ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2590
гр.Плевен, 21.12.2022 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател: Цветелина
Кънева
като разгледа докладваното от съдията административно дело №668 по описа на Административен съд – Плевен за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от Й.И.С.-Председател
на Храм „Св.Георги Победоносец“ гр.Белене,
против Решение за отказ с изх.№03-РД/1670/26.05.2022 год. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, с което се отхвърля изцяло проектно предложение
с наименование „Основен ремонт, реконструкция и подобряване на прилежащо
пространство на църква „Св.Георги Победоносец-гр.Белене“ за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти №
BG06RDNP001-7.015 Процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 7.6
„Проучване и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното
и природното наследство на селата“ от
мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от ПРСР
2014-2020 год. в размер на 562 599,47 лева с бенефициент Църква „Св.Георги
Победоносец“.
В открито съдебно заседание на 19.10.2022г.
оспорващият църковен храм не е представляван.
Със заявление вх.№6143/07.11.2022г., подадено от адв.К.Л.
с представено към него пълномощно, е поискан достъп до електронно дело по
адм.дело №668/2022г. по описа на съда.
С молба вх.№6213/10.11.2022г. от Изпълнителния
директор на ДФ“Земеделие“-София изрично
е направено оттегляне на оспореното Решение за отказ с
изх.№03-РД/1670/26.05.2022 год. и се моли производството по делото да бъде
прекратено на основание чл.159 т.3 от АПК.
От оспорващия, чрез адв.Л. от ВТАК е изразено изрично
писмено съгласие с направеното оттегляне на решението за отказ, като на
основание чл.143 ал.2 от АПК се претендират разноски съгласно представен списък
в размер на 5700лева.
С определение №2308/15.11.2022г. е оставена без
разглеждане жалбата на Храм „Св.Георги
Победоносец“ гр.Белене против Решение за отказ с изх.№03-РД/1670/26.05.2022
год. на Изпълнителния директор на ДФЗ и производството по делото е прекратено.
Със същото определение ДФЗ е осъден да заплати на оспорващия църковен храм
направените по делото разноски в размер на 5700лева, от които 4000лева за
адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване е подадена частна жалба от
Изпълнителния директор на ДФЗ срещу определение №2308/15.11.2022г. в частта, с
която фондът е осъден да заплати на църковния храм разноски в размер на
4000лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане от 02.12.2022г. на ВАС частната жалба е
изпратена в АС-Плевен с указания за произнасяне на основание чл.248 от ГПК вр.
чл.144 от АПК, тъй като частната жалба има характер на искане за изменение на
определение №2308/15.11.2022г. в частта за разноските.
В искането се
твърди, че жалбата дала начало на съдебното производство е подписана от
представляващия църковния храм, а не от адвокат. Твърди се още, че не са
извършвани каквито и да е процесуални действия от страна на адвоката на храма,
като едва след оттегляне на акта от страна на адв.Л. е изразено становище по
оттеглянето. Твърди се също, че не е налице фактическа и правна сложност на
производството, които да обосноваван присъждане на адвокатски хонорар в искания
размер.
От страна на оспорващия църковен храм, чрез адв.Л. е
подадено възражение с доводи за неоснователност на искането, като се посочва,
че отговорността за разноски е обективна и невиновна отговорност, а присъденото
възнаграждение е значително под минимума определен в Наредба №1/2004г., в
актуалната към този момент редакция.
Искането е допустимо, като подадено от активно
легитимирана страна и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.248 от ГПК, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, реално се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение, тъй като съдът се е произнесъл в определението по отношение на
разноските.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Съществено за упражняване на правото на предявяване на
разноски е дали съдебният акт е положителен за страната, тя била ли е
представлявана от адвокат и направени в тази връзка, реално установени
разноски. Разноските се присъждат само при своевременно отправена претенция за
това, т.е. такава, която е отправена преди приключване на производството по
делото, включително с представени доказателства за сторените разноски. В
разпоредбата на чл.143 от АПК е уреден въпроса с отговорността за разноските,
като са посочени конкретни хипотези кой на кого дължи. Чл.143 ал.2 от АПК
предвижда, че жалбоподателят има право на разноски и при прекратяване на делото
поради оттегляне на оспорения от него административен акт, каквато е настоящата
хипотеза.
Вярно е твърдението, че жалбата на оспорващия храм е
подписа от неговия представляващ, не от адвокат, като такъв не е присъствал и в
първото съдебно заседание. Пълномощникът адв.Л. подава след съдебното заседание
на 19.10.2022г. заявление за достъп до електронно дело, като от този момент с
нея е водена кореспонденцията по делото. Последната е изразила и становище по
искането за прекратяване на делото поради оттегляне на административния акт.
Към становището е приложен списък на разноските, ведно с договор за правна
защита и съдействие от дата 07.11.2022г., като е направено искане за присъждане
на разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие е, че е договорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 4000лева. Този размер
на адвокатското възнаграждение в действителност е значително под минимума,
определен в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид материалния интерес на делото, а именно 562 599,47
лева. Предвид изложеното се налага извода, че за оспорващия църковен храм е
налице законова предпоставка за присъждане на направените по делото разноски,
като се отчете и факта, че именно административният орган с поведението си е
станал причина за завеждане на делото.
С оглед изложеното, искането за изменение на решението
в частта за разноските, представляващи присъдено адвокатско възнаграждение е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“, направено на основание чл.248 от ГПК, за
изменение на определение №2308/15.11.2022г. по адм.дело 668/2022г. по описа на
Административен съд Плевен в частта, с която фондът е осъден да заплати на Храм
„Св.Георги Победоносец“ гр.Белене разноски в размер на 4000лева, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване, на основание
чл.248 ал.3 изр. последно от ГПК, с частна жалба чрез Административен съд
Плевен пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Преписи от определението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/