Р Е Ш Е Н И Е
№4137/10.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди и деветнадесета
година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д. П., като
разгледа
докладваното от съдия М. гр. дело №11223 по описа на Варненски районен съд за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от
„ЕПП” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** срещу Д.И.М.,
ЕГН********** *** и Н.Б.Б., ********** *** за осъждане на всяка една от ответниците да заплати сумата от по 548,46 лева съставляваща
главница досежно доставена
и незаплатена ел. енергия на обект
на потребление намиращ се в гр. Варна, УЛ. *********** , аб.№**********, за периода
14.11.2013г.-19.09.2016г., ведно със
законната лихва считан от депозиране
на исковата молба в съда – 23.07.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 152,54 лева мораторна лихва
върху главницата, за периода
10.12.2013г.-12.01.2018г., на осн. чл.79, ал.1 вр. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че ответниците са наследници на Тодорка Славова И.,***, същата титуляр по партида на доставка
на ел. енергия
на обект на потребление намиращ се в гр.
Варна, УЛ.
*********** , аб.№**********.
Посочва се, че за
процесния период общия размер на използвана и незаплатена ел. енергия възлиза
на 1096,92 лева, съответно се претендират общо 305,09 лева лихви за забава.
В срока по чл.
131 ГПК е депозиран писмен отговор от и Н.Б.Б., чрез особения й представител, с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Посочва, че липсва облигационно правоотношение, което да обвързва наследодателя на страната и ищеца на посочения адрес на потребление на ел. енергия.
Посочва, че не са
наличе доказателства, че ответницата е приела наследството на наследодателя си, поради което намира
предявения срещу нея иск за
неоснователен. Прави възражение
за погасяване по давност на задължението.
Излага възражения, че на територията на Община Варна няма
административен адрес на УЛ. *********** .
Депозиран е отговор
на исковата молба и от Д.И.М., чрез особения й представител, с който предявения иск се оспорва
по основание и размер. Излагат се възражения,
че липсва облигационно правоотношение, което да обвързва наследодателя на страната и ищеца на посочения адрес на потребление на ел. енергия.
Релевира възражение за погасяване по
давност на задължението
предвид неговия периодичен характер.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е извлечение по партида на доставка на ел. енергия на
адрес на потребление в гр. Варна, ул. Дубровник №17, вх.Х, ап.17 с титуляр
Тодорка Славова И., в което се посочва, че същата има незаплатено задължение за
доставка на ел. енергия на посочения адрес на потребление в размер на 1096,92
лева, респективно задължение за сумата от 305,09 лева лихва за забава.
Представено е удостоверение за наследници на Тодорка Славова И., от което
се установява, същата е починала на 21.01.1999г., за което обстоятелство е
съставен акт за смърт № 0690/12.09.2006г. от Община Варна, както и че
наследници на същата са ответниците по делото в качеството й на нейни
низходящи.
Представено е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П.,
от което се установява, че задължението под формата на незаплатена главница за
доставена ел. енергия възлиза на 1096,92 лева, за периода
04.10.2013г.-03.09.2016г., за което на издадени счетоводни документи за периода
14.11.2013г.-19.09.2016г., както и сумата от 305,09 лева мораторна лихва за
периода 10.12.2013г. – 12.01.2018г.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За да бъде основателен
предявеният осъдителен иск с оглед наведените от ответните страни, чрез техните
процесуални представителни възражения, то следва ищецът да установи, че
наследодателя на ответниците е бил потребител на ел. енергия на адреса на
потребление посочен в исковата молба, че количество енергия е доставено на
адреса на потребление, респективно стойността на незаплатената ел. енергия,
включително и положителния факт, че ответниците в качеството им на наследници
на титуляря са приели наследството на последния. Изброените са все положителни
предпоставки, тежестта за доказването на които се носи от ищеца, като в тази
насока на същия бяха дадени указания още с проекта на доклад по делото.
За да се приеме, че лице е
титуляр по партида на доставка на ел. енергия, то следва да бъде установено, че
същото е собственик, ползвател или наемател на имота, на който се доставя
електрическа енергия, както и че между това лице в това му качество и
доставчика на ел. енергия е възникнало валидно облигационно правоотношение по
доставка на ел.енергия. Липсват по делото доказателства в насока, че
наследодателя на ответните страни е страна по облигационно правоотношение по
договор за доставка на ел. енергия на посочения адрес в гр. Варна. В тази
връзка следва да бъде посочено, че дори и да бъде прието противното, като се
допусне, че между ищеца и наследодателя е възникнала валидна облигационна
връзка, то същата се счита за прекратена със смъртта на страната. Видно от
представения по делото акт за смърт наследодателя Тодорка И.,*** е починала на
21.01.1999г., за което обстоятелство е съставен акт за смърт №0690/12.06.2006г.
от Община Варна, при което не може да бъде прието, че за процесния период
2013г.-2016г. същия е имала качество на потребител на ел. енергия на процесния
адрес на доставка. При тези съобразения доколкото не се установи наличието на
валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и наследодателя на страните
за процесния период, само на това основание претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед пълнота на изложението, а
и предвид релевираните от особените представители на
ответниците възражения, че няма данни по делото последните да се приели
наследството, съдът указа на ищеца имащ качество на кредитор, че в негова
тежест е да докаже факта на приемане на наследството от насрещните страни,
което е останало от наследодателя Славова след смъртта й. Това е положителен за
кредитора факт доказването на който ще установи, че за задълженията на
наследодателя отговарят призованите към наследство негови наследници. За да се
ангажира обаче тяхната отговорност, предвид това, че наследникът е носител
както на права, така и на задължения в размер на наследствената си квота,
следва да се установи, че последния е приел
наследството, което е открито след смъртта на наследодателя.
Наследството може да бъде прието както изрично, като бъде вписано в особената
книга водена при районния съд по местооткриване на
наследството на починалия, така и с конклудентни
действия, прим. ако наследникът след смъртта продължи
да ползва наследствения имот. Приемането на наследство било то изрично или с
действия, които предполагат това е факт, който кредитора, който има вземане към
наследодателя доказва за да ангажира отговорността на наследника за задължения,
които наследодателя е поел приживе. Макар в настоящото производство да бе
осъществена процедура по чл.51 ЗН, то предвид особения характер на същата и
предвид неприложимост на фикциите при призоваване на наследниците, които общия
ред на ГПК предвижда, искането за задължаване на наследниците на Тодорка
Славова, б.ж. на гр. Варна да се явят в съда за да им бъде определен срок за
приемане на наследство бе оставено без уважение с оглед невъзможността лично
страните да бъдат уведомени за това им задължение. При наличието на тази
хипотеза, която предполага установяване на изрично приемане на наследството от
наследниците на починалия наследодател, то кредитора има единствената
възможност да докаже, че те са приели същото с конклудентни
действия. Доказване в тази насока не се осъществи, при което следва да бъде
прието от съда, че и този положителен за ищеца факт остана недоказан, което е
напълно самостоятелно основание за отхвърляне на предявените искове.
С оглед изложеното предявените
искове от „ЕПП” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу Д.И.М.,
ЕГН********** *** и Н.Б.Б., ********** *** за осъждане на всяка една от ответниците да заплати сумата от по 548,46 лева съставляваща главница досежно доставена и незаплатена ел. енергия на обект
на потребление намиращ се в гр. Варна, УЛ. *********** , аб.№**********, за периода
14.11.2013г.-19.09.2016г., ведно със
законната лихва считан от депозиране
на исковата молба в съда – 23.07.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 152,54 лева мораторна лихва
върху главницата, за периода
10.12.2013г.-12.01.2018г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
Съдът
намира, че следва да определи окончателно възнаграждение за процесуално
представителство в полза на особените представители на ответниците в размер от
по 400 лева, като ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 лева
съставляваща допълнително дължим депозит за изплащане на възнаграждение за процесуално
представителство. Окончателния размер на дължимото възнаграждение бива
определен в размер на минималните размери посочени в Наредба №1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в частност при
приложение на чл.7, ал.8 от цитираната наредба, предвид това, че производството
по делото се осъществи в три съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
отхвърля
предявените искове
от „ЕПП” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** срещу Д.И.М.,
ЕГН********** *** и Н.Б.Б., ********** *** за осъждане на всяка една от ответниците да заплати сумата от по 548,46 лева съставляваща главница досежно доставена и незаплатена ел. енергия на обект
на потребление намиращ се в гр. Варна, УЛ. *********** , аб.№**********, за периода 14.11.2013г.-19.09.2016г.,
ведно със законната лихва считан от депозиране
на исковата молба в съда – 23.07.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 152,54 лева мораторна лихва
върху главницата, за периода
10.12.2013г.-12.01.2018г., следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, на осн. чл.79, ал.1 вр. 86, ал.1 ЗЗД.
Осъжда „ЕПП” АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 200 (двеста) лева съставляваща окончателно определен депозит за
възнаграждение за процесуално представителство по делото, на осн. чл. 77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт. В частта, с която ищеца е осъден да заплати
окончателно определен размер на възнаграждение за процесуално представителство
по делото, решенето има характер на определение, като същото в тази част
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: