Решение по дело №1156/2010 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

             гр. София, 19.06.2015г.

                       

В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19-ти състав в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

 

при секретаря Д.И. и с участието на прокурора……като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. № 1156/2010г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 280, вр. с чл. 92, ал.1, изр. първо ЗЗД и чл. 92, ал.1, изр. второ ЗЗД, чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД.

В исковата молба ищецът – „Т.А.” ЕООД твърди, че между дружеството и първия ответник - Б.К.В., (чрез неговия пълномощник С.Б.В.-вторият ответник) на 05.10.2009 г. е сключен договор за поръчка. Твърди, че по силата на този договор „Т.А.” ЕООД се е задължило да действа като пряк представител на Б.К.В. като сключи договор за покупко-продажба, с който да продаде следния лек автомобил, собственост на Б.В., а именно: автомобил марка „TOYOTA”, модел „LAND CRUISER 120” с двигател № 1KD1654210, шаси ************ и ДК № *******, с цвят бежов металик. Твърди, че на 06.10.2009 г. „Т.А.” ЕООД е превело на Б.В. сума в размер на 52 000 лв. в изпълнение на чл. 3.5 и чл. 3.6 от договора за поръчка, която сума представлява финансово обезпечение (депозит) и обезпечава изпълнението на задължението на „Т.А.” ЕООД да прехвърли автомобила на трето лице за сметка на клиента (Б.В.). Ищецът твърди, че на 27.10.2009 г. е сключил от името на Б.В. договор за покупко-продажба с нотариално заверени подписи peг. № 14460 на нотариус peг. № 271 на Нотариалната камара, с който собствеността върху автомобила е прехвърлена на А.Д.С.. Твърди, че описаният автомобил е бил предаден на А.С. на 27.10.2009 г. Твърди, че при опит от страна на А.С. да регистрира лекия автомобил в КАТ - гр. Пловдив у служителите възникнало съмнение, че автомобилът е с „пренабит” номер на шаси. Твърди, че след проверка автомобилът бил задържан от компетентните органи, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 28.10.2009 г. от разследващ полицай при Сектор „КриМ.лна полиция” при Областната дирекция на МВР - гр. Пловдив. Ищецът твърди, че при така създалата се ситуация, на 28.10.2009 г. А.Д.С. се обърнал към „Т.А.” ЕООД с изявление за разваляне на договора за покупко-продажба и искане за незабавно възстановяване на продажната цена, както и на направените разноски или сума в общ размер на 56 373,25 лв. (продажна цена в размер на 55 000 лв.; нотариална такса в размер на 673,25 лв.; местен данък в размер на 500 лв. и 200 лв. - цена на допълнително купени аксесоари за автомобила). Твърди, че на 29.10.2009г. дружеството е изпратило писмо, което било получено на 03.11.2009 г. и с което ответниците били поканени да платят на „Т.А.” ЕООД следните суми: 52 000 лв. - сумата получена по договора за поръчка, а също така представляваща част от неустойка по същия договор; 673.25лв. - нотариалната такса, платена от А.С.; 500 лв. - местен данък, платен от А.С.. Ищецът твърди, че на 05.11.2009 г. дружеството е възстановило на А.Д.С. сума в общ размер от 56 373,25 лв. С оглед изложените факти ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Б.В. – предпочитан ответник да плати на дружеството неустойка по чл. 12.1, б. (а) и б. (б) от договора за поръчка в размер на 57 200 лв.; платената от купувача С. нотариална такса в размер на 673,25 лв. и възстановена от дружеството; платеният от А.С. местен данък в размер на 500 лв. и възстановен от дружеството, представляващи претърпени вреди в по-голям размер от уговорения размер на неустойката. При условията на евентуалност в случай, че съдът не намери основание за осъждането на предпочитания ответник, то ищецът моли да бъде осъден С.В.-евентуален ответник да плати посочените по-горе суми на същото основание. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че тези суми се дължат, на основанието посочено по-горе, то да осъди предпочитания ответник Б.В. да ги плати като обезщетение за неизпълнение на договорните задължения-чл. 10, б. (а) от договора за поръчка. При условията на евентуалност ищецът моли, ако съдът не уважи предявените искове против Б.В., то да бъде осъден С.В.-евентуалният ответник да плати посочените по-горе суми, представляващи обезщетение за неизпълнение на договорните задължения-чл. 10, б. (а) от договора за поръчка. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме, че тези суми се дължат, така както се претендират с втория иск, то да осъди предпочитания ответник Б.В. да върне сумите, с които се е обогатил. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявените искове против предпочитания ответник Б.В. ищецът моли да бъде осъден С.В. да плати посочените по-горе суми, с които се е обогатил. Ищецът претендира законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и заплащане на направените по делото разноски.

Предпочитаният ответник – Б.К.В. с постъпилия в срока по чл. 367, ал.1 ГПК писмен отговор оспорва предявените искове. Поддържа, че лекият автомобил и бил прегледан обстойно от ищеца, като служителите на ищцовото дружество не са установили пренабити номера на шасито. На следващо място, поддържа, че със сключването на договора за покупко-продажба между ищцовото дружество и третото за спора лице, договорът за поръчка следва да се счита прекратен, поради това въз основа на него дружеството не би могло да търси изпълнение. Поддържа, че не е налице неоснователно обогатяване.

Евентуалният ответник С.Б.В. с постъпилия в срока по чл. 367, ал.1  ГПК писмен отговор оспорва предявените искове. Поддържа, че служители на ищцовото дружество при подписването на приемо-предавателния протокол, с който автомобилът е бил предоставен за съхранение, не са установили интервенция върху номерата на автомобила. Поддържа, че ищецът не е имал основание да връща на купувача каквито и да било суми, тъй като договорът за продажба не е развален, поради това че волеизявлението на купувача не е насочено към продавача, а към ищеца, който не е разполагал с представителна власт.

 В допълнителната искова молба ищецът твърди, че дружеството е извършило единствено външен оглед на автомобила, а не техническа проверка за „редовност”. Както в допълнителната искова молба, така и в проведеното на 29.02.2012г. съдебно заседание ищецът твърди, че връщайки сумите на третото лице е изпълнил чуждо задължение, като е имал правен интерес да го изпълни, тъй като дружеството е официален дистрибутор на автомобили марка „Тойота” и като такъв дължи грижата на добрия търговец.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и твърденията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за покупко-продажба на 22.01.2009 г. Б.В., действащ чрез пълномощника си С.В. е сключил договор за покупко-продажба с Е.Т.М., с който последният му е продал автомобил марка „TOYOTA”, модел „LAND CRUISER 120” с двигател № 1KD1654210, шаси №************ и ДК № *********. Не се спори по делото, че ДК № на описания лек автомобил е променен от ********* на *******.

С пълномощно № 7072 с нотариална заверка на подписа от 17.09.2009г. Б.В. е упълномощил С.В. да управлява собствения му автомобил марка „TOYOTA”, модел „LAND CRUISER 120” с двигател № 1KD1654210, шаси №************ и ДК №*******, да го продава на лице, което намери за добре и за цена, за която се споразумеят.

На 05.10.2009 г. между С.Б.В., като пълномощник на Б.К.В., съгласно пълномощно № 7072 от 17.09.2009г., от една страна, наричан възложител, и „Т.А.” ЕООД, от друга страна като изпълнител е сключен договор за поръчка, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да прехвърли на трето лице, собствеността върху лек автомобил марка „TOYOTA”, модел „LAND CRUISER 120” с двигател № 1KD1654210, шаси №************ и ДК №******* за продажна цена не по-малка по размер от 52 000 лева. В чл.1.2 (Пряко представителство) - „Т.А.” ЕООД се е задължило от името и за сметка на Б.В. да продаде автомобила на трето лице срещу възнаграждение (комисионна), определено в договора. В чл.3.1 страните са уговорили, че възложителят следва да предаде автомобила на „Т.А.” ЕООД в деня на подписването на договора, като предаването се удостоверява с подписан приемо-предавателен протокол, а под предаване на автомобила следва да се има в предвид и предаване на всички вещи и документи. Съгласно чл. 3.2 с подписването на договора, възложителят упълномощава „Т.А.” ЕООД да приема/подписва поръчка за автомобила, на основание на която третото лице – приобретател да преведе продажната цена на „Т.А.” ЕООД преди прехвърлянето на собствеността на автомобила на това трето лице. В чл.3.5 страните са се съгласили, че в срок от 7 дни от предаването на автомобила „Т.А.” ЕООД следва да преведе на възложителя депозит в размер на 52000 лв., който обезпечава изпълнението на задължението на „Т.А.” ЕООД да прехвърли автомобила на трето лице за сметка на възложителя. Съгласно чл. 10, б. (а) от двустранно подписания договор, възложителят заявява и гарантира, че към момента на предаване на автомобила има пълно и неограничено право на собственост и няма собственически права, други вещни права или тежести, било съществуващи или претендирани от трети лица върху автомобила, включително, но не само, няма заведени и няма основания да бъдат заведени каквито и да било производства, които биха могли да имат за последица промяната на собствеността върху автомобила. В чл.12 страните са уговорили, че възложителят дължи неустойка на „Т.А.” ЕООД в размер, равен на минималния размер, определен в таблицата на чл. 1.1, увеличен с 10 % за всеки отделен случай, б. (а) на каквото и да било нарушение и/или неизпълнение (пълно или частично), на което и да било задължение по чл.11 от договора от страна на възложителя…, при невярност на декларираното и неспазване на гарантираното съгласно чл. 10.

По делото като доказателство е приет приемо-предавателен протокол, подписан от представителите на двете страни по договора за поръчка, по силата на който възложителят е предал на „ТМ-А.” ЕООД държането върху описания с индивидуализиращите го белези лек автомобил, ведно с документи за платени данъци, сключени застраховки, регистрационни, сервизни и гаранционния документи, ключове, дистанционно управление за аларма.   

 По делото като доказателство е приложено пълномощно, нотариално заверено на 05.10.2009г от нотариус Доганова, по силата на което С.В. в качеството си на пълномощник на собственика на автомобила Б.В. е упълномощил „Т.А.” ЕООД с посочените в пълномощното права, като под №2 е правото да прехвърли (чрез продажба, замяна или друг начин на прехвърляне на правото на собственост) лекия автомобил от името на упълномощителя, на което и да било лице, както и да договаря сам със себе си и да получава плащания от трети лица.

С преводно нареждане от 06.10.2009г. „Т.А.” ЕООД е извършило превод в размер на 52 000лв. в полза на С.В..

Видно от договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, на 27.10.2009г. А.С.А.-управител на „Т.А.” ЕООД, като пълномощник на С.Б.В., преупълномощен от Б.К.В., от една страна като продавач и от друга страна А.Д.С. като купувач продавачът е продал на купувача лек автомобил „TOYOTA”, модел „LAND CRUISER 120” с двигател № 1KD1654210, шаси ************ и ДК №******* за сумата от 55 000 лв. Приложен е документ, наименован сметка-фактура №11994/27.10.2009г., за платена от А.Д.С. нотариална такса в размер на 673.25лв., както и преводно нареждане за платен местен данък в размер на 400лв.

От приемо-предавателен протокол от 27.10.2009г. се установява, че на посочената дата процесният автомобил е бил предаден на купувача.

Видно от приходен касов ордер №1866 от 23.10.2009г. и вносна бележка от дата: 27.10.2009г. А.С. е внесъл в полза на „Т.А.” ЕООД сума в общ размер от 55000лв. за покупката на лекия автомобил.

С писмо от 28.10.2009г, изходящо от А.Д.С. и адресирано до Б.К. Вълчев, представляван от „Т.А.” ЕООД, С. е уведомил „Т.А.” ЕООД, че разваля на основание чл. 87, ал.2 ЗЗД сключения на 27.10.2009г. договор за покупко-продажба, тъй като при опит да регистрира лекия автомобил в КАТ - гр. П. у служителите е възникнало съмнение, че автомобилът е с „пренабит” номер на шаси, а след проверка автомобилът бил задържан от компетентните органи, за което бил съставен протокол за доброволно предаване от 28.10.2009 г. от разследващ полицай при сектор „Криминална полиция” при Областната дирекция на МВР - гр. Пловдив. С писмото С. е поканил дружеството да му възстанови заплатената от него продажна цена по договора, както и направените разноски във връзка с прехвърлянето на автомобила. 

По делото е приложено писмо-покана, изходящо от „Т.А.” ЕООД и адресирано до С.В. и Б.В., с което същите са уведомени за възникналата ситуация, както и че от тяхна страна е налице нарушение на заявленията и гаранциите по чл. 10, б. (а), (б) и (в) от договора за поръчка, а също и на задълженията по чл.11, б. (д) от същия. С писмото лицата са поканени да заплатят сума в размер на 52 000лв. с ДДС, преведена от „Т.А.” ЕООД, съгласно договора за поръчка , както и разходите, направени от купувача А.С., а именно: 673.25лв. – нотариална такса и 500 лв. – такса по ЗМДТ. От приложените два броя –известия за доставка, е видно, че адресатите на писмото са го получили лично срещу подпис на 03.11.2009г.

С преводно нареждане от 05.11.2009г. „Т.А.” ЕООД е извършило превод в полза на А.Д.С. на сума в размер на 56 373.25лв., а като основание за извършения превод е отбелязано: „връщане на сума за платен автомобил”.

По делото е приложено удостоверение от 10.05.2012г. по прокурорска преписка №5186/2009г., от съдържанието на което се установява, че процесният автомобил е бил задържан и се намира в ТИЛ при Окръжна дирекция на МВР-гр. С. З., образувано е досъдебно производство и е повдигнато обвинение срещу Е.Т.М. за това, че съзнателно се е ползвал пред служители на „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр. Стара Загора от неистинско чуждестранно свидетелство за регистрация на процесния автомобил.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля – М.Д. К.. В съдебно заседание свидетелят установява, че към месец септември 2009г. е заемал длъжността „търговец продажба употребявани автомобил” в „Т.А.” ЕООД. Заявява, че е запознат с процесния автомобил. Излага, че е извършил стандартен, външен оглед на автомобила-за щети и набор от документи. Поддържа, че от него не се е изисквало да извърши компютърна диагностика. Установява, че е проверил рамата на автомобила по документи като извън неговата компетентност е четейки номера на рама да разбера каква е колата. Заявява, че в системата на „ТМ Ауто” няма база данни, за да се извършва проверка, може да излезе информация само за автомобил, който е продаден от „ТМ Ауто”, но не и от друг представител. Установява, че при извършения външен оглед не е открил несъответствия. Категоричен е, че нито „ТМ Ауто”, нито клиентът са му възлагали да извършва техническа проверка на колата, тъй като такава не се изисква.

            По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че по лек автомобил „TOYOTA”, модел „LAND CRUISER 120” с двигател №********, ДК №******* и наличен номер на рамата ************ има наличие на интервенция, свързана със заличаване на деветия и последните пет знака на оригиналния номер, след което допълнително са набити други знаци с неоригинален шрифт. Вещото лице излага, че е установен оригиналният номер на рамата - ************. Експертът установява, че номерът на двигателя е без следи от подправки и заличаване, автомобилът не е пребоядисан и е с оригинален бежов цвят.

            Настоящият съдебен състав, преценявайки релевантните за спора обстоятелства, намира, че не следва да обсъжда останалите събрани по делото доказателства, тъй като от същите не се установяват относими към предмета на делото факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            По предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл. 280, вр. чл. 92, ал.1, изр. първо ЗЗД против предпочитания ответник – Б.К.В.:

Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 от ЗЗД). За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.

В настоящия случай, по безспорен начин се установи, че на 05.10.2009г. между „ТМ-А.” ЕООД и С.Б.В., като пълномощник на Б.К.В., е бил сключен валиден договор за поръчка с предмет извършването на продажба на лек автомобил „TOYOTA”, модел „LAND CRUISER 120” с двигател № 1KD1654210, ДК №******* и наличен номер на рамата ************ на трето лице. Не се спори по делото, че пълномощникът – С.В. е действал от името и за сметка на упълномощителя Б.В.. Следователно Б.В. е пасивно материално–правно легитимиран да отговаря за неизпълнение на поетите договорни задължения. Не се спори, а и това се установи, че при сключване на договора страните са уговорили в чл.12 неустойка за каквото и да било нарушение и/или неизпълнение (пълно или частично) на което и да било задължение по чл.11 от договора от страна на възложителя…, както и при невярност на декларираното и неспазване на гарантираното съгласно чл. 10 от страна на възложителя. По делото не се спори, а и това се установи, че на 27.10.2009г. е бил сключен договора за покупко-продажба. Неоснователно е възражението на ответника, че със сключването на договора за покупко-продажба договорът за поръчка следва да се счита прекратен, поради което въз основа на него дружеството не би могло да претендира нищо. Правото да се развали/прекрати един двустранен договор принадлежи само на страните по него и се упражнява извънсъдебно /по съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто настоящият договор не е /чл. 87, ал.3 ЗЗД/. В конкретния случай по делото липсват твърдения, нито са представени доказателства, че договорът за поръчка е бил развален/прекратен извънсъдебно от някоя от страните, чрез отправяне на едностранно волеизявление. Обстоятелството, че със сключването на договора за покупко-продажба е изпълнен предмета на договора за поръчка не води до извода, че договорът е прекратен, тъй като в него съществуват и други уговорки между страните, които не се изчерпват само с осъществяването на неговия предмет. Именно една от тези уговорки е клаузата за неустойка при неизпълнение на задълженията от страна на продавача/възложител. Ето защо, съдът намира, че договорът за поръчка не е прекратен, същият е валиден, т.е. породил е облигационна обвързаност. Поради това, следва да бъде даден отговор на спорния въпрос: дали е налице неизпълнение на договорно задължение, за което възложителя /продавач/ отговаря, за да се поради правото на ищеца да претендира договорената неустойка. С оглед събраните по делото и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност доказателства, настоящият състав приема, че ответникът е извършил нарушение на предвиденото в чл. 10, б. (а) задължение, а именно: възложителят заявява и гарантира, че към момента на предаване на автомобила има пълно и неограничено право на собственост и няма собственически права, други вещни права или тежести, било съществуващи или претендирани от трети лица върху автомобила, включително, но не само, няма заведени и няма основания да бъдат заведени каквито и да било производства, които биха могли да имат за последица промяната на собствеността върху автомобила. От приложеното удостоверение по пр.пр №5186/2009г., както и от допуснатата, и приета съдебно-техническа експертиза, която съдът изцяло кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установи, наличие на пренабити номера на шасито. Този факт свидетелства, че автомобилът е бил противозаконно отнет, което представлява нарушение на горепосочената гаранция. Неоснователно и недоказано се явява възражението на ответника, че „ТМ-А.” ЕООД е извършило оглед на автомобила и в резултат на същия дружеството не е констатирало несъответствия. По делото, от събраните в тази връзка гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля К.,  чиито показания съдът приема като обективно дадени, се установи, че служителите, които извършват огледа, не са задължени да осъществяват технически преглед на автомобила, такъв какъвто се осъществява от служителите на КАТ. От показанията на свидетеля се установи, че същият е извършил само проверка на автомобила по документи и външен оглед.

Поради изложеното настоящата инстанция приема, че ответникът, който е декларирал неверни данни за процесния лек автомобил, е извършил нарушение на предвидено в договора за поръчка задължение, т.е. налице е неизпълнение на договорно задължение, за което е уговорена неустойка. При това положение претенцията за заплащане на съответната неустойка е основателна и следва да се уважи за сумата от 57 200лв., съобразно предвиденото в чл. 12, ал.1, б. (а) от договора. Върху тази сума ответникът дължи законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 01.02.2010г. до окончателното плащане.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 280, вр. с чл. 92, ал.1, изр. второ ЗЗД :

От изложените от ищеца твърдения в исковата молба и в първото по делото съдебно заседание, че претендира заплащане на вреди, които са по-големи от предвидената за неизпълнението неустойка, съдът приема, че този иск следва да се квалифицира по чл. 92, ал.1, изр. второ от ЗЗД.

Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати нотариалната такса в размер на 673.25лв., както и платеният от А.С. местен данък в размер на 500 лв. Така заявената претенция е неоснователна като неоснователността й следва от самите твърдения за претърпени вреди, чийто размер е под размера на неустойката. Следователно тази искова претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора по предявените искове, насочени срещу предпочитания ответник, то съдът следва да остави без разглеждане предявените при условията на евентуалност искове против втория ответник. Следва да се оставят и без разглеждане останалите предявени при условията на евентуалност  искове, както спрямо предпочитания ответник, така и спрямо евентуалния.

С оглед на изложеното, предпочитаният ответник следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно на уважените искове. Ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото, съобразно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2009г. възлиза на сумата 2719лв. с ДДС.  Ищецът е платил 8 228.16лв. с ДДС. Предвид правната и фактическа сложност, съдът намира, че следва да определи адвокатското възнаграждение в размер на 4115лв. При това положение разноските, които се дължат възлизат на сумата от 8922лв.

Ищецът също дължи, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, направените от ответника разноски, съразмерно отхвърлената част от иска, а именно: 40лв.

Мотивиран от горното, СГС, І ГО, 19 състав

 

                                               Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Б.К.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. Д.М. да заплати на „Т.А.” ЕООД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***-адв. Д. да заплати, на основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 280, вр. чл. 92, ал.1, изр. първо от ЗЗД, сумата от 57 200 лв. /Петдесет и седем хиляди и двеста лева/, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2010г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от  „Т.А.” ЕООД против Б.К.В. иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. Чл. 280, вр. с чл. 92, ал.1, изр. второ ЗЗД иск в размер на 673.25лв.- нотариална такса и 500лв. – местен данък.

ОСЪЖДА Б.К.В. да заплати на „Т.А.” ЕООД, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 8922лв. /осем хиляди деветстотин двадесет и два лева/.

ОСЪЖДА „Т.А.” ЕООД да заплати на Б.К.В. на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 40лв. /четиридесет лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Т.А.” ЕООД против С.Б.В. искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 280, вр. с чл. 92, ал.1, изр. първо ЗЗД и чл. 92, ал.1, изр. второ ЗЗД, чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Т.А.” ЕООД против Б.К.В. искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 74 ЗЗД.

Решението може да се обжалва пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: