Решение по дело №222/2019 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 06.11.2019 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                    Членове:     ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                           ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Светла Иванова

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 222 по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

             С  решение № 179 от 09.07.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 362 от 2019 година, първи наказателен състав на Ловешкият районен съд, е потвърдил Наказателно постановление № 11/0000975 от 08.02.2019 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Ловеч, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушeние № 11/0000975/07.12.2018г., с което на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ИН 1990”, гр. Червен бряг, представлявано от Т.М.А., на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като законосъобразно.

             Срещу така постановеното решение управителя на „ИН 1990” ЕООД чрез пълномощник е подал касационна жалба, в която твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи, че не е спазен срока по чл.34 от ЗАНН  и процедурата по съставяне на АУАН е опорочена. Изложено е също, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е преценил погрешно фактите и обстоятелствата по делото, направил е необосновани заключение и като следствие от това е приложил неправилно закона. Иска отмяна на решението и на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. 

             В съдебно заседание  касаторът, редовно призован, не се представлява.    

             В съдебно заседание ответника, редовно призован, оспорва касационната жалба. Счита, че съставеният АУАН и издаденото НП са в съответствие със сроковете и разпоредбите на ЗАНН, поради което счита, че  жалбата е неоснователна и следва да не бъде уважавана. 

               Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура - Ловеч дава становище за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на постановения съдебен акт и на издаденото НП, тъй като възражението за изтекъл давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за започване на административно-наказателното производство, е основателно. В конкретния случай нарушителят е бил известен и това, че АНО не е проверил своевременно дали е изпълнено неговото предписание, не следва да се тълкува в негова полза. 

               Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните, и като извърши, на основание чл. 218 ал. 2 от АПК, служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу решение на Районен съд - Ловеч, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 и ал.2 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1, изр.2 от НПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

               За да потвърди процесното наказателно постановление районният съд е приел от фактическа страна, че при извършената на 07.12.2018 г. проверка на изпълнение на дадените задължителни предписания №3, 4 и 5 с протокол от 12.07.2018г. по спазване на трудовото законодателство, от инспекторите при Д “ИТ”-гр.Ловеч в обект – павилион в гр.Ловеч, Северна индустриална зона №7, стопанисван от “ИН 1990” ЕООД, с които дружеството се задължава в срок до 31.07.2018г. да начисли и заплати на лицето С.Й.С., увеличения към трудовото възнаграждение за работа в дни на официални празници за отработените от нея съответно осем часа през месец март 2018г., 38 часа през месец април 2018г. и 30 часа през месец май 2018г., като продавач-консултант, дружеството не е изпълнило предписанията, дадени с Протокол ПР1820562 от 12.07.2018г. на ДИТ Ловеч, влязъл в законна сила на 28.07.2018г., за което проверяващите съставили АУАН. Въз основа на така съставеният акт е издадено процесното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция на “ИН 1990” ЕООД в размер на 1500 лева за нарушение на чл.415 ал.1 във вр. с чл.264 във вр. с чл.128 т.1 от Кодекса на труда. Районният съд е анализирал събраните по делото доказателства и е направил извод, че касаторът като управител на “ИН 1990” ЕООД в качеството на работодател е извършил нарушението, за което е привлечен към административно наказателната отговорност. Приел е за неоснователно възражението за неспазване на чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, който е започнал да тече от 01.08.2018 г. и е изтекъл на 01.11.2018 г., т.к. е счел, че изтичането на срока за изпълнение на дадено предписание не е равнозначно на откриване на нарушителя по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. В заключение е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно. 

     Така постановеното решение е неправилно.

                В съответствие с разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по посочените в разпоредбата закони - две години. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС изрично е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни.

                След като регламентираните в сочения текст  срокове са давностни, то с изтичането им се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение, като установените хипотези се намират в отношение на алтернативност, поради което наличието на едната от тях има за последица невъзможност да се образува, респективно прекратяване на образуваното административно наказателно производство.

                Следователно процесуално нарушение ще е налице, както когато актът е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичане на 1-годишния срок от извършване на нарушението, така и когато нарушителят е открит в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението, но актът е съставен след изтичането на три месеца от откриването на нарушителя. Първият срок /3-месечен/ започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят.

               Видно от събраните по делото доказателства установяването на нарушението и нарушителя чрез бездействие е станало на 01.08.2018 г., след като на 31.07.2018 г. е изтекъл срока на даденото предписание, като в ДИТ Ловеч не е постъпило изрично писмено уведомяване от дружеството, че предписанието е изпълнено. При тези факти нарушителят - “ИН 1990” ЕООД е бил установен още на дата 01.08.2018 г., от който момент е започнал да тече и 3-месечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Срокът, изчислен по правилата на субсидиарно приложимият за първоинстанционното производство чл.183 ал.2 от НПК, съгласно текста  на  чл.84 ЗАНН е изтекъл на 01.11.2018 година. При което незаконосъобразно РС е приел, че 3-месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл към момента на съставяне на АУАН на 07.12.2018 г. Съставянето на АУАН на 07.12.2018 г. - след датата 01.11.2018 г. се явява съществено процесуално нарушение на нормата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, водещо до отмяна на наказателното постановление. 

               Изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя, без да е бил съставен АУАН в рамките на същия, преклудира реализирането на административно наказателна отговорност на нарушителя. Несъобразявайки се с посоченото, наказващият орган е издал обжалваното НП в нарушение на процесуалните правила. Според т.12 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г. на Пленум на ВС, едно от основните условия за провеждане на административнонаказателно преследване е да не са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, поради което административнонаказващите органи и съдилищата са длъжни да следят служебно за това. В този смисъл констатираното съществено процесуално нарушение на нормата на чл.34 от ЗАНН представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

     По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за основателна. Решението на районния съд - предмет на проверка в настоящото производство, е валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, при което следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго по същество, с което да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото на касатора наказателно постановление.

             Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.1 и ал.2 предложение второ от АПК, във вр. с чл.222 ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 изреч. второ от ЗАНН, Ловешки административен съд, касационен състав 

             РЕШИ:

             ОТМЕНЯ Решение № 179 от 09.07.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 362 по описа за 2019 година на Районен съд - Ловеч, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

             ОТМЕНЯ наказателно постановление № 11/0000975 от 08.02.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, с което на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ИН 1990”, ЕИК ********* гр. Червен бряг, представлявано от Т.М.А. на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като незаконосъобразно.

            Решението е окончателно. 

 

  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.