№ 4965
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110142830 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца Н. И. И. срещу ************* обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, пр. пр. II и III ЗЗД вр. 143 ЗЗП и 146
ЗЗП, вр. чл. 10, ал. 2, ЗПК, чл. 10а, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК за прогласяване на
нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1, уреждаща неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита, от Договор за потребителски кредит № ******, и иск по чл.
55, ал. 1, предл. I ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 лв., частично
от общо 250 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за
потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва от 09.07.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът Н. И. И. твърди, че на 15.12.2021 г. е сключил Договор за
потребителски кредит № ****** с ответника, по силата на който последният му е
предоставил в заем сумата от 800 лв. Съгласно процесния договор било предвидено
задължение в тежест на кредитополучателя / чл. 5.1/ да осигури обезпечение в 3-
дневен срок под формата на банкова гаранция или поръчители, които да отговарят на
посочените условия. При неизпълнение на това задължение било предвидена
неустойка в размер на 250 лв. в чл. 11, ал. 1 от процесния договор. Поддържа, че било
налице изначална невъзможност за потребителя да осигури в толкова кратък срок
поръчител, който да отговаря на всички изисквания по договора. Твърди, че клаузата
на чл. 11 била нищожна, тъй като налице било заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4
ГПК, доколкото се нарушавало изискването ГПР да не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения. Неустойката представлявала скрито
1
възнаграждение за кредитора, което е следвало да бъде включено в ГПР. С нея се
уговаряло едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.
Твърди, че същата излизала извън присъщите си функции. Поддържа, че оспорената
клауза не е индивидуално уговорена. Излага твърдения, че процесният договор е
недействителен в цялост поради неспазване на предвидената от закона форма и
погрешно посочване размера на ГПР и невключването на компоненти, които е
следвало да бъдат взети предвид при изчисляването му. Моли за уважаване на
исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************* подава отговор на исковата
молба, чрез адв. Х. М., с който оспорва исковата молба като предявена в условията на
злоупотреба с права, нередовна и неоснователна. Твърди, че в няколко производства
ищецът оспорва като нищожна клаузата за неустойка, уредена в различни договори за
потребителски кредит, сключени между страните по делото. В тази връзка твърди, че
ищецът цели да се обогати неоснователно, като бъдат възложени в тежест на
ответника разноски в прекомерен размер. Поддържа, че процесният договор е в
съответствие с изискванията на ЗПК, както и че клаузата за неустойка е валидно
уговорена. Оспорва, че неустойката е следвало да бъде включена в размера на ГПР.
Поддържа, че размерът на възнаградителната лихва не надхвърля законово
установения максимален праг. Оспорва да е налице заблуждаваща търговска практика.
Сочи, че потребителят е разполагал с 14-дневен срок за отказ от договора. Оспорва
процесната клауза за неустойка да е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Твърди, че в
периода 2021- 2022 г. ищецът е сключил общо 9 договора за идентични продукти,
съдържащи уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредита, поради което е налице информиран избор за сключване на процесния договор
от ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира следното:
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че на 15.12.2021 г. между Н. И. И. срещу ************* е бил
сключен Договор за потребителски кредит № ******, с посоченото съдържание, както
и че клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение по чл. 11, ал. 1 от договора
е нищожна поради противоречие с посочените в исковата молба материалноправни
законови разпоредби. В тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза е
индивидуално уговорена.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже извършено плащане на исковата сума в полза на ответника. В
тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане на
полученото. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
2
изгодни за себе си последици.
Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на
15.12.2021 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по
силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 800 лв. Между
страните не се спори и се установява от стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, че срокът за изплащане е 12
седмици, при ГПР в размер на 35,47 % и ГЛП в размер на 30 %. В договора била
предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение, чиято стойност не е била
взета предвид при определяне на ГПР.
Между страните не е спорно, а и се установява от представения стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, че
съгласно чл. 5 е договорено, че заемателят се задължава да представи обезпечение по
начина и реда и отговарящо на условията, определени от кредитора, а именно
поръчител или банкова гаранция. Страните не спорят, че длъжникът не е предоставил
обезпечение, както и че в този случай съгласно чл. 11, ал.1 от договора за кредит,
заемателят дължи неустойка в размер на 175,03 лева. Спорен е въпросът дали е
действителна и валидна уговорката за неустойка.
Видно от приобщената ката част от доказателствената съвкупност справка за
движението от счетоводните книги на ответника по договор за кредит № ****** /л.73-
л. 74/ се установява, че по договора за кредит са извършени плащания, с които са
отнесени за погасяване на следните задължения: главница в размер на 800 лева, лихва
в размер на 32,97 лева и неустойка в размер на 175,03 лева.
По иска за нищожност на неустоечната клауза за непредоставено обезпечение,
настоящият състав намира следното:
Клауза, по силата на която се предвижда дължимостта на неустойка при
непредоставяне на обезпечение в полза на кредитора и съпоставянето с естеството на
сключения договор за заем, налага извод, че тя представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Въведените изисквания за обезпечение създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на
практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се
счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора или физическо лице -
поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че
кандидатства за отпускане на кредит в размер от 800 лева. Поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се
обогати. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора
носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
3
уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните и попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка.
Същевременно основателно от страна на ищеца по предявените искове се
поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет. В конкретния случай не са необходими специални знания, за да
приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойката, е 35,47 %,
а при включване на същата размерът на ГПР многократно надхвърля
законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
С Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23 е прието, че
член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с
клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.
Съдът счита, че вземането за неустойка при несключване на обезпечение на практика
представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде
включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на
разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Последното несъмнено води до съществено и
необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се
възлагат в тежест на потребителя.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е
включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
4
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че неустойката бъде включена,
то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния
договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22
ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР,
приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да
се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК В този смисъл Решение на СЕС от
20.09.2018 г. по дело С-448/17.
Воден от горните съображения, съдът приема, че предявеният главен иск за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от договора за кредит, поради
противоречие на същата с посочените императивни материалноправни разпоредби на
закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание.
По исковата претенцията за осъждане на ответника да заплати сума в размер на
10 лева, част от сума в размер на 250 лева., като платена без основание, предвид
нищожността на клаузата, въз основа на която е платена:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на
основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване
на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а
ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът
докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В този
смисъл решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС, III ГО и
решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на ВКС, III ГО.
От справка от счетоводните книги на ответника се установява , че вземането за
неустойка в размер на 175,03 лева е платено от ищеца.
5
С оглед изложеното и предвид изводите до които съдът достигна за нищожност
на клаузата за неустойка по договора, съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло. Като законна
последица от уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, върху сумата от 10 лв.
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този случай нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е
необходимо да се провежда /виж определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. №
2340/2015 г. на I т. о. на ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза. За пълнота, по делото не се
опровергава обстоятелството, че Н. И. е материално затруднено лице, а индиция в тази
посока е именно обстоятелството, че е кандидатствал за отпускане на кредит в размер
на 800 лева през 2021 г., както и за кредити от 300 лв, от 600 лв., 300 лв., 1100 лева,
видно от приобщените искови молби по гр.д. № 74240/24 г., 74238/24 г., 36917/23 г. и
36916/23 по описа на СРС. За определяне размера на адвокатското възнаграждение,
съдът следва да съобрази критериите, изведени в актуалната практика на съда.
Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от
наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с
оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа
и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от
20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от
15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани
предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет / включително гр.д. № 74240/24 г.,
74238/24 г., 36917/23 г. и 36916/23 по описа на СРС между същите страни/ , срочното
разглеждане на делото без участие на процесуални представители на страните, както и
цената на иска – 10 лева, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 130 лв. за държавна такса.
Предвид изложените съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Н. И. И., ЕГН *********, със седалище и
адрес на управление: **************************** срещу *************, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: *********************** иск с правно
основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 11, ал.1 в
договора за потребителски кредит № ******/15.12.2021 г., уреждаща неустойка за
непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД *************, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: ***********************, да заплати на
Н. И. И., ЕГН *********, със седалище и адрес на управление:
****************************, сумата от 10 лева ( десет лева), представляваща част
от вземане в размер на 250 лева, представляваща платена без основание сума по
нищожна клауза по Договор за паричен заем № ******/15.12.2021 г., уреждаща
неустойка за непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху
главницата от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *************, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: ***********************, да заплати на Н. И. И.,
ЕГН *********, със седалище и адрес на управление: ****************************
сумата от 130 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГПК *************, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: ***********************, да заплати на
****************************, БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 100 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на Н. И. И., ЕГН ********* в исковото производство пред
СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7