Р Е Ш Е Н И Е
№ 262557/4.10.2021г.
гр.Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в
закрито заседание, проведено на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 18167 по
описа на Варненски районен съд за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1055/ 11.06.2021 г., постановено по в. т. д.№ 615 по описа на
ОС – Варна за 2021 г. делото е върнато на ВРС, за разглеждане на искане, обективирано във въззивната жалба
за допълване на решението с произнасяне по евентуален иск по чл. 55 ЗЗД.
Молителят излага, че в постановеното решение липсва произнасяне по
предявения евентуален иск, в предвид заявеното изменение на иска, чрез добавяне
на ново основание
Ответникът по молбата – Н.Д.С.,
депозира писмен отговор в срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, в който излага
съображения за недопустимост на исканото изменение.
Искането за допълване на решението е процесуално
допустимо - отправено в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна.
Разгледано по същество – същото е неоснователно, по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 250, ал. 1 ГПК, страната може да поиска
да бъде допълнено
решението, ако съдът не се
е произнесъл по цялото й искане. Касае се за всяко искане,
отправено от страната до съда
за защита на субективни права.
Пределите на търсената защита, се
очертават от ищеца, чрез наведените в исковата молба фактически твърдения и
формулирания петитум.
В случая, действително с молба от
16.11.2020 г. от пълномощника на ищцовото дружество е
заявено изменение на иска – за осъждане на ответника, в условия на
евентуалност, да заплати търсената сума, като получена без основание.
Произнасяне по така релевираното искане не е налице, респ.
изменението не е допуснато от съда, респ. Евентуалното основание не е въведено
като спорен предмет в процеса.
Нещо
повече, за пълнота на изложението следва да бъде добавено и следното:
В производството по иска, предявен
по реда на
чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение
правилата за изменение на иска
по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието
чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича
вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение
на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това
въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност. В този смисъл са и разясненията,
дадени по т. 11 „б“ от ТР № 4/ 2013 г.
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложеното обосновава извода, че в
случая не е допуснат пропуск от страна на съда
да се произнесе
по въведен спорен предмет.
Налага
се извода, че предпоставките на чл. 250 ГПК не са осъществени, поради което и искането
за допълване на решение следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от “Кредитреформ” ЕООД, ЕИК: *,
обективирано във въззивна жалба вх. № 264273/ 20.01.2021 г. срещу Решение №
261646/ 11.12.2020 г. по гр. д. № 18167 по описа на Районен съд – Варна за 2019
г., на основание чл. 250, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: