Определение по дело №613/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 882
Дата: 13 ноември 2019 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20194300500613
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, 13.11.2019 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                              ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 613 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство по реда на чл.274 във вр. с чл.411 и чл.118 .

           

            Подадена е частна жалба от Михаел С.И. ***, чрез адвокат В.И.-К. срещу Определение № 558/17.10.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 921/2019 година на Районен съд Троян.

            Жалбоподателят обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че районният съд е направил неправилен извод, че заявлението е подадено пред ненадлежен съд и е подсъдно по седалището на ответника, което в гр.София. Поддържа, че  същото касае  заплащане на обезщетение на увредено по Кодекса за застраховане лице срещу застраховател, което обстоятелство съгласно чл.115, ал.2 отнася делото по местна подсъдност към РС по настоящ или постоянен адрес на ищеца, в които хипотези местно компетентен е Районен съд Троян.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото- върнато на РС-Троян за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от е започнало по повод заявление, подадено до Троянския районен съд от Михаел С.И. ***, чрез адвокат В.И.-К. срещу длъжника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, седалище гр.София, бул.”Черни връх” 51Д, за парично вземане в размер на 6500.00 лева, с посочено основание чл.432 . В т.12 от заявлението е конкретизирано, че на 14.09.2016 г. в гр.Троян, е настъпило ПТП с автомобил, застрахован при длъжника, а обстоятелствата и причините за настъпването на застрахователното събитие са констатирани с присъда № 13/05.06.2018 г. на ОС Ловеч. Сочи, че със споразумение № 201с/2203/ от 03.09.2019 г. между заявителя и длъжника, е постигнато съгласие  относно дължимите суми по застрахователното събитие, като ЗК”ЛЕВ ИНС”АД се задължило да заплати до 11.10.2019 г. сума в размер на 6500.00 лева- част от застрахователното обезщетение, но до датата на подаване на заявлението няма извършено плащане.

Районният съд е приел, че заявлението е подадено пред ненадлежен съд по смисъла на чл.411, ал.1 , тъй като подсъдността се определя от постоянния адрес или седалището на длъжника, а в конкретния случай –това е Софийски районен съд, поради което е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на компетентния съд.

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

В подаденото от Михаел С.И. заявление като длъжник е посочена Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.София. Според заявителя основанието за плащане на посочената в заявлението сума е чл.432 , в който се съдържа правната уредба на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахованото лице, което е отговорно за увреждането. В този случай съгласно чл.113, ал.2 исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застрахователя се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянен адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

В настоящия случай, от изложените в т.12 от заявлението обстоятелства, от които произтича вземането, може да се направи извод, че основанието на търсеното вземане е неизпълнение на постигнато с длъжника споразумение, в което страните доброволно са определили размера на дължимото обезщетение за претърпени от заявителя вреди. Следователно се касае за неизпълнено задължение по договор- чл.79 ЗЗД, а не за претенция за обезщетение по чл.432 .

Заповедното производство  не е исково, то има свои характеристики според процесуалния кодекс- то е факултативно, едностранно и строго формално. Затова има самостоятелна правна уредба и нормите, които го уреждат са специални. Такава е и разпоредбата на чл.411, ал.1 , която задължава съда да следи за спазване на местната подсъдност и тази специална норма дерогира общата разпоредба на чл.113 ,ал.2 ГПК.

След като един правен субект по свой избор е предпочел да се снабди с изпълнително основание по реда на заповедното производство, подаденото от него заявление следва да се подчинява на изискванията на специалните норми на ГПК, които уреждат това производство. Разпоредбата на чл.411, ал.1 е императивна и задължава съда служебно да следи за местната подсъдност и ако прецени, че делото не му е подсъдно, да го изпрати незабавно на надлежния съд. Тази норма е създадена предвид едностранния характер на производството, защото длъжникът няма правна възможност да направи възражение за нейната липса (за разлика от исковото производство).Спазването на тази подсъдност е от значение за защитата на длъжника и смисълът е да бъде намерен лесно и заповедта да му се връчи най-бързо, за да се постигне целта на заповедното производство- бързо, лесно и ефективно изпълнение на неоспорени вземания.

Съобразявайки, че седалището на длъжника ЗК „ЛЕВ ИНС”АД е в гр.София Троянският районен съд правилно е прекратил производството по делото и го е изпратил на компетентния съд- Софийски районен съд, поради което обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Настоящият въззивен състав намира, че неправилно заявителят се позовава на чл.83, ал.1, т.4 , като поддържа, че е освободен от такси за производството като пострадал от престъпление. Разпоредбата на чл.83, ал.1,т.4 има предвид ищец, а не заявител. Освен това, както беше посочено по-горе, претендираното вземане не е основано на престъпление, а на неизпълнено задължение по договор, поради което цитираната разпоредба е неприложима и заявителят не е освободен от заплащане на държавна такса в заповедното производство.

С оглед на това заявителят Михаел С.И. ***, чрез адвокат В.И.-К.- ЛАК, Съд.адрес: ***, следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен съд държавна такса за обжалването, на основание чл.19 Тарифа за ДТССГПК в размер на 15.00 (петнадесет) лева.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 558/17.10.2019 година, постановено по ч.гр.дело № 921 по описа за 2019 година на Районен съд Троян.

ОСЪЖДА Михаел С.И. ***, чрез адвокат В.И.-К.- ЛАК, Съд.адрес: ***, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд в ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: *** за обжалването в размер на 15.00 (петнадесет) лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: