Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 02.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното
от съдия Кордоловска гр. дело № 6638 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение от
18.02.2019
г. по гр. д.
№ 5837/2018 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, съдът е осъдил Б.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление:***, по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 328,79 лв. за периода
м. 05.2014 г. до м.04.2016 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна
енергия, както и ТЕ по изравнителни сметки, сумата от 12,13 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и по
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 535,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.10.2015 г.
до 06.12.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ТПК сумата от 446,93 лв., представляваща направените
делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете, като е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 2,71 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение, като неоснователен и недоказан.
С решението съдът е осъдил В.С.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление:***, по предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 328.79 лв. за периода м.05.2014
г. до м.04.2016 г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия,
както и ТЕ по изравнителни сметки, сумата от 12,13 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху
главниците от 26.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и по
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 535,50 лв., представляващ мораторна лихва за периода 15.10.2015 г.
до 06.12.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 446,93 лв., представляваща направените
по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете, като е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 2,71 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като
неоснователен и недоказан.
Недоволни
от така постановеното решение, в ЧАСТТА, с която са уважени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, са останали ответниците в
производството, които чрез особения им представител адв. Г.В. го обжалват при
твърдения, че решението е недопустимо, неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към съда е да отмени
обжалваното решение.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД чрез
процесуалният си представител юрк. М.Ш.депозира молба от 14.01.2021 г., с която
моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие, оспорва въззивната жалба, не
прави възражение по доклада. Иска да се потвърди първоинстанционното решение,
претендират се разноски и юрк. възнаграждение, възразява се за прекомерност на
адв. възнаграждение на въззивниците.
Решението в отхвърлителната му част,
като необжалвано от ищеца, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са осъдителни,
при правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за дължимост
на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях
топлинна енергия на процесния адрес.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЗД по предявените осъдителни
искове.
Въззивната инстанция намира, че в
правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение
между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда
етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея
топлоенергия за битови нужди. По делото е установено, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Представено и по делото и
писмо от СО от 19.10.2017 г., от което се установява, че процесния имот е бил
закупен от С. С. и В.С., а от направената от СРС справка се установява, че
ответниците са техни наследници при равни квоти.
Поради това и съобразявайки анализът на
събраните по делото доказателства, обосновава извода, че ответниците Б. и В. Т.са
собственици на по 1/2 ид.ч. от имота
и същите имат качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на §1,
т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на
§ 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от
приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за
битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право
на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр
на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла,
който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр
на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията,
дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то
само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент.
При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на
имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота
или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на
етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и ФДР
от друга има действие и по отношение на ответниците Т.. Валидната
представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на
същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото
за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите
от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния период,
публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи
между ищеца и ответниците. Следователно решението е обосновано в частта, с
която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на
осъдителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответниците Т.за сума в размер на по 328,79
лв. за всеки от тях и за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени
единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните в
първоинстанционното производство, се установява, че за процесния период
абонатната станция на процесната сграда е нова, автоматична, с пластинчати
топлообменници и мощност: 400//200 кВт. Общият топломер /ОТ/ № 4012247, се
отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Отчитането не е
визуално, а чрез електронно устройство. Отчетът е документиран и се подписва от
представител на СЕС. От отчетеното количество ТЕ се приспадат Технологичните
разходи, които са за сметка на доставчика на топлинна енергия. Чистото
количество ТЕ, което отива при Потребителите, се разпределя между тях за
отопление на имот, сградна инсталация и
общи части и БГВ. Вещото лице е установило, че в процесното жилище коригирания
отопляем обем на абоната е 250 м3, а пълния отопляем обем по проект е 142 м3.
Според вещото лице, сумата /главницата/, която абонатът дължи за ТЕ за процесния период е 621,27 лв., като всички
суми за ТЕ са без предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за
периоди извън процесния период, без суми за дялово разпределение и без лихви. В
заключение, вещото лице е установило, че сумите за топлинна енергия за имота са
начислени в съответствие на действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. в сила от 10.2006 г. и съгласно
измененията на същата Наредба, обнородвани в Д.В. 94/2013 г. и влизащи в сила
от 01.06.2014 г. при допусната грешка при отразяване на фактурирана ТЕ
прогнозно считана за потребена от абоната. Допусната грешка не се отразява на
крайната сума, защото дължимите суми се определят на база изравнителни сметки.
Освен този период ищецът е претендирал с исковата молба и сумите по
изравнителни сметки, отразени във фактури от 01.12.2016 г. за м.11.2016 г.,
чиято стойност възлиза на 36,35 лв, т.е. дължимата сума за главница е в размер
на 657,62 лв., от която ищецът претендира 657,58 лв., като с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес искът е уважен за цялата претендирана сума, от
която всеки от ответниците дължи по ½.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената и приета по делото съдебно -
счетоводна експертиза, ответниците не са извършили плащане на дължимата
главница за ползвана топлинна енергия, поради което и съдът правилно е уважил
иска в пълния му предявен размер за сумата от 657,58 лв.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно заключението на вещото лице по
изготвената и приета по делото съдебно - счетоводна експертиза, лихвата за
забава върху цялата претендирана главница за ползвана топлинна енергия за процесния
период се равнява на сумата от 107,71 лв., от която всеки от ответниците дължи
по ½.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото
дружество от 2014 г. купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на
топлинната енергия на продавача, тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл.
22, ал. 2 от общите условия от 2016 г. Следователно потребителите на топлинна
енергия са задължени да заплащат на „Т.С.” ЕАД възнаграждението за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че услугата се извършва
от трето лице. Съгласно заключението на вещото лице по изготвената и приета по
делото съдебно - счетоводна експертиза дължимата от абонатите главница за
дялово разпределение възлиза на сумата от 24,26 лв., от която всеки от
ответниците дължи по ½.
Тъй като от страна на ищцовото дружество
не е доказана датата, на която ответникът е изпаднал в забава за изпълнението
на задължението за заплащането му, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 5,42
лева - обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение правилно
е бил отхвърлен като неоснователен.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответниците е определено според отчетното количество и
подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му
части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.02.2019 г. по гр. дело
№ 5837/2018 г. по описа на СРС, ГО, 35 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА
Б.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 50 лв., представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
В.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 50 лв., представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.