Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. ВАРНА - ІV тричленен състав, в открито съдебно заседание на първи юли
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
участието на секретаря Деница Кръстева и прокурора от ВОП Александър Атанасов ,
като разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 1208 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН , вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на Т.Д.Д., ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. А.В.– САК, срещу решение № 260538 от 21.04.2021 г. по нахд № 793/2021
г. на Районен съд - Варна, VІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 553079-F580558/30.12.2020 г. на директор на дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на Д. е наложено административно
наказание „глоба“, в размер на 500 /петстотин/ лв., на основание чл. 178 от ЗДДС във вр. с чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС.
Релевира
се допуснато нарушение на закона, касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал.1, т.1 от НПК във вр с чл. 63, ал.1 от ЗАНН . Оспорва се правилността на
преценката на районния съд за немаловажност на случая. С позоваване на съдебна
практика. Твърди се неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН в хода на
административнонаказателното производство . Според касационната жалбоподателка
депозираните пред АНО писмени възражения не са обсъдени, а само бланкетно е
посочено, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Отправеното
искане към съда е да отмени обжалваното решение и издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява или представлява.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Варна, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание, но депозира писмени бележки с доводи за
правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и в условие на евентуалност се прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение на
Районен съд – Варна.
Административен съд – гр. Варна,
четвърти касационен състав , след като като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната
проверка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуална
допустима, тъй като срочно е упражнено потестативното право на жалба от лице с
активна процесуална легитимация - страна в производството пред предходна
съдебна инстанция. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Съдебното
производство пред ВРС е инициирано по жалба на Т. Д.Д. срещу наказателно
постановление /НП/ № 553079-F580558/30.12.2020 г. на директор на дирекция „Обслужване“
при ТД на НАП – Варна, с което й е наложено административно наказание „глоба“,
в размер на 500 /петстотин/ лв., на основание чл. 178 от ЗДДС във вр. с чл.
97а, ал. 4 от ЗДДС.
Районен съд - Варна е приел от фактическа страна, че на 18.11.2020г. Т.Д.
е подала заявление за регистрация по ЗДДС, съобразно чл. 97а от ЗДДС. На същата
дата с резолюция № 032692003421615/18.11.2020г. е възложена проверка с оглед
наличие на основания за регистрация по ЗДДС. В хода на проверката е установено,
че Д. извършва техническа дейност - обработка, актуализация на платформа и
преводачески услуги. По декларираната й банкова сметка, ***.11.2019г. в лева,
в „УникредитБулбанк“, на 26.10.2020г. и
на 09.11.2020г. са постъпили суми за извършена услуга, в размер на 2301лв.
/1180евро/ от ***** АВ, Стокхолм /Швеция/, ДЗЛ регистрирано в ЕС. Установено е
,че жалбоподателката е доставчик на услуги към данъчно задължени лица,
установени и регистрирани за целите на ЗДДС в друга държава-членка на ЕС, но Д.
не е подала до 19.10.2020 г. заявление за регистрация ЗДДС не по-късно от 7 дни
преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане
или данъчно събитие/, преди датата на
данъчното събитие - 26.10.2020г.
Според районния съд в хода на административно-наказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предвид спазването
на формалните изисквания на ЗАНН (издаването на НП и на АУАН от оправомощени за
това лица, наличието на изискуемите реквизити по ЗАНН, връчването на двата
акта, правилно е квалифицирано нарушението, наложената санкция е определена в
границите, предвидени за съответното нарушение).
За да потвърди обжалваното НП, Районен съд – Варна приема съставомерност на деянието поради неспазено
правно задължение по 97а, ал. 4 от ЗДДС. Районния съд счича случая за
немаловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Независимо от факта, че Д. е подала
по своя инициатива заявление за регистрация, това се е случило месец след
изтичане на срока и в този период същата е получавала плащания от чуждестранен
търговец, за които е следвало да се начислява данък.
Касационната инстанция счита обжалваното решение на районния съд за
валидно, допустимо и правилно , като при неговото постановяване не допуснато
нарушение на закона. Изведеното от районния съд правно заключение за
законосъобразност и обоснованост на издаденото НП е следствие на цялостен и
задълбочен анализ на всички събрани доказателствени източници и след обсъждане
на заявените оплаквания от нарушителя.
Т.Д.
е доставчик на услуги /обработка, актуализация на платформа и преводачески
услуги/, с получател ****** AB – дружество, регистрирано във Стокхолм, Швеция.
Разпоредбата
на чл.97а, ал.2 от ЗДДС въвежда изискване за задължителна регистрация по ЗДДС
за данъчнозадължените лица по чл.3, ал.1, 5 и 6, установени на територията на
страната, които предоставят услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС с място на изпълнение
територията на друга държава членка. Така, извършвайки в полза на ДЗЛ,
регистрирано в ЕС услуги по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗДДС, за Д. е възникнало
задължението да се регистрира на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС, в срока по
чл.97а, ал.4 от ЗДДС – не
по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем
/авансово плащане или данъчно събитие/. Видно от банковите извлечения на
касационната жалбоподателка, на 26.11.2020г. и на 09.11.2020г. са постъпили
суми за извършени услуги. С оглед, на което на 26.11.2020г., данъкът е станал
изискуем и лицето е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно на
19.10.2020г. При тези установени от
РС-Варна юридически факти ,съответстващо на нормативната уредба, е заключението
, обективирано в мотивите на обжалваното
съдебно решение за осъществено противоправно деяние, което подлежи на
административнонаказателно санкциониране.
Лишено от основание е оплакването на касатора за
погрешен извод на ВРС за немаловажност на случая. Съгласно тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 г. на ВКС, е налице основание за отмяна на издадено наказателно
постановление, само когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил. Настоящият случай не е такъв. Извършеното
административно нарушение е формално и липсата на настъпили вредни последици от
неговото реализиране е обичаен признак на всяко подобно нарушение, поради което
не може да се счита за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство .
Противоправно
поведение на Д. е продължило един месец и този срок не може да обоснове незначителна обществена опасност на деянието .
Правилно
в мотивите на решението ВРС е анализирал и характера на конкретното
правонарушение и вида на засегнатите обществени отношения , касаещи облагането
с данък върху добавената стойност . Едномесечното бездействие на Д. по
регистрация по ЗДДС има за последица
отсъствие на начисляване на ДДС по
извършените от Д. облагаемите доставки на стоки или услуги, отсъствие на
деклариране на ДДС в справка- декларация и
отсъствие на внесен ДДС в полза на
държавния бюджет. В този контекст
нейното правонарушение има отношение към спазването на фискалната дисциплина,
към данъчното законодателство и към постъпления в бюджета . Подобна пасивност
не може да се квалифицира като деяние с незначителна обществена опасност, респ.
не може случаят да се квалифицира като
маловажен е деецът да бъде освободен от административнонаказателна отговорност,
след като е извършил административното нарушение . Правилно наказващият орган е
отчел всички обстоятелства от значение
за случая, включително и твърдяната от касатора
икономическа обстановка в страната и е определил справедлив размер на
санкцията в законоустановения минимум по
чл. 178 от ЗДДС. Налагането на административно наказание според предписанието на чл. 12 от ЗАНН има
двояка функция. То не само трябва да има предупредителен и превъзпитателен ефект спрямо конкретния нарушител, но също така трябва да въздейства предупредително и възпитателно и по отношение
на останалите граждани.
Неоснователно е оплакването
на касационния жалбоподател за неспазено задължение по чл. 52 , ал.4 от ЗАНН .
Срещу съставения АУАН той е подал писмено възражение , в което има само твърдение
за маловажност на случая, но няма искания за събиране на доказателства. Това възражение е било разгледано от
наказващия орган и предвид изложените
по-горе съображения на съда правилно е становището , обективирано в
наказателното постановление за неговата неоснователност.
В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се
констатира неоснователност на подадената касационна жалба и същата следва да се
остави без уважение.
При този изход на делото съдът следва да удовлетвори искането на ответника за
присъждане юриск. възнаграждение , което следва да бъде 80 лева на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд – Варна
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260538
от 21.04.2021 г. по нахд № 793/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Т.Д.Д., ЕГН **********
*** да заплати на ТД на НАП гр. Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/ осемдесет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.