№ 4047
гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100508641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № по гр.д.№ 69393 по описа за 2022г. на Софийски районен
съд, 141-ви Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на П. А. П. , ЕГН ********** на основание на чл. 432 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 9000лв., ведно със законната лихва от
21.12.2022г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от травматично
увреждане на здравето и преживян стрес в резултат на ПТП от 25.09.2022г.,
съставляващо покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска
отговорност“ страна по която е ответникът; на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 630лв. представляващи съдебни разноски ; Застрахователна
компания Лев Инс“АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адвокат Я.
Д. Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК и чл. 38, ал.2 от
ЗАдв. сумата от 1050лв. като възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца пред СРС, , като неоснователен е отхвърлен иска
за горница над 9000лв. до предявен размер от 15 000лв. и П. А. П. , ЕГН
********** е осъден да заплати на П. А. П. , ЕГН ********** на основание
на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 300лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
98804/26.03.2024г. по регистъра на СРС от ответника по исковете -
Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ********* в частта, в която
1
исковете са уважени за сумата от 6000лв. / горницата над 3000лв. до
9000лв./ Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно.
Определеният размер на обезщетението бил силно завишен не съответствал
на установените факти, на обективни критерии и на принципа за
справедливост. Посочило е, че претърпените увреждания били мозъчно
сътресение, контузия на гръден кош и лумбален сегмент на гръбначен стълб,
охлузвания, които отшумели за 15-20 дни, нямало усложнения и болки след
това, поради което справедливо обезщетение било 3000лв. Претендирало е
разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за
разноски.
Въззиваемият-ищец П. А. П. , ЕГН ********** е оспорил жалбата. При
определяне на размера правилно районният съд обсъдил всички фактори-вид,
обем и характер, степен на търпени вреди, продължителност, интензивност на
болки, възстановителен период , преживян стрес. Процесуалният им
представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ответник по исковете – Д.
Д. Л., ЕГН ********** е подкрепило жалбата. Посочил е, че присъден размер
е прекомерен, доколкото помнел ищецът при катастрофата не бил пострадал,
само автомобилът му бил смазан. Доколкото помнел от епикризата лечението
на ищеца било с парацетамол, ищецът нямал увреждания.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
285256/21.12.2022г. на П. А. П. , ЕГН ********** срещу Застрахователна
компания Лев Инс“АД, ЕИК *********, с която е поискал от съда да осъди
ответника да му заплати на основание на чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата
от 15 000лв., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от телесни увреждания и стрес, настъпили на 25.09.2022г. в гр.
София на бул. „Околовръстен път“ от виновно противоправно поведение на
водач на за лек автомобил „Порше Панамера“, рег. № *********, застрахован
при ЗК Лев Инс“АД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” . Навел е твърдения, че на 25.09.2022г. се движел по бул.
„Околовръстен път“ в гр. София у правлявайки „Форд Фокус“ рег. № М
*********, когато поради движение с несъобразена скорост движещия се зад
него водач на за лек автомобил „Порше Панамера“, рег. № ********* го
ударил в следствие на което ищецът претърпял мозъчно сътресение, контузия
на гръден кош и лумбален сегмент на гръбначен стълб, охлузвания, изпитвал
болки в кръста, в гърба, главоболие, гадене, постъпил в болница на постелен
режим, проведено било консервативно лечение, поканил ответника да му
заплати обезщетение, но това не било направено. На практика бил поставен
пред необходимост близките му да му помагат за обикновени битови
2
потребности, изпитвал силни болки в травмираните области, замайване и
гадене, трудно повлияващи се от болкоуспокояващи, променил се начина му
на живот, ограничил социална, семейна и трудова ангажираност, преживял
стрес и душевни терзания, които ще го съпътстват до края на живота му.
Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ********* в
предоставения му срок е оспорил исковете. Навело е твърдения, че ПТП не
настъпило само по вина на водач на Порше, вина имал и ищецът. Не били във
връзка с процесното ПТП вредите, за които се търсело обезщетение,
претендиран размер не бил съобразен с претърпените вреди. Лечението било
консервативно, не бил затруднен нормалния живот на ищеца, възстановителен
период бил завършен. Вредите настъпили поради непоставяне на
обезопасителн колан от ищеца. Не бил изпаднал в забава, претенция била от
29.09.2022г., не били представени допълнително изискани документи .
Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ответник по исковете – Д.
Д. Л., ЕГН ********** не е изразил становище.
С определение от 09.10.2023г. районният съд е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че към 25.09.2022г ответникът
и водачът на „ Порше Панамера” рг. № ********* са били обвързани от
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност ”.
По делото е приет Констативен протокол за ПТП № К 488/25.09.2022г.
съставен от дежурен ТПТП-О“ПП“-СДВР, посетил местопроизшествие,
съгласно който на 25.09.2022г. около 03:50ч. на бул. „Околовръстен път“ в гр.
София е настъпило ПТП с участието на Д. Д. Л., управлявал „Порше
Панамера” рг. № ********* и П. А. П., управлявал Форд Фокус, рег. № М
********* при което Порше било деформирано цялостно в предната част,
счупено предно челно стъкло и спукана предна лява гума, а Форд бил
увреден - цялостна деформация на купе, водачът П. бил прегледан и настанен
в болница ВМА с работна диагноза „комоцио, контузия на гръден кош и
контузия на гръбначен стълб“, пътник във Форд Фокус бил починал на място,
а друг пътник във Форд бил настанен в УМБАЛ Св.Анна“ с фрактури,
посочено е че двата автомобила се движели попътно и нарушение извършил
водач на автомобил „Порше“.
Приети са заверени преписи от книжа по досъдебно производство №
11295/2022г., включително протокол за оглед , скица на местопроизшествие,
албум, постановление от 30.09.2022г., съгласно които Д. Д. Л. е привлечен
като обвиняем за това че при ПТП от 25.09.2022г. е нарушил виновно чл. 20,
ал.2, чл. 21, ал.2 и чл. 3, ал.1 от ЗДвП, като управлявал автомобила със
скорост от 195 км/ч при разрешена 80 км/ч, с концентрация на алкохол в
кръвта от 1,83 промила и след употреба на кокаин, не предприел действия по
3
намаляване на скоростта и спиране при необходимост и така реализирал ПТП
с движещия се пред него попътно автомобил „Форд Фокус“ рег. № М 3218МТ
и умишлено причинил смъртта на пътник в този автомобил, умишлено
причинил две средни телесни повреди на другия пътник във Форд; лека
телесна повреда на П. П., управлявал автомобила Форд. В книжата по
преписката е посочено, че Форд се преобърнал.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
медицинската експертиза, вещото лице след запознаване с доказателствата по
делото е посочило, че ПТП е настъпило в момент в който Порше застигна
Форд и го удря отзад, причина за ПТП били нарушение на правилата за
движение от водач на Порше, който не спазил необходимата дистанция и се
движел с несъобразена скорост.
Приета е епикриза , издадена на 28.09.2022г. от Военномедицинска
академия – МБАЛ София, съгласно която П. А. П. е приет в болницата на
25.09.2022г. доведен от екип на ЦСМП след ПТП, като водач на автомобил,
ударен от друг автомобил при което колата се обърнала неколкократно,
отричащ да е губил съзнание, с оплаквания от леко главоболие с гадене без
повръщане, болка в гръден кош и гръб, поставена е диагноза „мозъчно
сътресение, контузия на гръден кош и лумбален сегмент от гръбначен стълб,
останал е в болницата 4 дни, установени са охлузвания във фронтална област
вляво , без данни за РКР в областта на главата и на гръбначен стълб, направени
са изследвания, краниография, рентгенография, КТ на глава не са установени
травматични промени, нито патологични промени лекуван е медикаментозно
с парац4етамол, дексофен, трамал, като е изписан в добро състояние с
предписание за 14 дни да приема диклопрам, издаден болничен лист за 34 дни
временна нетрудоспособност.
Разпитана по делото св. В.З. е посочила, че живее заедно с ищеца на
съпружески начала, на 25.09.2022г. била в дома си, ищецът й се обадил , за да
й каже, че няма д се прибере, че станала катастрофа и единият от приятелите
им починал, а другият бил в болница. Тогава ищецът й казал, че го боли глава
и не може да мисли, не се чувства добре и трябва да отиде в болница, но иска
да разбере какво става с приятелите им. Приели ищеца в болница, правели му
изследвания, останал три дни, свидетелят живеела в Банско, не шофирала , не
можела да го посети, но заедно с приятел го взели като го изписали. Тогава
ищецът бил адекватен, но го боляла главата, виел му се свят, имал рана на
главата отляво, болял го кръст, ребра, не бил много общителен. Вкъщи
ищецът не можел да яде, трудно ставал от леглото, не можел да води с
автомобил голямата дъщеря на училище, не можел да се грижи за детето и
свидетелят си взела болничен за 2 месеца, за да се грижи за децата.
Свидетелят помагала на ищеца да стане от леглото, да се обслужва, трудно
дишал, болели го гърдите, имал огромни синини от волана и от колана и при
дишане го боляло. Можел да си приготви нещо за ядене, но на моменти лежал
и не бил полезен вкъщи. Три месеца след ПТП не можел да работи като
поддръжка на хотел, каквото работел преди това. Променил се емоционално,
4
станал по-затворен, страхувал се да се вози в автомобил, дори сега като
шофирал се оглеждал, не бил много сигурен, но се налагало да го прави,
защото имали деца и трябвало да ги вози. След ПТП не искал да излиза, не
празнували Нов Година, защото ищецът не искал да се вижда с приятели, като
виждал катастрофа по новините изключвал телевизора . Първите два месеца
приемал обезболяващи, мажел се, но след това му казали че заради
натъртвания масажите не са препоръчителни. Не правил консултация с
психиатър, не искал да говори по темата. Не можел да смени памперса на
малко дете или да го вдигне, болял го кръста. За около половин година
свидетелят помагала на ищеца. Ищецът имал проблеми със сън заради
болката, вземал болкоуспокояващо и заспивал за два часа и след това се
събуждал.
С прието по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза
вещото лице след запознаване с доказателствата по делото е посочило, че
медицинските документи сочат че при процесното ПТП ищецът претърпял
мозъчно сътресение, контузия на гръден кош и лумбален сегмент от гръбначен
стълб, охлузване в областта на челото. Мозъчното сътресение било в лека
степен-без загуба на съзнание. Това била клинична диагноза, поставена била
поради травма на главата. Констатирано било че няма контузии и кръвоизлив,
но поради травма на главата е посочено, че има мозъчно сътресение. Тази
клинична диагноза се поставяла по показания на свидетели. Тя можело да има
и клинична изява в първите часове след травмата. Вещото лице не знаело в
случая как е поставена, насочен е към болница за лечението. . Контузията на
гръдния кош била без травматично увреждане на сърце и бели дробове, без
счупени ребра и гръдна кост. Контузията на лумбален сегмент на гръбначен
стълб била без установени счупвания. Артрозата било хронично изменение,
което имал всеки човек, навършил 40 години .На ищеца в болницата били
направени достатъчни изследвания, не били установени травматични
увреждания на кости на черепа, на мозъчна тъкан. Уврежданията на гръдния
кош и в поясната част можело да доведат до силни и продължителни болки,
каквито описвал свидетелят. Проведеното лечение от ищеца било
консервативно, нямало документи за проведено след изписването от
болницата изследване , прегледи . Всяко едно от трите увреждания на ищеца
било временно и без опасност за живота, като е отзвучало за 15-20 дни,
охлузването на челото причинило болка. Получените увреждания подлежат
на пълно възстановяване, нямало данни някое от тях да е продължило повече
от 30 дни, възможно било този период – „два месеца да приема
обезболяващи“, да е по-дълъг както твърдяла свидетеля, това била
индивидуална реакция, която е пряк резултат от преживяното стресово
състояние. При удар отзад било възможно да се получат травми както от
волана, така и от предпазния колан, соченото от свидетелят като травми по
гърдите можело да е от волан и от колан. Липсата на по-тежки увреждания у
ищеца по вътрешните органи навеждало на извод, че ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан.
5
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2022г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
вр. с чл. 45 и сл., чл. 52,чл. 51 и чл. 86 от ЗЗД .
За да бъде уважени така предявените искове по делото следва да се
установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт, извършен
от лице, което е застраховано към момента на деликта по застраховка „ГО”
при ответника, вреди, причинени на ищеца от този деликт, който
представлява застрахователното събитие, обстоятелства, които да обосноват
определяне по справедливост на размер на неимуществени вреди, за които е
предявена претенция, противоправно поведение на застрахован, причинна
връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване.
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава
да покрие в границите на определена от застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинени от него вреди на трети лица.
Застрахователят по застраховка „ГО” на автомобилисти покрива
отговорността на застрахования за причинени на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, включително
имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който
застрахователят е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за
вреди, има право на иск пряко срещу застрахователя за обезщетение на
претърпените от него вреди, като застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за застраховка, с изключение на тези
по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1, т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната
застраховка „ГО на автомобилистите”– и с изключение на възраженията за
самоучастие на застрахования, както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл. 364,
чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че
на 25.09.2022г. в гр. София, на бул. „Околовръстен път“ е настъпило ПТП с
участието на попътно движещи се Форд Фокус, управляван от ищеца и Д. Л.,
6
управлявал застрахован при ответника по исковете по застраховка
„Гражданска отговорност“ автомобил „Порше Панамера“, рег. № ******* ,
който се движел с несъобразена скорост и дистанция, застигнал Форд и го
ударил отзад, при което цялото купе на Форд е било деформирано, един от
пътниците е починал, друг пътник е получил средни телесни повреди, а
ищецът като водач на Форд е претърпял леки телесни повреди. Тези
обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното съдът приема, че отговорността на ответника към
ищеца за обезщетяване на претърпените от него вреди може да се ангажира.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за
приложими в случая за размера на обезщетението, на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното
поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за
неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на
възникването на правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства -
следва да се прецени обществено-икономическата конюнктура към
увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно
претърпени физически и психически болки и страдания, неудобства и
всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение
0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение 0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на
ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът приема за установено по делото, че в следствие на процесното ПТП
ищецът на възраст от 46 години е претърпял мозъчно сътресение без загуба
на съзнание, контузия на гръден кош и лумбален сегмент от гръбначен стълб,
охлузване в областта на челото, като контузията на гръдния кош е без
травматично увреждане на сърце и бели дробове, без счупени ребра и гръдна
кост; контузията на лумбален сегмент на гръбначен стълб е без установени
счупвания; обичайния възстановителен период за всяка от тези травми била
около 20-тина дни, но при ищеца продължил по –дълго, бил в отпуск поради
временна нетрудоспособност за 34 дни , а и след това – за два месеца
изпитвал силни болки; замайване, болки в кръста при ставане продължили за
още 4 месеца, преживял силен стрес от ПТП, не искал да се вижда с
7
приятели, отказал да се събират с тях за да отпразнуват Нова Година, при
новини за катастрофи по телевизията изключвал телевизора. Тези
обстоятелства се установяват от приетите по делото медицински документи,
заключение по съдебно медицинската експертиза, събраните по делото гласни
доказателства, които в тази част съдът кредитира, като неопровергани от
други доказателства и резултат от лични впечатления на свидетеля.
Действително, този свидетел е близък на ищеца , но това само по себе си не
обосновава извод, че показанията не следва да се кредитират. Житейски
оправдано е лични впечатления от състоянието и преживяванията на ищеца да
имат най-близките му хора. В случая показанията на свидетеля са подкрепени
от заключението по медицинската експертиза, вещото лице е посочило, че
състоянието на ищеца може да е било описаното от ищеца, като по-
продължителния период на възстановяване е възможно да се дължи на
преживения стрес. При така установеното, съдът приема, че справедливото
обезщетение на вредите на ищеца от претърпяното ПТП е в размер на 9000лв.
За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази възрастта, ,
периодът на болките и на възстановителния период , който в случая е бил
сравнително дълъг, броя на физическите травмите, които поотделно не са
тежки, но в съвкупност обосновават извод за силен дискомфорт и болки. От
особено значение в случая е високо стресогенния механизъм на процесното
ПТП - удар с много висока скорост отзад, обръщане на автомобила, което се
установява не само от записванията по книжата по досъдебното
производство, протокола за ПТП, но и от силните деформации на купето на
Форд и уврежданията на пътниците в този автомобил. Източник на още по-
голям стрес в случая е и обстоятелство, че един от пътниците в автомобила на
ищеца е починал , а другият е имал няколко средни телесни повреди. За
сериозното негативно отражението на ПТП върху психиката на ищеца
доказателство са както нежеланието му да контактува с приятели и да говори
за случая, но и значително по-дългия от обичайния възстановителен период
от физическите травми. Така съдът приема за установено по делото, че
механизъм на процесното ПТП е източник на изключително силен стрес, от
естество е да предизвика страх, шок, безпокойство, тревожност , но и
физически неразположения , поради което и при съобразяване на социално-
икономическите условия в страната към 2022г., то справедливото обезщетение
в случая е правилно определен от районния съд на 9000лв.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия при съобразяване на обстоятелството, че ищецът е
представляван безплатно от адвокат в производство пред СГС .
За производство пред СГС на процесуалният представител на ищеца следва
8
да се присъди възнаграждение в размер на 500лв. определено при
съобразяване на цената на исковете, уважената част от него, процесуални
усилия, положени от адвоката –неподаване на отговор, неявяване в публично
съдебно заседание, депозирана на кратка молба преди заседанието.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № по гр.д.№ 69393 по описа за 2022г. на
Софийски районен съд, 141-ви в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс“АД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Я. Д. Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 500лв. /петстотин лева/,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на въззивника-ответник по исковете – Д. Д. Л., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК
в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9