Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 08.08.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2135 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, съобрази:
Установителен иск с правно основание чл. 23 ал. 1
от СК във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от С.А.М. ***, чрез пълномощник адв. З.К., срещу М.Т.П. ***, на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23 ал. 1
от СК, за установяване, че е изключителен собственик на поземлен имот с
идентификатор 43476.315.159 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. ***, заедно с построените в имота шест сгради, придобит през време на брака
му с ответницата.
Ищецът
твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 29.12.2015 г., в град ***,
след което решили да се установят в *******По време на брака им /22.06.2017 г./
ищецът посочва, че закупил недвижим имот, находящ се
на административен адрес: *******и представляващ: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43476.315.159, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри *******одобрени
със Заповед № РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. Директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: *******с
площ от 888 квадратни метра, трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: ниско застрояване: /до 10 м./, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: пл.№159, кв. 125, парцел V, при граници: ПИ
43476.315.1713, ПИ 43476.315.117, ПИ 43476.315.116, ПИ 43476.315.160, заедно с
построените върху имота сгради: сграда с идентификатор 43476.315.159.1, със
застроена площ от 49 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор 43476.315.159.2, със застроена
площ 36 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
сграда с идентификатор 43476.315.159.3, със застроена площ от 5 кв.м., брой
етажи: 1 /един/, предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор
43476.315.159.4, със застроена площ от 36 кв.м., брой етажи: 1 /един/,
предназначение: хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор 43476.315.159.5,
със застроена площ от 6 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение:
селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 43476.315.159.6, със застроена
площ от 12 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: селскостопанска сграда.
Ищецът
твърди, че за закупуването на имотите, техния ремонт и обзавеждане, на
18.05.2017 година изтеглил потребителски кредит от „Юробанк
България" АД, в размер на 20000 лева, като поръчител по кредита станала
неговата майка - М.Х.З.... Съпругата му не пожелала да стане съдлъжник по кредита, тъй като не е имала претенции по
отношение на закупения от него недвижим имот. Когато изповядвали сделката пред
нотариус, съпругата му пожелала да бъде вписана в нотариалния акт и била
записана като купувач при равни квоти с ищеца, въпреки че закупуването на имота
ставало с лични негови средства от изтегления потребителски кредит, а
независимо от това имотът е закупен по време на брака и щял да бъде тяхно
семейно жилище.
Ищецът сочи,
че вноските по кредита и до настоящия момент се погасяват от него. Бившата му
съпруга никога не е внасяла парични суми по кредита и никога не е предявявала
претенции след развода за имота, защото била наясно, че същият е закупен лично
от него.
Отношенията им
се влошили и се разделили, като ищецът подал документи за развод. Основната
причина за това била, че бившата му съпруга постоянно вземала заеми, които той
трябвало да погасява. На делото съпругата му присъствала лично, като заявила,
че няма претенции към отношенията им по време на брака и постигнали
споразумение за развод.
Изтъква, че
с Решение № 102/22.05.2018 г., постановено по гр.дело № 270 по описа на Районен
съд – ***, бракът им бил прекратен. Ищецът твърди още, че бившата му съпруга - М.П.
няма абсолютно никакъв принос за закупуване на гореописания недвижим имот. Тя
не работела и нямала лични доходи, с които да участва както в закупуване на
имота, неговият ремонт и обзавеждане, така и в заплащане на разходите за ток,
вода и др. консумативи, които били генерирани при общото им съжителство. За
всички разходи по закупуването, ремонта и обзавеждането на имота ищецът сочи,
че е дал лични средства, както и са го подпомагали родителите му, а ответницата
и нейното семейство не са участвали нито с труд, нито с парични средства.
Ищецът счита,
че гореописаните недвижими имоти са изключително негова собственост, поради
изцяло личния му принос за закупуването им и предявява настоящия иск, с който
иска пълна трансформация на имуществото като лично негово и моли за постановяване
на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответницата М.Т.П.,
че той е изключителен собственик на подробно описания по-горе поземлен имот,
заедно с построените в него шест сгради.
Моли за
присъждане и на направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок
е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск и
твърденията, на които се основава. По-конкретно оспорва твърдението, че тя няма
никакъв принос по време на брака им с ищеца и посочва, че е работила и до
момента на разтрогване на брака им е получавала доходи по трудово
правоотношение.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично и с процесуалния си представител адвокат З.К., който поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена, като в полза на доверителя му се
присъдят и направените разноски по делото, съгласно представен списък.
Ответницата се явява лично и с процесуалния
си представител адвокат Б.Ц., който поддържа становището по отговора и моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на
направените разноски по делото, съгласно представен списък. В представени
писмени бележки на процесуалния представител са доразвити съображения за неоснователност
на претенцията.
От приложените по делото писмени
доказателства, от гласните доказателства, чрез показанията на разпитаните
свидетели М.Х.З..Д.Т.Д.и П.Г.Т., както и от доводите и становищата на страните, всички,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Страните по делото – С.А.М. и М.Т.П. са
сключили граждански брак на 29.12.2015 г., който е прекратен чрез развод по
взаимно съгласие с влязло в сила Решение № 102/22.05.2018 г., постановено по
гр.дело № 270/2018 г. на Районен съд – ***.
Видно от приложения
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 7/23.06.2017 г., том № 6,
рег.№ 2623, дело № 323/2017 г. на Нотариус Н. Т.,***, страните са закупили по
време на брака си следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43476.315.159, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри *******одобрени
със Заповед № РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. Директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: *******с
площ от 888 квадратни метра, трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: ниско застрояване: /до 10 м./, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: пл.№ 159, кв. 125, парцел V, при граници: ПИ
43476.315.1713, ПИ 43476.315.117, ПИ 43476.315.116, ПИ 43476.315.160, заедно с
построените върху имота сгради: сграда с идентификатор 43476.315.159.1, със
застроена площ 49 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сграда с идентификатор 43476.315.159.2, със застроена площ 36
кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
сграда с идентификатор 43476.315.159.3, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи:
1 /един/, предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор
43476.315.159.4, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1 /един/,
предназначение: хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор 43476.315.159.5,
със застроена площ 6 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение:
селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 43476.315.159.6, със застроена
площ 12 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: селскостопанска сграда, за
сумата 6475.00 лв. /шест хиляди четиристотин седемдесет и пет лева/.
Представен е Договор за потребителски кредит
№ FL853548/18.05.2017 г., сключен между „Юробанк България“ АД, от една страна, и С.А.М. и М.Х.З..като
кредитополучатели, от който е видно, че Банката е предоставила на
кредитополучателите потребителски кредит в размер на 20000.00 /двадесет хиляди/
лева за текущи нужди, със срок на издължаване до 18.05.2024 г., с месечна
вноска по погасителен план в размер на 314.54 лева.
От показанията на разпитаната свидетелка М.Х.З..майка
на ищеца, се установява, че страните, преди да сключат брак, са живеели при нея
в гр. ***, след сключването на брака заминали за Германия за известно време
през 2016 г., а след това се върнали и се установили на квартира в гр. ***.
Синът й – ищецът си намерил работа в завод в близост до гр. ***. Двамата с
ответницата искали да си купят къща в околността, за да е близко до работата на
С.. За да закупят къща обаче С. трябвало да изтегли кредит, за който бил
необходим поръчител, но съпругата му не работела и нямало да я одобрят.
Потърсил като поръчител свидетелят Д.Д., който се съгласил, но свидетелката З.
заяви, че решила тя да стане поръчител и месец май 2017 г. изтеглили кредит в
размер на 20 000.00 лева. Тази сума трябвало да стигне за покупката и за
ремонт на къщата. Продължили да търсят къща за закупуване и намерили процесния
имот в гр. ***, ***като С. дал на М. 1000.00 лева, за да заплати капаро във
връзка с покупката и подготвяне на документи за сделката. Свидетелката знае, че
страните са заплатили имота с пари от изтегления кредит и след покупката на
имота се преместили да живеят в него.
По делото е приложена разписка за получена
сума от 05.06.2017 г., с която адв. Б.Ц., в качеството си на пълномощник на
продавача по сделката – Р.Г.Д., е удостоверил, че е получил от М.Т.П. сумата от
1000.00 лева в изпълнение на бъдеща покупко-продажба на недвижим имот в *******
Свидетелят Д.Д.заяви, че познава ищеца и
неговата майка от доста време. С. му е споделял, че иска да си купи жилище и го
помолил да му стане поръчител по кредит, който възнамерявал да изтегли с цел
покупката на жилище. Споделил също, че съпругата му е безработна и не могат да
изтеглят заедно кредита. Впоследствие свидетелят разбрал, че майката на С. е
станала поръчител и са изтеглили заема.
Свидетелката П.Т.е майка на ответницата.
Заяви, че преди и след сключването на брака страните са живеели в Германия. Тя
била три месеца при тях в Германия, където дъщеря й работела в завод за сокове
и нектари. Впоследствие се върнали в България и живели на квартира в гр. ***
около година. Споделяли, че искат да си купят жилище и казали, че С. ще изтегли
заем. Свидетелката заяви, че дъщеря й работела в магазин за втора употреба в
гр. *** и заплатата й не била достатъчно голяма, за да изтегли тя заем, а С.
работел в завод в с. ***. Намерили процесния имот в гр. ***, който закупили със
средства на С.. Свидетелката заяви, че им е помагала когато не им стигали
парите след закупуването на жилището, но не знае повече подробности, тъй като
не е била в България, а работела в Гърция.
Представен е трудов договор № 935/23.05.2017
г., от който е видно, че ответницата е започнала работа при „Композит Х“ АД – гр. *** с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 460.00 лева.
Впоследствие, по силата на трудов договор №
20/24.10.2017 г. е започнала нова работа на шест часов работен ден с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 345.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с
положителен установителен иск с правно
основание чл. 23 ал. 1 от СК във вр. с чл. 124 ал. 1
от ГПК, че
ищецът е изключителен собственик на поземлен
имот с идентификатор 43476.315.159 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ***, заедно с построените в имота шест сгради, придобит през
време на брака му с ответницата, т.е. търси се установяване на пълна
трансформация на лично имущество в имущество - съпружеска имуществена
общност.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от СК, вещните
права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат
общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Изключение
от това общо правило е нормата на чл. 23 ал. 1 от СК, съгласно която лични са
вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
По въпроса
допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание
чл. 23 ал. 1 и 2 от СК /чл. 21 ал. 1 и 2 СК, отм./ в случаите на придобиване на
недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на
двамата съпрузи, е даден положителен отговор в Тълкувателно решение № 5 от
29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
като в т. 4 от мотивите е възприето следното разрешение: „…Съвместният принос
на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни основания, какъвто е договорът за покупко –
продажба на недвижим имот – чл.21, ал.3 СК. Критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се
характерът на вложените в придобиването средства. Съпругът, притежавал
преобразуваното лично имущество, може по всяко време на брака и след неговото
прекратяване да предяви положителния установителен иск за признаване личния
характер на придобитото имущество, с което да го отграничи
и изключи от съпружеската имуществена общност. Това е правна възможност,
предоставена на всеки от съпрузите… Плащането на цената в брой при сключване на
договора сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на
придобиването, както и че трансформацията е възможна при доказване произхода на
средствата. Облигационни отношения между съпрузите възникват при плащане на
цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето
солидарно от двамата за нуждите на семейството – чл.32, ал.2 СК /чл.25, ал.2 СК, отм./. Само в този случай изплащането на заема с лични на единия съпруг
средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право…“.
От съвкупната
преценка на всички събрани по делото доказателства се налага извода, че в
конкретния случай процесният имот е закупен с парични
средства, получени от предоставен на ищеца банков кредит, като ответницата не е
участвала в сключването на договора за кредит и съответно не е поела солидарно
задължение за връщането му. Относно причината за неучастието й, се установи, че
към този момент тя не е работела и не е получавала доходи. Този факт се
подкрепя от приложения трудов договор №
935/23.05.2017 г., от който е видно, че е започнала работа след
сключването на кредитния договор /същият е сключен на 18.05.2017 г./, както и
от показанията на всички свидетели, включително от показанията на майката на
ответницата, която добросъвестно заяви, че пред нея страните са споделяли
желанието си да закупят жилище, за което С. /ищецът/ ще изтегли заем, а след
като намерили имота в гр. ***, свидетелката знае, че той е закупен със средства
на С..
Неоснователни
са доводите в отговора на ответницата, че тя е заплатила със свои средства част
от сумата за имота, давайки капаро в размер на 1000.00 лева, съгласно приложената
разписка за получена сума от 05.06.2017 г. От показанията на свидетелката З. се
установи, че след получаването на кредита С. дал на М. 1000.00 лева, за да заплати
капаро във връзка с покупката и подготвяне на документи за сделката. Съдът
преценява показанията на тази свидетелка, с оглед на всички други данни по
делото, предвид възможната им заинтересуваност, като майка на ищеца, но ги
намира за достоверни, тъй като кореспондират с останалите събрани
доказателства. В тази връзка следва да бъде отчетен факта, че разписката, с
която е дадена сумата 1000.00 лева във връзка с бъдещата покупко-продажба, е с
близка дата след сключването на договора за кредит, а освен това се установи,
че ответницата съвсем скоро е започнала работа с трудово възнаграждение от
460.00 лева, при което съдът дава вяра на показанията на св. З., че сумата от
1000.00 лева е дадена на ответницата от сина й от получената в кредит сума, за
да заплати капаро и обезпечи по този начин бъдещото сключване на сделката.
По делото не се събраха доказателства
изтегленият кредит да е изплащан
съвместно от страните. От приложеното извлечение от откритата разплащателна
сметка на името на ищеца се установява, че в периода 18.05.2017 г. – 13.08.2018
г. периодично е усвоявана от сметката му дължимата месечна погасителна вноска
по кредита в размер на 315.00 лева.
Недоказано остана твърдението в отговора на
ответницата, че с изпращани от майка й суми, включително сумата в размер на
719.88 лева от дата 12.06.2017 г., е участвала в закупуването на имота. По
делото е приложен документ за превод на тази сума от П.Т.в полза на дъщеря й М.Т.П.,
но не се събраха доказателства, от които да се направи индиция, че сумата е
използвана за плащане на цената на процесния имот или за нужди на
домакинството. В същия смисъл следва да се разглежда и представената справка от
ФК „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД, че в периода 07.06.2017
г. – 17.04.2018 г. ответницата е получила парични преводи от майка си П. Т.,
която се е намирала в Гърция /три пъти по 100.00 евро, един път 120.00 евро,
140.00 евро и 200.00 евро/.
Представени са от ответницата стокови
разписки за закупени строителни материали в периода юни – август 2017 г., както
и документ, че е заплатила дограма на стойност 2300.00 лева. Преценени в
съвкупност с останалите доказателства обаче не водят до извод, че тези
строителни материали са закупени с лични средства на ответницата, предвид
ниското й трудово възнаграждение в периода и липсата на данни изпращаните
парични преводи от майка й да са използвани конкретно за закупуване на
строителни материали за имота и въобще за нужди на семейството и домакинството.
Общите твърдения в отговора на ответницата,
че тя е плащала изтеглени от ищеца „бързи кредити“ и кредит „Бяла карта“ и
представените в тази връзка вносни бележки с посочен вносител – М.Т.П., съдът
счита, че са неотносими по съществото на спора, тъй
като няма конкретика кога са били изтеглени тези кредити и дали същите са били
за нуждите на семейството. От постъпилата информация в молба от „Аксес Файнанс“ ООД, кредитодател по Договор за кредит „Бяла карта“, сключен с
ищеца, като кредитополучател, е видно, че за периода 01.01.2017 г. – 22.05.2018
г., и двете страни са извършвали плащания за погасяване на кредита, но след
като няма данни с каква цел е изтеглен този кредит, съдът счита, че фактът от
кого са извършвани плащанията е без значение за настоящия спор. Същото се
отнася и за представените 3 броя преводни нареждания за суми с наредител – ответницата по два договора за кредит, сключени
с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, както и постъпилите от посоченото
дружество извлечения от сметка по двата договора.
Неотносими към
предмета на спора са и данните по приложената преписка № 2693/2018 г. на
Районна прокуратура-Ловеч, образувана по повод жалба на ответницата за изнесени
от ищеца движими вещи от процесния имот.
В
заключение следва да се наблегне на факта, че по делото не бяха събрани
доказателства двамата бивши съпрузи да са имали свои семейни средства, с които
да са заплатили продажната цена за придобиване на процесния имот, а се
установи, че имотът е закупен със средства от предоставен на ищеца банков кредит,
в който бившата му съпруга не е участвала като солидарен длъжник. От своя
страна, ответницата не доказа да е получила средства, които като лични да е
вложила в придобиването на процесния имот.
По изложените съображения съдът приема, че липсва съвместен принос
при придобиването на процесния недвижим имот, поради което предявеният иск по
чл. 23 ал. 1 от СК във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, се
явява основателен и следва да бъде уважен, като ищецът бъде признат за
изключителен собственик на имота.
При
този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищеца направените разноски по делото, съгласно представения списък и
приложените документи, удостоверяващи извършването им, а именно: 259.00 лева –
внесена държавна такса и 650.00 лева – адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие № 79/25.03.2019 г., или общо разноски: 909.00 лева.
С
оглед изхода на процеса, искането на ответницата за присъждане на направените
от нея разноски по делото следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 23 ал. 1 от СК във връзка с
чл. 124 ал. 1 от ГПК, по отношение на М.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.А.М., ЕГН **********,***, е
изключителен собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
43476.315.159, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри *******одобрени
със Заповед № РД-18-68/02.06.2008 г. на Изп. Директор
на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес на поземления имот: *******с
площ от 888 квадратни метра, трайно предназначение: урбанизирана територия,
начин на трайно ползване: ниско застрояване: /до 10 м./, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: пл.№ 159, кв. 125, парцел V, при граници: ПИ
43476.315.1713, ПИ 43476.315.117, ПИ 43476.315.116, ПИ 43476.315.160, заедно с
построените върху имота сгради: сграда с идентификатор 43476.315.159.1, със
застроена площ 49 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, сграда с идентификатор 43476.315.159.2, със застроена площ 36
кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
сграда с идентификатор 43476.315.159.3, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи:
1 /един/, предназначение: селскостопанска сграда, сграда с идентификатор
43476.315.159.4, със застроена площ 53 кв.м., брой етажи: 1 /един/,
предназначение: хангар, депо, гараж, сграда с идентификатор 43476.315.159.5,
със застроена площ 6 кв.м., брой етажи: 1 /един/, предназначение:
селскостопанска сграда, сграда с идентификатор 43476.315.159.6, със застроена
площ 12 кв.м., брой етажи 1 /един/, предназначение: селскостопанска сграда.
ОСЪЖДА М.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на С.А.М., ЕГН **********,***, сумата
909.00 лв. /деветстотин и девет лева/,
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на М.Т.П. за присъждане на направените от нея разноски
по делото.
На основание чл. 115 ал. 2 от ЗС, дава на ищеца шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязване на същото в Службата по вписванията - гр. Ловеч.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: