Р Е Ш Е Н И Е
№ 11 29.01.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен
състав
На двадесет
и шести януари 2021 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КАНД № 158 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във
връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на ДА“Държавен резерв и
военновременни запаси“ гр. София, чрез ст. юрк. М.Х. против Решение № 260036/ 20.10.2020
г., постановено по НАХД № 130/ 2020 г. по описа на РС-Омуртаг, с което е отменено
НП № 1184/ 09.04.2020 г. на председателя на ДА „Държавен резерв и
военновременни запаси“ гр. София, с което на „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД на
основание чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 27, ал. 3 от ЗДРВВЗ е наложено адм.
наказание ”имуществена санкция” в размер на 12 000 лв. В жалбата е посочено като
касационно основание за оспорване -
необоснованост и неоснователност, като при тълкуване се извлича – необоснованост.
В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован не изпраща
представител.
Ответникът по касация – „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от адв.Д. П.
от АК - Габрово, която счита подадената касационна жалба за неоснователна и
изразява становище за потвърждаване на постановения съдебен акт. Пледира за
присъждането на разноски по делото, съгласно представен списък.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Решението
на Районен съд гр. Омуртаг е правилно и следва да се потвърди.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да отмени процесното НП първоинстанционният съд е
приел за установено от фактическа страна, че между
административно-наказващият орган /АНО/, в качеството на възложител, и
ответника в качеството на съхранител е бил сключен Договор за съхранение на ВВЗ
№ 5027/19.12.2011 г. Съгласно клаузите на цитирания договор възложителят
предава на съхранителя за съхранение и пазене в складовите му бази и складове,
материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, придобити чрез правоприемство от
„Си-Ви-Ес“ ООД по Договор за съхранение №3921/14.11.2008г., и описани по
групови позиции в Приложение 1, изготвено съгласно Ведомост за движение на
наличностите за 2010г., калкулация на разходи за съхранение и обосновка на
извършените разходи, по количества, разфасовки, и качество, съгласно БДС и
анализни свидетелства, представляващи неразделна част от настоящия договор,
срещу възнаграждение. Видно е от приложеното Приложение № 1-2011г. към договор
№ 5027/19.12.2011 г., че предмет на същия е съхранението на 19.000 т. кашкавал
„Витоша“, като са посочени цена за съхранение на единица за един месец и цената
за цялото количество за една година. Приложен е Анекс № ДС-8/28.06.2017г. към
същия договор, съдържащ следните клаузи: „§1. Досегашното Приложение №1, влязло
в сила през 2016 г. се отменя. §2. Създава се Приложение №1 за 2017 год., неразделна
част от настоящия анекс. Плащането на разходите за съхранението на материалите
се извършва на базата на цени, посочени в това приложение. §3. Всички останали
клаузи в договора и предходните анекси остават непроменени. Видно е от
приложеното Приложение № 1-2017г., че са променени единствено цените за
съхранение. В клаузите на договора се съдържа регламентация относно: мястото на
съхранение, като е посочено „хладилно стопанство гр.Омуртаг“; правата и
задълженията на страните по договора; отговорността им, включително при
форсмажорни обстоятелства; прекратяването на договора. Договорът е сключен за
срок от една година, считано от 18.07.2011г., като страните са се договорили,
ако нито една от тях не оправи до другата писмено предизвестие за прекратяването
му в едномесечен срок преди изтичане на договора, действието му да продължи и
за следващите 12 месеца при същите условия. Съгласно чл.24, ал..2 от договора,
той може да бъде прекратен и с отправяне на едномесечно, мотивирано писмено
предизвестие от страна на съхранителя. Чл.25 от договора регламентира, че
всички съобщения, предупреждения и покани между страните се считат за валидно
изпратени и връчени на посочените в договора адреси, освен ако страните се
уведомят писмено за тяхната промяна. Двата описани договора и анексите към тях
са надлежно подписани от страните. От приетото и приложено по делото
уведомително писмо изх. №27/08.11.2017г. от управителя на дружеството ответник
до директора на ТД „ДР“ – Велико Търново, е видно, че със същото е отправено
писмено мотивирано предизвестие от страна на съхранителя за прекратяване на Договор за съхранение на ВВЗ №
5027/19.12.2011 г. Приложено е по делото писмо изх. № 40-08-3173-1/10.11.2017г.
от директора на ТД „ДР“ – Велико Търново до управителя на дружеството ответник,
с което последният във връзка с отправеното предизвестие е уведомен, че следва
да се спазва чл.8, т.11 от двата договора, и че дружеството до преместване или
реализация на материалите продължава да притежава качеството на съхранител, тъй
като съгласно § 1 от НУРОДДРВВЗ вече му е възложено съхраняването,
поддържането, опазването и обновяването на ДР и ВВЗ и на осн. чл.23, ал.2 от
същата наредба и чл.24, ал.4 от ЗДРВВЗ носи отговорност за целостта и
състоянието на предадените му материали. Видно е от приложените материали на
АНП, че на 29.11.2019г., в Млекопреработвателно предприятие – гр.Омуртаг, била
извършена проверка на „Си Ви Ес – Омуртаг“ ЕООД, с адрес на управление:
гр.Велико Търново, ул.“Тракия“ №1, ЕИК *********, със законен представител К.
М. К. – управител, за изпълнението на Закона за държавните резерви и
военновременните запаси (ЗДРВВЗ) и Наредбата за условията и реда за
организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни запаси (НУРОДДРВВЗ)
по създаването, съхраняването, опазването и обновяването на държавни резерви от
краве сирене и военновременни запаси от кашкавал „Витоша“ във външен
съхранител. Проверката била извършена на основание и Заповед №
РД-10-386/28.11.2019г. на директора на ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново на
ДА „ДРВВЗ“ – София, от Т. Д. Т. - старши експерт в сектор „КРЗ“ към отдел
„УСБ КРЗ“ и К. С. И. – главен експерт сектор „КРЗ“, отдел „УСБ КРЗ“ при ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ – София, определени за
осъществяване на контролни функции по ЗДРВВЗ със Заповед № РД-10-255 от
30.07.2019г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ – София. Констатациите от проверката
са отразени в съставения Констативен протокол № 40-07-4212/29.11.2019 г.,
приложен по делото, като в същия е посочено, че съгласно Договор №
5027/19.12.2011 г., „последно анексиран2017г.“, проверяваното дружество
следвало да съхранява в МПП – Омуртаг ВВЗ от кашкавал „Витоша“ и са
описани констатираните количества кашкавал и др. млечни продукти. На
основание чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ са дадени три задължителни предписания, като
последното от тях е: „3. Дружеството съхранител „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД гр.В.
Търново да възстанови в Млекопреработвателно
предприятие в гр.Омуртаг, на адрес: гр.Омуртаг, Промишлена зона, п. к. 7900,
липсващото количеството кашкавал „Витоша“ по БДС 14:2010 заделен за
Военновременен запас в размер на 16 337,095 кг., придружено с необходимите
документи за произход и качество. За изпълнение на даденото задължително
предписание дружеството да уведоми писмено Директора на ТД „Държавен резерв“
гр. Велико Търново на адрес: гр. В. Търново, ул. „Христо Ботев“ 86. Срок:
28.12.2019 г. Отговорник: „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД гр. Велико
Търново.“ Приложен е по делото и Констативен протокол №
40-07-473/07.02.2020 г., в който са отразени констатациите от извършена на
същата дата проверка на ответника отново в Млекопреработвателно предприятие –
Омуртаг, на основание Заповед № РД-10-26/07.02.2020г. на директора на ТД
„Държавен резерв“ – Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“ – София. Видно е от протокола,
че проверката е извършена от К. С. И. и Н. А. К. – главни експерти в сектор
„КРЗ“, отдел „УСБ КРЗ“ при ТД „Държавен резерв“ – Велико Търново на ДА „ДРВВЗ“
– София, определени за осъществяване на контролни функции по ЗДРВВЗ със Заповед
№ РД-10-255 от 30.07.2019г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“ – София. В протокола
е посочено, че дадените предписания на дружеството с предходния констативен
протокол не са изпълнени и са дадени нови такива, които са идентични с цитираните
по – горе, като само по отношение на количеството кашкавал е налице разминаване
в количеството – 12 515.780 кг. На дружеството жалбоподател бил съставен
АУАН № 7 от 24.02.2020г., за извършени административни нарушения по чл.31,
ал.1, предл.3 във връзка с чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ, изразяващи се в това, че в
качеството му на съхранител по смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ, на
военновременен запас от кашкавал от краве мляко, съгласно Договор за съхранение
на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-8/28.06.2017г., не е
изпълнил дадените в т.3 от Констативен протокол № 40-07-4212/29.11.2019 г..
задължително предписание, със срок на изпълнение до 28.12.2019г. В АУАН
подробно е описано предписанието, цитирано и по – горе, посочено е че
нарушението е извършено на 28.12.2019г. и че е установено при извършена на
07.02.2020г. проверка в Млекопреработвателно предприятие – гр.Омуртаг, с адрес:
гр.Омуртаг, Промишлена зона. В АУАН са описани подробно констатациите при
извършените проверки. АУАН е подписан от актосъставителя, двама свидетели и
законния представител на визирания в него нарушител, който е посочил, че има
възражения. В установения законов срок представителят на ответника е представил
писмено възражение, в което е посочил, че дружеството няма качеството на
съхранител по смисъла на § 1 от НУРОДДРВВЗ, тъй като сключените между него и ДА
„ДРВВЗ“ договори за съхранение са прекратени и съответно не е носител на
административна отговорност. Сочи се във възражението, че дружеството няма
помещения в МПП – Омуртаг и че това предприятие е собственост на друго
дружество, както и че промяната в собствеността многократно е заявявана, като е
цитирана кореспонденцията между ответника и АНО. Изтъкнато е, че твърденията за
липси на кашкавал са неверни и още веднъж е подчертано, че дружеството не е
отговорно лице по смисъла на ЗАНН в провежданото административно-наказателно
производство. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 1184 от 09.04.2020г. на председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ – София, с което на основание чл.31,
ал.1, предл.3-то във връзка с чл.27, ал.3 от ЗДРВВЗ чл.83 от ЗАНН, на
дружеството ответник е наложена имуществена санкция в размер на 12 000.00
/дванадесет хиляди/ лева, за това, че дружеството не изпълнило даденото
задължително предписание да възстанови липсващото количество кашкавал за ВВЗ в
размер на 16 337.095 кг.
От правна страна въззивният съд е приел,
че жалбата е основателна. При преглед на АУАН и издаденото въз
основа на него НП е видно, че акта е съставен, а постановлението е издадено
против ответника в качеството му на съхранител на ДР и ВВЗ, по смисъла на §1 от
ДР на НУРОДДРВВЗ,
съгласно Договор за
съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. и Анекс към него - № ДС-8/28.06.2017г.
Самото възлагане на дейностите е регламентирано от чл.12 от НУРОДДРВВЗ, а и от
чл.17, ал.2 от ЗДРВЗЗ, до изменението му с ЗИДЗДРВВЗ обнародван в ДВ бр.65 от
20.07.2020г. Съгласно тази разпоредба, в ред. ДВ бр.9/2003г., ДА „ДРВВЗ“ може
да възлага съхраняването и опазването на държавни резерви и на външни
съхранители - търговци и организации, на конкурсен принцип, като
взаимоотношенията се уреждат с договор. Разпоредбата е била действаща до
23.07.2020г. и следователно е приложима относно отношенията между жалбоподателя
и АНО. Реда за провеждане на конкурсната процедура и сключването на договори с
класираните лица е уреден в посочения по – горе чл.12 от НУРОДДРВВЗ. От текстовете
на цитираните разпоредби се установява, че за да придобие съответният търговец,
ЮЛ или ЮЛНЦ, качеството на съхранител по смисъла на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ,
следва да е проведена конкурсна процедура и да е сключен договор между ДА
„ДРВВЗ“ и съответното лице. В конкретния случай между АНО и жалбоподателя е
сключен Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г., с който на ответника
е възложено да съхранява и пази вещите описани в приложението към договор и към
сключения към този договор анекса - Анекс № ДС-8/28.06.2017г. Със сключване
на договора ответникът е придобил качеството на съхранител по
смисъла на §1 от ДР на НУРОДДРВВЗ. От приетото и приложено по делото
уведомително писмо изх. №27/08.11.2017г. от управителя на дружеството ответник
до директора на ТД „ДР“ – Велико Търново, е видно, че със същото е отправено
писмено мотивирано предизвестие от страна на съхранителя за прекратяване на
Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г. Действително не са налице
категорични данни за датата на връчване на предизвестието, но от
приложеното по делото писмо изх. № 40-08-3175-1/10.11.2017г. от директора на ТД
„ДР“ – Велико Търново до управителя на дружеството ответник, се установява, че
към 10.11.2017г. АНО е получил предизвестието. С посоченото писмо във връзка с
отправеното предизвестие управителят на дружеството ответник е уведомен, че
следва да се спазва чл.8, т.11 от договора и че дружеството до преместване или
реализация на материалите продължава да притежава качеството на съхранител, тъй
като съгласно § 1 от НУРОДДРВВЗ вече му е възложено съхраняването,
поддържането, опазването и обновяването на ДР и ВВЗ и му е разяснена
отговорността, която носи в това му качество. При преглед на цитирания договор
се установява, че по естеството си същият представлява договор за влог. Следователно
приложимата нормативната уредба по отношение на двата договора се съдържа в
чл.250 – чл.257 от ЗЗД, като в нито една от тези разпоредби не е предвидено
предпоставка за прекратяване на договора за влог да е връщането на веща. В
случая по реда на чл.24, т.2 от договора ответникът, действащ в качеството си
на съхранител е отправил 1-месечно писмено предизвестие до възложителя по
договора за прекратяването му. Към 10.11.2017г. предизвестието безспорно е било
известно на възложителя, и следователно с изтичането на срока на предизвестието
на 10.12.2017г. описания по – горе договор е прекратен. С прекратяването на
договора ответникът е загубил качеството на съхранител по съгласно § 1 от ДР на
НУРОДДРВВЗ, тъй като правните основания, на които е придобил това качество са
престанали да съществуват в правния мир. Следователно дружеството ответник не
може в качеството на съхранител на ВВЗ да бъде субект на адм. нарушение описано
в АУАН и издаденото въз основа на същия НП, тъй като не притежава това качество
от 10.12.2017г. За ответника може да съществува отговорност за евентуално
неизпълнение на клаузи по договора, която би могла да се реализира по
гражданско правен ред. Административно-наказателната отговорност е форма на
държавна репресия, която се реализира по отношение на определен кръг лица –
субекти на административни нарушения, чиито състави са установени от закон,
като е недопустимо упражняването ѝ спрямо други лица. В конкретния случай
договора, въз основа на който ответникът е придобил качеството на съхранител по
смисъла на § 1 от ДР на НУРОДДРВВЗ е бил прекратен близо две години преди
извършване на проверката на 28.11.2019г., като мотивите на законния
представител на дружеството за прекратяване на договора, както и времето, по
което е направено волеизявлението за прекратяване на договора, нямат правно
значение. Фактът, че след като до АНО, в качеството му на възложител по този
договор, е достигнало волеизявлението на другата страна по договора за
прекратяването му, не са предприети своевременно необходимите действия по
преместване на материалите представляващи ВВЗ, в съответствие със ЗДРВВЗ и
НУРОДДРВВЗ, не може да обоснове извод за наличие на предпоставки за ангажиране
на административно-наказателната отговорност на ответника.
Наред с това за пълнота следва да се
посочи, че са налице разминавания между АУАН и издаденото въз основа на същия
НП - по отношение на датата, на която е извършено нарушението и в описанието на
същото. В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 28.12.2019г., а в НП
се сочи 29.12.2019г., като дата на извършването му, с мотива, че това е първият
ден след изтичане на дадения срок – 28.12.2019г., за изпълнение на конкретното
предписание. Дори и да се приеме, че с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 ат ЗАНН, това разминаване не води до извод за незаконосъобразност на процесното
НП, то по отношение на констатираните противоречия в описанието на нарушението
такъв извод не може да бъде направен. В описанието на нарушението в НП е
посочено, че дружеството ответник е съхранител на ДР и ВВЗ по смисъла на § 1 от
ДР на НУРОДДРВВЗ и съгласно Договор № 5027/28.06.2011 г. и
Анекс към него от 28.06.2017г., за съхранение на кашкавал „Витоша“ по БДС 15:2010,
заделен за ВВЗ. На първо място от приложения Договор за съхранение на ВВЗ №5027
сключен между „Си Ви Ес“ ЕООД и ДА „ДРВВЗ“ – е видно, че датата на сключване на
договора е 19.12.2011г., а не както е посочено в НП 28.06.2011г. Същевременно и
в приложените КП и в АУАН е посочено, че Договор за съхранение на ВВЗ № 5027 е
сключен именно на 19.12.2011г. На второ място в НП е посочено, че съгласно този
договор ответникът следвало да съхранява заделен за ВВЗ кашкавал „Витоша“ по
БДС 15:2010. При извършена справка в „www.bds-bg.org › standard“, се
установява, че национален стандарт БДС 15:2010 е действащ, със заглавие на
български език „Българско бяло саламурено сирене“ и се отнася именно за този
продукт произведен в Република България, а действащия национален стандарт,
който се отнася до произведения в страната кашкавал е БДС 14:2010, със заглавие
на български език „Български кашкавал“. Именно вторият от посочените национални
стандарти е посочен в приложените КП и АУАН.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния
съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е подробно и обстойно
мотивиран. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и
приложимите правни норми. Подадената касационна жалба е неоснователна.
Необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция. Изводите на възиввния съд, че НП се явява издадено при неправилно приложение
на закона, предвид на това, че дружеството към деня на съставяне на АУАН няма
качеството на съхранител по смисъла на пар 1 от НУРОДДРВВЗ изцяло се споделят
от настоящата инстанция. Единствено лицата
имащи качеството на "съхранители" могат да бъдат субекти на описаните
в НП нарушения по аргумент на чл. 27, ал. 3 от
ЗДРВВЗ. Качеството „съхранител“ по отношение на търговското дружество е от
значение с оглед на съставомерността на вмененото му адм. нарушение от
обективна страна, доколкото е пряко свързано със задължителния характер на
предписанията на контролните органи на касатора, които съгласно чл. 27, ал. 3
са задължителни само спрямо организациите-съхранители. След като е налице
писмено предизвестие за прекратяване на договора, което е достигнало до
знанието на възложителя и същият не е възразил по прекратяването на договора,
търговското дружество няма качеството на съхранител и затова дадените му
предписания нямат задължителен характер с предвидените при неизпълнение
последици. По изложените съображения
съдът намира, че не са налице всички признаци от състава на описаните в НП нарушени предписания и въззивният съд като е отменил НП е постановил решението си при
правилно приложение на материалния закон.
Съобразявайки служебните си задължения за проверка за
съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящата
инстанция намира, че е приложен правилно. Не
бяха установени и нарушения, свързани с валидността и допустимостта на
оспореното решение.
С оглед на изхода
от оспорването и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, на ответника следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 900 лв. за възнаграждение
на един адвокат.
Воден от горното
и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1
от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260036/ 20.10.2020
г. по НАХД № 130/2020 г. по описа на Районен съд-Омуртаг за 2020 г.
ОСЪЖДА ДА“Държавен резерв и
военновременни запаси“ гр. София да възстанови на „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД ЕИК №
********* с адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „Тракия“ № 1, с
управител К. М. К. направените по делото разноски в размер на 900 лв. за адв.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ……….
………..