№ 62
гр. София , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София)
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20201000600808 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С Присъда от 21.02.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 759 /2019
г., СГС, НО, 29-ти състав е признал подсъдимия Я. С. С. (с установена
по делото самоличност) за ВИНОВЕН в извършване на престъпление
по чл. 244, ал.1, пр. 1 НК, изразяващо се в това, че на 15.05.2018 г.
около 18:40 часа в гр. *** в магазин „Желание“, находящ се в гр. ***,
ул. „***“ № 24 с МОЛ М. Х. Й., прокарал в обръщение подправен
паричен знак - неистинска банкнота с номинал 100 (сто) евро, емисия
2002, сериен № Р32855062609, като заплатил с нея закупена ароматна
свещ на стойност 25 (двадесет и пет) лева, като знаел, че банкнотата е
подправена, поради което и на основание горецитирания текст, вр. с
чл. 54 НК и чл. 36 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“
за срок от 2 (ДВЕ) години при първоначален „строг“ режим.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 НК съдът е
приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което
1
подсъдимият Я.С. е бил задържан под стража по ЗМВР и чл. 64, ал. 2
НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
21.08.2018 г., 16:00 ч., както и с „домашен арест“, считано от
13.12.2018 г.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, градският съд е
наложил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия измежду
наказанията му, наложени му по н.о.х.д. № 209/2017 г. и н.о.х.д. №
686/2017г. и двете по описа на Окръжен съд - Пловдив –а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 2 (ДВЕ) години.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение така
наложеното общо най- тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ
„лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим, като е приспаднал времето, през което подсъдимият С.
е бил задържан под стража по ЗМВР и чл. 64, ал. 2 НПК, както и с
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На основание чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК съдът е отнел в полза на
Държавата подправена банкнота с номинал 100 (сто) евро, емисия
2002, сериен № Р32855062609, която е разпоредил да бъде унищожена
след влизане на присъдата в сила.
С присъдата, съдът е възложил в тежест на подсъдимия С.
сторените по делото разноски.
В законоустановения срок срещу постановения съдебен акт е
постъпила въззивна жалба от подсъдимия С. с релевирани доводи за
неправилност на присъдата. Поддържа се искане за отмяна и
постановяване на нова, оправдателна присъда. В условията на
алтернативност е заявено искане за намаляване на наказанието. В
жалбата е направено искане за събиране на доказателства – разпит по
делегация в качеството на свидетел на К. Н. от Република Сърбия.
СГП не е изразила становище по депозираната жалба, при
2
изпратен препис.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият
Я. С., редовно призован, се явява лично и се представлява от
защитника си- адв. Г.М.. Последният поддържа жалбата, като настоява
за оправдаване на подзащитния му, алтернативно настоява за
редуциране размера на наложеното наказание със съответно
прилагане на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК при наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита, че престъплението,
за което е признат за виновен подзащитния му, не е доказано от
субекивна страна. Поддържа, че съдът не е положил необходимите
усилия за изясняване на обстоятелствата по делото, като не е направил
всичко възможно да установи дали друг човек със същите имена- К.
Н. е пребивавал на територията на Р България, с оглед което не била
опровергана защитната теза за наличието на друго лице, което е дало
процесната подправена банкнота на подсъдимия. В този смисъл
настоява за постановяване на оправдателна присъда. В условията на
алтернативност отправя искане за приложение на разпоредбата на чл.
55 от НК, предвид наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, неотчетени от първата инстанция, а именно-
влошеното здравословно състояние, възрастта, както и изключително
доброто процесуално поведение на подсъдимото лице. Ето защо
поддържа искане за определяне на наказание под установения законов
минимум.
Подсъдимият С., в лична защита, поддържа казаното от
защитника си. В предоставената му последна дума, счита, че винаги се
е стремил да се държи уважително към институциите в България.
Акцентира и на обстоятелството, че е много отговорен баща и децата
му не заслужават да страдат, затова моли за справедливо решение.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата
срещу присъдата на първоинстанционния съд за неоснователна, като
3
счита, че мотивите към постановения съдебен акт съдържат обстоен
анализ на доказателствата, въз основа на който съдът е достигнал до
правилни изводи от правна страна. В този смисъл намира, че
първоинстанционната присъда, като законосъобразна и правилна,
следва да бъде потвърдена.
Апелативен съд- София, след като взе предвид депозираната
жалба от подсъдимия С., съобрази доводите на страните в съдебно
заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на
присъдата, намери за установено следното:
Първостепенният съд е събрал и проверил необходимите гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелите Ж. И. Л.
(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК
показания, дадени в хода на ДП, л. 106), М. В. Л., Й. Н. Й., Д. Б. В.
(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК
показания, дадени в хода на ДП, л. 111), М. Х. Й. (вкл. приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени в хода на
ДП, л. 47); Ю. П. Ц.; писмени доказателства и доказателствени
средства, измежду които: протоколи за доброволно предаване (л. 9 и
л. 43 на ДП), протокол за разпознаване с приложен албум, протокол за
оглед на веществени доказателства, ведно с приложен оптичен
носител, характеристика; епикриза от отделението по кардиология в
МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД - гр. Перник от 24.04.2019 г.; бележка с
името К. Н., писмо с вх. № 513000-39297/31.07.2019 г. на СДВР отдел
Миграция; писма с вх. № 328200-15146/28.08.2019 г. и № 328200-
21738/16.12.2019 г. на ГД „Гранична полиция“; писмо с вх. № 536400-
24597/20.12.2019 г. на МВР Дирекция „Миграция“; писмо с вх. № А-
640/9.01.2020 г. на МВР Дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“; заключенията на изготвените съдебно-технически
експертизи (по протоколи №№ 422/2018 г., № 701/2018 г., №
4
748/30.05.2018 г. и № 1182/24.08.2018 г.) и др.
Въз основа на анализа на доказателствените източници,
първостепенният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка,която се възприема изцяло и от настоящия състав:
Подсъдимият Я. С. С. е български гражданин, албанец по
произход, роден на *** г. в гр. ***, Република Косово, осъждан, със
средно образование, разведен, баща на едно пълнолетно и едно
непълнолетно дете, с постоянен адрес в гр. ***. Преди настоящото
производство работел в строителството.
На 15.05.2018 г. около 18:40 ч. подс. Я.С. държал подправен
паричен знак - банкнота с номинал 100 евро, на която бил придаден
вид, че е от емисия 2002 г. със сериен номер Р 32855062609. По
същото време той влязъл в магазин „Желание“, находящ се в гр. ***,
ул. „***“ № 24, в който тогава св. М. Х. Й., съпруг на собственичката
на магазина, обслужвал клиентите. Подсъдимият бил единственият
клиент в помещението на магазина и казал на св. М. Й., че иска да
купи ароматна свещ на стойност 25 лв. След това погледнал в
портфейла си и обяснил на св. М. Й., че няма в себе си български
левове и му предложил да плати с банкнота от 100 евро. Свидетелят
М. Й., след кратко колебание, се съгласил и приел банкнотата, като
върнал рестото в левове. След продажбата, подсъдимият споменал, че
има приятел, когото би насочил също да пазарува в магазина и
давайки вид, че се обажда по телефона, за да обясни къде се намира,
излязъл и се отдалечил. Свидетелят Й. се усъмнил в истинността на
банкнотата, поради което отишъл в намиращото се наблизо обменно
бюро и помолил обслужващата клиентите служителка да я провери.
Служителката извършила проверка и констатирала, че банкнотата е
фалшива. Тогава св. М. Й. отишъл в 1-во РУ- СДВР, подал сигнал за
случилото се и предал доброволно неистинската банкнота.
На 21.08.2018 г. около 15:30 ч. св. М. Й. на ул. „Георги
5
Софийски“ разпознал в един от минувачите подсъдимия. Последвал
го, като същевременно се обадил на телефон 112 и съобщил, че е
видял мъжа, за когото преди време сигнализирал в полицията, че му е
дал неистинска банкнота. Операторът от тел. 112 го свързал с дежурен
от СДВР, когото св. М. Й. уведомил за посоката на движение на
подсъдимия и от когото получил напътствия да даде знак на
изпратения патрулен автомобил. На кръстовището на „Петте кьошета“
св. М. Й. спрял, за да изчака полицаите, като за част от минутата
загубил от поглед подсъдимия, който на спирката на ул. „Скобелев“ се
качил в трамвай. За проверка на сигнала на св. М. Й. по същото време
в този район пристигнал екип от ОСПСОВР - СДВР, включващ
свидетелите М. В. Л., Ж. И. Л., Й. Н. Й. и Д. Б. В.. Свидетелят М. Й.
дал знак на полицаите, за да го разпознаят и им разказал в каква
посока се движел подсъдимият, като обяснил, че в момента не го
вижда сред пешеходците на улицата. Свидетелите забелязали, че от
спирката на ул. „Скобелев“ потегля трамвай, който бил най-близкото
превозно средство. Тогава полицаите подали сигнал за спиране на
ватмана, след което св. В. и св. М. Й. се качили в трамвая и там св. М.
Й. веднага и без колебание посочил подсъдимия, който бил задържан
на място. На въпроса на полицейските служители дали има в себе си
валута, подсъдимият отговорил утвърдително и доброволно предал
три банкноти с номинал 100 евро, емисия 2002 г., които били
неистински. Една от тях била със сериен № Р32855062672, който се
различавал само в последните две цифри на серийния номер на
банкнотата № Р32855062609, с която подсъдимият на 15.05.2018 г.
платил ароматната свещ на св. М. Й..
Към датата на инкриминираното деяние /15.05.2018 г./,
подсъдимият С. е осъждан, както следва:
- по н.о.х.д. № 209/2017г. на ОС Пловдив за извършено на
14.01.2017 г. престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1 и 3 от НК на
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на
6
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 4 години;
- по н.о.х.д. № 686/2017 г. на ОС Пловдив за извършено на
14.01.2017 г. престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от НК на
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, изтърпяването на
което е отложено за срок от 4 години.
Видно от приложената по делото медицинска документация,
подсъдимият С. страда от кардиална астма, хипертонична болест.
Така възприетите фактически положения са изяснени от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата пълнота.
Събрани са всички доказателства, като липсват нарушения на
правилата по тяхното допускане, събиране, по тяхната проверка и
оценката им. Следвайки логически верен път и изхождайки
единствено от наличната доказателствена основа, съдът е извел
значимите фактически положения, като след правилна, обективна и
справедлива преценка на същите, както и на юридическите аргументи
на страните, правилно е приложил закона. Мотивите към присъдата са
убедителни и съдържат детайлен анализ на всички налични
доказателства, позволявайки да бъде проследен начина на формиране
на вътрешното убеждение на съдебния състав. Безпристрастно,
аналитично и с юридически издържани аргументи, основани на точна
преценка на релевантните обстоятелства и закона, съдът е приел
тезата на обвинението. Установени са по несъмнен начин
обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото –
авторството, механизма на осъществяването му, конкретното
своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено
деянието. Решаващият съд е подложил на изключително подробен
анализ не само гласните, но и всички писмени доказателства и
изготвените експертизи, като е отделил особено задълбочено
внимание на показанията на свидетелите М. Й., Д. В., Ж. Л. и Й. Й.
(изясняващи обстоятелствата, както относно времето, мястото на
7
разглежданото събитие, заплащането на продавача от страна на
подсъдимия с фалшива банкнота с номинал от 100 евро, така и
хронологията на събитията около задържането на подсъдимото лице
няколко месеца след деянието).
Така на първо място, показанията на свидетелят М. Й. със
забележителна детайлност и последователност възпроизвеждат
непосредствено възприетите от него две събития - първото, когато
подсъдимият платил стока с неистинската банкнота и второто, когато
впоследствие свидетелят случайно забелязал подсъдимия на улицата и
съобщил това на полицейските органи. Същите са логични,
непротиворечиви, константни (в хода на цялото наказателно
производство), описват в хронологична последователност
обстоятелствата, релевантни за предмета на доказване, като
кореспондират и с останалия доказателствен материал по делото
(показанията на свидетелите Д. В., Ж. Л. и Й. Й. касателно
хронологията на събитията около задържането на подсъдимото лице и
автентичността на първия акт на разпознаване от страна на св. М. Й.,
писмените доказателства, измежду които протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с приложен оптичен носител).
Относно забележителните паметови възможности на свидетеля М. Й.
да съхранява и възпроизвежда информация, правилно съдът е
акцентирал на факта, че още в началото на досъдебното производство
същият е описал извършителя на деянието по множество
индивидуални характеристики на външния му вид, като тази
конкретика в описанието, по която свидетелят поддържа и в съдебната
фаза, че е разпознал подсъдимия втория път (когато го е видял
случайно), остава непроменена и категорична. Същата увереност във
възприятията се наблюдава и относно останалите обстоятелства около
процесното събитие, в това число и относно това, че при влизането в
магазина на 15.05.2018г., подсъдимият е бил единствен клиент, както
и че изваждайки банкнотата от портфейла си, е заявил категорично
8
пред свидетеля, че не разполага с друга валута. Ето защо, съдът с
основание е поставил в основата на изводите си по фактите именно
показанията на този свидетел, от една страна защото освен, че същите
се отличават с изключителна детайлност и последователност при
описанието на събитията и от друга индиректно се потвърждават и
допълват и от останалите гласни и писмени доказателства (посочени
малко по-горе в изложението).
Законосъобразно, съдът е кредитирал с доверие и заключенията
на техническите експертизи, тъй като същите са обосновани и пълни.
От същите категорично и еднопосочно се установява, че както
предадената от свидетеля М. Й. банкнота с номинал 100 евро е
отпечатана върху хартия, която се различава по плътност и
морфология от хартията на оригиналните банкноти, емитирани от
ЕЦБ и е неистинска, така и доброволно предадените от подсъдимия на
22.08.2018 г. три банкноти с номинал 100 евро, емисия 2002 г., също
са неистински. Нещо повече, една от предадените от подсъдимия три
банкноти се различава само по последните две цифри на серийния
номер от предадената няколко месеца по-рано от свидетеля М. Й..
Не са пренебрегнати като източник на доказателства и
обясненията на подсъдимия. Те много внимателно са обсъдени при
отчитане на характера им от една страна на доказателствено средство,
а от друга страна на средство за защита, съпоставени са с останалите
източници на доказателства, като съдът мотивирано е посочил защо не
кредитира с доверие защитната теза на подсъдимия относно факта, че
е получил процесната банкнота от свой приятел, както и че не е бил
наясно с неистинския й произход. Настоящият състав напълно споделя
мотивите на решаващия съд касателно субективната съставомерност
на деянието, извършено от подс. С.. Както градския съд е разяснил,
подсъдимият живее от дълги години на територията на Р България,
работел е в страната и е бил напълно наясно, че официалната
разменна валута е в български лева, респективно заплащането в
9
чуждестранна валута (в това число евро) е изключение от обичайната
практика. Същевременно, съдът е акцентирал и на факта, че към
датата на инкриминираното деяние, подсъдимият е бил осъждан вече
два пъти за прокарване в обращение на неистински парични знаци -
банкноти евро, което говори с достатъчна степен на сигурност за ниво
на информираност у него по отношение на неистинските банкноти с
номинал в евро, което не може да бъде подценявано. Ето защо,
откъдето и да се е сдобил с тези банкноти, предвид опита си,
нелогично и несериозно звучи, същият да не е могъл да ги разпознае,
респективно да не е бил наясно с неистинския им произход. На свой
ред, аргументирано решаващият съд е отхвърлил възраженията на
защитата относно присъствието по време на разглежданото събитие
на лице с имената К. Н. на територията на България, като в тази
връзка подробно се е спрял на информацията получената от СДВР
отдел „Миграция“, ГД „Гранична полиция“, Главна дирекция
„Гранична полиция“, Дирекция „Миграция“ и Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“. Не се споделят
доводите на защитата, че не било направено всичко възможно за
установяването на това лице в хода на производството, предвид
наличната в едно от писмата информация за лице със същите имена,
но различна рождена дата. И това е така, доколкото от представените
официални справки е видно, че в разглеждания период - 15.05.2018г.
няма данни лице с горните имена (с двете известни рождени дати) да е
преминавало през ГКПП на Р България. Получената информация не се
разколебава и от отбелязаното в писмо на Главна дирекция „Гранична
полиция“, съгласно което, когато в следствие на извънредни и
непредвидени обстоятелства движението през ГКПП достигне такъв
интензитет, че времето за чакане за гранична проверка стане
прекалено дълго, може да се въведат ограничени гранични проверки
по реда на чл. 9 от Кодекса на шенгенските граници, при които не се
въвеждат имената на всички преминаващи, тъй като, както правилно е
отбелязано от първия съд, това се отнася за граждани на Съюза (и
10
предимно важи при излизане от Р България), но не и за такива на
трети страни (измежду които попада соченото от защитата лице К.
Н.), спрямо които и в тези случаи пар. 3 на чл. 9 предвижда цялостни
проверки. Ето защо, всички доводи на защитата в тази връзка, се
явяват необосновани. Извън горното, правилно съдът е заключил, че
дори такова лице да се е намирало на територията на България, то
последното не е от естество да опровергае, нито да разколебае извода,
че подсъдимият е знаел, че прокарва в обращение неистинска еврова
банкнота.
Преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, САС споделя извода на решаващия съд, че в случая
подсъдимият Я. С. С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 244, ал. 1, пр. 1 НК, като на
15.05.2018 г. около 18:40 часа в гр. *** в магазин „Желание“, находящ
се в гр. ***, ул. „***“ № 24 с МОЛ М. Х. Й., подс. С. прокарал в
обращение подправен паричен знак - неистинска банкнота с номинал
100 (сто) евро, емисия 2002, сериен № Р32855062609, като заплатил е
нея закупена ароматна свещ на стойност 25 (двадесет и пет) лева.
Аргументите за обективната и субективна съставомерност на
поведението на подсъдимия по чл. 244 от НК се споделят изцяло от
настоящата инстанция. Изпълнителното деяние е приключено с
предаването на паричния знак на свидетеля Й. и в този момент са
увредени обществените отношения, предмет на защита с правната
норма. Основавайки се на фактите по делото, обосновано съдът е
заключил, че деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл,
със знание, че банкнотата от 100 евро е неистинска. Фактите по делото
- че подсъдимият е искал да закупи стока (ароматна свещ), която да
плати в евро под предлог, че нямал български пари, въпреки
обстоятелството, че трайно живее на територията на България и е
наясно каква е официалната разменна валута в страната, както и
факта, че към момента на деянието е осъждан два пъти за същото
11
престъпление, налагат единствения възможен извод - подсъдимият е
съзнавал, че банкнотата, с която ще плати, е неистинска, поради което
без опора в доказателствата е твърдението на защитника за
недоказаност на това знание.
Апелативният състав споделя изцяло направените от СГС правни
изводи, че в случая са налице условията на закона за ангажиране на
наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление с
цитираните правни характеристики. Изложените в тази насока от
решаващия съд мотиви са правилни, обосновани, последователни,
логични и се възприемат изцяло и от настоящата инстанция. В
изпълнение на задълженията си по чл. 301 от НПК, в съответствие с
разпоредбите на чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 18 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от
НПК, първостепенният съд е извършил внимателен анализ на
наличния доказателствен материал (да обсъди показанията на
свидетелите, излагайки мотиви кои от тях кредитира, в каква част и за
какви обстоятелства, както и да даде нужната преценка на
депозираните експертни заключения), като е заключил, че той е
достатъчен, за да обоснове извода, че именно подсъдимият е автор на
инкриминираното деяние.
САС не намира причина за виждане, различно от горното, като
също счита, че доказателствата, при техния логически анализ,
преценени в своя комплекс, водят до извода, че липсва нарушение на
разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, недопускаща присъдата да
почива на предположения, тъй като в настоящия случай, събраните по
делото доказателства, установяват несъмнено подсъдимият С. като
извършител на инкриминираното деяние по чл. 244, ал.1, пр. 1 НК.
Настоящата инстанция извърши щателна проверка на
материалите по делото и установи, че не са допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила в досъдебното производство и по
време на съдебната фаза. Разследващите органи, както и градският съд
12
са спазили всички изисквания на процесуалното законодателство.
Липсват пороци (регламентирани в НПК), които да са били допуснати
от разследващите органи или от първоинстанционния съд и които да
съставляват съществени процесуални нарушения, накърняващи
правото на защита на обвиняемия, респективно на подсъдимия и
които нарушения да представляват основания за отмяна на
постановената присъда и за връщане на делото за ново разглеждане.
По наказанието:
Съгласно чл. 54 от НК при определяне на наказанието, съдът се
ръководи от пределите, предвидени в закона за извършеното
престъпление, като взема предвид степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и
установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Преценката за вида и размера на наказанието се
извършва като се съобразят посочените обстоятелства, с оглед
разпоредбите на чл. 35, ал.3 и чл. 36, ал.1 от НК.
В настоящия случай, първостепенният съд е изследвал
относителната тежест на всички обстоятелства от значение за
определяне степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Правилно е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства, че
подсъдимият преди ограничителните процесуални мерки е полагал
общественополезен труд в строителството, както и че е баща на две
деца. Настоящата инстанция счита, че към смекчаващите
отговорността обстоятелства следва да бъдат отнесени още
усложненото му здравословно състояние и доброто процесуално
поведение, като същевременно на същите не следва да се отдава по-
голямо значение, защото от една страна, деянието е разкрито без
съдействието на подсъдимия, а що се отнася до здравословното
състояние, престоя в Затворническото заведение ( при изтърпяване на
наказанието) не ограничава достъпа и оказването на адекватна
13
медицинска помощ в случай на необходимост. Ето защо,
допълнително отчетените от тази инстанция обстоятелства не носят
белезите на изключителни по своята същност. На следващо място,
точно е прието като отегчаващо отговорността обстоятелство
обремененото съдебно минало на подсъдимия, предвид факта, че той е
осъждан вече няколко пъти за извършени престъпления от същия вид,
което само по себе си завишава обществената опасност на дееца.
При надлежно установените обстоятелства от значение за
индивидуализацията на наказанието и въпреки внесената от
настоящата инстанция корекция при формирането на съвкупността от
смекчаващи обстоятелства, първоинстанционният съд е достигнал до
правилен извод, че наказанието следва да се определи при условията
на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства в размер на минимума, предвиден в чл. 244, ал. 1 НК.
Липсват данни от които да се направи извод, че процесът на
превъзпитанието му е започнал и може да му се въздейства в
достатъчна степен поправително с по-малък обем наказателна
принуда. С изолирането му от обществото за приетия от съда период
от време ще му се даде възможност да осмисли бъдещото си
поведение. Ето защо, настоящата инстанция счита, че при
определянето на размера на наказанието са отчетени всички
релевантни обстоятелства. Не са налице основания, които да налагат
допълнително смекчаване на наказателно-процесуалното положение
на подсъдимото лице.
Правилно съдът е постановил така фиксираното по размер
наказание да бъде търпяно при първоначален „строг“ режим, с оглед
обстоятелстовото, че настоящото деяние е извършено в изпитателния
срок на условно осъждане и сборът от двете наказания надвишава две
години.
Правилно е извършено групиране на наказанията по по н.о.х.д.
14
№ 209/2017 г. и н.о.х.д. № 686/2017г., и двете по описа на Окръжен
съд – Пловдив, като е приведено общото най-тежко наказание,
доколкото това се явява най-благоприятния вариант за подсъдимия.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, обосновано съдът е
приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“
времето, през което подс. С. е бил задържан под стража по ЗМВР и чл.
64, ал. 2 НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както
и с „домашен арест“ за съответните периоди.
Законосъобразно, на основание чл. 53, ал. 2, б. “а“ от НК, съдът е
отнел в полза на Държавата подправена банкнота с номинал 100 (сто)
евро, емисия 2002 г., сериен № Р32855062609, като е постановил да
бъде унищожена след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, съдът правилно е възложил в тежест на подсъдимия сторените
по делото разноски.
При извършената цялостна и служебна проверка на атакувания
съдебен акт, извън наведените във въззивната жалба възражения,
настоящият съд не намери други основания за изменение или
отмяната му.
Ето защо и на основание чл.338 от НПК, Апелативен съд- София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.02.2020 г., постановена по
н.о.х.д. № 759 /2019 г., СГС, НО, 29-ти състав, с която подсъдимият
Я. С. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
244, ал. 1, пр.1-во НК.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в
15
петнадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16