№ 370
гр. Плевен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430201255 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №35-0000820 от 26.10.2020г *** на РД
„АА“ - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93б ал.7 т.3 от
ЗАвПр на ГР. ИВ. ЯН. от гр.Плевен, административно наказание глоба в
размер на 500лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ГР. ИВ. ЯН., който го обжалва в срок и моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна РД „АА“- Плевен, не се явява представител и не
изразява становище по съществото на спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№278451 от 30.09.2020г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на 30.09.2020г около 16,00 часа на км.122+081 р-н ***, като
водач на товарен автомобил *** с рег.№ ***, собственост на Г.Я., извършва
превоз за собствена сметка като извършил следното нарушение: На
29.09.2020г. водача е намалил намалената си дневна почивка от 9ч. на 5ч. и 30
мин. /намалението е с 3ч. и 30 мин./
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител М. М. ХР. и свидетеля АЛ. Б. АЛ., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства - тахографски лист от 29.09.2020г. От показанията на
актосъставителя М.Х. и свидетеля А.А. се установява, че на 30.09.2020г около
16,00 часа на км.122+081 р-н ***, жалбоподателят Я. като водач на товарен
автомобил *** с рег.№ ***, собственост на Г.Я., извършвал превоз за
собствена сметка. Според показанията на актосъставителя М.Х. и свидетеля
А.А. при извършената проверка са констатирали, че на 29.09.2020г. водачът е
намалил намалената си дневна почивка от 9ч. на 5ч. и 30 мин. /намалението е
с 3ч. и 30 мин./ Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Х.
и свидетеля А., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат наличието на мотив да набедят жалбоподателя ГР. ИВ. ЯН. в
нарушение, което не е извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят ГР. ИВ. ЯН. е извършил нарушение по чл.8 пар.2 изр.2 от
Регламент 561/06 във вр.с чл.4 б.“ж“ второ тире и във вр.чл.78 ал.1 т.1 от
2
ЗАвтПр и правилно и законосъобразно му е наложил административно
наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвПр.
Производството е от административно - наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно
наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП по смисъла на
този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно
превозно средство срещу заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на
физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо
превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети
превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени
или не според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/
при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с
автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства
имат допустима максимална маса над 3.5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози /AETR/. Съобразно чл. 10, § 2, изр. 1 от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент (ЕС) № 561/2006 г./
транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в
параграф 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват
Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент.
3
Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава ІІ от настоящия регламент. Съгласно чл. 8, § 1 от Регламент
(ЕС) № 561/2006 г. водачът ползва дневни и седмични почивки, а според § 2
на чл. 8 от цитирания регламент за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е
ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която
попада в този 24-часов период, е поне 9 /девет/ часа, но е по-къса от 11
/единадесет/ часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена
дневна почивка. Аналогично е дефинирането на понятието „намалена дневна
почивка“, дадено с разпоредбата на чл. 4, б. „ж“, второ тире от цитирания
Регламент. Съгласно първо тире нормална пък е онази дневна почивка,
включваща всеки период на почивка с продължителност от поне 11
/единадесет/ часа, като алтернативно тя може да бъде взета на два пъти, при
които първият период на почивка трябва да бъде непрекъснат с
продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият – непрекъснат период с
продължителност от поне 9 /девет/ часа. Съгласно чл. 4, б. „ж“ от Регламент
/ЕО/ № 561/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета, „дневна почивка“
означава дневен период от време, през което водачът може свободно да
разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“ и
„намалена дневна почивка“. „Нормална дневна почивка“, от своя страна,
означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 /единадесет/
часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два
пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат период с
продължителност от поне 3 /три/ часа, а вторият - непрекъснат период с
продължителност от поне 9 /девет/ часа. „Намалена дневна почивка“ означава
всеки период с продължителност от поне 9 /девет/ часа, но по-къс от 11
/единадесет/ часа. По време на всеки период от 24 часа след края на
предишната дневна или седмична почивка трябва да се ползва нова дневна
почивка, която е не по-малка от 11 /единадесет/ последователни часа. Най-
много три пъти между две седмични почивки може да се ползва намалена
дневна почивка с продължителност най-малко 9 /девет/ часа. Нормалната
дневна почивка може да се раздели на две части, първата от кoито е
задължително минимум 3 /три/ часа, а втората – минимум 9 /девет/ часа. В т.
17 от Преамбюла на Регламент № 561/2006 г. на ЕП и на Съвета е казано:
4
„Настоящият регламент цели подобряване на социалните условия за
работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване
на общата безопасност по пътищата. Това се постига чрез разпоредби,
отнасящи се до максималното време за управление за ден, за седмица и за
период от две последователни седмици, разпоредба, която задължава
водачите да ползват редовна междуседмична почивка поне веднъж на две
последователни седмици, и разпоредби, които предписват, че при никакви
обстоятелства дневната почивка не може да бъде по-малка от непрекъснат
период от девет часа. Тъй като тези разпоредби гарантират достатъчна
почивка и като се вземе предвид опитът от практиките по привеждане в
изпълнение през последните години, системата за компенсиране на
намалените дневни почивки вече не е необходима.“. Следователно, ако
дневната почивка е намалена от 11 /единадесет/ часа на 9 /девет/ часа, няма
възможност тя да бъде разделена, а трябва да бъде непрекъсната. От
приобщените писмени и гласни доказателства, и най-вече от съдържанието на
тахографския лист, става ясно, че по време на извършване на проверката
служителите при РД “Автомобилна администрация” – гр. Плевен са
констатирали, че водачът Я. на 30.09.2020г. около 16,00 часа на км.122+081 р-
н *** при извършване на превоз на товари с управлявания от него товарен
автомобил *** с рег.№ *** е извършил следното нарушение: на 29.09.2020г.
водача е намалил намалената си дневна почивка от 9ч. на 5ч. и 30 мин.
/намалението е с 3ч. и 30 мин./ Т. е. налице е намаляването на времето за
намалена дневна почивка и по този начин не е спазил изискванията на чл. 8, §
1 от Регламент 561/2006 на Европейския парламент. При това положение
законосъобразно административнонаказващият орган е наложил на
жалбоподателя Я. административно наказание глоба в размер на 500 лв на
основание чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвПр.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
представената към административно наказателната преписка Заповед №РД-
08-249/15.05.2015г на *** на транспорта, информационните технологии и
съобщения се установява, че актосъставителят Х., като държавен служител от
5
ОО „АА“ е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** на Отдел АНД в
ГД АИ-София са делегирани правомощия да издава НП.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от
ЗАНН и чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвПр, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №35-0000820 от
26.10.2020г., с което *** на РД „АА“ - Плевен е наложил на основание чл.53
от ЗАНН и чл.93б ал.7 т.3 от ЗАвПр на ГР. ИВ. ЯН. от гр.Плевен,
административно наказание глоба в размер на 500лв, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6