№ 117
гр. Габрово , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200516 по описа за 2021 година
С жалба, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител,
жалбоподателя “Теленор България” ЕАД - София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, е
атакувал Наказателно постановление № Р-0048983, издадено на 21.05.2021 година от
Директора на РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към
Главна дирекция “КП” при КЗП София, чрез което за нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП на
дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на сума от 1000 лева, на
основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП. По съображения, изложени в подадената жалба,
жалбоподателя е счел постановлението за незаконосъобразно, като го е обжалвал в
качеството на такова с искания за неговата отмяна заедно с всички законни последици,
които произтичат от това. Същите включват и юрисконсултско възнаграждение, чието
присъждане се претендира въз основа на чл. 63, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, чрез което
тя е изпратена до съда, както и в допълнително постъпило писмено становище в рамките на
образуваното съдебно производство, от същата се излагат искания за оставяне на жалбата
без уважение, и за потвърждаване на обжалваното постановление като правилно,
обосновано и законосъобразно. От тази страна също е направено искане за разноски във
връзка с осъществено процесуално представителство при разглеждането на делото, които се
претендират съобразно указаното в чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:
1
На 09.03.2021 г. служители на структурното звено на КЗП в гр. Габрово извършили
проверка в магазин за мобилни устройства и услуги „Теленор”, който се намирал на ул.
„Петко Каравелов” № 1 в същото населено място и бил стопанисван от търговеца.
Проверката е била предизвикана от получена жалба с Вх. № Р-03-243 от 26.02.2021
гфоркд, подадена в КЗП РД Русе, звено Габрово от потребителя Д.П.Д. от село Тодорчета,
Община Габрово във връзка с мобилно устройство – часовник „Canyon Ergonomic Fitness
Band/Black”, J20594204036, закупено на 11.06.2020 година. Потребителя твърдял, че след
закупуването стоката проявила дефект, била предявена рекламация и продавачът не е
привел устройството в съответствие с договора за продажба повече от месец. Към жалбата
същият е приложил копия от: Допълнително споразумение за номер 359894887872 от
11.06.2020 г., Договор за лизинг от 11.06.2020 г., Протокол за приемане на устройство №
********* от 12.06.2020 г., Протокол за приемане на устройство ********* от 04.09.2020 г.,
Акт за удовлетворена рекламация № А *********/06.07.2020 г.
При проверката в обекта, за която е бил съставен Констативен протокол 2021 № К-
2713218/09.03.2021 г., е присъствал управителя на магазин „Теленор” в гр. Габрово. В
рамките на проверката се установило, че търговецът води регистър за предявени рекламации
в електронен вид, в който са били вписани следните рекламации относно сочената в жалбата
потребителска стока: № ********* от 12.06.2020г. – издаден акт за удовлетворена
рекламация № А502112686/06.07.2020 – сменен апарат; и № ********* от 04.09.2020
година, по която е липсвал акт за удовлетворена рекламация.
С протокола от проверката е било наредено на управителя или на упълномощено от
него лице да представи в офиса на КЗП гр. Габрово документи, удостоверяващи, че
потребителската стока е приведена в съответствие с договора за продажба в едномесечен
срок от предявяване на рекламацията (04.09.2020 г.), т.е. до 04.10.2020 година.
На 15.03.2021 г., чрез електронната поща на КЗП РД Русе, звено Габрово -
gabrovo@kzp.bg, е постъпило писмено становище от „Теленор България” ЕАД, съгласно
което търговецът е заявил, че рекламацията от 04.09.2020 г. ще бъде удовлетворена чрез
възстановяване на заплатната от потребителя сума. Към него не са били представени
документи, удостоверяващи, че потребителската стока е била приведена в съответствие с
договора за продажба в едномесечен срок от предявяване на рекламацията до 04.10.2020
година. Към тази дата устройството нито е било ремонтирано, нито заменено с ново.
След като са обобщили представените писмени документи и констатациите от
извършената проверка, служителите на КЗП са приели, че е налице извършено нарушение
по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. По повод на същото до изпълнителния директор на „Теленор
България” ЕАД София е била изпратена покана (Изх. № Р-03-243 от 12.04.2021 г.,
приложена на л. 15) за личното му явяване или изпращане на упълномощено от него лице за
съставяне на акт във връзка с установяване на това нарушение на посочена в поканата дата –
2
21.04.2021 година. Поканата е била получена на 14.04.2021 година, и тъй като на
определената дата дружеството не е изпратило представител на указаното място
(структурното звено на КЗП Габрово), актът е бил съставен в отсъствието на такъв,
съобразно предвиденото в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След съставянето му този акт (в
съответствие с предварително съобщеното в поканата) на 28.04.2021 година е бил предявен
на управителя на търговския обект, от който е било закупено мобилното устройство, за
подписване от него и запознаване с отразените в същият констатации във връзка с
нарушението. Въз основа на акта и на останалите материали по административно-
наказателната преписка е издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява
предмет на обжалване по настоящото дело.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Данните, които са отразени в копията от намиращите се на л. 11 материали по делото
сочат, че екземпляр от НП е получен от представител на жалбоподателя на 26.05.2021
година. Жалбата (според съответния Вх. №, под който се явява заведена) е постъпила при
наказващия орган на 31.05.2021 г., или в рамките на седемдневния срок, започнал
(съобразно правилата на чл. 83 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ
датата за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била
подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Отразеното в приложените писмени материали води до заключение, че при съставяне
на акта за установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление са
спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Актът съдържа необходимите реквизити,
предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Същият се явява съставен от служител, надлежно
упълномощен (съгласно приложената на л. 30 заповед) за това, в рамките на тримесечен
срок от деня за откриване на нарушителя, както и преди изтичане на една година от
извършване на самото нарушение. Ръководството на “Теленор България” ЕАД София е било
надлежно уведомено за датата и часа, на които е следвало да се яви в структурното звено на
КЗП Габрово за съставяне на акт във връзка с установяване на нарушението, като чрез
самата покана е било предупредено за последиците от неизпълнението на посоченото в нея.
Поради изложеното акта законосъобразно е бил съставен в отсъствието на представляващо
дружеството лице, в съгласие с предвиденото в нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. След
съставяне на акта са били предприети последващи действия във връзка с неговото връчване
и подписване, в резултат на които актът е бил подписан и връчен, в изпълнение на
указаното с чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление (според
представената на л. 31 заповед) също е издадено от компетентен по смисъла на чл. 233, ал. 2
от ЗЗП орган, в рамките на отразения по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН шестмесечен срок,
започнал да тече от датата за съставяне на акта за установяване на извършеното нарушение.
НП и акта за установяване на това нарушение съдържат достатъчно информация, която
3
позволява да се формират и заключения за обстоятелствата, свързани с последното, което в
случая се е изразило под формата на бездействие. Отбелязано е както началото на периода
на това бездействие – 04.09.2020 г., което съвпада с момента за предявяване на (втората по
ред) рекламация във връзка със стоката, така и неговия край – 04.10.2020 г., предпоставен от
датата, до която стоката е следвало да се приведе в съответствие с договора за продажба,
указан в нормата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП. При естеството на тези данни, както и при
наличието на съдържащата се в акта и НП информация за мястото, на което нарушението е
било извършено и което се явява свързано с търговския обект на ул. „Петко Каравелов” № 1
в гр. Габрово, където на потребителя е следвало да се предостави вече приведената в
съответствие с договора за продажба стока, доводите за допуснати нарушения по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН не биха могли да бъдат споделени, тъй като се явяват несъстоятелни от
фактическа и от правна страна.
Констатираното при проверката действително дава основание да се счита, че е
налице осъществено нарушение на указаното в нормата на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, която
предвижда задължение за продавача да приведе стоката в съответствие с договора за
продажба, когато тя не се явява в такова с него, в рамките на едномесечен срок, считано от
деня за подаване на рекламацията във връзка с нея. Въпросната стока, описана в подадената
жалба от потребителя до КЗП, не е съответствала на договора за продажба съгласно чл. 106,
т. 1 и т. 4 от ЗЗП, тъй като не е притежавала характеристиките, определени от страните по
този договор, както и обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които
потребителят би могъл разумно да очаква от нея, като се има предвид естеството на самата
стока и публичните изявления относно нейните конкретни характеристики, направени от
продавача. В тези случаи, съгласно предвиденото в чл. 105 от ЗЗП, продавачът отговаря за
всяка липса на съответствие на потребителската стока, която съществува при доставянето на
стоката и се прояви две години след него, дори и да не е знаел за самото несъответствие.
Причината, поради която е направена рекламацията, безспорно сочи за наличието на такова
несъответствие, което се е проявило в двугодишния период, започнал да тече от 11.06.2020
г. – датата за доставяне (предаване) на устройството на потребителя. При това положение не
би могло да се счита, че нарушението не е осъществено от обективна страна, след като е
налице подадена рекламация във връзка със стока в рамките на двугодишен срок от нейното
закупуване, а търговецът не е привел тази стока в съответствие с договора за продажба в
пределите на едномесечния срок, започнал да тече от датата за подаване на рекламацията
във връзка с нея. Именно неизпълнението на посоченото задължение чрез ремонт или замяна
на устройството с ново, а не неизпълнението на задължение за възстановяване на
заплатената за същото сума в този период, е довело до предпоставки, които са ангажирали
неговата административно-наказателна отговорност.
Освен за правилна по вид с оглед на правилно изведената правна квалификация на
нарушението и правно-организационната форма на съответния нарушител, съдът намира
наложената за нарушението санкция за законосъобразно определена и по отношение на
нейния размер. В случая имуществената санкция е била наложена чрез приложението на чл.
4
231 (но при отчитане на предвидените в чл. 222а от ЗЗП стойности) заради повторността на
самото нарушение. Отразеното в обжалваното постановление данни във връзка с
предходното наказателно постановление (1. № 2019-0046477 от 27.06.2019 г., потвърдено
чрез Решение № 237/17.01.2020 г. на Административен съд Велико Търново и влязло в сила
на същата дата) кореспондира на писмените доказателства, приложени на л. 41-45 от делото,
поради което може да се приеме, че нарушението, за което дружеството е санкционирано,
действително е било извършено при условията на повторност по смисъла на понятието,
дадено в &13 т.21 от ДР на ЗЗП, доколкото чрез това постановление то вече е било наказано
за нарушение от вид – по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, какъвто е бил установен и в настоящия казус.
Изискващият се едногодишен срок също е налице, тъй като посочената дата за влизане в
сила на това постановление води до заключение, че нарушението е извършено преди
изтичане на този срок. При индивидуализиране на наказанието е било отчетено не само
имущественото състояние на дружеството нарушител, което стопанисва множество
магазини на територията на цялата страна, но и конкретната тежест на самото нарушение,
която (предвид немалката продължителност на срока, през който потребителят е бил лишен
от възможността да използва устройството съобразно неговото предназначение поради
възникналото несъответствие на вещта с договора за продажба и бездействието на търговеца
да я приведе в съответствие с него чрез удовлетворяване на направената рекламация) е била
по-висока в сравнение с тази на обикновените случаи на такива от неговия вид. При тези
данни следва да се приеме, че след като е санкционирал нарушението чрез санкция от 1000
лева, наказващият орган е издал едно законосъобразно (в т.ч. от аспект на целите на
превенцията по смисъла на чл. 12 от ЗАНН) НП, още повече (при отчитане на предвиденото
с чл. 231) при отчитане на обстоятелството, че е наложил самата имуществена санкция в
рамките на минимално възможния (след удвояването) размер по чл. 231 от ЗЗП. Въз основа
на тези съображения съдът намира, че няма основания, които да налагат изменяване или
отмяна на обжалваното постановление, и счита, че като правилно, обосновано и
законосъобразно, същото ще следва да се потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното искане в
това отношение, както и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическа или правна
сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата нормативна база
(чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ) жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати на ответната (по жалба) страна минималното възнаграждение за него, възлизащо на
сумата от 80 лева.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 1-во от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-0048983, издадено на 21.05.2021
година от Директора на РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен, към Главна дирекция “КП” при КЗП София, чрез което за нарушение по чл. 113, ал.
2 от ЗЗП на “Теленор България” ЕАД - гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6,
е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 1000 (хиляда) лева
– на основание чл. 231 във вр. с чл. 222а от ЗЗП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “Теленор България” ЕАД - гр. София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, ДА ЗАПЛАТИ на РД Русе за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен, към Главна дирекция “КП” при КЗП София, сума в размер на 80 (осемдесет) лева,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото,
на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четиринадесет / дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6