Решение по дело №4507/2009 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 154
Дата: 16 февруари 2010 г. (в сила от 9 март 2010 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20095530104507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          15.02.2010г.                    град Стара Загора  

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                             V  граждански състав

На деветнадесети януари                                               Година две хиляди и десета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

Секретар: Е.К.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 4507 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Искът е за прекратяване на граждански брак по реда на чл.99, ал.1 от Семейния кодекс /отм/.

 

Ищцата Г.К.П. твърди в исковата си молба, че с ответника сключили граждански брак с акт №…….. от ……….. г. в село …………, област ……………, който бил първи и за двамата и от който брак имали две деца, които вече са пълнолетни. Твърди, че съпругът й бил с особен характер. През целият им брачен живот ищцата се примирявала с надеждата, че може би той ще се промени. Сочи, че преди седем години заминала да работи в чужбина. През този период двамата са провеждали разговори по телефона. Комуникацията с него през годините станала изключително трудна. Всякаква връзка между тях се прекъснала. Твърди още, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака им започнало още преди заминаването й на работа в чужбина. Сочи, че двамата със съпруга й живеели в непрекъснати проблеми и разправии. Ответникът постоянно бил недоволен от нея, при цялото й старание да се грижи за тогава малолетните им деца да ходи на работа и да изпълнява всички домакински задължения. Децата поотраснали и нуждата от финансови средства също се увеличили. Твърди, че взели решение, че щяло да бъде добре тя да замине да работи в Гърция, където от доста време била и сестра й. Заминала да работи и издържа семейството си. Непрекъснато изпращала пари и поддържала връзка по телефона със семейството си. Сочи още, че от няколко години съпругът й отказал да провежда нормален разговор с нея по телефона. Многократно го търсила, но освен да се държи грубо с нея и да я обижда, по никакъв друг начин не той не общувал с нея, дори не се интересувал от здравословното й състояние. Всякаква връзка между тях била прекъсната. Ето защо, моли съда да прекрати брака им с ответника, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата и да предостави ползването на  семейното жилище на съпруга й. Моли също така след прекратяването на брака да запази брачното си фамилното име П..

 

Ответникът  В.П.П. не е депозирал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не взема становище  по предявения иск.

 

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

 

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак страните са сключили граждански брак на …………. г. в село ……………, за което е съставен акт за граждански брак №……../…………….. г. От брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.

 

За изясняване на делото от фактическа страна са разпитани свидетелите П.В.П. и Т.М.М.

            От показанията на свидетеля  П.В.П. /син на страните/ се установява, че през 2002г. майка му заминала да работи в Гърция. Твърди, че през този период от време майка му и баща му са контактували само по телефона и то много рядко. /два – три пъти/. Сочи още, че през този тези седем години майка му и баща му не са се виждали.

            Свидетелят Т.М. твърди, че познава страните от десетина – петнадесет години. Твърди, че ищцата заминела да работи в Гърция преди седем години. През този период от време страните поддържали връзка само по телефона. Сочи, че  не е виждал ищцата откакто е заминала в Гърция.  Твърди още, че през целия период на отсъствие на ищцата децата живеели при баща си.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение и нетърпимост. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

По въпроса за вината.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са във фактическа раздяла от седем години. Съдът намира, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка имат и двамата съпрузи. Брачната им вина се обослява от факта, че и двамата съпрузи са допуснали брачни провинения и не са положили необходимите усилия за постигане на взаимно разбирателство и за запазване на брачната връзка. От свидетелските показания се установява, че ищцата е напуснала  семейното жилище заминала е да работи и живее в чужбина. Ответникът от своя страна  не е положил усилия за заздравяване на брачната им връзка. Страните по делото отдавна са престанали да полагат усилия за запазването на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само формално, което не е в ничий интерес. Такъв брак с такива отношения може да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и двамата съпрузи. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло и с нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях недоразумения да бъдат преодолени.

 

По въпроса за семейното жилище.

 

Между страните няма спор относно предоставяне ползването на семейното жилище находящо се в град ……….., квартал „……….”, улица „………….” №…, ет…., ап. …, поради което съдът счита, че следва да предостави ползването на същото на ответника В.П.В..

 

По въпроса за фамилното име.

 

Нормата на чл.103, ал.1 от СК /отм./ предвижда възстановяване на предбрачната фамилия на всеки от съпрузите, освен в предвидените две изключения – съгласие на другия съпруг и съпругът да е станал известен с фамилията на другия съпруг. В случая не е налице нито една от двете хипотези. По делото липсва изрична съгласие на другия съпруг. Няма твърдения, а и доказателства съпругата да е станала известна с фамилията на ответника.

 

Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 30,00 лева, платима поравно от страните.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Г.К.П. ***, ЕГН ********** *** и В.П.П., от ………………., ЕГН ********** сключен на ……………г. в с. ……………., като дълбоко и непоправимо разстроен.

 

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в град ………….., квартал „…………..”, улица „……………” №…, ет. …, ап. …, на съпруга В.П.П., ЕГН **********.

 

ПОСТАНОВЯВА съпругата Г.К.П. след развода да носи предбрачното си фамилно име Г..

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 30,00 лева.

 

ОСЪЖДА Г.К.П. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 15,00 лева представляваща държавна такса.

 

ОСЪЖДА В.П. ***, ЕГН ********** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 15,00 лева, представляваща държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

Районен съдия: