Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, VII – ми граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1430 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова
молба от К.Ц.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Р.К. ***, със съдебен адрес:***,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК против „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК *********, сьс седалище гр.
Варна, бул. „Вл. Варненчик" № 258, с представители Пламен Стоянов
Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия. Правото, предмет на
отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е за сумата от 1865,78
лв., представляваща цена за потребена електроенергия от клиентски № **********
и абонатен № **********, за обект, находящ се в гр. Русе, кв. „Дружба -
3", бл. 34, вх. 13, ет. 5, ап. 13, за периода от 10.01.2018 г. до
09.01.2019 г., за начислено допълнително количество енергия в размер на 9708
кВтч, по направена корекция на сметка относно констатирано неточно измерване на
електрическата енергия, и издадена фактура № **********/21.02.2019 г. със срок
на плащане 05.03.2019 г.Ищецът твърди, че е получил писмо от ответника на 05.03.2019
г. към което били приложени Констативен протокол от 09.01.2019 г. на "Енерго
Про Мрежи" АД и такъв от 12.02.2019 г. на БИМ - Русе, от които установил,
че следва да заплати някаква сума за начислена електроенергия по силата на
преизчисление и в резултат на корекция извършена по неизвестен и незаконен
начин. Твърди се, че ответникът нямал основание да претендира допълнителни суми
въз основа на подобен вид преизчисление на потребената от абоната
електроенергия за минал период от време и се оспорва дължимостта на
претендираните от ответника на това основание суми, за което се излагат
подробни аргументи. Претендира се да бъде постановено съдебно решение с което
да бъде да се признае за установено по отношение на "Енерго Про
Продажби" АД, че К.Ц.С. не дължи сумата от 1865,78 лв.,
представляваща стойността на електрическа енергия по фактура № ********** от 21.02.2019
г. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва
наличието на облигационно отношение между страните във връзка с
доставката на електрическа енергия за имот на ищцата. Твърди се, че
при извършена проверка на измервателния уред (СТИ) за този имот от служители на
"Електроразпределение Север" ЕАД, е констатирано преминало количество
електрическа енергия, което не е отчетено и не е фактурирано за заплащане от
клиента. При извършена метрологична експертиза от БИМ на СТИ било установено
точното количество на преминалата през уреда и неотчетена електрическа енергия,
а именно 9708 кВтч. Именно за тях се претендира с фактурата от 21.02.2019
г. заплащане на 1865,78 лв. Твърди се, че съгласно чл.37, ал.1, т.4 от Общите
условия е предвидена възможност за "Електроразпределение Север" АД да
изчислява, изготвя справки и коригира количествата пренесена електрическа
енергия за изминал период при наличието на установени с протокол от
метрологична експертиза, съставен по реда на Закона за измерванията, отклонения
извън допустимите граници на метрологични и технически характеристики на
средствата за търговско измерване (СТИ), довели до неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия. В чл. 24 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на "Енерго Про Продажби" АД е
предвидена възможност за ответното дружество въз основа на предоставени от
"Електроразпределение Север" АД справки да преизчисляват количествата
пренесена електрическа енергия и да коригират сметките на клиенти за изминал
период. Тези Общи условия били задължителни за страните в настоящото
производство и създавали възможност за преизчисление каквото е и направено в
случая. Твърди се, че в конкретния случай е налице намеса в софтуера на
електромера, измерващ електрическата енергия на ищеца, което е довело до
потребление, което не е било отчитано, съответно и заплащано от потребителя. По
тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят
направените от ответника разноски.
Съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява
от представените писмени доказателства, че ищецът е потребител на електрическа
енергия (клиент на ответното дружество) за имот в гр. Русе, ***, ап. 13, с
клиентски № **********.
На 09.01.2019г. е извършена проверка от
служители на "Електроразпределение Север" АД на електромера, измерващ
електрическата енергия за имота на ищеца с фабр. № 1114021666942540-2016г., за
която е съставен констативен протокол № 1701798. В последния е отбелязано какви
са показанията на СТИ на всички негови тарифи. Не са констатирани
нарушения по пломбите на уреда или на заключващия механизъм на таблото в което
е бил монтиран. Електромерът е поставен в индивидуална опаковка, запечатана в
присъствието на двама свидетели, а на негово място е монтиран друг измервателен
уред с нулеви показания.
Смененият електромер е предаден в БИМ,
регионален отдел – Русе, където му е извършена метрологична експертиза,
резултатите от която са отразени в констативен протокол № 227/12.02.2019г. При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3-009708,364 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. При изпитателните измервания е установено, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа на
констативния протокол от метрологичната експертиза, за клиентския номер на
ищеца е изготвено становище от "Електроразпределение Север" АД за
начисляване на допълнително общо количество ел. енергия в размер на 9708 кВтч
за периода 10.01.2018 г. – 09.01.2019г. За тези количества електроенергия
„Енерго-Про Продажби“ АД е издало фактура №
********** от 21.02.2019 г. на обща стойност 1865,78 лв., която е претендирана
за плащане от ищеца К.Ц.С., чрез изпращането й с писмо.
По делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, според заключението на която (основано преди всичко на
констатациите в протокол на БИМ за метрологична експертиза), СТИ подменено с
констативния протокол от 09.01.2019 г. е статичен електромер, произведен от „ISKRAЕМЕСО“ и отговаря на изискванията за търговско измерване дадени в Наредба
№3 за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и е
експлоатиран в срока си на метрологична годност. Вещото лице е обяснило какво
представляват отделните регистрите и тарифи на процесното СТИ. В случая, при
измерване на потребената ел. енергия от битов абонат като ищеца, уредът
следвало да отчита само по тарифа 1.8.1 – нощна тарифа и по 1.8.2- дневна
тарифа. Третата тарифа 1.8.3 не следвало да се ползва при битови абонати. В
случая със специален софтуер по нея било отчетено количество ел. енергия в
размер на 9708 кВтч., която енергия била преминала през СТИ, но без да може да
се определи точния период на потреблението й. Вещото лице е посочило, че уредът
е препрограмиран, което е довело до отчитане на част от преминалата през него
електроенергия по тарифа, която не е визуализирана на дисплея му и не би
следвало да се използва за битови абонати като ищеца.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК. Условие за надлежното му упражняване е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е
необходимо по отношение на същите да е инициирано принудително събиране. В
настоящия случай интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител,
обвързан с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за
едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения
предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
За успешното провеждане на отрицателен
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че се е намирал в договорни отношения с ответника за доставка
на електроенергия, т.е., че последният е материалноправно легитимиран да получи
процесната сума, по който въпрос по делото няма спор. От своя страна ответникът
носи тежестта да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно
законосъобразно извършване на отчитане, начисляване и коригиране на сметката на
ищеца. Ответникът следва да установи също така, че действително е доставено на
ищеца претендираното за заплащане количество електроенергия, предпоставка за
което е същата да е била измерена и отчетена с годни за това технически
средства.
В конкретния случай, ответното дружество
претендира сумата по процесната фактура като цена за допълнително начислена
електроенергия за минал период от време, която е реално потребена и отчетена от
СТИ, но по начин, несъответстващ на техническите настройки на същия и
непозволяващ при отчитане на електроенергията ежемесечно, чрез наблюдаване
дисплея на уреда, това допълнително количество да бъде видяно, отчетено и
фактурирано за заплащане. Ищецът оспорва да е
потребил това „допълнително“ количество електроенергия, както и
наличието на основание за допълнително начисляване на енергия от страна на
ответното дружество.
В изготвените от ответното дружество
документи във връзка с процесната сума и становището за начисление на ел.
енергия от "Електроразпределение Север" АД не е посочено правно
основание за извършване на „корекцията“ за минал период от време. В чл. 83,
ал.1 т.6 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която
има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване,
както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Следователно, предвидена е възможност да бъдат извършвани корекции
на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, при спазване на определени правила, като по силата на
законовата делегация на чл. 83, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4-6, вр. чл. 21, т. 3 ЗЕ за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможността за
корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ, влезли в сила
на 16.11.2013 г. С решение по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, в сила от
06.02.2017 г., разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49,
50 и 51, а последствие с влязло в сила на 23.11.2018 г. решение по адм. дело №
3879/2017 г. на ВАС, са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Предвид на това, облигационните отношения между страните към момента на
извършване на проверката и последващата „корекция“ на сметката на ищеца са
регулирани единствено от ОУ. Ответникът в отговора си по чл. 131 ГПК е обосновал
претенцията си (възразил е срещу иска) на основание чл. 24 от своите ОУ и на
чл. 37, ал.1 т.4 от ОУ на "Електроразпределение Север" АД,
позволяващи преизчисляване количеството пренесена електроенергия и корекция на
сметките на клиентите за минал период от време.
По въпроса относно наличие на основание за
извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната съдебна практика
на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите изменения с ДВ бр.
54/17.07.2012 г. в ЗЕ, приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност
за нищожна /в този смисъл са Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, по т. д.
№582/2010г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г., Решение №
29/15.07.11г. по т. д. № 225/10г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 12/11.02.2013г. по
т. д. № 1080/11г. на ВКС т.о., Решение № 201/21.12.13г. по т. д. № 799/12 г. на
ВКС, ІІ т.о. и мн. други.
Коригирането на сметките само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната
електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване,
без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятства правилното
отчитане на ползваната енергия, и е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011г. по т.
д. № 39/2010г. е отречена възможността доставчикът
да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в
приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено
разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по
силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Само за пълнота на изложеното следва да се
отбележи, че по делото не е доказано и реалното потребление от клиента на
допълнително начисленото му количество електроенергия. Липсват доказателства,
установяващи, че при монтирането на СТИ по тарифа 1.8.3 не имало записани
показания, или пък с оглед техническите специфики на уреда не биха могли да
бъдат записани „софтуерно“. Само обстоятелството, че „софтуерната манипулация“
на СТИ ползва клиента не е достатъчно основание да се приеме за доказано негово
виновно поведение по отношение на тази манипулация. СТИ не са собственост на
клиентите, те нямат достъп до тях и задължения да следят техническата им
изправност, съответно не следва да им бъде вменена и отговорност от
установяването на тяхна неизправност.
По изложените съображения, предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски за настоящото производство в размер на 482 лв.
Така
мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК103533691, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия,
че К.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи сумата
от 1865 лв. по фактура № ********** от 21.02.2019г. за
начислена електроенергия покорекция на сметка за клиентски № ********** и
абонатен № **********, за обект : гр. Русе, ***, ап. 13, за периода от
10.01.2018 г. до 09.01.2019 г.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби”АД с ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик”№258 да заплати на К.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от482 лв. разноски за
производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: /П/