Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено в Районен съд – Дупница постановление на Районна
прокуратура – Дупница, с което се прави предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемия Д.К.Д. и налагане на административно наказание
„глоба“ по реда на чл. 78а от НК.
В постановлението се сочи, че на 25.07.2016г. в гр. Сапарева баня, ул.
„Германея“ № 10, във филиала на банка „Уникредит Булбанк“ АД, обв. Д. съзнателно
се е ползвал от неистински официален документ, като е представил на директора
Удостоверение № 5781/21.07.2016г. за наличието или липсата на задължения, на
основание чл. 87, ал. 6 ДОПК, на което е придаден вид, че е издадено от
длъжностно лице орган по приходите към Националната агенция по приходите, ТД
„Оборище София“ на „Мария Магдалена 1991“ ЕООД, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин.
Моли обвиняемият да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна
отговорност и му бъде наложено административно наказание „глоба“ в справедлив
размер.
Защитникът на обвиняемия – адв. А.,
моли за освобождаване на лицето от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание в минимален размер.
В съдебно заседание обвиняемият
заявява, че се признава за виновен.
В последната си дума заявява, че
съжалява за стореното.
След като взе предвид доводите и становищата
на страните, съдът съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, като на основание чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК намери за
установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Д.К.Д. e роден на ***г***, българин, българско гражданство, с висше образование,
женен, неосъждан, с ЕГН **********.
Обв. Д. е управител и едноличен
собственик на капитала на „Мария Магдалена 1991“ ЕООД. През 2012г. посоченото
дружество и „Уникредит Булбанк“ АД сключили договор за банков кредит овърдрафт
в размер на 50 000 лева, със срок за погасяване от 12 месеца. Съгласно
уговореното, кредитополучателят имал право да поиска предоговаряне срока на
договора, като за целта следвало да представи съответните документи, сред които
и удостоверение по чл. 87, ал. 5 от ДОПК за наличието или липсата на
задължения. При поисканото от обв. Д. предоговоряне на срока на кредита през м.
юли 2016г., същият представил пред банката Удостоверение № 5781/21.07.2016г.,
на което бил придаден вид, че издадено от длъжностно лице по приходите към НАП, ТД
„Оборище София“, каквото в действителност не е издавано. На 25.07.2016г. обв. Д.
се явил в офиса на „Уникредит Булбанк“ АД, където представил необходимите
документи за предоговаряне на кредита, вкл. описания документ. Не е установен
авторът на изготвения неистински документ.
Съдът формира фактическите си изводи въз
основа приложените към делото писмени доказателства, показанията на свид. Гюров
и заключението на вещото лице.
От приложеното към делото искане за
промяна в условията на кредит за оборотни средства с вх. № 521-11-009956 от
23.06.2016г е видно, че на 23.06.2016г. обв. Д., в качеството си на
представител на „Мария Магдалена 1991“ ЕООД е заявил пред „Уникредит Булбанк“
АД искане за удължаване срока на кредит овърдрафт с нов 12-месечен период.
От показанията на свид. Гюров е видно,
че на 25.07.2016г. същият в качеството си на директор филиал Сапарева баня при
„Уникредит Булбанк“ АД, получил от обв. Д. документи във връзка предоговарянето
на договора за кредит, сключен между банката и „Мария Магдалена 1991“ ЕООД. С
цел извършване на финансов анализ на дружеството, обв. Д. представил и
процесното удостоверение № 5781/21.07.2016г. за наличието или липсата на
данъчни задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. След възникнало съмнение в
автентичността на документа, въпросът бил отнесен към централното управление на
банката, а предоговарянето на кредита било отказано.
От приложеното писмо на зам.-директора
на ТД на НАП – София се установява, че данъчните органи не са издавали
удостоверение № 5781/21.07.2016г. за наличието или липсата на данъчни
задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, както и че в офис „Оборище“ на ТД на НАП –
София няма служител с инициали „Т. Михалева“.
От приложеното заключение по
назначената на досъдебното производство техническа експертиза се установява, че
отпечатъкът от печат в графа орган по приходите представлява електрофотографско
копие на отпечатък от печат, като отпечатъкът не е получен непосредствено от
печат, а е възпроизведен с техническо средство. Установява се още, че подписът
положен в графа „орган по приходите – Т. Михалева“ е неомастилен и представлява
електрофотографско копие на подпис.
От приложената към делото справка за
съдимост е видно, че обвиняемият е неосъждан.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Повдигнатото обвинение е за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Посочената норма предвижда
наказателна отговорност за всяко наказателноотговорно лице, което съзнателно се
ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание
или от такъв по чл. 315 от НК, когато от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
В настоящия случай, от установената по-горе
фактическа обстановка е видно, че обвиняемият е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК като на
25.07.2016г. в гр. Сапарева баня, във филиала на банка „Уникредит“ е представил
на директора Удостоверение № 5781/21.07.2016г. за наличието или липсата на
задължения на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, на което е придаден вид, че е
издадено от длъжностно лице орган по приходите към НАП, ТД „Оборище София“ на
„Мария Магдалена 1991“ ЕООД. По този начин
обвиняемият се е ползвал от неистински частен документ, съставянето, на който
не може да му се вмени във вина, предвид неустановения автор на неистинския
документ.
Съставът
на престъплението е осъществен и от субективна страна, тъй като обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и ги е искал. Същият е бил наясно, че удостоверението
по чл. 87, ал. 6 от ДОПК не е издадено от орган по приходите Т. Михалева
(какъвто служител няма в ТД на НАП – София), но въпреки това е ползвал същия
пред представител на „Уникредит Булбанк“ АД.
Ето защо съдът намира, че обвиняемият с
поведението си е осъществил състава на чл. 316 вр. 308, ал. 1 от НК.
Относно
приложението на чл. 78а от НК и определяне на наказанието:
За престъпление по чл. 316 вр. чл. 308,
ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три
години.
В съдебната практика и правна теория
няма спор по въпроса, че когато са налице предпоставките по чл. 78а от НК,
съдът е длъжен да приложи тази разпоредба като освободи лицето от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание (в този смис. напр. Решение №
480 от 13.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 439/2001 г., I н. о.). Предпоставките се
преценяват към датата на инкриминираното деяние (напр. Решение № 27 от
19.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 654/2002 г., I н. о.).
В настоящия случай, съдът намира, че са
налице условията за приложение на чл. 78а от НК, тъй като за престъплението се
предвижда по-леко наказание от посочените в чл. 78а, ал. 1, б. „а“ от НК; обвиняемият
е неосъждан и не е освобождаван по реда на раздел IV, глава Осма от НК. От престъплението няма причинени имуществени вреди. Не са
налице и пречките за приложение на института, предвидени в чл. 78а, ал. 7 НК.
По изложените съображения, съдът призна
обвиняемия за виновен и го освободи от наказателна отговорност като му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева. Размерът на
наказанието е в пределите, предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, като същото е
определено при превес на смекчаващите обстоятелства, което обуславя определяне
на наказание в размер на законоустановения минимум.
За достигането до този извод съдът
отчете обстоятелството, че обвиняемият е неосъждан, демонстрирал е
добросъвестно процесуално поведение в настоящото производство, изразил е
съжаление за стореното. Ето защо, съдът намира, че глоба в минимален размер от
1000,00 лева би се явила достатъчна за постигане целите на наказанието като
едновременно с това ще спомогне в максимална степен за постигане на личната и
генерална превенция.
В тежест на обвиняемия са възложени и
сторените на досъдебното производство разноски в размер на 63,00 лева.
По изложените съображения, съдът постанови своето решение.
Районен
съдия: