Решение по дело №707/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 546
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Татяна Георгиева Бетова
Дело: 20204400500707
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 54630.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. граждански състав
На 30.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева
Секретар:Петър И. Петров
като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно гражданско дело №
20204400500707 по описа за 2020 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 684 от 18.06.2020година., постановено по гр.д. № 5228/2019г.
Плевенският районен съд е отхвърлил предявения от „***” АД, гр. София против О. Б. А. от
гр.Плевен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. 415 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумите:
912.94лв. главница; 233.47лв. договорна възнаградителна лихва за периода 12.12.2003г.-
28.03.2019г.; 136.50лв. мораторна лихва за периода 12.12.2003г.-19.04.2019г.; 30лв. такси за
периода 12.12.2003г.-19.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датат на
подаване на заявленито по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2633/2019г. на ПРС, като неоснователен
и недоказан.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „***” АД,
гр. София, представлявано от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник адв.
дружество „***“гр.София, представлявано от адв. Х.Х.И. от САК.В жалбата се правят
оплаквания, че постановеното решение е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно.Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът
моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да постанови друго по съществото на
спора, с което да бъде уважен предявения от банката установителен иск.
Ответната страна О. Б. А. , чрез особения представител адв. Н.Я. от ПАК, е
взела становище, че жалбата е неоснователна, поради което моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
1
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид
направените от страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск
по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на О. Б. А. от гр.Плевен, че дължи
на “***” ЕАД следните суми : 912.94лв. главница; 233.47лв. договорна възнаградителна
лихва за периода 12.12.2003г.-28.03.2019г.; 136.50лв. мораторна лихва за периода
12.12.2003г.-19.04.2019г.; 30лв. такси за периода 12.12.2003г.-19.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датат на подаване на заявленито по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2633/2019г. по описа на Плевенски РС. Твърди се, че вземането произтича от
Договор за издаване на кредитна карта „Euroline“ от 12.12.2003г., сключен между ответника
и „***“АД, чийто частен правоприемник е ищеца, по силата на който договор на ответника
О. Б. А. е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на
1000лв. Картодържателят е могъл да усвоява суми по начините, уговорени в чл.4 до чл.6 от
Общите условия/ОУ/ на „***“АД за издаване и използване на кредитни карти,
представляващи неразделна част от договора. Твърди се, че картодържателят е потвърдил
изрично, че е запознат с ОУ и ги приема без възражения, като същите са предоставени към
заявлението-договор за издаване на кредитна карта.Предвид специфичния характер на
кредитния продукт, Картодържателят усвоява различни суми през различни периоди.Като
доказателство за първоначалното усвояване на суми ищеца е представил Детайлно
извлечение за извършени плащания към търговец/Авизо/, съгласно което на 29.12.2003г.
картата е използвана за покупка на 12 бр.вноски от търговски обект на „***“ЕАД.Ищецът
счита, че извършеното плащане към търговец се явява изпълнение от ищеца на заявеното в
договора/графа „първа транзакция“/от ответника желание да бъде обработена посочената
транзакция и преведена упоменатата сума, представляваща покупка на вноски. В исковата
молба се твърди, че претендираната като главница сума в размер на 912.94лв. е формирана
като сума от всички усвоявания, които Картодържателя е правил, като от тях са приспаднати
направените погашения, при спазване реда за погасяване, съгласно чл.76, ал.2 от ЗЗД, които
са подробно описани в представената Параметрична справка за движението по картовата
сметка. Посочени са и дължимите съгласно приложимите ОУ лихви, такси и
разноски.Ищецът твърди, че длъжникът – картодържател не е изпълнил договорните си
задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с ч.10, 11 и 12 от Общите
условия, поради което на основание чл.15.1, б.“а“ от същите банката е упражнила правото
си да прекрати договора, поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно до 28.01.2015г. и
04.03.2015г. и съгласно чл.15.2 е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и
дължимо с писмо до длъжника получено на 28.03.2019г. чрез лице живущо на адреса на
2
длъжника-лице от домашните му по см. на чл.46, ал.2 от ГПК.Банката е подала заявление по
чл.410 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение срещу длъжника, която след
издаването ѝ му е била връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ответникът, чрез особения му представител адв.Яков, е взел становище, че
иска е неоснователен-няма сключен договор за кредит в писмена форма, а само заявление за
издаване на кредитна карта, в което няма посочен лимит.Оспорил е извлечението от
счетоводната система на ищеца и е направил възражение за погасяване на дълга по
давност.Моли съда да отхвърли предявения иск, като прави и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред настоящата инстанция
също, че ищеца е депозирал на 30.04.2019г. заявление по реда на чл.410 ГПК и е образувано
ч.гр.д.№ 2633/2019г. по описа на Плевенски РС, за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника за посочените по-горе суми.Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК от ЧСИ, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на
заявителя да предяви претенцията си по реда на чл. 422 от ГПК, и в указания едномесечен
срок заявителят е предявил настоящия иск, в който смисъл искът му е допустим
Спорно е сключен ли е валидно договор за издаване на кредитна карта
Евролайн, изпълнявал ли е ответника задълженията по такъв договор, законосъобразно ли е
обявен той за предсрочно изискуем, уведомен ли е длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост, както и каква е дължимата от него сума.
За да се произнесе по спора въззивният съд взе предвид следното: На
12.12.2003г. ответникът по жалбата О.А. е подал заявление за издаване на кредитна карта
Евролайн до „***“АД, с приложени към него Общи условия за издаване и използване на
картата.В заявлението е посочено, че в случай че то бъде прието, следва да бъде заверена
сметката на „***“АД със сумата 340.46лв. Не е спорно между страните, че такава карта
длъжника е получил и използвал, че първоначално усвоената сума е 340.46лв., както и че
ищеца е правоприемник на „***“АД по отношение на всички договори с картодържатели
Евролайн.Не се оспорва и това, че на 28.03.2019г. чрез лице от домашните му, длъжникът е
бил уведомен за изявлението на банката за прекратяване на договора поради неговото
виновно неизпълнение и че банката счита всички задължения по договора за незабавно
изискуеми.
За да отхвърли иска на „***“АД, Плевенски РС е приел, че по делото не е
представен писмения договор, от който произтичат претендираните от ищеца
вземания.Посочил е в мотивите си, че възникването на облигационно правоотношение не
може да се извлече от представеното от ищеца заявление за издаване на кредитна карта, тъй
като в него не е посочен кредитния лимит и предаването на кредитната карта на ответника.И
дори да се приеме, че с подаването на заявлението и издаването на картата е сключен
договор за издаване и използване на въпросната кредитна карта, то липсата на съгласие по
3
съществен елемент от договора за кредит, какъвто е сумата по кредита, е порок, който се
отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността
по см. на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД. Волеизявленията на страните по договора за кредит
относно сумата, която банката се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирни по
начин, който да не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за настъпване
на правните последици относно сумата предоставена на кредитополучателя.
Въззивният съд изцяло споделя фактическите констатации и правните изводи
на първоинстанционния съд обусловили правилността на акта и препраща към мотивите му,
на основание чл.272 ГПК. По делото са събрани писмени доказателства и заключение на ВЛ
по СЧЕ, установяващи, че ответникът е заявил и съответно е била усвоена първоначална
сума по револвиращия кредит в размер на 340.46лв. В подаденото заявление не е посочена
желаната от него сума, с която иска да бъде кредитиран и съответно върху заявлението или
в друг документ адресиран до него не е направено изявление от страна на кредитната
институция, от който да може да се направи извода за съвпадане на насрещните им
волеизявления по най-съществения елемент от договора – сумата по кредита/кредитния
лимит/. Правилен е извода на районния съд, че заявлението има характер на оферта, която
заявителят е отправил до издателя на кредитната карта и няма насрещно изявление за
предложената от издателя сума, с което от своя страна заявителя да се е съгласил. Такива
преддоговорни/договорни отношения не са установени, за да може да се приеме, че има
изявено съгласие за сключване именно на договор с изложените от ищеца параметри- при
общи условия и за кредитен лимит от 1000лева. В тази връзка изключително убедителни са
мотивите на РС за значението на кредитния лимит за изпълнението на договора, а от там и
на липсата на изрична договореност по този въпрос – за валидността на договора.Съгласно
Общите условия за издаване и използване на карта Евролайн тегленето в брой и плащанията
в търговски обекти следва да се извършва в рамките на кредитния лимит и нарушаването на
забраната за надвишаването му, както и неизплащането на минимална месечна вноска,
съставлява съществено неизпълнение на ОУ и условие за прекратяване на договора.Ето
защо от съществено значение за картодържателя е какъв е размера на кредитния лимит, а от
там - и размера на минималната месечна вноска.
Поради изложеното, следва да се приеме, че липсва изявена воля/съгласие/
между страните относно съществен елемент от договора, поради което той не е породил
правни последици по обвързването на страните при посочените Общи условия, а е
нищожен, на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД-липса на съгласие относно размера на
револвиращия кредит/кредитния лимит/.Същевременно не са налице повелителни правни
норми, които да могат да заместят липсващото съгласие.Няма възможност за саниране на
порока, поради което и иска за установяване на дължимост на исковите суми на договорно
основание се явява неоснователен и правилно е бил отхвърлен от Плевенски РС.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба, че порока на волята се санира
от обстоятелството, че договора е сключен при общи условия, тъй като дори и да е заявил,
4
че е запознат с ОУ и че ги приема, в тях не е фиксиран един кредитен лимит, който да е
еднакъв за всички картодържатели, така че приемайки ОУ, той да се е съгласил с такъв
лимит. Не е ясно от какъв документ въззивника извлича извода, че е изразено съгласие от
кандидат кредитополучателя да сключи договор за издавена на кредитна карта с кредитен
лимит именно от 1000лв., като няма данни след одобряване на заявлението от страна на
кредитоиздателя, той дори да е уведомил по някакъв начин картодържателя какъв е
предоставения му кредитен лимит, още по-малко пък – последния да се е съгласил с него.
Индиция за размера на одобрения кредитен лимит не може да бъде и направената след
издаване на картата транзакция, която е в размер само на 340лв., като съдът не споделя
виждането на банката, че това е „първоначалния размер на кредита“, който в последствие е
увеличаван. Обстоятелството, че картата е използвана и са установени с помощта на
писмени доказателства и вещо лице, усвоявани и ползвани за разплащане суми, не води до
различни правни изводи от изложените. Правата си ищецът може да потърси на
извъндоговорно основание, доколкото не се установи валидно сключен договор за издаване
на кредитна карта Евролайн при общи условия и с кредитен лимит от 1000лв., така както се
твърди от банката-ищец. Договора не е обявен за нищожен поради липса на форма, поради
което не следва да бъдат обсъждани наведените в жалбата доводи за наличие или липса на
такова правно основание.
В заключение : Обжалваното решение на Плевенски районен съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, на основание чл.271 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 684 на Плевенския районен съд, постановено
на 18.06.2020г. по гр.д. № 5228/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5