М
О Т И В И
към присъда № 6/19.01.2018 г. по н.о.х.д. № 756
по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
На 07.06.2017 г. Районна прокуратура – Добрич е
внесла за разглеждане в Районен съд - Добрич обвинителен акт по досъдебно
производство № 32/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу В.Д. ***,
ЕГН **********, за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл. 343б, ал. 2 от НК.
В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че В.Д.Т. на 11.12.2016
г., в 09:56 часа в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември”, в посока гр. Варна,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес Ц 180” с рег. № ***с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно – 0.67 на
хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 2089/13.12.2016
г., извършена на 28.02.2017 г. по описа на МБАЛ „Св. Анна-Варна” АД, след като
е осъден с присъда-споразумение № 5/29.01.2015 г. по н.о.х.д. № 1782/2014 г. по
описа на Районен съд - Добрич, влязло в сила на 29.01.2015 г., за деяние по чл.
343б, ал. 1 от НК, за това, че на 03.10.2014 г. в с. Одърци, общ. Добричка,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Ц 180” с рег. № ***с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда - 1.66 на хиляда,
установено по надлежния ред.
В съдебно заседание
представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и предлага подсъдимият В.Т. да бъде признат за виновен в извършването на
вмененото му престъпление, за което да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и
наказание глоба в размер на 300 лева. Иска се на подсъдимия да бъде наложено
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
една година. Пледира се на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът да постанови
отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца,
наложено на подсъдимия Т. с влязло в сила на 29.01.2015 г. определение № 5 от
29.01.2015 г. по н.о.х.д. № 1782/2014 г. по описа на Районен съд – Добрич.
Подсъдимият в съдебно заседание дава обяснения по повдигнатото
му с обвинителния акт обвинение.
Защитникът на подсъдимия пледира за признаването му
за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК и
оправдаване по повдигнатото му обвинение.
По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към
казаното от защитника си.
В последната си дума Т.
заявява: „Каквото съдът реши” /цитат/.
След
преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
С влязло в сила на 29.01.2015 г. определение № 5 от 29.01.2015 г.
по н.о.х.д. № 1782/2014 г. по описа на Районен съд – Добрич, подсъдимият В.Д.Т.
е бил признат за виновен в това, че на 03.10.2014 г. в с. Одърци, общ. Добричка,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес Ц180” с peг. № **,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1.66 на хиляда,
установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, за което му
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението
на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години,
като бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем
месеца.
На
10.12.2016 г. в интервала от 19:00 часа до 22:00-22:30 часа, подс. В.Т.
употребил алкохол – около 300-350 грама водка в компанията на свидетелите В.Т.
и К.Д..
На 11.12.2016 г., около 09:45
часа, подсъдимият В.Т. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц180” с peг. № ***по
бул. „25-ти септември” в гр. Добрич, до туристическа спалня „Добротица” в
посока гр. Варна, когато бил спрян за проверка от служителите на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич - свидетелите Д.С.И. и Я.К.П., които
изпълнявали служебните си задължения, осъществявайки пътен контрол. При
проверката полицейските служители усетили мирис на алкохол, поради което в
09:56 часа св. Д.И. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
– Добрич, изпробвал подсъдимия Т. за употреба на алкохол с техническо средство
“Алкотест Дрегер 7510” с инв. № АRDN 0077, цифровата индикация на който отчела 0.80
на хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. Св. Д.И. съставил
на подс. Т. акт за установяване на административно нарушение с бл. № 470004,
серия Г от 11.12.2016 г., с който свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, ведно с контролния талон, както и свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство, част 2, били иззети. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, подс. Т.
изписал: „ще дам кръв” /цитат/. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско
изследване № 0413000, като същият сам отишъл до ЦСМП към „Многопрофилна болница
за активно лечение – Добрич” АД – гр. Добрич, където го очаквали св.св. И. и П..
На същата дата - 11.12.2016 г., в 10:40 часа, подс. Т. е бил вписан в
регистрационния журнал на Спешно отделение при „МБАЛ – Добрич” АД – гр. Добрич под
рег. № 29007. Съставен бил лист за преглед на пациент № 29007 от свидетеля д-р Й.Д.Б.
в Спешно отделение при „МБАЛ – Добрич” АД – гр. Добрич, видно от който,
подсъдимият Т. е постъпил в отделението на 11.12.2016 г. в 10:40 часа, насочен
от КАТ, като в 10:45 часа му е била взета кръвна проба и в 10:50 часа е
напуснал отделението. Св. Й.Б. освидетелствал подс. В.Т., като резултатите от
освидетелстването били отразени в протокол за медицинско изследване за употреба
на алкохол или друго упойващо вещество № 337/11.12.2016 г. Видно от протокола,
от подс. Т. е била взета кръв за изследване на 11.12.2016 г. в 10:45 часа. В
протокола изрично било вписано, че освидетелстваният мирише на алкохол, както и
че същият е със запазена координация, активен словесен контакт, ясно съзнание и
адекватно поведение. Отразено било също, че освидетелстваният признава
употребата на алкохол – 350 грама водка, времето на консумация – 10.12.2017 г.
до към 23:00 часа, неупотребени лекарства в последните 24 часа, както и липса
на заболявания. Отразеното в протокола било удостоверено с подписите на св. Й.Б.
и освидетелстваният – подс. В.Т..
При химическото изследване на взетата от подсъдимия Т.
кръв се установило, че в кръвта му се доказва наличие на етилов алкохол – 0.68
%о. Съгласно протокол за химическа експертиза за определение концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 2089/13.12.2016 г., пробата е
изпратена от КАТ – Добрич с медицински протокол от 11.12.2016 г. и час на
вземане на пробата - 10:45 часа, талон за медицинско изследване с час на талона
- 10:15 часа, като пробата е получена в съдебно-химическата лаборатория на
12.12.2016 г. на ръка. Съгласно протокола, опаковката на пробата отговаря на
изискванията на Наредба № 30 от 2001 г. с мирис на пробата: специфична за кръв,
като материалът е изследван за етилов алкохол по Газхроматографски метод. Видно
от съдебномедицинското заключение, към времето на предварителното изпробване,
освидетелстваният е бил в лека степен на алкохолно повлияване.
След като на 17.02.2017 г. подс. Т. бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК,
същият заявил, че посочената концентрация на алкохол в кръвта му не е реална,
като при предявяване на разследването, защитата му оспорила резултатите от
химическия анализ и поискала повторно извършване на такъв анализ.
Наблюдаващият прокурор уважил направеното искане,
като на 28.02.2017 г. било извършено повторно химическо изследване на взетата от
В.Д.Т. кръв, при което изследване се установило наличие на етилов алкохол –
0.67 %о.
На 18.04.2017 г. В.Т. ***,
по който повод същият бил изследван, като след извършен преглед в МБАЛ „Св.
Марина” – гр. Варна, на 21.09.2017 г. на Т. била поставена диагноза „Хроничен хепатит
Б”.
Видно от заключението на вещото лице по назначената
в хода на съдебното следствие, неоспорена и приета от съда Съдебно - медицинска
експертиза, при заболяване от „Хроничен хепатит Б” окислението /разграждането/
на приетия алкохол става по-бавно, като липсват обективни критерии за степента
на заболяване. При изследването на взетата кръв, към часа на вземане на
кръвната проба, съдържанието на неокисления етилов алкохол при здрав човек,
който не страда от „Хепатит Б”, би следвало да има остатъчни стойности от
порядъка на 0.5-0.6 %о. Съгласно заключението на вещото лице, изчисленията са
приблизителни и единствен доказателствен метод за концентрацията е от
Газ-хроматографското изследване.
Изложената фактическа обстановка, която не се
оспорва, съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото
доказателства. Гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия В.Т.;
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Д.И., Я.П., В.Т.
и К.Д.; показанията на св. Й.Б., дадени в съдебно заседание,
както и показанията му, дадени по същото дело пред съдия в досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно чл.
281, ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК са еднопосочни, логично подредени и
безпротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Гласните
доказателства са безпротиворечиви и кореспондират със заключението на вещото
лице по изготвената в съдебно заседание съдебно - медицинска експертиза,
проверена в съдебно заседание по реда на чл. 282 от НПК и приета като обективно
и компетентно изготвена, както и с приложените по делото писмени доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: Справка от Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на Република България; Протокол за хим. експертиза;
АУАН от 11.12.2016г.; Талон за медицинско изследване; Справка за нарушител;
Характеристични данни за лице; Справка за съдимост № 2736/2016г.; Декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за хим. експертиза
№ 2089/13.12.2016; Протокол за медицинско изследване; препис от медицинска
документация от МБАЛ град Добрич; Препис от съдебен акт – споразумение по НОХД
№ 1782/2014г. на Районен съд – Добрич; Протокол за хим. експертиза №
2089/13.12.2016г. с извършено повторно изследване; Препис от журнал; Писмо с
рег. № 697600-4401/27.06.2017г.; Препис от
регистрационен журнал; СИ преминал ПП в мястото за постоянно
обзавеждане - анализатори на алкохол;
Трудов договор № 16/04.04.2016 в оригинал; Характеристика; Препис от рапорт на началника на Спешно отделение МБАЛ
град Добрич; Препис от лист за преглед; Препис от
протокол за медицинско изследване;
Препис от журнал; Справка от
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;
Препис от медицинско направление/искане до МБАЛ и Препис от медицинско
направление до МБАЛ град Добрич.
С оглед установената
фактическа обстановка от ПРАВНА
СТРАНА, съдът намира следното:
От обективна страна:
В рамките на установените
фактическите констатации, съдът намира, че
деянието на подсъдимия В.Д.Т. от обективна страна осъществява признаците на
престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, за което е привлечен да отговаря.
Престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК е двуактно
престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на водача в
състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 0.5 на хиляда и
управляване на моторно превозно средство, които отделно не са престъпления,
обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Също така, от обективна страна, за да е съставомерно
деянието по този текст, е необходимо деецът да е бил осъден с влязла в сила
присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В случая обективираните в АУАН серия Г, бл. № 470004 от 11.12.2016 г. данни, сочат
по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.
Гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия Т. и показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.И. и Я.П., са безусловни,
че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство. Протоколът
за химическа експертиза № 2089/13.12.2016 г. за
извършено повторно изследване на 28.02.2017 г. е безспорно доказателство,
че подсъдимият Т. на инкриминираната дата – 11.12.2016 г. е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на етилов алкохол в кръвта си - 0.67
на хиляда, което съдържание на етилов алкохол следва да се възприеме като
меродавно. Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в релевантното количество от
над 0.5 на хиляда – 0.67 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на
чл. 343б, ал. 2 от НК е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства. Това важи както за
първоначалното констатиране на употребата на алкохол с техническо средство,
така и за реда за изземване, изследване, съхраняване и т.н. на кръвните проби.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на
съдебното следствие е както фактът на употреба от страна на подсъдимия на
алкохол и то в количество, довело до наличие на съдържание на етилов алкохол в
концентрация над допустимата от закона, визирана в разпоредбата на чл. 343б,
ал. 2 от НК, а именно 0.67 на хиляда, така и фактът на управление на моторното
превозно средство.
Справката за съдимост на
подсъдимия Т., както и приложеното по досъдебното производство заверено копие
от протокол от съдебно заседание по н.о.х.д. 1782/2014 г. по описа на Районен
съд - Добрич, проведено на 29.01.2015 г., са безспорни доказателства, че с влязло
в сила на 29.01.2015 г. определение № 5 от 29.01.2015 г. по н.о.х.д. 1782/2014
г. по описа на Районен съд – Добрич, подсъдимият е бил осъден за извършено на
03.10.2014 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което осъждане определя
квалификацията на настоящото деяние, като такова по чл. 343б, ал. 2 от НК.
От субективна страна:
Престъплението по чл. 343б, ал. 2
от НК е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно
само при наличие на пряк умисъл. Интелектуалният момент на същия включва
съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението, а именно - това, че е осъден с влязла в сила присъда
за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и, че отново управлява моторно
превозно средство след употреба на алкохол. Липсата на знание за които и да е
от тези обективни признаци на състава на престъплението изключва умисъла за
извършването му поради фактическа грешка на дееца, съобразно разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 от НК. Т.е., за да е съставомерно деянието по чл. 343б, ал. 2 от НК, освен знание, че е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б,
ал. 1 от НК, деецът следва да съзнава, че поема управлението на моторното
превозно средство, след като е употребил алкохол.
В съдебно заседание, проведено на
04.10.2017 г. защитата на подсъдимия Т. представя доказателства – медицински
документи, удостоверяващи, че Т. страда от „Хроничен хепатит Б”. Навеждат се
доводи, че това заболяване води до по-бавно разграждане на алкохола, както и че
установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, се дължи именно на
това заболяване, за което същият обаче не е знаел.
От теорията и практиката е
известно, че за наличието на умисъл се съди от цялостното поведение на дееца,
обективирано посредством действията му. В настоящия случай, съдът намира, че у подсъдимия
Т. е липсвало знание, че управлява моторното превозно средство след употреба на
алкохол, по следните съображения:
На първо място този извод следва
от факта, че Т. е управлявал моторно превозно средство около 11-12 часа след
употребата на алкохол, за който период от време, същият е считал, че алкохолът
вече е разграден от организма му, като към този момент Т. не е знаел за заболяването
си. Именно воден от тази своя увереност са и последващите действия на
подсъдимия Т.: при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение подсъдимият е изписал „ще дам кръв”; сам е отишъл в спешното
отделение на „МБАЛ-Добрич” АД – гр. Добрич, където дал кръв за изследване, като
оспорил резултата от изследването и поискал повторно изследване на кръвната
проба.
Впоследствие, на 18.04.2017 г. В.Т. ***, по който
повод същият е бил изследван, като резултатите от изследванията са били
отразени в медицинско направление с дата 30.06.2017 г. След извършен преглед в
МБАЛ „Св. Марина” – гр. Варна и проведени допълнителни изследвания, на
21.09.2017 г. на Т. е била поставена диагноза „Хроничен хепатит Б”. Т.е., подс.
Т. е разбрал, че страда от „Хроничен хепатит Б” след датата 21.09.2017 г.,
поради което и обяснимо, не е направил изявление в тази насока на досъдебното
производство, като е представил съответните доказателства в първото съдебно
заседание, а именно – в това, проведено на 04.10.2017 г. Именно и поради тази
причина, при медицинското освидетелстване на 11.12.2016 г., подс. Т. е заявил, че
не страда от заболявания. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че материалите
по разследването са били предявени на подсъдимия и на неговия защитник на 01.06.2017
г., като обвинителния акт, ведно с досъдебното производство са били внесени в
Районен съд - Добрич на 07.06.2017 г., а първоначалните данни за заболяването са
отразени в медицинско направление, издадено на 30.06.2017 г. от „МБАЛ - Добрич”
АД– гр. Добрич, т.е., след като досъдебното производство е било приключило. Обстоятелството,
че заболяването е открито по-късно не изключва възможността то да е
съществувало и към инкриминираната дата 11.12.2016 г., отчитайки, че
подсъдимият Т. е дарил кръв на 18.04.2017 г., при изследването на която, както и
в резултат на последващи изследвания, му е поставена на 21.09.2017 г. диагнозата
„Хроничен хепатит Б”, като всякакви съмнения в тази насока следва да се
тълкуват изцяло в полза на подсъдимия.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената
в съдебно заседание, неоспорена и приета от съда Съдебно - медицинска
експертиза, при заболяването от „Хроничен хепатит Б”, окислението /разграждането/
на приетия алкохол става по-бавно, като липсват обективни критерии за степента
на забавяне.
Имайки предвид заключението на вещото лице в тази
насока и приемайки, че към инкриминираната дата подсъдимият Т. е страдал от
заболяването „Хроничен хепатит Б”, за което обаче не е знаел, отчитайки и
изминалия дълъг период между приемането на алкохола и управлението на моторно
превозно средство /11-12 часа/, съдът намира, че на инкриминираната дата подсъдимият
е поел управлението на автомобила с ясното съзнание, че не е употребил алкохол,
а този, който е приел предния ден е изцяло разграден. В тази насока е и
заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че в случая, при здрав човек,
концентрацията на алкохол би могла да бъде и под 0.5 %о, като изчисленията са
меродавни до 10 часа след употребата на алкохол.
При това положение, съдът намира, че установената по
безспорен начин концентрация на алкохол в кръвта на
подсъдимия Т. – 0.67 на хиляда е резултат от неговото заболяване, за което същият към
него момент не е знаел и което е способствало употребеният преди около 11-12
часа алкохол да не се разгради и който алкохол, при липса на заболяването би
бил изцяло разграден или поне под релевантното количество от над 0.5 на хиляда.
При така извършения доказателствен
анализ и с оглед възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира, че деянието на подс. В.Д.Т. е несъставомерно от субективна страна и
същото не може да бъде субсумирано под нормата на чл. 343б, ал. 2 от НК.
Ето защо и на
основание чл. 304 от НПК, съдът призна подсъдимия В.Д.Т. за невинен и го
оправда по повдигнатото с обвинителния акт обвинение.
На основание чл. 190,
ал. 1 от НК и с оглед признаването на подсъдимия за невинен, съдът постанови
сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен
съдия:
/Данчо Димитров/