№ 50608
гр. София, 12.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110133727 по описа за 2021 година
Настоящото определение е по чл. 248 ГПК.
Производството е образувано по предявени от Е. Т. К. искове. След
многобройни уточнения на исковата молба, възражения от ответника за недопустимост
на някои от предявените искове, и последно уточнение на исковата молба от 02. 10.
2023 г., съдът с определение № *** от 29. 01. 2024 г. прекрати частично
производството и осъди Е. Т. К. да заплати пропорционално разноски в полза на
ответника Н. Г. Н..
Своевременно ищецът Е. Т. К. е направил искане за изменение на
определението в частта за разноските. Намира, че е налице неяснота и противоречие
между мотивите и диспозитива на прекратителното определение във връзка с
изчислените от съда суми. Прави възражение за прекомерност за разноските за
адвокатско възнаграждение на ответната страна. След като съдът сам преценил, че
материалният интерес по делото следва да се определи по отношение на *** идеални
части от имота, то съответно следвало да бъдат изчислявани и разноските по делото.
Освен това делото не съставлявало фактическа и правна сложност, не бил постановено
акт по същество и прекратителното определение било постановено преди доклада по
делото. Съдът бил обвързан от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Иска от съда да измени определението в частта за разноските, като
постанови разноски в значително по-нисък от претендирания размер.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането от ответника Н. Г. Н..
Отрича да е налице противоречие между мотивите и диспозитива на прекратителното
определение, което да налага изменението му, което може лесно да бъде установено от
внимателния му прочит и при съобразяване на правилата на елементарната
аритметика. Излага подробни доводи относно изчисляването на пропорционално
дължимите разноски. Отрича адвокатското възнаграждение в размер на 6 000 лева да е
прекомерно. Обосновава, че в разглеждания случай фактическата и правна сложност
на делото произтича от обърканите, противоречиви и неясни твърдения, изложени в
исковата молба и петте уточнителни молби, подадени във връзка с многократните
указания за отстраняване на нередовности, което значително затруднило защитата му.
Иска от съда да остави без уважение искането по чл. 248 ГПК.
1
След като съобрази становищата на страните, съдът достигна до следните
изводи.
Искането е направено своевременно от заинтересована страна и чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането за изменение на прекратителното
определение в частта за разноските е неоснователно.
Не е налице твърдяното от ищеца противоречие между мотивите и диспозитива
на съда. Макар и накратко, съдът е обосновал, че уговореното и заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение в размер на общо 6 000 лева поради липсата на
данни да е уговорено противното следва да се разпредели поравно за всеки един от
двата обективно съединени иска, поддържани към момента на размяната на книжа
(отрицателният установителен иск за *** идеални части от правото на собственост
върху недвижимия имот и искането за прогласяване на нищожността на констативния
нотариален акт), т.е. по 3 000 лева на иск. След като съдът е констатирал пълната
недопустимост на иска за прогласяването на нищожността на констативния нотариален
акт, то съдът е намерил, че следва да присъди целите разноски за този иск в размер на
3 000 лева. Що се отнася до другия обективно съединен иск, съдът е намерил същият
за частично допустим. С оглед на недопустимата му част, която е значително по-
голяма (***), съдът е преценил, че пропорционално дължимите разноски за тази
недопустима част на иска от общо сторените 3 000 лева възлиза на 2 905 лева и 7
стотинки. Крайният резултат на дължимите разноски при това положение се получава
от сборуването на тези за изцяло недопустимия иск и тези за частично недопустимия
иск, т.е. сумата на 3 000 лева и 2 905 лева и 7 стотинки, която се равнява на общо 5 905
лева и 7 стотинки, колкото е присъдил съдът.
Що се отнася до евентуалния довод за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът приема следното. В настоящия случай прекратителното
определение е било постановено след размяната на книжа, но преди насрочването на
делото в открито съдебно заседание. При това положение и доколкото действащият
ГПК не въведе двойната размяна на книжа в общия исков процес ищецът не е могъл да
се запознае с отговора на исковата молба, съответно с претенцията за разноски за
адвокатско възнаграждение на ответната страна и представените във връзка с нея
доказателства. Тогава трябва да бъде призната възможността на ищеца да направи
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с искането по чл. 248 ГПК. Той на практика е лишен
от възможността да направи възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК преди този момент.
Поради тези съображения първостепенният съд намира, че възражението на ищеца по
чл. 78, ал. 5 ГПК не е преклудирано.
То обаче е неоснователно, защото делото се отличава със значителна фактическа
и правна сложност още на този ранен етап от развитието му. Както уместно изтъква
ответникът, исковата молба страдаше от редица недостатъци, във връзка с чието
отстраняване още преди размяната на книжа тя беше трикратно оставяна без движение
и съответно трикратно уточнявана от ищеца, а освен това и един от първоначалните
искове (положителният установителен иск за собственост върху *** идеални части от
недвижимия имот, който беше съчетан с отрицателен установителен иск за същите и
други идеални части от имота) беше оттеглен. След размяната на книжа с отговора на
исковата молба ответникът отново привлече вниманието на съда, че исковата молба с
нейните три уточнения продължава да е нередовна поради неяснота и вътрешна
противоречивост, както и неизпълнение на част от указанията на съда (в това число
отстраняването на една нередовност с едно уточнение и нейното възстановяване с
2
последващо уточнение). Затова и съдът четвърти пореден път след постъпването на
отговора на исковата молба остави без движение същата и даде нови подробни
указания на ищеца с разпореждането от 28. 08. 2023 г., които в голяма степен
преповтаряха предходни указания на съда. След четвъртото поредно уточнение на
исковата молба и съдът вече прецени, че способът за отстраняване на нередовности по
пътя на указанията и уточняванията е изчерпан и че следва да сведе производството
до единствената му допустима част – част от отрицателния установителен иск.
За да прекрати производството в тази част съдът трябваше отново да разгледа
вътрешнопротиворечивите и непоследователни твърдения и искания на ищцовата
страна, като трябваше да почерпи аргументи от обширно цитираната тълкувателна
практика на ВКС (както диспозитива на тълкувателни решения, така и мотиви към тях)
– л. 87 – 89 от делото. Очевидно е при това положение че процесуалните действия и
бездействия на ищеца, представляван процесуално от квалифициран юрист (адвокат),
са увеличили необичайно много фактическата и правна сложност на дело, което и без
това е свързано с вещни права върху недвижим имот и не може да бъде прието за
просто. Затова първостепенният съд споделя напълно доводите на ответника за
неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Единствено от съображения за пълнота тук следва да бъде отбелязано, че
разноски се дължат на ответника за недопустимата част от предявените искове
съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК. Дължимите на ответника разноски не се изчисляват върху
материалния интерес за допустимата част на един от исковете, както предлага ищецът.
За тази част разноските ще бъдат присъдени с крайния акт по съществото на спора в
зависимост от изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Т. К. с правно основание чл.
238, ал. 1 ГПК за изменение на определение № *** от 29. 01. 2024 г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване от с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3