Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 22.05.2018
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки районен съд
гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и пети април , през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря… Р.
Димитрова …….и в присъствието на прокурора…………като разгледа докладваното от
съдията Попова гр.дело № 5146 по описа
за 2017 г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са пасивно субективно съединени
искове с правно основание чл.135 от ЗЗД.
В
подадената искова молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя" №-7, представлявано от
Левон Хампарцумян и Енрико Минити - Изпълнителни директори
чрез адвокат Д.Д. - САК, със съдебен адрес:*** срещу М.Н.Г., ЕГН:**********, с
адрес: ***, „МЕРИ-ЕН-ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК112671855, с адрес
на управление: гр. Пазарджик, ул. Найчо Цанов № 41, представлявано от М.Н.Г. ЕГН **********
и С.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, се излагат
обстоятелства, че с Решение № 416/27.12.2016г. постановено по
възз. търг.дело № 691 по описа
на Пловдивски апелативен съд 2016г. е отменено решение №88 от 22.06.2016г. по тьрг.дело
172/2015г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, като е признато за
установено по
отношение на М.Н.Г. и „МАРИ ЕН ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК112671855, като солидарни длъжници,
че имат задължение към „УниКредит
Булбанк" АД, ЕИК *********, произтичащо от Договор за
банков кредит №-378 от 09.10.2008г. и Анекс 2 от 29.05.2013г. към него, за
което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№-1614/2015 г. по описа на PC - Пазарджик, което задължение е
формирано както следва: 189
126,38 лв. главница, 12 577,51 лв. - лихва
за гратисен период, 75,56 договорна лихва, 2 841,13 лв. - наказателна лихва по т.4.1, както и 472,82
лева такси, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.06.2015г.
до окончателното изплащане.Със същото съдебно решение са
осъдени ответниците М.Н.Г. и „МАРИ ЕН
ТРАНС“ ЕООД, ЕИК112671855
да заплатят на „УниКредит Булбанк" АД направените
разноски от 6 446,94 лева
по съразмерност, а ищецът „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на М.Н.Г.
и „МАРИ ЕН ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК112671855, направените разноски от 2 644,94 лева по съразмерност.Твърди се,
че преди влизане в сила на Решение №416 № 416/27.12.2016г. постановено по възз.
търг.дело № 691 по описа на Пловдивски
апелативен съд за 2016г., на 05.01.2017г. ответниците по настоящата искова
молба сключват договор за продажба на вземане, по силата на който М.Н.Г. в
лично качество и в качеството си на управител на „МЕРИ-ЕН-ТРАНС
ЕООД, ЕИК112671855 прехвърля на С.П.Б. вземане към „УниКредит Булбанк" АД,
което вземане съгласно индивидуализацията в процесното съглашение, включва „всички
вземания и права, произтичащи от Решение №416 № 416/27.12.2016г. постановено по
възз. търг.дело № 691 по описа на Пловдивски
апелативен съд за 2016г." Вземането е в размер на 2 644,94 лева и
представлява присъдени разноски по делото. Договорената продажна цена възлиза
на 500 лева/петстотин лева/, получени в брой от цедента.За същото вземане, след
сключване на Договор за продажба на вземане от 05.01.2017г., на 06.11.2017г. в
полза на М.Н.Г. и „МЕРИ-ЕН- ТРАНС“
ЕООД, ЕИК112671855 е издаден изпълнителен лист № 134 по т.д. № 172/2015 г., ОС
- Пазарджик, въз основа на който цесионерът С.Б. образува изп. дело №
20178840400712 по описа на ЧСИ М. *** действие - ОС - Пазарджик. По посоченото
изпълнително дело са извършени действия по събиране на вземането в неговия
пълен размер от 3 624,72 лева, ведно с платените такси и разноски по
изпълнителното производство.Към настоящия момент, делото е било
спряно въз основа на представени и издадена в полза на „УниКредит Булбанк"
АД обезпечителна заповед от 13.12.2017г. по ч.гр.д. № 4995/2017г. по описа на
PC - Пазарджик.
Предвид изложените обстоятелства
счита, че са налице елементите от фактическия състав за успешното упражняване
на правото по чл.135 от ЗЗД: 1/ "УниКредит Булбанк" АД е кредитор на
длъжниците, първи и втори ответник - М.Н.Г. и „МАРИ ЕН ТРАНС“ ЕООД (съобразно влязло в сила Решение №426 № 416/27.12.2016г. постановено по възз.
тьрг.дело No 691 по описа на Пловдивски апелативен съд за 2016г.), 2/ длъжникът е извършил
конкретно, увреждащо банката-кредитор действие (Договор за продажба на вземане от
05.01.2017г.),
възникнало преди датата на извършване на
правното действие от длъжника, което се атакува понастоящем; 3/ сделката била
възмездна (срещу прехвърленото вземане, предмет на Договор за
продажба на вземане от 05.01.2017г., М.Н.Г. и „МАРИ ЕН
ТРАНС“ ЕООД са почучили в брой сумата от 500
лева) и 4/ наличие на знание на приобретателя по тази сделка
за увреждането, което кредитора понася от нея, към момента на извършването й (изричното
посочване в предмета на Договор за продажба на вземане от 05.01.2017г. на
съдебния акт, от които произтича вземането на банката-кредитор към М.Н.Г. и „МАРИ
ЕН ТРАНС“ ЕООД, физическото предаване на копие от
Решение № 416 /27.12.2016г.
постановено по възз. тьрг.дело № 691 по описа на Пловдивски апелативен съд за
2016г., както и от факта, че цесионерът С.
Петъов Б. *** и е представлявал М.Н.Г. и „МАРИ ЕН
ТРАНС“ ЕООД по възз. тьрг.дело No 691 по описа на
Пловдивски апелативен съд за 2016г.).
Във
връзка с изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да бъде обявен за
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо „УниКредит Булбанк" АД, с ЕИК
по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Света Неделя" № 7, представлявано от Левон Хампарцумян и Андреа Казини -
Изпълнителни директори, чрез адв. Д.Д., ДОГОВОР ЗА
ПРОДАЖБА НА ВЗЕМАНЕ от 05.01.2017г., с който ответниците - М.Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** в лично качество и в качеството си на управител на
„МЕРИ-ЕН- ТРАНС“
ЕООД, ЕИК112671855 продава на ответника - С.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, свое вземане към банката-ищец, което вземане
представлява присъдени разноски, с Решение №416 № 416/27.12.2016г. постановено
по възз. търг.дело № 691 по описа на Пловдивски
апелативен съд за 2016г., за сумата от 500,00 лева,
получени в брой в деня на подписвене на договора. Сочат се писмени
доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В срока за отговор по
чл. 131 от ГПК от ответника С.П.Б. е
постъпил писмен отговор в
който заявява следното:
По редовността на исковата молба.Твърди, че исковата молба била нередовна,
поради това, че ищецът не бил внесъл дължимата държавна такса изчислена
съобразно правилата ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Прехвърленото
вземане било в размер на 2 690.44 лева и съгласно чл.68, ал.1 т.4 от ГПК, размерът на цената на
иска по искове за разваляне на договори се определяла от стойността на
договора. В случая се касаело за прехвърляне (цедиране) на вземане в размер на
2 690.44 лева. Тази цена следвало да бъде определяща за цената на иска, а не
както е посочил ищеца уговореното плащане от 500 лева.
Поддържа се , че ищецът нямал правен интерес от водене на този иск. В
кореспонденция между тях водена във
връзка с процедурата по уведомяването на банката за извършената цесия и
връчването на покана за доброволно плащане ищецът изтъкнал, че бил извършил
прихващане с предмета на цесията на дата 07.03.2017 г., т.е. преди да бъде
уведомен за същата.Твърди се , че на 26.10.2017 г. на ищеца било връчено
уведомление по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД и покана за плащане. С тях М.Н.Г.
лично и в качеството си на представляващ „МЕРИ-ЕН-ТРАНС" ЕООД са уведомили
банката за извършеното прехвърляне на вземане. Заедно уведомлението по реда на
чл.99 от ЗЗД в качеството си на пълномощник на цедентите по договора за цесия, ответникът
Б. отправил към банката и покана за плащане. В отговор на уведомлението и
поканата за плащане от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД отговорило , че на основание
чл. 103 и 104 от ЗЗД на дата 03.07.2017 г.
са извършили прихващане на дата 07.03.2017 г. със сума в размер 2 690.44 лева
(представляваща дължимите суми от банката, съгласно решение № 416/27.12.2016 г.
по ВТД №691/2016 г. на Апелативен съд Пловдив от общо дължимите от М.Г. и „МЕРИ
ЕН ТРАНС" ЕООД суми към „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД по същото съдебно
решение). По нататък в уведомлението от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД заявяват, че
договора за продажба на вземане от дата 05.01.2017 г. между ответникът и
цесионерите
бил с несъществуващ предмет
поради погасено задължение. Във връзка с изложеното до тук,
изразява становището за липсата на правен интерес от страна на
ищеца от воденето на иск по чл.135 от ЗЗД.
Твърди се, че искът е
неоснователен, тъй като с действията си първите двама ответници не били
увредили ищеца като кредитор, а са действали в изпълнение на друго свое
задължение. Между ответника Б. и М.Г. в
лично качество и „МЕРИ-ЕН-ТРАНС" ЕООД съществували договорни отношения във
връзка с организирането и воденето на защитата му в качеството им на ответници
по търговско дело № 172/2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В тази връзка, той
от една страна в качеството си на адвокат и „МЕРИ-ЕН-ТРАНС" ЕООД и М.Г. от
друга в качеството им на негови клиенти, сключили договор за правна помощ и
защита от дата 22.03.2016 г. по смисъла на чл. 36 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Съгласно уговорката по между им, една част от дължимия хонорар
бил платен в брой при подписване на договора, а другата част била уговорена при
условията на чл. 36 ал. 4 от ЗА - като абсолютна сума с оглед на изхода на
делото. Цитирания текст от Закона за адвокатурата предвиждал възможност за
отлагане на плащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в
зависимост от изхода на спора. Заплащането на хонорара можело да стане при
условията на чл. 36, ал. 4 ЗА или по друг начин, а размерът на този хонорар
също било въпрос на автономна воля на страните. Тя обаче не обвързвала съда в
процедурата по присъждане на таксите и разноските по делото, в т.ч. и
адвокатското възнаграждение. Именно поради това за заплатената сума от 3500
лева в брой ответникът Б. бил представил доказателства по търговско дело
№172/2015 г. на ПОС, а за остатъка от договорения хонорар, който не бил
заплатен към онзи момент (при приключване на делото) пред първата съдебна
инстанция, не бил представен цитирания договор.
Със сключения договор за цесията
клиентите му погасили своето задължение
към него за заплащане на адвокатски хонорар във връзка с процесуално представителство
по търговско дело №172/2016 г. на ПОС. Заплатената от него цена в размер на 500
лева за прехвърляне на вземането, което имат към ищцовото дружество,
представлявала разликата между остатъка от дължимия адвокатски хонорар по
договора за правна защита и съдействие и присъдените по в.търг.дело № 691/2016
г. на ПАС разноски в полза на клиентите ми. Счита, за неоснователно твърдението
на ищеца, че с договора за прехвърляне на вземане от 05.01.2017 г.,
били налице елементите на фактическия състав на чл.135,ал.1 от ЗЗД. Според него
плащането на адвокатски хонорар не можело да представлява увреждащо действие.
Ако се приеме така, то тогава всеки ищец-кредитор би могъл да иска да бъдат
обявени за увреждащи действията, свързани със сключването на договор за правна
помощ и заплащането на адвокат за правна защита. По този начин ще се наруши
конституционно признатото право на защита - чл. 56 и чл. 122 от Конституцията и
правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд - чл. 36 ал. 1 от ЗА.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да
отхвърли като неоснователна исковата
претенция, поради липсата на правен интерес от страна на ищеца или алтернативно
в случай, че не приеме това възражение
за основателно, да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана, като приеме, че не са налице
увреждащи действия спрямо ищеца.Направено е искане да му бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
от адвокат И.Ц., като пълномощник на ответницата М.Н.Г. и ответното дружество „МЕРИ-ЕН-ТРАНС“ЕООД е
постъпил писмен отговор в който се
оспорва редовността на исковата молба , тъй като предмет на иска е договор, който включвал две сделки -
цеденти по този договор били доверителката му и представляваното от него
дружество, всеки един от които бил
цедирал свое вземане. Ищецът не бил уточнил каква точно сума всеки един от тях
е цедирал на адвокат С.Б.. Не можело да се иска обявяване на относителна
недействителност по тези две сделки без да се уточни кой цедент точно каква
сума е цедирал.
По
същество. Заявява, от името на доверителите
му , че оспорва иска.Той бил неоснователен. Твърди, че доверителите му са сключили договор за правна помощ по смисъла
на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съгласно уговорката между страните
една част от дължимия хонорар бил платен
в брой, а другата част бил уговорен при условията на чл. 36 ал. 4 от ЗА - като
абсолютна сума с оглед на изхода на делото. По този начин доверителите му са станали длъжници на адвокат С.Б., който
от своя страна е станал техен кредитор. След като условието на тази уговорка се
е сбъднало, доверителите му предложили и
адв. Б. се е съгласил вместо реално плащане да получи вместо изпълнение
вземанията, установени със съдебното решение в тяхна полза - сумата 2 690.44 лв., представлявяща
присъдени разноски.
Твърди се, че посредством цесията те са погасили
задължението си към кредитора си адвокат Б. за заплащане на адвокатски хонорар.
Тъй като заплащането на адвокатски хонорар не можело да представлява увреждащо
действие, то искът на "Уникредит Булбанк" АД бил неоснователен. Не
можело изплащането на задължения към един кредитор да се приемат за увреждане
на друг кредитор. По тази логика заплащането от страна на ищеца на адвокатски
хонорар на адвоката, представител на „Уникредит Булбанк" АД, също можело
да се счете за увреждащо действие спрямо кредитори на банката, каквито са били
в един момент доверителите му, а в момента такъв бил С.Б.. Пак по тази логика
ищецът можел да поиска обявяване на относителна недействителност на договора за
правна помощ между негови клиенти за заплатения му адвокатски хонорар. Във връзка с изложеното, моли съда да
отхвърли исковете на "Уникредит Булбанк" АД и да присъди на доверителите му направените по делото
разноски.
Като се запозна с приложените
по делото доказателства и становищата на страните, съдът намери за установено
следното:
Искът
по чл.135 от ЗЗД е правно регламентирана възможност за увредения кредитор на прехвърлителя на вземане или вещ - да
обезпечи реално изпълнение на своето вземане, като обяви за относително
недействителна увреждащата го сделка. Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е
лицето, което по начало има вземане, без дори да е необходимо то да е
установено с влязло в сила съдебно решение, като за целите на производството по
този иск не е необходимо и вземането да е изискуемо и установено по размер при
извършването на действията, с които кредиторът е увреден.
Не е спорно обстоятелството, че ищецът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК
„ АД е кредитор
на ответниците М.Н.Г. и „МАРИ ЕН ТРАНС „ЕООД . Това обстоятелство се установява
и от представения препис от съдебно решение № 416 / 27.12.2016 г. по в.т.д. №
691/ 2016 г. по описа на ПлАС , с което
са осъдени ответниците М.Н.Г. и „МАРИ ЕН ТРАНС „ЕООД да заплатят на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК „ АД сумата в размер на 6446,94 лв. направените
съдебно- деловодни разноски по съразмерност. Не е спорно и се установява , че ищецът
е кредитор на първите двама ответници и на друго основание, тъй като със същото
съдебно решение , съдът на основание чл. 422 ГПК е признал за установено, че те са солидарно задължени на ищеца в настоящото
производство относно вземания по договор
за банков кредит от 09.10.2008 г. и
анекс от 29.05.2013 г. , за които са издадени заповед за изпълнени и изпълнителен лист по гр.д. № 1614/2015 г.
по описа на РС Пазарджик. Не е спорно и се установява, че ищецът също е длъжник
на първите двама ответници , тъй като е осъден в същото съдебно производство да
им заплати направените по делото
разноски по съразмерност в размер на 2690,44 лв. От представения по делото изпълнителен лист се
установява, че въз основа на влязлото в сила съдебно решение , ответниците са
се снабдили с изпълнителен титул за присъдените им разноски в размер на 2690,44
лв.
Установява се , че
е образувано изп. № 20178840400712 по описа на ЧСИ М. Ангелова против
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за принудителното събиране на сумата в размер на 2690,44
лв. и разноски в изпълнителното
производство или общо сумата в размер на 3624,72 лв. , като взискател в така
образуваното производство е третият ответник в настоящото производство – С.Б..
По същото изпълнително дело ищецът „Уникредит Булбанк „ АД е получил покана за
доброволно изпълнение изх. № 1429/ 29.11.2017 г.
С представения по делото договор за продажба на вземане
от 05.01.2017 г. , ответниците М.Н.Г. и „Мари – Ен – Транс „ЕООД са цедирали на
ответника С.П.Б. всички свои везания и права произтичащи от решение № 416
/27.12.2016 г. по т.д. № 691/2016 г. на ПлАС , които вземания са
индивидуализирани като присъдени разноски в размер на 2690,44 лв. с длъжник
„Уникредит Булбанк“ АД, като прехвърлянето е възмездно – за сумата в размер на
500,00 лв. изплатена изцяло с подписването на договора.
Не е спорно и се установява , че с представеното по
делото пълномощно, кредиторите – цеденти са упълномощили цесионера да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането , което той е сторил с уведомление вх. № 20-00053/ 26.10.2017 г.
Също не е спорно и се установява, че в отговор на това
уведомление , ищецът в настоящото производство – чрез процесуалният си
представител адв. Д.Д. е оспорил валидността на договора за цесия, като от своя
страна е отправил до цесионера изявление за прихващане на основание чл. 103 и
чл. 104 ЗЗД , а именно за прихващане на дата 07.03.2017 г. на задължението към цедента в размер на 2690,44 лв. с насрещни
вземания на длъжника по въззиввно т.д. № 691/2016 г. , поради което
конкретизира своето възражение по валидността на договора , като заявява, че
същият , за който са уведомени на 26.101.2017 г. е с несъществуващ предмет защото
насрещното задължение погасено.
По делото като писмени доказателства са представени два
броя договори за правна помощ и защита , в заверени преписи , видно от които на
22.03.2016 г. ответниците М.Г. и „Мари – Ен – Транс „ЕООД са сключили договори
за процесуално представителство и защита по т.д. № 172/ 2015 г. по описа на
ПзОС , по които страна е ответника – адв. С.Б. . Договорено е възнаграждение ,
като е удостоверено,че общо внесената сума по двата договора възлиза на 7000,00
лв. и изрично е упоменато , че
договорените суми касаят представителството пред първа инстанция , при
евентуално развитие пред други инстанции, страните ще договорят допълнително
адвокатско възнаграждение.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът от правна страна , приема следното :
На
първо място съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците по
редовността на исковата молба и допустимостта на исковите претенции. В исковата
молба ищецът е изложил всички необходими обстоятелства, които очертават правен
спор относно увреждащи според неговите твърдения действия на негови длъжници.
Формулиран е петитум съответен на тези обстоятелства за обявяване на
относителната недействителност на увреждащите го сделки , сключени с договор за
цесия.Страните по така предявените искове са правилно конституирани , а цената
на иска е точно определена и въз основа
на това е внесена и дължимата държавна такса. / подробни доводи в тази посока
са изложени в Определение № 790 / 18.11.2013 г. по т.д. № 2946/2013 г. на ВКС
ТК , І т.о./. Според изложените в исковата молба обстоятелства, за ищеца е
налице правен интерес от предявяването на тези искове доколкото той твърди, че неговите права
са накърнени от правен спор , който подлежи на разглеждане по общия исков ред .
За
да възникне правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника, е необходимо да са възникнали всички
елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД. На първо място, е необходимо
да се установи, че ищецът има вземане по отношение на длъжниците –
прехвърлители , че е техен кредитор –
който елемент в случая е безспорно установен. Горното съдебно решение
постановено по предявени искове по чл. 422 ГПК безспорно установява ликвидни и
изискуеми вземания на ищеца – кредитор по отношение на ответниците- това са
вземаният присъдени в хода на заповедното производство по реда на чл. 417 ГПК и установени в хода на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК , така и
вземания по самото съдебно решение – в осъдителната му част относно присъдените
съдебно- деловодни разноски.
Вторият елемент от фактическия състав е
извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт
и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на
кредитора. В настоящия случай обаче , с оглед на приетите по делото и
неоспорени писмени доказателства , съдът приема , че липсва именно този
обективен факт – увреждането на кредитора. Действително с атакуваната в настоящото
производство сделка – цесия , длъжните са прехвърлили свои вземания на трето
лице, с което се предполага , че са намалили своето имущество. Но в кориците на
делото е налице неоспореното от ищцовата страна писмено доказателство - уведомление изходящо от процесуалния
представител на ищеца според което, длъжникът по цедираното вземане изрично е
заявил , че не признава договора за продажба на вземания от 05.01.2017 г. и в съответствие с нормата на чл. 103 ал.3 ЗЗД е реализирал своето право да прихване
задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор. Съгласно чл. 104 ЗЗД
прихващането се извършва чрез изявление на едната страна , отправено
до другата и двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на
по-малкото от тях от деня , в който прихващането е могло да се извърши. В
случая двете насрещни вземания би следвало да се считат за погасени до размера
на по-малкото , считано от влизане в сила на съдебното решение, за датата на
което по настоящото дело не са представени надлежни доказателства , но в самото
уведомление е посочена датата 07.03.2017
г. , като при липсата на други данни , а
и оспорване – съдът приема , че това е датата на която вземането на ответниците
Г. и „Мери-Ен- Транс „ ЕООД за цедираната сума са се погасили чрез прихващане. Тъй като
съгласно посоченото съдебно решение , ищцовото банково дружество има вземания в
по-голям размер , то към датата на подаване на исковата молба , същото
продължава да е кредитор на двамата ответници , но сделката цесия , не е увреждаща
за него , тъй като цедираното везане е
погасено чрез прихващане на насрещно ликвидно и изискуемо задължение именно на
банката – кредитор .
При
това , посоченото по-горе уведомление не е оспорено като писмено доказателство относно неговата автентичност
като диспозитивен документ, нито пък е оспорена представителната власт на
адвоката- пълномощник, който се легитимара надлежно като такъв и в настоящото
производство, а в случая е приложима и нормата на чл. 301 ТЗ. Едва в защитата
по същество , процесуалният представител на ищеца развива доводи , че
волеизявлението за прихващане , нуждаещо се от получаване , за да произведе
действие , трябва да е направено и до тримата ответници / цеденти и цесионер/ ,
като от тук се извежда възражение за
неговата валидност. Съдът намира тези доводи за неоснователни, тъй като
от разпоредбата на чл. 103 ал.3 ЗЗД следва , че изявлението на длъжника за
прихващане следва да е отправено до новия кредитор / както е сторено в
настоящия случай/ , тъй като именно на този кредитор длъжникът противопоставя
възражение за недължимост поради погасяване чрез прихващане на насрещно вземане
към стария кредитор. Разпоредбата
предвижда изключение от общото правило и е приложима , когато длъжникът не се е
съгласил с цесията / както е в случая/ той има правото да прихване своето
задължение с насрещния задължения на цедента и тъй като неговото задължение има
нов кредитор, то това възражение следва да е адресирано именно към него за да произведе своето правно действие.
При
това положение , макар и цесията от 05.01.2017 г. към момента на нейната
сключване формално да е намалила имуществото на ответниците – длъжници на
банката , в крайна сметка банката е реализирала правата си по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД , поради което след като тя е
погасила валидно свое задължение с насрещното задължение на тези ответници ,
извършената сделка вече не е увреждаща за нея. Т.е. в това производство съдът
следва да вземе предвид всички факти и обстоятелства имащи значение за
реализирането на съответния фактически състав и след като един от елементите ,
макар и възникнал , впоследствие е отпаднал – следва да приеме , че исковата
претенция поради липсата на този елемент се явява неоснователна и ще следва да
бъде отхвърлена.
Тъй
като всички елементи от състава на чл. 135 ал.1 във връзка с ал. 3 ЗЗД следва
да са комулативно дадени, а в случая липсва един от тях, съдът намира за
безпредметно да обсъжда наличието на други елементи от този състав/ знание за
увреждането на прехвърлителите и приобритателя по договора за цесия/ , тъй като
само липсата на посочения по-горе елемент обуславя извод за неоснователност на
исковите претенции.
С
оглед на изхода от спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
Г. и „Мери –Ен-Транс „ ЕООД сторените по делото разноски за адвокатски хонорар
в размер на по 300,00 лв. за всеки един от тях.
Водим
от изложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените субективно съединени искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя" №-7, представлявано от
Левон Хампарцумян и Енрико Минити - Изпълнителни директори чрез адвокат Д.Д. -
САК, със съдебен адрес:*** срещу М.Н.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, „МЕРИ-ЕН-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК112671855, с адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. Найчо Цанов № 41, представлявано от М.Н.Г. ЕГН **********
и С.П.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** за обявяване на недействителност на основание чл.
135 ЗЗД на договор за продажба на вземане от 05.01.2017 г. , с който ответниците
М.Н.Г. и „Мери-Ен- Транс“ ЕООД са
прехвърлили на ответника С.П.Б. свое
вземане към ищеца „Уникредит Булбанк“ АД
за присъдени разноски с решение № 416/ 27.12.2016 г. постановено по
възз.т.д. № 691 / 2016 г. по описа на ПлАС за сумата в размер на 500,00 лв.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК
*********, със седалище и
адрес на управление: град София, пл. „Света Неделя" №-7, представлявано от
Левон Хампарцумян и Енрико Минити - Изпълнителни директори чрез адвокат Д.Д. -
САК, със съдебен адрес:*** да заплати на М.Н.Г., ЕГН:**********, с адрес: ***, „МЕРИ-ЕН-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК112671855,
с адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. Найчо Цанов № 41, представлявано от М.Н.Г. ЕГН **********
сторените по делото съдебно- деловодни разноски в размер на по 300,00лв. за
всеки един от тях.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: