ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 01.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на първи
април две хиляди двадесет и първа година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1413 по описа за 2019 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявен
от “А.” ЕООД, ЕИК ******,
против ответника “Ж.-**” ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК ******, положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за
признаване за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника
в размер на 3 000 000 лева - главница, представляваща възнаграждение
по сключения между страните договор за консултантска услуга от 06.01.2014 г., и
в размер на 733 110,84 лева – мораторна лихва за периода от 27.07.2014 г.
до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност
(20.12.2016 г.), както и законната лихва върху главницата за периода от датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност (20.12.2016 г.)
до окончателното й плащане, които вземания са неприети от синдика съгласно списъка
на неприетите вземания на кредитори на “Ж.-**” ЕАД, обявен в Търговския регистър на 11.01.2019 г. по партидата на длъжника “Ж.-**” ЕАД и за които
е оставено без уважение възражението на настоящия ищец с Определение от
05.07.2019 г., постановено по търговско дело № 2123/2016 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение.
Ищецът твърди, че на 06.01.2014 г. между
него като консултант и ответника “Ж.-**” ЕАД като възложител е сключен договор за консултантска
услуга, по силата на който възложителят възлага, а консултантът приема да му
предостави данъчни консултации в областта на косвените данъци – консултации във
връзка с възстановяване на ДДС по данъчен ревизионен акт № 33 от 01.04.2004 г.
Твърди, че съгласно чл. 8 от договора възложителят
се задължава да заплати на консултанта възнаграждение в размер на
3 000 000 лева. Твърди, че възложената работа се приема с двустранен
протокол, в който се отразяват възраженията на възложителя относно точното
изпълнение на задълженията на консултанта. Възнаграждението се заплаща от
възложителя в срок от три работни дни, считано от приемането на възложената
работа и издаване на фактура от страна на консултанта.
Твърди, че между страните е подписан
протокол № 1 от 22.07.2014 г., с който възложителят приема без възражения
извършената работа от консултанта, като декларира, че консултациите са извършени
в съответствие с уговореното. Твърди, че е издадена фактура №
**********/23.07.2014 г. на стойност от 3 000 000 лева, получена от
ответното дружество възложител.
Ищецът твърди, че до момента не е
извършено от длъжника плащане на уговореното възнаграждение.
Ищецът твърди, че в откритото
производство по несъстоятелност на “Ж.” ЕАД е предявил вземанията си в срока по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ с молба, изпратена на 20.01.2017 г. чрез куриерска служба “Е.” АД, като
пратката е получена в СГС едва на 17.09.2018 г. по вина на куриерската служба.
Твърди, че вземанията му са включени от
синдика в списъка на неприетите вземания, обявен в Търговския регистър на 11.01.2019 г. по партидата на длъжника “Ж.-**” ЕАД. Твърди, че
е подал възражение с вх. № 4423/14.01.2019 г. срещу неприемане на вземанията му
и е поискал да бъдат включени в списъка на приетите вземания. Твърди, че с
Определение от 05.07.2019 г., постановено по търговско дело № 2123/2016 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, възражението му е оставено
без уважение, като е прието, че датата на изпращане на пратката върху оригинала
на товарителницата е удебелена, което е външен недостатък на същата; в
удостоверението от 16.01.2019 г. и в писмото от 04.04.2019 г. не се сочи от кое
физическо лице са подписани; в писмото от 04.04.2019 г. не се съдържат данни
въз основа на какви обстоятелства съставителят на писмото се е уверил на коя
дата е депозирана пратката от “А.” ЕООД; че в електронната информационна система на
куриерската служба пратката е въведена дори след постъпването й в СГС.
Ищецът сочи, че следва да се приеме, че
пратката е изпратена на 20.01.2017 г., която била датата на предявяване на
вземанията. Сочи, че е неотносимо кое точно физическо лице е подписало
товарителницата, удостоверението и писмото, какви действия са извършили
служителите на куриерската фирма по завеждане на пратката в електронната
система на службата и причините за забавата на изпращането й до съда.
Ищецът претендира направените по делото
разноски.
В дадения срок ответникът “Ж.-**” ЕАД (в
несъстоятелност) не е депозирал отговор на исковата молба.
В дадения срок
синдикът на “Ж.-**” ЕАД (в
несъстоятелност) не е представил становище по предявения иск.
В съдебно
заседание синдикът на несъстоятелното дружество изразява становище за
неоснователност на иска. Сочи, че дори третото за делото лице “Е.” АД декларира,
че не може да отговори на въпроса как една товарителница е била толкова време
необработена и недоставена на адреса. Сочи, че очевиден е и факта, че представителите
на “А.” ЕООД са имали
право да възразят срещу изготвения списък от временния синдик, както на списък
№ 1, така и на списък № 2, с аргумента, че тяхното предявено вземане не е
разгледано и не е включено в списъка нито на приетите, нито на неприетите
вземания.
Съдът намира
от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от представените
по делото писмени доказателства и служебно извършена справка в Търговския
регистър, с решение № 2230/20.12.2016 г. по търговско дело № 2123/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-19 състав, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на длъжника “Ж.-**” ЕАД, определена е началната й дата, открито е
производство по несъстоятелност на дружеството, назначен е временен синдик и е
свикано първо събрание на кредиторите на дружеството. Решението е вписано в
Търговския регистър на 21.12.2016 г.
С
молба с вх. № 118889/17.09.2018 г. настоящият ищец “А.” ЕООД е предявил в производството по несъстоятелност
на длъжника “Ж.” ЕАД (в несъстоятелност) вземанията си за главница и
лихва по договор за консултантски услуги от 06.01.2014 г. Молбата е изпратена
по пощата, като удостоверяването върху молба е пратка 17145560/дата не се чете.
По
настоящото дело е представен от ищеца договор за консултантска услуга от
06.01.2014 г., сключен между “Ж.-**” ЕАД като възложител и “А.” ЕООД като консултант, по силата на който
възложителят възлага, а консултантът приема да предостави на възложителя
данъчни консултации в областта на косвените данъци и по-конкретно консултации
във връзка с възстановяване на ДДС по ДРА № 33 от 01.04.2004 г. за сумата от
3 220 520 лева – главница, ведно със законната лихва.
В
чл. 1, ал. 2 от договора страните са договорили, че консултациите се
предоставят в устна форма, а когато е необходимо и при поискване от страна на
възложителя - в писмен вид.
В
чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от договора страните са договорили, че възложителят се
задължава да изплати на консултанта възнаграждение за приетата работа в размер
на 3 000 000 лева, платимо в срок от 3 работни дни, считано от
приемане на работата и издаване на фактура от страна на консултанта.
В
чл. 8, ал. 2 от договора страните са договорили, че възложената работа се
приема с двустранен протокол, подписан от тях, в който се отразяват и
възраженията на възложителя относно точното изпълнение на задълженията на
консултанта.
Представен
е от ищеца протокол от 22.07.2014 г., подписан между “Ж.-**” ЕАД като възложител и “А.” ЕООД като консултант, съгласно който възложителят
приема извършената работа без възражения, и е прието, че дължи уговореното възнаграждение
в срока по чл. 8, ал. 3 от договора за консултантски услуги от 06.01.2014 г.
Представена
е от ищеца и фактура № **********/23.07.2014 г. по договор за консултантска
услуга от 05.01.2014 г. за сумата от 3 000 000 лева.
Представена
е от ищеца товарителница № 17145560 на “Е.” АД с посочена дата на приемане – 20.01.17 г.
Представено е и удостоверение от “Е.” АД, без посочване на името на лицето, което го е
издало, че пратката по товарителницата е приета от клиент на 20.01.2017 г.
Видно
от събраните по делото доказателства и служебно извършена справка в Търговския
регистър, вземането на кредитора “А.” ЕООД е включено като неприето в списък № 3 на
неприетите предявени вземания в производството по несъстоятелност. Като
забележка синдикът е посочил, че вземането е предявено след срока, определен в
чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
Списъкът
е обявен в Търговския регистър на 11.01.2019 г.
Срещу неприемането
на вземането на кредитора ищец “А.” ЕООД е подадено възражение с вх. № 4423/14.01.2019
г.
С определение от
05.07.2019 г. по търговско дело № 2123/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-15 състав, е оставено без уважение възражението,
подадено от името на “А.” ЕООД срещу списъка на неприетите вземания на
кредитори на “Ж.-**” ЕАД, обявен в
търговския регистър на 11.01.2019 г. Няма данни в определението на съда да е
обявено в Търговския регистър по партидата на “Ж.” ЕАД.
Исковата молба е
подадена на 19.07.2019 г.
Представен е договор
за продажба на вземане, сключен между “А.” ЕООД като цедент и К. Д.К.
като цесионер, с нотариална заверка на подписите с рег. № 21734/21.08.2018 г.
по описа на нотариус М.Г., с рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС,
съгласно който се прехвърля от цедента на цесионера част от процесното
вземане към “Ж.-**” ЕАД в размер на
2 630 000 лева – главница, за продажна цена в размер на 9 550 лева,
платени напълно и в брой от цесионера на цедента преди подписване на договора. Не са представени
писмени доказателства, удостоверяващи че старият кредитор е съобщил на длъжника
“Ж.” ЕАД
прехвърлянето на вземането съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Поради
това прехвърлянето не е породило действие спрямо длъжника и третите лица по
аргумент от разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и не следва да бъде зачетено
от настоящия състав.
В случая е
спорна датата, на която са предявени от кредитора “А.” ЕООД вземанията му в производството по
несъстоятелност на “Ж.-**” ЕАД. Доколкото предявяването на вземанията,
възникнали преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника,
в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, респективно по чл. 688, ал. 1
от ТЗ, е процесуална предпоставка за допустимостта на установителния
иск по чл. 694 от ТЗ, то съдът е назначил служебно съдебно-техническа
експертиза.
По делото е изслушаното,
оспорено от ищеца и прието заключение на съдебно-техническата експертиза на
вещото лице Д.К.. Вещото лице дава заключение, че от екранните снимки от електронната система на куриерска служба “Е.” АД, датата
на приемане на пратката (“Време на взимане”) е 17.09.2018 г. Посочва, че системното време е 23:30, като управителят на
дружеството обяснил, че само това време не отразява реалния час поради грешка в
системата и винаги стои на 23:30. Всички останали времена в системата отразяват
реалния час на извършване на действията.
Вещото лице дава заключение, че датата на доставка на пратката (“Време на доставката”) е 17.09.2018 г., 14:38:01 ч. Посочва,
че лицето от куриерската служба, приело пратката за изпращане (“Изпращащ
куриер”) е И.Т.; лицето подател на пратката (“Подател”) е “А.” ЕООД, с
контактно лице С.А.; като Получател е записан: Софийски градски съд, с адрес
Бул. Витоша № 2, телефон ******, с контактно лице: Търговско отделение 19
състав. Посочва, че лицето, приело пратката от страна на получателя (“Получена от”) е записано
само с фамилия, а именно “М.”.
Вещото лице дава заключение, че при въвеждане на товарителница № 17145560 в системата и генериране на
справка се установява, че под този номер фигурира само една товарителница и се
визуализира горепосочената информация.
Вещото лице дава
заключение, че данните
за пратката са въведени в електронната система на куриерската фирма на
17.09.2018 г. Посочва, че видно разпечатка на товарителницата, горепосочената
информация се съдържа в оригинал на товарителницата, в екземпляр за получател и
в обратната разписка.
При така установеното, съдът приема
от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от
ТЗ.
Производството
по чл. 694 от ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност.
Установителните искове, предявени на посоченото основание, се разглеждат от
друг състав на съда по несъстоятелност при наличието на специфичните
процесуалноправни предпоставки и преклузивен срок. Специалният закон
регламентира още особени изисквания във връзка с внасянето на държавните такси,
вкл. и относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на
постановените решения. Извън горепосочените особености, производството по чл.
694 от ТЗ съставлява общо, състезателно, исково производство.
Процесуалните
предпоставки на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за наличието на които съдът
следи служебно, са следните: 1. предявяване на процесните вземания от
кредитора пред
съда по несъстоятелността в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, респективно чл.688,
ал. 1 от ТЗ (с изключение на подлежащите на служебно вписване
вземания по чл. 687 от ТЗ); 2. включването им в списъците, изготвени от синдика като неприети; 3.
упражняване на възможността за оспорване
на списъка относно неприетото вземане чрез възражение
от кредитор по реда на чл. 690 от ТЗ, подадено в законоустановения
7-дневен срок от обяваването на списъка в търговския регистър; 4. постановяване на определение по чл.
692, ал. 4 от ТЗ от съда по
несъстоятелността, с
което е оставено без уважение възражението на кредитора; 5. предявяване на
установителния иск в законоустановения 14-дневен срок от обявяването в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ.
По делото не се
оспорва и се установява от събраните писмени доказателства и служебно извършена
справка в Търговския регистър по партидата на длъжника “Ж.-**” ЕАД (в несъстоятелност), че е налице процесуална
легитимация на страните по предявения положителен установителен
иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Ищецът “А.” ЕООД е
кредитор, предявил с молба с вх. № 118889/ 17.09.2018 г. процесните
вземания в откритото производство по несъстоятелност на длъжника “Ж.-**” ЕАД (в несъстоятелност).
При положителен установителен иск ответник по иска е длъжникът “Ж.-**” ЕАД (в
несъстоятелност), като страна по материалното правоотношение.
Процесните
вземания по договора за консултантска услуга от 06.01.2014 г. са включени от
синдика като неприети в списък № 3 на неприетите предявени вземания в
производството по несъстоятелност, като синдикът е приел, че вземанията са
предявени след срока, определен в чл. 688, ал. 1 от ТЗ. Списъкът е обявен в Търговския
регистър на 11.01.2019 г.
В законоустановения
срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подадено възражение с вх. № 4423/14.01.2019 г. от
кредитора “А.” ЕООД срещу неприемането
на вземането му от синдика.
С определение от
05.07.2019 г. по търговско дело № 2123/2016 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-15 състав,
съдът е оставил без уважение възражението, подадено от името на “А.” ЕООД срещу
списъка на неприетите вземания на кредитори на “Ж.-**” ЕАД, обявен в търговския регистър на 11.01.2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 694, ал. 6 от ТЗ, исковете по чл. 694, ал. 1 – 3 се
предявяват в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър на
определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. В случая няма данни в
определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ да е обявено в Търговския
регистър по партидата на “Ж.-**” ЕАД.
Исковата молба е
подадена на 19.07.2019 г., т.е. в 14-дневен срок от постановяване на
определението по чл. 692 от ТЗ. Поради това следва да се приеме, че е спазен срокът
по чл. 694, ал. 6 от ТЗ за предявяване от кредитора “А.” ЕООД на положителния установителен иск.
Основният спорен въпрос относно
допустимостта на предявения иск е дали молбата за предявяване на вземания е
подадена от кредитора ищец в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, респективно
по чл. 688, ал. 1 от ТЗ.
След откриване на производството по несъстоятелност
всеки кредитор следва да предяви писмено своите вземания към длъжника пред съда
по несъстоятелност. Предявяването на вземанията в производството по
несъстоятелност е подчинено на императивните правила, предвидени в глава 43, част
IV “Несъстоятелност”
на Търговския закон. За предявяването на
вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност законът предвижда кратки срокове– основен по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и допълнителен по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. След изтичането на тези срокове
вземането не може да бъде предявено в производството по несъстоятелност и
процесуалните права на кредитора се погасяват. След изтичането на срока по чл.
688, ал. 1 от ТЗ е предвидено да се предявяват само вземанията,
възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, ако
не са платени на падежа, като за тези вземания синдикът съставя допълнителен
списък. Тези правила са установени, за да
очертаят кръга от кредитори, с оглед фазата по осребряване на имуществото на
длъжника с цел справедливо удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелния
длъжник.
В случая решението за откриване
на производството по несъстоятелност на “Ж.-**” ЕАД е вписано в
Търговския регистър на 21.12.2016 г. Едмосеченият срок по чл. 685, ал. 1 от ТЗ
е изтекъл на 23.01.2017 г. (понеделник – първия присъствен ден след 21.01.2017
г., събота), съответно срокът по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 23.03.2017
г. (четвъртък – работен ден).
От съвкупния
анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и от приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че молбата за
предявяване на вземания е изпратена на 17.09.2018 г. чрез куриерска служба “Е.” АД, като на
същата дата и е получена в Софийски градски съд. Тази дата се установява от
заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което датата на
приемане на пратката е 17.09.2018 г., подател - “А.” ЕООД, с
контактно лице С.А.. От ищеца, който носи доказателствената
тежест за това, не се доказаха твърденията му, че молбата за предявяване на
вземания е изпратена на сочената от него дата – 20.01.2017 г. Представената
товарителница е с ръчно написана дата, която не съответства на системата на
куриерската служба “Е.” АД. Представеното удостоверение от името на “Е.” АД е с положен
подпис, без да се сочи в него кое лицето, което го е подписало, и в какво
качество го е издало. Удостоверителната сила на посочената дата на изпращане е
оборена от събраните по делото доказателства и по тази причина предявяването не
може да се счете за извършено на отразената дата. Същевременно върху молбата за
предявяване на вземането е удостоверено от служител на съда номера на
товарителницата и че датата не се чете. Поради това не може да се приеме за
доказано твърдението на ищеца, че молбата за предявяване на вземания е
предадена на куриерската фирма на 20.01.2017 г. и повече от 1 година и 7 месеца
не е доставена до Софийски градски съд. Това твърдение на ищеца е оборено и от
приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, установяващо че съгласно
данните в системата на куриерската служба пратката е получена за доставка на
17.09.2018 г., т.е. не може да се приеме, че срокът е спазен съгласно чл. 62,
ал. 2 от ГПК.
С оглед на горното съдът намира, че
кредиторът ищец “А.” ЕООД не е предявил в законоустановените
преклузивни срокове нито по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, нито по чл. 688, ал. 1 от ТЗ вземанията
си към “Ж.-**” ЕАД (в
несъстоятелност), възникнали до датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. Молбата за предявяване на вземания с вх. №
118889/17.09.2018 г. е подадена извън предвидените в закона
срокове, като след изтичането на допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ е преклудирана
възможността вземането,
възникнало до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на длъжника “Ж.-**” ЕАД (в
несъстоятелност), да бъде реализирано в несъстоятелността. Поради горното
съдът намира, че не е налице една от положителните процесуални предпоставки за
реализиране на вземането в универсалното принудително изпълнение на длъжника и
пропускането на законоустановените срокове за това води до недопустимост на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ (така в Определение № 443/03.06.2011 г. по ч.т.д. № 237/2011 г. по описа на
ВКС, Т.К., II Т.О.; Определение № 117/04.03.2020 г. по ч.т.д. № 1731/2019 г. по описа на
ВКС, Т.К., II Т.О.; Определение № 153/02.04.2019 г. по ч.т.д. № 313/2019 г. по описа на
ВКС, Т.К., I Т.О.; Определение № 144/11.03.2014 г. по ч.т.д. № 3885/2013 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О.; Определение № 495/19.07.2019 г. по ч.т.д. № 1505/2019 г. по описа на ВКС,
Т.К., II Т.О.; Определение № 138/10.04.2020 г. по ч.т.д. № 181/2020 г. по
описа на ВКС, Т.К., I Т.О.; Определение № 35/28.01.2010 г. по ч.т.д. № 805/2009 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.).
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният положителен установителен
иск с
правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от
ТЗ се явява недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане и
производството по делото следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 от ГПК вр.
с чл. 621 от ТЗ.
По разноските:
Съгласно чл. 694, ал. 7 от ТЗ, държавната такса
се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен
установителният иск. При предявяване на иска не се внася предварително държавна
такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца.
В Определение № 22 от 25.01.2013 г. по т.д. № 119/2012 г. по описа на
ВКС, Т.К., І Т.О., е даден отговор на поставения правен въпрос за дължимостта
на държавната такса и отговорността за разноски при предявяването на недопустим
иск по чл. 694 от ТЗ, като е прието, че кредиторът, предявил
установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, дължи заплащането на държавна такса и на разноски по
смисъла на чл. 694 от ТЗ и при прекратяване на производството по делото. Предварително внесената държавна такса не подлежи на връщане при
прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска съгласно
чл. 130 от ГПК, при оттегляне или при отказ от иска, както и при връщане на
исковата молба по чл. 129, ал. 3 от ГПК. Следователно отхвърлянето на иска е
приравнено на правни последици на десезирането на съда и сезирането му с
недопустим иск, какъвто е настоящият случай.
С
оглед на горното и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, ищецът “А.” ЕООД следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 37 331,11
лева, изчислена върху една четвърт от вземането, за
което е предявен установителния иск, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Ответникът не
претендира разноски по делото и не представя доказателства за извършването на
такива, поради което не му се присъжда разноски в настоящото производство.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание, проведено на 09.03.2021 г., с което е
приключено съдебното дирене и е даден ход по същество по търговско дело № 1413/2019
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от “А.” ЕООД, ЕИК ******,
против ответника “Ж.-**” ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК ******, положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за
признаване за установено съществуването на вземането на “А.” ЕООД спрямо “Ж.-**” ЕАД (в
несъстоятелност) в размер на 3 000 000 лева
- главница, представляваща възнаграждение по сключения между страните договор
за консултантска услуга от 06.01.2014 г., и в размер на 733 110,84 лева –
мораторна лихва за периода от 27.07.2014 г. до датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност (20.12.2016 г.), както и законната лихва
върху главницата за периода от датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност (20.12.2016 г.) до окончателното й плащане, като
недопустим, и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 1413/2019 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “А.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 37 331,11 лева (тридесет
и седем хиляди триста тридесет и един лева и единадесет стотинки) и в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).
Определението в частта, с която е оставен без
разглеждане предявеният иск и е прекратено производството по делото, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от
съобщаването му, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: