Р
Е Ш Е Н И Е № 247
гр. Сливен, 15.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Сливен, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател: Детелина Бозукова-Ганева
при секретаря Радостина
Желева и в присъствието на прокурора……………като разгледа докладваното от съдия
Бозукова-Ганева административно дело № 124 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 268,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на
„Г.“ ООД със седалище и адрес на управление ****, ЕИК *********, представлявано от Н.К.К. против Решение № 10/07.02.2023 г. на Директора на ТД на
НАП-Бургас, с което е оставена без уважение жалбата вх. №931/24.01.2023 г.
срещу Разпореждане с изх. № С230020-137-0000257/16.01.2023 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП-Бургас Офис Сливен.
В жалбата се твърди, че
решението е незаконосъобразно като противоречащо на материалния и процесуалния
закон. Оспорващото дружество твърди, че не са налице действия на публичния
изпълнител, с които да се прекъсва давността. Счита, че задълженията на
дружеството са погасени на основание чл.171 ал. 2 от ДОПК с изтичане на
предвидената в закона 10 годишна абсолютна давност. Иска от съда да отмени
оспореното решение като незаконосъобразно и да разпореди на надлежното
длъжностно лице отписване от данъчно-осигурителната му сметка на задължението,
като погасено по давност.
В съдебно заседание се
представлява от упълномощен представител – адв. К.Т. -
ВАК, която поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по делото –
Директорът на ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. С. Д., оспорва жалбата. Сочи, че оспорващият
неправилно тълкува нормата на чл.171 от ДОПК и изтъква, че към момента на
постановяване на разпореждането не е изтекла абсолютната погасителна давност.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че срещу „Г.“ ООД гр.Сливен е образувано
изпълнително дело /ИД/ № 20150003126/2015 на 09.03.2015г. по описа на ТД на НАП
– Сливен за установени и неплатени публични задължения за ДДС, ДОО, ДД, ЗО,
вноски за УПФ и корпоративен данък, за което лицето е уведомено със Съобщение
за доброволно изпълнение изх. № 003126/2015/000001/20.03.2015 г. на основание чл. 221 от ДОПК. /л.40/. По образуваното
изпълнително дело е приложена обезпечителна мярка - запор на банкова сметка ***
„Банка ДСК“ АД с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С160020-022-0026316/07.10.2016
г. /л.44/. Това постановление е надлежно връчено на дружеството на
20.10.2016г./л.45/.
С
Разпореждане изх.№ С1600020-105-0063013/04.10.2016г. към ИД са присъединени за събиране нови публични
задължения./л.43/.
На 10.09.2021г. публичния
изпълнител е издал разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение с изх.№
010020-**********/10.09.2021г. до „Банка ДСК /л.49/. На 15.09.2021г. във връзка
с издаденото разпореждане е извършено разпределение на плащане в размер на
267,01 лева с разпореждане изх.№ С210020-125-0223746/15.09.2021г. /л.51/.
С разпореждане на публичния
изпълнител от 26.08.2022г. е разпоредено частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК./ л.52/.
С възражение вх. № 13631/13.12.2022г.
оспорващото дружество е поискало погасяване на публични задължения, поради
изтекла погасителна давност./л.55/
С Разпореждане изх. № С230020-137-0000257/16.01.2023г.
публичният изпълнител е отказал погасяване по давност на задълженията по ИД №
201500003126/2015г., в които се включват задължения по ДДС, ДОО, ДД, ЗО, вноски
за УПФ и корпоративен данък, приемайки, че нормата на чл.171 ал.1 от ДОПК е
неприложима, а и не е изтекла давността по чл. 171, ал.2 от ДОПК ./л.33/.
С жалба вх.№ 931/24.01.2023
г. „Г.“ ООД е оспорило разпореждането на публичния изпълнител.
С решение №10/07.02.2023г. Директорът
на ТД на НАП-Бургас е оставил без уважение подадената от задълженото лице жалба
срещу разпореждане изх. № С230020-137-0000257/16.01.2023г. на публичния
изпълнител, с което е отказано погасяване по давност на задължения по ИД №
201500003126/2015г., в които се включват задължения по ДДС, ДОО, ДД, ЗО, вноски
за УПФ и корпоративен данък./л.23/. Мотивите на Директора на ТД на НАП Бургас
се свеждат до това, че спирането на погасителната давност с налагането на
обезпечителни мерки по ИД и прекъсването на същата с издаденото разпореждане за
изпълнение на запорно съобщение не дават основание за
отписване на задълженията от данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице
на основание чл.172 ал.1 и ал.2 от ДОПК.
Решението е връчено на
оспорващото дружество на 22.02.2023г., а жалбата срещу него е подадена до
Административен съд Сливен на 01.03.2023г./л.8/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима,
като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, в срока по чл. 268,
ал. 1 от ДОПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В рамките на служебно извършена проверка
съдът установи, че оспорваното решение представлява валиден административен
акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените
правомощия на териториален директор по чл. 267 от ДОПК. Решението е издадено след
проведено задължително производство по обжалване на отказа за прекратяване на
производството по принудително изпълнение на публичния изпълнител при ТД на НАП
- гр. Бургас, в писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК, вр. с § 2 от ДР на
ДОПК
реквизити, включително изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му. Самият изричен отказ за прекратяването на изпълнителното
производство съгласно чл.225 от ДОПК, поради извод, че погасителната давност не
е изтекла, също е издаден от оправомощен за това
орган, на основание чл. 226, ал. 2
от ДОПК и
в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи,
че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на
оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода не са
допуснати съществени нарушения на административно производствени правила.
В случая се спори между страните погасени ли
са по давност публичните задължения на дружеството оспорващ за задължения по
ДДС, ДОО, ДД, ЗО, вноски за УПФ и корпоративен данък.
Погасителната давност, която по вид е обща и
абсолютна, съответно като срок 5 и 10 годишна и водеща до последици –
погасяване на правото на принудително изпълнение, е материалноправен
институт. Поради това, следва да се приложи тази материалноправна
разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното
правоотношение, т. к. липсва изрична правна норма в противна насока. Според
приложимия по време закон – ДОПК, материално правната норма, която определя
срока на погасителната давност е тази на чл. 171 от ДОПК, предвиждаща, че
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на
длъжника.
Нормите предвиждащи спирането и прекъсване на
давността са процесуалноправни и също се намират в ДОПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ДОПК,
давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на
публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2.
когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за
срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване
на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с
който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи
установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, ал. 2
от ДОПК,
давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното
вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът
за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно ал. 3 на чл.
172 от ДОПК,
от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Съгласно чл. 173 от ДОПК, вземанията се
отписват, когато са погасени по давност,
както и в случаите предвидени със закон, а с изтичането на 10-годишен давностен срок
вземанията се отписват служебно.
Действията по принудителното изпълнение са
уредени в Глава 25 "Принудително изпълнение", Раздел
ІV"Действия" на ДОПК - чл. 220 и следващите и включват: образуване на
изпълнително дело, изпращане на съобщение за доброволно изпълнение, налагането
на запор, вписването на възбрана и др.
В случая в представеното като административна
преписка копие от изпълнителното дело се съдържат доказателства, че публичният
изпълнител е наложил обезпечителни мерки
с Постановление изх.№ С160020-022-0026316/07.10.2016г., връчването на което, на
задълженото лице, е оформено в съответствие с реда, предвиден в чл.29, чл.30 и
чл.32 от ДОПК. По делото няма данни това постановление да е било обжалвано от
дружеството по предвидения в чл.197 от ДОПК ред. Бил е наложен запор върху
вземания на длъжника, като е връчено запорно
съобщение на третото задължено лице и разпореждане за изпълнение по чл. 228, ал. 1
и 2 от ДОПК.
Това действие по аргумент от нормата на чл. 172, ал. 1,
т. 5 ДОПК е сред предвидените в ДОПК изпълнителни
действия в хода на изпълнителното производство и предизвиква спиране на давностния срок за събиране на вземанията описани в
постановлението, отнасящи се за задълженията на дружеството, установени с
ревизионен акт, издаден на 17.03.2014г. и задълженията от 2013г. до 2015 г. по подадени
от дружеството декларации. Доколкото постановлението е издадено от публичния
изпълнител в хода на започнато принудително изпълнение, т. е. касае се вече за
действие по принудително изпълнение, то на основание чл. 172, ал. 2
от ДОПК
давността е прекъсната и в съответствие
с ал.3 от ДОПК е започнала да тече нова давност. Налагането на запора е
произвело правния ефект на прекъсване на погасителната давност за вземането, т.
к. е действие по изпълнението, което на основание чл. 172, ал. 2
от ДОПК
прекъсва давността. Такова действие е и издаденото разпореждане за изпълнение
на запорно съобщение от 10.09.2021г. Поради това за
задълженията на дружеството, установени с ревизионен акт, издаден на
17.03.2014г. и за задълженията от 2013г. до 2015 г. по подадени от дружеството
декларации, е започнала да тече нова давност, която все още не е изтекла.
Задълженията не са погасени по давност, поради което не следва да бъдат
отписани, както правилно е приел и административния орган.
За тези задължения абсолютният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл нито
към датата на произнасяне на разпореждането на публичния изпълнител /16.01.2023
г. / и решението на Директор ТД на НАП – Бургас /07.02.2023 г. /, нито към
датата на приключване на устните състезания – 31.05.2023 г. по аргумент от
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДОПК. Не е изтекъл и срокът по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, с оглед
предприетите действия по принудително изпълнение, с които давността е
прекъсвана многократно на основание чл. 172, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ДОПК
– последно през 2021 г. по повод издаденото разпореждане за изпълнение на запорно съобщение. От значение за
решаването на спора и приложението на института на погасителната давност са и
мерките във връзка с Covid-19 приети със Закон за мерките и действията по време
на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. В параграф 29, т. 1 от закона е предвидено, че до отмяната на извънредното
положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, не се прилага. По силата на т. 2 от същата разпоредба, освен в случаите
на чл. 172 от ДОПК, давността
спира да тече и по време на извънредното положение. Съгласно разпоредбата на
параграф 52 от същия нормативен акт законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с
изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в
сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Законът
е обнародван в "Държавен вестник" на 24.03.2020 г. Съобразно
разпоредбата на параграф 13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за здравето в "Държавен вестник"
(обн. - ДВ. бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". От анализа на цитираните
разпоредби се налага извод, че давностните срокове по
чл. 171 от ДОПК се
удължават с периода от влизане на закона в сила - 24.03.2020 г. до датата на
отмяната на извънредното положение в страната - 13.05.2020 г. и 7 дни от
обнародването на закона в "Държавен вестник" (обн.
- ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), т. е. с 58 дни.
Следователно оспореният изричен отказ на публичния
изпълнител да прекрати поради изтекла давност събирането на задълженията и да
отпише тези вземания, както и потвърдителното решение
на Директора на ТД на НАП – Бургас се явяват постановени в съответствие с
материалния закон към момента на произнасянето им и към датата на приключване
на устните състезания, а жалбата срещу тях – неоснователна.
По отношение
цитирането на тълкувателно решение № 7/15.04.2021 г. по тълкувателно дело №
8/2019 г. на ВАС, същото предвижда първо, че образуването на изпълнително дело
по реда на чл. 220, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
и съобщението по чл. 221, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
не прекъсват давността, какъвто не е настоящият спор.
Предвид гореизложеното
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото, искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като в тежест на оспорващия следва да бъде възложено заплащането
на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, като същото следва да бъде определено в размер на 100
лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр.
с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр.
с § 2 от ДР на ДОПК и чл. 37 от Закона за
правната помощ. Същите следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице, към което
е органа, издал обжалвания акт, по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК.
Водим от горното и на
основание чл. 268 от ДОПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.“
ООД със седалище и адрес на управление ****,
ЕИК *********, представлявано от Н.К.К. против
Решение № 10/07.02.2023 г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с което е оставена
без уважение жалбата вх. №931/24.01.2023 г. срещу Разпореждане с изх. № С230020-137-0000257/16.01.2023
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас Офис Сливен, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Г.“ ООД със
седалище и адрес на управление ****, ЕИК
*********, представлявано от Н.К.К. да заплати на
Националната агенция по приходите със седалище гр. София разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението на основание
чл.268 ал.2 от ДОПК не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: