.05.2016 г. При извършена насрещна проверка на "А.  З.п.  " ЕООД са представени същите документи.

 В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "А.  З.п.  "  ЕООД приемо-предаветелни протоколи, заявки, търговска кореспонденция, нито съпроводителни документи, доказващи реалност на доставката.  В хода на ревизията е установено, че в периода от 2.01.2016 г. до 25.07.2017 г. в "А.  З.п.  " ЕООД няма назначени лица по трудов договор. От справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за периода от 2015 г., 2017 г. е установено, че дружеството декларира суми за изплатени доходи от наеми, за 2016 г. няма подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ не са декларирани данни за изплатени суми от извънтрудови правоотношения. В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "А.  З.п.  " ЕООД е декларирано покупки на стоки и услуги, без посочен конкретен предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран. Дружеството доставчик е дерегистрирано по ЗДДС на 23.04.2018 г. 

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за организиране и ръководство на дейността на жалбоподателя по договор за мърчандайзинг, за извършване и отчитане на дейността по изработване, раздаване на рекламни флаери, брандиране  и др.   

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесните 37 фактури издадени от „А.  З.п.  " ЕООД не удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

 

б/ в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури за покупка на услуги, с доставчик "А.  О. " ЕООД, по фактурите е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставките по фактурите са различни видове дейности свързани с реклама и маркетинг,  маркетингово проучване, мърчандайзинг, реклама бранд. За процесния период са издадени общо 9 фактури  /посочени на стр. 37-38 от РД/. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги.  По фактурите са извършени плащания в периода 2015 г. - 2016 г.,  като жалбоподателя няма неплатени задължения към "А.  О. " ЕООД.  Представени са договор за маркетингова услуга от 5.01.2015 г., с предмет брандиране с логото на възложителя, рекламни площи на обекти стопанисвани от изпълнителя. Между дружествата е сключен и договор за реклама от 5.01.2015 г. с предмет - реклама с размери  8х4, 4х3. Съгласно договорите "А.  О. " ЕООД изпълнява поръчката със стои материали, технически средства, персонал, като спазва съгласуван предварителен проект. Представения  договор за мърчандайзинг от 2.02.2015 г. е с предмет пР.  гане на техники, целящи да помогнат за продажбата на даден продукт. Това включва подредба на продукти, осветление, аромати, цветове, музика и др. От жалбоподателя е  представено и допълнително споразумение от 21.04.2015 г. към договора за мърчандайзинг. Съгласно договор за маркетингова услуга от 1.03.2015 г. "А.  О. " ЕООД е приел да извърши брандиране с логото на възложителя, рекламни площи на обекти стопанисвани от изпълнителя. маркетинговата поръчка, се заявява писмено, като в заявките се посочват необходимите параметри, срока, вида на поръчката. От жалбоподателя не са представени приемо-предавателни протоколи, заявки, търговска кореспонденция и др. съпроводителни документи, доказващи реално извършване на услугите.

"А.  О. " ЕООД е дерегистрирано на 22.04.2015 г. Ревизиращите са анализирали възможността доставчика да извърши доставките предмет на 9 фактури, при което е установено, че за периода на доставките дружеството има назначени по трудов договор касиер, шофьор, чистач, консултант по управление и управител.  Не е установено за 2015 г. да са подадени от "А.  О. " ЕОД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и не са декларирани данни за изплатени суми от лица по извътрудови правоотношения.

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители , свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за организиране и ръководство на дейността на жалбоподателя по договор за мърчандайзинг, за извършване и отчитане на дейността по изработване на реклами, брандиране,  брандиране  и др.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесните 9  фактури издадени от „А.  О. " ЕООД не удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

 

в/ в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури за покупка на услуги, с доставчик "А.  А.  " ЕООД, по фактурите е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставките по фактурите са мърчандайзинг, реклама на каси.За процесния период са издадени общо 2 фактури  /посочени на стр. 40 от РД/. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги.  По фактурите  е налице плащане на 25.03.2016 г. Представени са договор за  реклама от 20.05.2015 г., договор за мърчандайзинг от 5.05.2015 г. и анекс към него от 25.06.2015 г. От жалбоподателя не са представени приемо-предавателни протоколи, заявки, търговска кореспонденция и др. съпроводителни документи, доказващи реално извършване на услугите.

  "А.  А.  " ЕООД е с ново наименование "ДК Ритейл А.  " ЕООД. Дружеството е дерегистрирано на осн. чл. 176 от ЗДДС та 26.06.2015 г., и в последствие е регистрирано на 23.06.2016 г. Ревизиращите са анализирали възможността доставчика да извърши доставките предмет на 2 фактури, при което е установено, че за периода на доставките дружеството има назначено едно лице по трудов договор, на длъжност консултант по управление, наето в сферата на търговията.  Не е установено за 2015 г. да са подадени от "А.  А.  " ЕОД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и не са декларирани данни за изплатени суми от лица по извътрудови правоотношения. В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "А.  А.  " ЕООД е декларирано покупки на стоки и материали, без посочен конкретен предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран.

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители , свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за организиране и ръководство на дейността на жалбоподателя по договор за мърчандайзинг. 

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесните 2  фактури издадени от „А.  А.  " ЕООД не удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

 

г/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури за покупка на услуги, с доставчик "А.  Л.  " ЕООД, по фактурите е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставките по фактурите са различни видове дейности свързани с реклама, мърчандайзинг. За процесния период са издадени общо 4 фактури  /посочени на стр. 42 от РД/. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги. Представени са доказателства за плащане по банков път, от 25.03.2016 г. и 5.04.2016 г., като няма неплатени задължения на жалбоподателя към "А.  Л.  " ЕООД. В хода на ревизията са представени договор за реклама от 21.04.2015 г. , договор за мърчандайзинг от 21.04.2015 г., договор за маркетингова услуга от 21.04.2015 г. При извършена насрещна проверка на "А.  Л.  " ЕООД са представени същите документи.

 В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "А.  Л.  "  ЕООД  приемо-предаветелни протоколи, заявки, търговска кореспонденция, нито съпроводителни документи, доказващи реалност на доставката.  Установено е, че в периода от 1.04.2015 г. до 25.05.2015 г. в "А.  Л.  " ЕООД няма назначени лица по трудов договор.  За дружеството не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2015 г., не са декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения.  В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "А.  Л.  " ЕООД е декларирано покупки на стоки, без посочен конкретен предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран. Дружеството доставчик е дерегистрирано по ЗДДС на 11.03.2016 г. и в последствие е регистрирано. 

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за организиране и ръководство на дейността на жалбоподателя по договор за мърчандайзинг, за извършване и отчитане на дейността по договор за реклама.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесните 4  фактури издадени от „А.  Л.  " ЕООД не удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

 

д/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя е отразена фактура за покупка на услуги, с доставчик "А.  Р.  " ЕООД, по фактурата е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставката е реклама - сезон зима 2016/2017 Боровец. Фактурата е осчетоводена от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги. По фактурата не е извършено плащане. В хода на ревизията са представени договор за реклама от 1.11.2016 г. и допълнително споразумение от 30.11.2016 г. При извършена насрещна проверка на "А.  Р.  " ЕООД са представени същите документи.

 В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "А.  Р.  "  ЕООД  приемо-предаветелни протоколи, заявки, търговска кореспонденция, нито съпроводителни документи, доказващи реалност на доставката.  В хода на ревизията е установено, че в периода от 1.11.2016 г. до 31.05.2017 г. в дружеството има назначени по трудови правоотношения: шофьор, отговорник търговска зала, управител на супермаркет, касиери.  За дружеството не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2015 г., не са декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения.  В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "А.  Р.  " ЕООД е декларирано покупки на стоки и услуги, без посочен конкретен предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран. Дружеството доставчик е дерегистрирано по ЗДДС на 19.04.2018 г. и в последствие е регистрирано. От приобщени към ревизионното  производство доказателства се установява, че на "А.  Р.  " ЕООД е извършена ревизия в хода на която дружеството не е представило процесната фактура от 31.05.2017 г.  Установено е, че дружеството не притежава активи, които биха могли да бъдат  използвани за фуктурираната рекламна услуга. 

Не е установено жалбоподателя да стопанисва търговски обект в КК Боровец.

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за организиране и ръководство на дейността на жалбоподателя по договор за мърчандайзинг, за извършване и отчитане на дейността по договор за реклама.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесната  фактура издадена от „А.  Р.  " ЕООД не удостоверява действителна доставка, с посочената във фактурата стойност.

 

е/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури за покупка на услуги, с доставчик "Г.Р.  " ЕООД, по фактурите е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставките по фактурите са различни видове дейности свързани с реклама, рекламна брошура и първично позициониране. За процесния период са издадени общо 8 фактури  /посочени на стр. 46-47 от РД/. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя по сметка *** - разходи за външни услуги. В хода на ревизията са представени договор за реклама от 6.11.2017  г., с предмет изработване на предварителен  проект за рекламни материали. Отразено е че проекта се съгласува и одобрява от възложителя и периодично изработване рекламни материали с вид, форма и техническа спецификация с размери 8х4 и 4х3.  Представен е и договор за маркетингова услуга от 27.06.2018 г., предмет на договора - маркетингови поръчки съгласно приложение, което е неразделна част от договора. Такова приложение не е представено. Отразено е, че поръчката се заявява писмено, като се определя вида и количеството на стоката за която се изисква проучване на цената и на пазара, такива  заявки към договора не са представени. По фактурите не за извършени плащания. При извършена насрещна проверка на "Г.Р.  " ЕООД са представени същите документи.

 В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "Г.Р.  "  ЕООД  приемо-предаветелни протоколи, заявки, търговска кореспонденция, нито съпроводителни документи, доказващи реалност на доставката.  В хода на ревизията е установено, че в периода от 1.11.2017 г. до 31.07.2018 г. в дружеството има назначени по трудово правоотношение: касиер, управител супермаркет, отговорник търговска зала, всички наети в сферата на търговията с хранителни стоки.  За дружеството не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2017г. и 2018 г. не са декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения.  В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "Г.Р.  " ЕООД е декларирано покупки на стоки, без посочен конкретен предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран.  При проверка на данъчното досие на "Г.Р.  " ЕООД е установено, че за периода от 1.11.2017 г.- до 31.05.2018 г. не е установено по безспорен начин, че дружеството е извършило отчетените в дневниците за продажби за периода доставки.

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за извършване и отчитане на дейността по договор за реклама.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесните 8  фактури издадени от „Г.Р.  " ЕООД не удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

 

ж/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури за покупка на услуги, с доставчик "А.  М. " ЕООД, по фактурите е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставките по фактурите са различни видове дейности свързани с реклама, реклама и маркетингово проучване. За процесния период са издадени общо 4 фактури  /посочени на стр. 49 от РД/. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги. Дружеството е дерегистрирано, считано от 18.06.2018 г.  В хода на ревизията са представени договор за реклама от 9.05.2017  г. , както и договор за маркетингова услуга.  В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "А.  М. "  ЕООД  приемо-предаветелни протоколи, заявки, търговска кореспонденция, нито съпроводителни документи, доказващи реалност на доставката.  В хода на ревизията е установено, че в периода от 1.05.2017 г. до 30.06.2018 г. в дружеството "А.  М. " ЕООД има назначени по трудово правоотношение: касиер, управител супермаркет, отговорник търговска зала, всички наети в сферата на търговията с хранителни стоки.  За дружеството не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2018 г. не са декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения.  В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "А.  М. " ЕООД е декларирано покупки на стоки, без посочен конкретен предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран. 

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за извършване и отчитане на дейността по договор за реклама.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесните 4  фактури издадени от „А.  М. " ЕООД не удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

 

з/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя са отразени фактури за покупка на услуги, с доставчик "А.  М. " ЕООД, по фактурите е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставките по фактурите са различни видове дейности свързани с реклама, първично позициониране и реклама. За процесния период са издадени общо 2 фактури  /посочени на стр. 51 от РД/. Фактурите са осчетоводени от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги.  В хода на ревизията са представени договор за реклама от 1.08.2018  г., с предмет изработване на предварителен проект за рекламни материали,   който се съгласува и одобрява от възложителя и периодично изработване на рекламни материали с вид, форма и технически спецификация - реклама с размери 4х3, 8х4. Представен е договор за маркетингова услуга от 1.08.2018 г., с предмет изпълнение на маркетингови поръчки, съгласно приложение, което е неразделна част от договора. Приложението не е представено. Посочено е, че маркетинговата поръчка се заявява писмено, като в заявката се посочва: вида, количеството на стоката за която се изисква проучване на пазара. Заявки към договора не са представени. По 2 фактури не са налице данни за плащане.  В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "А.  М. "  ЕООД  приемо-предавателни протоколи, заявки, търговска кореспонденция, нито съпроводителни документи, доказващи реалност на доставката.  В хода на ревизията е установено, че в периода от 1.08.2018 г. до 30.09.2018 г. в дружеството "А.  М.  ЕООД има назначени по трудово правоотношение: касиер, управител супермаркет, отговорник търговска зала, всички наети в сферата на търговията с хранителни стоки.  За дружеството не е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2018 г. не са декларирани данни за изплатени суми на лица по извънтрудови правоотношения.  В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "А.  М. " ЕООД е декларирано покупки на стоки, без посочен конкретен предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран. 

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за извършване и отчитане на дейността по договор за реклама.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесните 2  фактури издадени от „А.  М. " ЕООД не удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

 

Следва да се посочи че в хода на ревизията от жалбоподателя са представени еднотипни договори за маркетингова услуга, договори за реклама и договори за мърчандайзинг.  В представените договори за маркетингова услуга, сключени между жалбоподателя и "А.  Л.  ", "Г.Р.  " ЕООД, "А.  М. " ЕООД, "А.  О. " ЕООД, "А.  З.п.  " ЕООД като предмет се сочи, че изпълнителя приема да изпълнява маркетингови поръчки, групирани в три вида, които са едни и същи във всеки от посочените договори. В общите разпоредби на тези договори е договорено, че изпълнението на дадена поръчка започва с писмено уведомяване на възложителя, че изпълнителят приема поръчката, не по-късно от 7 дневен срок от изпращане на заявка от страна на възложителя. В хода на ревизията нито жалбоподателя, нито доставчиците му са представили заявки по договорите, липсват и писмени уведомявания на възложителя за приемане на поръчки. Нито в хода на ревизията, нито в съдебното производство са представени доказателства кой конкретен вид от договорените три вида маркетингови услуги  е изпълнен - маркетингова информационна услуга, маркетингова ценова услуга, продуктово позициониране на нови или в промоция продукти и стратегии, както и конкретните параметри на услугата - вид и количество на стоката, за която се прави проучване, цената й на пазара, за кои стоки се прави продуктово позиционирани, какви стратегии се следват от възложителя.  В договорите е посочена и поръчка "маркетинг по договаряне",  при специфични изисквания на възложителя, за които липсват доказателства. Липсва информация за количествените характеристики и вида на поръчката, което възпрепятства възможността да се установи начина на калкулиране на фактурираните услуги и определяне стойността на същите.

За част от дружествата от групата "А. " са представени и договори за мърчандайзинг. Договорите са еднотипни с вписан предмет: пР.  гане на съвкупност от техники, целящи да помогнат за продажбата на даден продукт, което вкл. подредбата на продуктите, осветление около тях, ароматите, цветовете, музика и др. В хода на ревизионното производство не са събрани доказателства за кои продукти, предлагани от жалбоподателя, в кои търговски обекти се отнасят договорите за мърчандайзинг.  Задължение на изпълнителя е да организира и ръководи дейността на дружеството, като организира търговска активност, осъществява мониторинг върху дейността, свеждат до минимум пропуснати ползи, контрол върху заявките на доставките, оптимизиране на доставките на стоки.  За изпълнение на тези договорености не са представени доказателства Представените в хода на ревизията договори  съдържат едни и същи общи клаузи, договореностите са общо формулирани. Представените доказателства от жалбоподателя договори, анекси, споразумения са частни писмени документи без материална доказателствена сила. При съвкупен анализ на  представените фактури с доставчици - дружества от групата "А. " се установи, че липсват разплащания по част от фактурите, в останалите случай договорките за плащане са в  много по-късен момент след издаване на фактурите, липсват доказателства за изпълнение на договорените услуги, за оценка и приемане на резултатите от услугите, приемо-предавателни протоколи, заявки, вложени ресурси, липсват данни за лицата изпълнители на услугите, липсват представени заявки. Всичко това налага извод, че правилно ревизиращите са приели, че не са налице доказателства за реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, обективирани в процесните фактури, издадени от дружествата от групата "А. ".

Не без значение е и факта, че жалбоподателя има утвърден бизнес модел, франчайз на  SUBWAY, за което заплаща ежемесечна такса на база брутните продажби. Франчайзодателя може да договаря програми и отчисления за реклама с доставчици. Съгласно договора цялата дейност по отношение изграждане, откриване, експлоатация на ресторанта се извършва в съответствие с "Ръководство за извършване на дейност". При наличие на разписани подробни правила за дейността на ресторантите, вкл. рекламна и маркетингова политика не е ясна причината поради която са извършвани маркетингови проучвания, първично позициониране, при която са използвани услуги от дружества от групата "А. ". Действително в договора не е посочено, че жалбоподателя няма право да възлага на други дружества извършването на реклама, но в случая липсва и икономическа логика, това да бъде извършвано от дружества, на които предмета на дейност е различен, нямат какъвто и да е наличен квалифициран персонал за извършване на дейност в сферата на рекламата.

 

По отношение фактурите издадени от  дружества свързани лица с "Н. -2"ЕООД, съдът прецени следното:

 

От събраните доказателства се установява, че дружеството жалбоподател и  "Н. -14“ ЕООД, „Н. -10“ ЕООД, „Н. -16“ ЕООД са свързани лица, по смисъла на §1 т.3 б."д" от ДОПК, тъй като собственик, управляващ и представляващ е И.Т..

 

а/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя е отразена фактура за покупка на услуги по договор, с доставчик "Н. -14" ЕООД, по фактурата е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставката по фактурата е услуги по договор.  Фактурата е осчетоводена от жалбоподателя по сметка *** - разходи за външни услуги. В хода на ревизията са представени договор, съгласно който "Н. -14" ЕООД рекламира дейността и обекта на жалбоподателя - заведение за бързо хранене  SUBWAY   - Варна - Севастопол, чрез рекламни пана, постери, поставени на фасадата на наетите търговски обекти на изпълнителя, находящи се в КК Слънчев бряг, до х-л ****. Определено е възнаграждение от 2000 лв. на месец без ДДС за наем рекламни площи.  При извършената справка е установено, че "Н. -14" ЕООД има регистриран ФУДВ в обект за хранене КК Слънчев бряг, до хотел *****, няма  данни за наличие на търговски обект на "Н. -14" ЕООД  до хотел ******. Двата хотела са на разстояние повече от 1 км. При извлечена справка от фискалното устройство е установено, че обекта находящ се в КК Слънчев бряг, до хотел ******не е работил в периода от 15.02.20216 г. до 14.05.2016 г., т.е. в по-голямата част от периода на действие на договора търговския обект на "Н. -14" ЕООД не е функционирал, не е започнал и активния туристически сезон. В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "Н. -14"  ЕООД  доказателства, от които да се установени конкретната услуга, как е формирана цената на услугата, кой е изпълнителя, какви са вложените материали, кой е изработил рекламното пано, къде е поставено, платен ли е наем за търговски площи. В хода на ревизията е установено, че в периода от 1.06.2016 г. до 30.06.2016 г. в дружеството "Н. -14" ЕООД има назначени по трудово правоотношение:  шифт мениджър, сандвич артист, с деклариран код по КИД - дейности на ресторанти и заведения за бързо хранене.  За дружеството  е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2016 г., като е декларирана сума от 5 лв. за изплатени доходи от ФЛ. В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "Н. -14" ЕООД е декларирано покупки с предмет доставка франчайз такси, разходи за външни услуги, разходи за материали, не е посочен конкретния предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран. 

Правилна е преценката на ревизиращите, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114 ал.1 т.9 от ЗДДС - тъй като услугата не съдържа информация, необходима за индивидуализирането на престацията, предмета на услугата не може да бъде установен и от представени договор. Дружеството жалбоподател и "Н. -14" ЕООД са от една търговска група, не може да се установи рекламата за търговския обект на "Н. -2" ли е или за марката SUBWAY , което би било несвързано с облагаемата дейност на ревизираното лице.

Правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за извършване и отчитане на дейността по договор за реклама.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесната фактура издадена от „Н. -14" ЕООД не удостоверява действителна доставка, с посочената във фактурата стойност.

 

б/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя е отразена фактура за покупка на услуги по договор, с доставчик "Н. -10" ЕООД, по фактурата е упражнено право на пълен данъчен кредит. Предмет на доставката по фактурата е рекламни услуги.  Фактурата е осчетоводена от жалбоподателя по сметка 602 - разходи за външни услуги. В хода на ревизията са представени договор от 1.11.2017 г., съпроводителни документи не са представени. В договора е прието изпълнителят да рекламира дейността и обекта на възложителя - "Н. -2" ЕООД - заведение за бързо хранене   SUBWAY  - Варна - Севастопол, чрез рекламни пана, реклами, постери, поставени на фасадата на наетите търговски обекти на изпълнителя, находящи се в КК Слънчев бряг - Плаза, до хотел ***, определено е възнаграждение от 1000 лв. без ДДС на месец.   При извършената справка е установено, че "Н. -10" ЕООД има регистрирани 2 ФУДВ в обект за хранене КК Слънчев бряг, Алея първа, до хотел *****. При извлечена справка от фискалното устройство е установено, че обекта находящ се в КК Слънчев бряг, до хотел Кубан  не е работил в периода от 1.11.2017 г. до 30.11.2017г., т.е. през целия период на действие на договора обекта не е работил, през този период не е започнал и туристическия сезон.  Правилна е преценката на ревизиращите, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114 ал.1 т.9 от ЗДДС - тъй като услугата не съдържа информация, необходима за индивидуализирането на престацията, предмета на услугата не може да бъде установен и от представени договор. В хода на ревизията не са представени нито от жалбоподателя, нито от "Н. -10"  ЕООД  от които да се установени конкретната услуга, как е формирана цената на услугата, кой е изпълнителя, какви са вложените материали, кой е изработил рекламното пано, къде е поставено, платен ли е наем за търговски площи. В хода на ревизията е установено, че в периода от 1.01.2017 г. до 30.11.2017 г. в дружеството "Н. -10" ЕООД има назначени по трудово правоотношение: мениджър,  шифт мениджър, сандвич артист, с деклариран код по КИД - дейности на ресторанти и заведения за бързо хранене  За дружеството  е подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2017 г., като е декларирана сума от 100 лв. за изплатени доходи от ФЛ. В подадените отчетни регистри по ЗДДС - в дневници за покупки за процесния период "Н. -10" ЕООД е декларирано покупки с предмет доставка франчайз такси, разходи за външни услуги, разходи за материали, не е посочен конкретния предмет на доставка, поради което същия не може да бъде индивидуализиран. 

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че липсват данни за наличие на квалифициран персонал в дружеството, който да извърши спорните доставки, от дневниците за покупки не може да се установи има ли отчетени покупки, свързани с предмета на доставка по спорните фактури, има ли наети подизпълнители, свързани с предмета на доставката по спорните фактури. Липсват доказателства за наличие на материали, технически средства за извършване на услугите, за изработване на рекламните материали от доставчика, за извършване и отчитане на дейността по договор за реклама.  

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесната фактура издадена от „Н. -10" ЕООД не удостоверява действителна доставка, с посочената във фактурата стойност.

 

в/в хода на ревизията е установено, че в дневник за покупки, в подадени СД по ЗДДС и в счетоводството на жалбоподателя е отразена фактура за покупка на услуги и материали съгласно опис приложение, с доставчик "Н. -16" ЕООД, по фактурата е упражнено право на пълен данъчен кредит.  Представен е договор от 2.10.20218 г., съгласно който изпълнителят "Н. -16" ЕООД предоставя на възложителя "Н. -2" ЕООД собствени движими активи, надлежно описани - в приложение към договора. Определен е наем на активите за целия период 15 000 лв. Не е извършено плащане по фактурата. ОТ "Н. -16" ЕООД не са представени документи и обяснения. При проверка в ИС Контрол е установено, че в актива на счетоводния баланс за 2018 г. има данни за машини, производствено оборудване. Съгласно опис от "Н. -16" ЕООД са представени микровълнова фурна, дигитална фурна, панели за хладилна камера и др. При анализ на амортизационния план на жалбоподателя се установява,че същия притежава идентични активи с тези взети под наем. Активите отдадени под наем са с обща балансова стойност 22 000 лв., а наемната цена на същите за три месеца е 15 000 лв.

Предвид изложеното,  правилно ревизиращите са преценили, че  липсват категорични доказателства за реалността на доставката.

По изложените по-горе съображения съдът приема, че процесната фактура издадена от „Н. -16" ЕООД не удостоверява действителна доставка, с посочената във фактурата стойност.

 

С оглед изложеното, съдът приема, че дружествата, свързани с "Н. -2" ЕООД не са представили никакви доказателства относно процесните доставки. Представените договори за рекламни услуги с две от дружествата са с предмет реклама, чрез поставяне на рекламни пана на наетите от тези дружества обекти.  По делото не са представени договори за наем на обекти от "Н. -10" ЕООД и "Н. -14" ЕООД , липсват данни, че тези дружества са експлоатирали обекти на местата, посочени в договорите. Липсват данни и за вида и изображенията на рекламните пана, кой ги е изработил, монтирал, как е калкулирана цената на рекламната услуга. Не са представени и доказателства за приемане и предаване на резултата от услугата. По отношение договора за наем, сключен с "Н. -16" ЕООД  липсва протокол за предаване и приемане на активите, липсват данни за връщане на активите след изтичане на срока на договора.  Представените от жалбоподателя  доказателства са частни писмени документи, подписани от едно и също лице - Т., представляващо дружествата. 

 

В Решения по дело С-454/98 и С-342/87, СЕС е приел, че упражняването на право на приспадане, предвидено в Шеста директива, не се разпростира върху данъка, който е дължим само, защото е посочен във фактурата, упражняването на правото на приспадане е ограничено само до дължимия данък, т.е. до този, който отговаря на една облагаема доставка.

Предвид изложеното РА в частта на определените задължения за ДДС е законосъобразен.

 

 

По отношение установените задължения по ЗКПО.

 

С РА не са признати разходи за амортизации на активи - кафемашина, микровълнова печка, климатик, маса, дивани и столове придобити от жалбоподателя от "С. " ЕООД. От представените по делото доказателства е видно, че активите са придобити с фактура № 184/10.08.2017 г. с основа 20000 лв. и ДДС 4000 лв., която е заведена в см.с/ка 406 "Стопански инвентар по Европроект за 2017 г.", включени са в амортизационния план, като е посочена дата на въвеждане в експлоатация 1.09.2017 г. В хода на извършената насрещна проверка са представени доказателства за разплащане по банков път, амортизационен план за 2017 г. и 2018 г. приемо-предавателен протокол от 10.08.2017 г., договор от 2.08.2017 г. за доставка на активите.

     Съгласно чл.4 от ЗСч счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи. Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗСч определя информацията, която следва да съдържа първичният счетоводен документ.   В чл.  10 от ЗКПО е посочено, че  счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.  Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващите документи е налице информация са налице документи, които я удостоверяват. Следователно за да не се признаят счетоводни разходи, следва те да са такива разходи, за които данъчнозадълженото лице не разполага с документи, отговарящи на нормативните изисквания на ЗКПО и ЗСч, включително и когато тези документи не отразяват вярно описаната в тях стопанска операция. Съгласно чл. 54 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на тази глава ХІІ. Ревизиращите са приели, че представената фактура не отразява действително извършена стопанска операция, поради което не са признали за данъчни цели отчетените разходи за амортизация на активите за 2017 г. - 1000 лв., за 2018 г. - 3000 лв. 

Правилно ревизиращите са приели, че след като процесните активи са заприходени и вписани в амортизационния план на жалбоподателя въз основа на първичен счетоводен документ, който не отразява вярно стопанската операция, то и разхода за амортизации на същите активи следва да се счита за документално необоснован.

 

С РА не са признати за данъчни цели разходи за външни услуги по фактури, издадени от групата "А. ", както и от три дружества - свързани лица с жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства е установено, че "Н. -2" ЕООД е отразил фактурите като текущ разход за външни услуги за ревизираните отчетни години, в резултат на което е намалил финансовия резултат от дейността си. Както бе посочено по-горе в хода на ревизионното производство не са представени безспорни доказателства, че фактурите обективират реално извършени доставки на услуги. Правилно ревизиращите са приели, че фактурите са с невярно съдържание.

Съгласно чл. 26 т.2 от ЗКПО не са признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Нормата на чл. 10 ал.1 от ЗКПО сочи, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В случая фактурите издадени от дружествата от групата "А. ", както и от трите дружества свързани лица с жалбоподателя не отразяват вярно действително осъществени стопански операции. Действително счетоводен  разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Процесните фактури не съдържат конкретни параметри и характеристики на фактурираните услуги, липсват и доказателства, сочещи на действително извършени стопански операции. По изложените доводи правилно ревизиращите не са признали за данъчни цели отчетените разходи за външни услуги, въз основа на фактурите издадени от дружествата от групата "А. " и от дружествата свързани лица, като разходи, които не са документално обосновани с първичен документ, отразяващ вярно стопанските операции.

 

Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като същото е постановено по казус, в който изпълнението на материалноправните изисквания за признаване на правото на приспадане – т.е. извършването на доставка, не е било спорно. От събраните по делото доказателства се установява, че в случая представените от жалбоподателя фактури не  удостоверяват действителни доставки, с посочената във фактурите стойност.

Предвид изложеното РА в частта на определените задължения за  корпоративен данък е  законосъобразен.

 

При така изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

 

Предвид изхода на спора, в полза на ответната страна следва на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено поради което възнаграждението е дължимо и следва да се определи по реда на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес – 352 970.57 лв., а именно в размер на 6 059,70 лв. /шест хиляди петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/.

 

Водим от горното, Варненският административен съд, ХХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н. -2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Варна, бул. "*****" № **, ет.*, представлявано от управителя И.Т. против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003877-091-001/09.07.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена с Решение №222/28.10.2020 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, с която на дружеството са установени: 

1/ Задължения за КД по ЗКПО за  2015 г. в размер на 27 740 лв. и лихви в размер на 4 022.06 лв., за 2016 г. в размер на 19 300 лв. и лихви в размер на 4 581.84 лв., за 2017 г. в размер на 22 450 лв. и лихви в размер на  3 398.20 лв., за 2018 г. в размер на 20 450 лв. и лихви в размер на  2 382.91 лв.; 

2/ Задължения за ДДС за д.п. м.01.2015 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 1 642.36 лв., д.п. м.02.2015 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 2 158.66 лв.,д.п. м.03.2015 г. в размер на 5000 лв. и лихва в размер на 2 658.01 лв., д.п. м.04.2015 г. в размер на 6980 лв. и лихва в размер на 3 652.34 лв., д.п. м.05.2015 г. в размер на 10000 лв. и лихва в размер на 5 143.59 лв., д.п. м.06.2015 г. в размер на 6500 лв. и лихва в размер на 3 290.89 лв., д.п. м.07.2015 г. в размер на 5000 лв. и лихва в размер на 2 488.32 лв., д.п. м.08.2015 г. в размер на 8000 лв. и лихва в размер на 3 912.29 лв., д.п. м.09.2015 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 922.75 лв., д.п. м.10.2015 г. в размер на 1500 лв. и лихва в размер на 707.26 лв., д.п. м.11.2015 г. в размер на 1500 лв. и лихва в размер на 695.57 лв., д.п. м.06.2016 г. в размер на 5600 лв. и лихва в размер на 2 265.07 лв., д.п. м.07.2016 г. в размер на 8000 лв. и лихва в размер на 3 164.70 лв., д.п. м.08.2016 г. в размер на 7000 лв. и лихва в размер на 2 710.77 лв.,д.п. м.09.2016 г. в размер на 6000 лв. и лихва в размер на 2 273.52 лв.,д.п. м.10.2016 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 481.23 лв.,д.п. м.11.2016 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 447.89 лв., д.п. м.12.2016 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 413.45 лв., д.п. м.01.2017 г. в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 689.50 лв.,д.п. м.02.2017 г. в размер на 2500 лв. и лихва в размер на 842.43 лв., д.п. м.03.2017 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 981.75 лв., д.п. м.04.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 278.99 лв., д.п. м.05.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 245.66 лв., д.п. м.06.2017 г. в размер на 5000 лв. и лихва в размер на 1 515.40 лв., д.п. м.07.2017 г. в размер на 8000 лв. и лихва в размер на 2 355.74 лв., д.п. м.08.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 143.42 лв., д.п. м.09.2017 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 830.90 лв., д.п. м.10.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 075.64 лв., д.п. м.11.2017 г. в размер на 5200 лв. и лихва в размер на 1 355 лв., д.п. м.12.2017 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 1 006.75 лв., д.п. м.01.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 973.41 лв., д.п. м.02.2018 г. в размер на 2000 лв. и лихва в размер на 471.15 лв., д.п. м.03.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 905.63 лв., д.п. м.04.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 874.51 лв., д.п. м.05.2018 г. в размер на 4000 лв. и лихва в размер на 840.07лв., д.п. м.06.2018 г. в размер на 5300 лв. и лихва в размер на 1 065.97 лв., д.п. м.07.2018 г. в размер на 7000 лв. и лихва в размер на 1 351.50 лв., д.п. м.09.2018 г. в размер на 7000 лв. и лихва в размер на 1 230.93 лв., д.п. м.10.2018 г. в размер на 3000 лв. и лихва в размер на 502.54 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури.

ОСЪЖДА  „Н. -2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Варна, бул. "******" № **, ет.*, представлявано от управителя И.Т. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 059,70 лв. /шест хиляди петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                               СЪДИЯ :