№ 155
гр. Кубрат, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20243320100462 по описа за 2024 година
и в присъствието на прокурора . . . . , за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във
вр. с чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1
ГПК претендира разноски по делото.
Ищецът - „АПС БЕТА България“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), бул. „България“ № 81В, ап. 3,
представлявано от Х.М.М. и П.В. чрез юрисконсулт Б.Т., като твърди, че в изпълнение на
Договор за потребителски кредит № 330628/25.06.2019 г., сключен между „Сити кеш” –
ООД, ЕИК *********, от една страна като кредитор, и Д. Б. П., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес ***, от друга страна като кредитополучател, й е предоставило кредит в
размер на 800.00 лева, преведени по разплащателната сметка на ответника; договорили
краен срок за погасяване – 25.03.2020 г., чрез 9 месечни погасителни вноски, дължими на
всяко 25-то число от съответния месец; фиксиран годишен лихвен процент – 40.05 %, ГПР –
47.71 %, обща сума на лихвите за периода – 176.08 лв.; кредитополучателя не изпълнил
задълженията си по договора, изпаднал в забава на дължимите по договора вноски за
главница и лихви в крайния срок за погасяване - 25.03.2020 г.; вземанията по договора
дружеството кредитор - „Сити кеш” – ООД, ЕИК *********, прехвърля в полза на „АПС
БЕТА България“ – ЕООД, ЕИК *********, с Договор за цесия от 13.01.2022 г.; поради
липсата на доброволно изпълнение, кредиторът предявил на длъжника дължимите за
плащане – главница, лихви и такси, на 30.04.2024 г. с депозирано на 30.04.2024 г. заявление
по чл.410 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
1
длъжника пред РС – Кубрат, образувано в ч.гр. дело № 290/ 2024 г. по подсъдност,
обусловена от наст.адрес на длъжника на РС – Кубрат; заповедното производство е
приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
165/ 02.05.2024 г. за претендираните суми, а именно: главница в размер на 540.34 лева
(петстотин и четиридесет лева, тридесет и четири ст.) – изискуем дълг по Договор за
потребителски кредит № 330628/25.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от
30.04.2024 г. до окончателното плащане; - 41.95 лева (четиридесет и един лева, деветдесет и
пет ст.) – дължими такси; - 139.77 лева (сто тридесет и девет лева, седемдесет и седем ст.) –
законна лихва за забава начислена за периода от 25.03.2020 г. до 22.04.2024 г.; в заповедното
производство, издадената срещу нея ЗИ е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани
данни, че длъжника не живее на адреса, поради което с разпореждане № 843/ 25.06.2024 г.,
връчено на заявителя на 03.07.2024 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок,
подава настоящата на 09.07.2024 г. пред РС – Кубрат срещу ответницата, в качеството на
длъжник, задължен за предявените за плащане вземания, моли съда да приеме за установено
по отношение на същата вземанията по издадената срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 165/ 02.05.2024 г. по описа на РС – Кубрат, както те
са посочени, и я осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
Ответницата - Д. Б. П., ЕГН **********, с пост./наст. адрес ***, редовно уведомена
чрез лице от кръга на домашните на 30.07.2024 г., в дадения 1-месечен срок, считано от
уведомяването й, не представя писмен отговор и не ангажира становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 290/ 2024
г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
Договор за паричен заем № 330628/ 25.06.2019 г., сключен между ответницата и „Сити кеш”
– ООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени в полза на „АПС БЕТА
България“ – ЕООД, ЕИК *********, с Договор за продажба на вземания(цесия) от
13.01.2022 г., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата „Сити кеш” – ООД е
предоставило на ответницата в заем сумата 800.00 лева, който тя е следвало да върне в срок
до 25.03.2020 г., чрез 9 бр. месечни погасителни вноски с неустойка в размер на 196.00 лева,
при погасителен план: 25.07.2019 г. – първа погасителна вноска, до 25.03.2020г. – последна
погасително вноска; при ГПР 47.71 %; годишен лихвен процент по заема – 40.05 %, 176.08
лева – възнаградителна лихва, както и по договорена неустойка, дължима при
непредоставяне на поне едно обезпечение, от посочените в чл. 6.1 от договора, в общ размер
787.92 лева, при което общото задължение по договора в тежест на заемателя възлиза на
1 764.00 лева.
Заявителят твърди, че при описаните горе договорни условия той е изпълнил
задължението си да предостави на длъжника в заем договорената сума – 800.00 лева, а
2
заемателят не е извършил плащания.
Ответницата, с разпоредбата на чл. 7 от договора, ОУ на кредитора и Тарифа за
таксите и разходите, събирани от „Сити кеш“ – ООД, се задължил да обезщети заемателя в
случай на неизпълнение на задълженията си да върне заетата й сума в размерите и сроковете
по погасителен план, предизвикващо предсрочна изискуемост на вземанията по договора, с
плащане на такса в размер на 10 % от дължимата до пълното погасяване на кредита сума,
начислена в размер на 41.95 лева.
Договорът, не оспорен от ответницата, както и приложените към него общи условия,
носят подписите на двете страни, респ.на ответницата.
На 25.03.2020 г. е изтекъл падежа на последната дължима и останала неплатена
вноска, като ищецът в заповедното и в исковото производство не ангажира фактически
твърдения относно изпълнението/ неизпълнението от страна на ответницата, не се сочат
обстоятелства относно извършените от посочения длъжник плащания – дата, размер, за
погасяване на задълженията му по погасителен план, включващ вноска по кредит и вноски
за „разсрочена неустойка“, препятстващи извършването служебно проверка за противоречие
със закона или с добрите нрави.
В изпълнение на възложено с Определение № 383/ 05.09.2024 г., връчено на ищеца на
10.09.2024 г., задължение, цитирам: в 1-седмичен срок от връчване на настоящото да изложи
обстоятелства, както и да представи доказателства, за извършените от посочения длъжник
плащания – дата, размер, за погасяване на задълженията му по погасителен план, включващ
вноска по кредит и вноски за разсрочена „неустойка“, с писмен отговор – становище, вх. №
3053/ 12.09.2024 г., ищеца „уточнява“, че по сметка на „АПС БЕТА България“ – ЕООД, не са
постъпвали суми по процесния договор, и по същество отказва да посочи обстоятелства и да
представи доказателства за извършените от длъжника плащания – дата, размер, за
погасяване на задълженията му по погасителен план, включващ вноска по кредит и вноски
за разсрочена „неустойка“.
С заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в гр.дело
№ 290/ 2024 г., като твърдят че ответницата не е изплатила до 25.03.2020 г., към който
момент е настъпил падежа на последната дължима по погасителен план вноска, сумата
540.34 лева, определена като главница, за погасяване на задължението за връщане на
дадената й в размер на 800.00 лева в заем сума, на 30.04.2024 г. предявило дължимите
остатъци за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело № 290/ 2024 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд
– Кубрат.
Вземането подлежи на установяване по исков ред при условията на чл. 415, ал.1, 2
ГПК, тъй като издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 165/ 02.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 290/ 2024 г. по описа на
РС – Кубрат е връчена на ответницата, в качеството на длъжник, при условията на чл. 47, ал.
5 ГПК.
3
Приетите като писмени доказателства Договор за паричен заем № 330628/ 25.06.2019 г.,
сключен между ответницата и „Сити кеш” – ООД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени в полза на „АПС БЕТА България“ – ЕООД, ЕИК *********, с Договор за
продажба на вземания(цесия) от 13.01.2022 г., и общите условия към договора за заем,
подписани от ответницата, съставляващ частен диспозитивен документ, подписан и от двете
страни, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления на
посочените договаряли лица.
Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, не оспорен от
ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него
са установени фактите по делото – относно сключването и условията по него, както те се
твърдят от ищеца.
В тежест на ищеца, указана му с цитираното по – горе определение и възложени
конкретни задължения по доказателствата, бе да установи фактите, доказващи
претендирания дълг по основание и размер, но по делото положително установено е
основанието на заявените за плащане вземания по сключен между страните договор за заем,
а именно приложения в заповедното и исковото производство Договор за паричен заем №
330628/ 25.06.2019 г., но не е проведено доказване, обосноваващо размера на
претендираните - за плащане в заповедното производство, и за установяване в исковото
производство вземания.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са
установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях
на 25.06.2019 г. договор за заем. По силата на същия дружеството праводател на ищцовото
дружество е изплатило на ответницата сумата по заема – 800.00 лева, която тя се е
задължила да върне в сроковете и размерите на задължителни месечни вноски по
погасителен план.
Ищецът твърди, че ответницата е останала задължена за сумата 540.34 лева, което не
обосновава с положително установяване на изпълнението от страна на ответницата за
разликата до 800.00 лева, т.е. с плащане на сумата 259.66 лева, с посочване на всички
извършени от нея плащания по договора и погасителни вноски, включващи неустойка за
непредставяне на обезпечение, изчислена със сключването на договора в размер на 787.92
лева, разсрочена, видно от погасителния план – л. 9 от заповедното производство, обратно
пропорционално на задължението за погасяване на задължението за връщане на дадената й в
заем сума – първите три вноски, дължими за м. 07., 08., и 09.2019 г., в общ размер на 196.00
лева, са предназначени единствено за погасяване на задълженията за договорна лихва: по
26.70 лева, и за неустойка: по 169.30 лева.
Ищецът по делото, в качеството си на цедент, очевидно отказва да изложи конкретни
факти и обстоятелства относно частичното изпълнение на задълженията на ответницата –
4
внесени суми, дата, разпределението им от кредитора, и пр., и оправдавайки отказа си с
липса на информация в качеството си на цедент, заявява общо, цитирам: „С настоящото
уточняваме, че по сметка на „АПС Бета България“ – ЕООД НЕ са постъпвали суми по
процесния договор.“ Вземанията от договора, предявени за плащане срещу длъжника в
заповедното производства, са прехвърлени на ищцовото дружество на 13.01.2022 г., но как
са се развили отношенията между цесионера – заемател, и ответницата във връзка с
изпълнението на сключения между тях договор за заем, сключен на 25.06.2019 г., не се
твърди положително и не се установява, поради което съдът не следва да приеме, че тя не е
изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендирания от ищеца размер на именно
540.34 (петстотин и четиридесет лева, тридесет и четири ст.) – изискуем дълг по Договор за
потребителски кредит № 330628/25.06.2019 г., ведно със законната лихва считано от
30.04.2024 г. до окончателното плащане; - 41.95 лева (четиридесет и един лева, деветдесет и
пет ст.) – дължими такси; - 139.77 лева (сто тридесет и девет лева, седемдесет и седем ст.) –
законна лихва за забава начислена за периода от 25.03.2020 г. до 22.04.2024 г.
В тази насока не е и извършеното доказване на исковите претенции.
Бездействието на ответницата не освобождава ищеца от задължението да установи
исковите си претенции по размер.
За прехвърлянето на вземането в полза на ищцовото дружество ответницата, се
твърди, но не се установява, да е уведомена. С връчването на исковата молба е уведомена за
прехвърлянето, при липсата на заявени възражения да е извършено плащане на
задълженията в полза на дружеството – цедент.
С оглед пълнота на изложението, по отношение на вземанията за сумите:
- 41.95 лева (четиридесет и един лева, деветдесет и пет ст.) – дължими такси;
- 139.77 лева (сто тридесет и девет лева, седемдесет и седем ст.) – законна лихва за забава
начислена за периода от 25.03.2020 г. до 22.04.2024 г., всички претендирани като неплатени
задължения по сключен между страните Договор за потребителски кредит №
330628/25.06.2019 г., макар и ищецът да не претендира за плащане договорената с цитирания
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в размер на
787.92 лева, и отказва да коментира изпълнено ли е то и в какъв размер, съдът приема, че
клаузите по приложения към заявлението Договор за паричен заем, съставляващ
потребителски кредит, уреждащ плащането на определените от заявителя като
компенсаторни неустойки и начисляване на такси/ разходи за събиране на вземането, вкл.
неустойка за забава, са неравноправно договорени от доставчик на финансова услуга, в
нарушение на закона – ЗПК, ЗЗП, и добросъвестността.
Договарянето на неустойка, дължима поради неизпълнение от страна на длъжника на
задължение за предоставяне на обезпечение, позволява на кредитора по вече отпуснат заем
да получи имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без да се престира
от своя страна, респ. без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
5
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредита вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този
смисъл са и задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния
договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. От неизпълнението на акцесорно задължение
- недадено обезпечение, пряко не произтичат вреди. Косвените вреди, чието обезщетение се
търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулиране
на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Договарянето на неустойка, дължима поради настъпване на предпоставки за
предсрочна изискуемост на задълженията на длъжника по договора за заем, каквато в
процесния случай е твърдяното преустановяване на плащане на поредни погасителни
вноски от длъжника, освен, че противоречи на добрите нрави, заобикаля и закона, т.е.
преодолява императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която, при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, както и на ал. 2 от цитираната, съгласно която, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. А с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението
на едно и също задължение, като доказателство за това е и съдържанието на самото
заявление, с което веднъж се претендира обезщетение за забавено изпълнение, предявено в
размер на 139.77 лева, и успоредно с това като санкция на неизпълнението в срок на
задължението да се върне получената в заем сума, се договаря и такса за допълнителни
услуги „Разходи за събиране на просрочено вземане“ – 10 % от невърнатата дадена в заем
сума, или в размер на 41.95 лева. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава,
за която също не следва да се издаде заповед за изпълнение. Процесната клауза преследва
забранена от закона цел, а именно да се присъди още едно обезщетение за забава, несъмнено
надхвърлящо законната лихва. Същата противоречи на императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда
6
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".
С изменението на ГПК, (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ), в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК,
съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз
основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение
на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането
произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в
договора или е налице обоснована вероятност за това. Преценката за спазване на посочените
разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които
произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението
договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4
от ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Република България.Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е
категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
При постигнатите между страните договорености, при съобразяване на дадената в заем
сума от 800.00 лева, месечното задължение по изплащане на кредита за посочената
главница, заедно със стойността на претендираната неустойка за непредставяне на
обезпечение в размер на общо начислените по погасителен план 787.92 лева и договорено
възнаграждение в размер на 176.08 лева – възнаградителна лихва, то общото задължение
възлиза на 1 764.00 лева, като ГПР реално надхвърля 50%.
Налице е хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си по - голяма
печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за претендираните неустойки
за непредставяне на обезпечение и за забава, определена и като такса в ОУ и тарифа на
заявителя, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузите несъмнено са
неравноправни, тъй като са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тези клаузи водят до
недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането им и с оглед конкретните
параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов
максимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на
закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на
неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за
7
плащане на неустойки.
Ето защо и в съответствие с правомощията на съда по чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
(редакция от ДВ бр.100/20.12.2019г.), е следвало още в заповедното производство по ч.гр.
дело № 290/ 2024 г. по описа на РС - Кубрат да бъде отречено обвързването на длъжника с
каквито и да е задължения, произтичащи от тези неравноправни клаузи. По отношение на
обсъдените вземания заявлението е следвало да бъде отхвърлено, а в исковия процес следва
да бъде отречено или отказано установяването им.
Предвид изложеното, исковите претенции за установяване на вземанията за
договорена възнаградителна лихва и за плащане на такса за забава от 60 или 90 дни, следва
да се отхвърлят.
С оглед изхода на спора, съставляващ отхвърляне на исковите претенции, и предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество разноски – в заповедното и в
настоящото производство, не се дължат и не следва да бъдат възлагани в тежест на
ответницата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване на установено по отношение на Д. Б. П.,
ЕГН **********, с пост./наст. адрес ***, вземанията на - „АПС БЕТА България“ – ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, общ. Столична, обл.
София (столица), бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от Х.М.М. и П.В. чрез
юрисконсулт Б.Т., по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 165/ 02.05.2024 г. по ч.гр.дело № 290/ 2024 г. по
описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – Д. Б. П., ЕГН **********, да
плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в размер на: главница в размер на
540.34 лева (петстотин и четиридесет лева, тридесет и четири ст.) – изискуем дълг по
Договор за потребителски кредит № 330628/25.06.2019 г., ведно със законната лихва считано
от 30.04.2024 г. до окончателното плащане; - 41.95 лева (четиридесет и един лева, деветдесет
и пет ст.) – дължими такси; - 139.77 лева (сто тридесет и девет лева, седемдесет и седем ст.)
– законна лихва за забава начислена за периода от 25.03.2020 г. до 22.04.2024 г., прехвърлени
в полза на „АПС БЕТА България“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), бул. „България“ № 81В, ап. 3,
вземания с Договор за цесия от 13.01.2022 г. от „Сити кеш” – ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като
неоснователни и недоказани, както и отхвърля искането на ищеца за присъждане на
разноските му в заповедното и в настоящото производство в тежест на ответницата.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
8
съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
9