Р Е Ш Е Н И Е № 176
гр. Монтана, 13
април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 1 април 2021
г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 510 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекс за социалното осигуряване КСО/.
Образувано
е по жалба на М.И.Н.,*** против Решение № Ц 2153-11-34 от 30.10.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-11-00817732 от 30 09 2020 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ - град
Монтана, с което е прието, че на лицето неоснователно са изплатени обезщетения
поради общо заболяване в размер общо на 5066.24 лв. за периода май–декември
2018 г., поради което е разпоредено тяхното възстановяване.
В жалбата
оспорващият твърди, че е упражнявал трудова дейност и попада в кръга на осигурените лица по чл.
4, ал. 1, т. 1 от КСО, има правата на „осигурено лице" по смисъла на
параграф 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което има и правата по чл. 11, ал.
1, т. 1, буква „а" от КСО, а именно да получава парични обезщетения за временна
неработоспособност поради изброените в закона случаи. Позовава
се на трудов договор № 008/03.07.2017 г. сключен с "Те Г*** " ЕООД, с
който е назначен на длъжността "мениджър покупки/продажби" и който договор
е регистриран в ТД на НАП Монтана. На 03.07.2017 г. е постъпил на работа и е
започнал да упражнявам трудова дейност. От 03.07.2017 г. до 02.05.2018 г. е бил
на работа и е упражнявал трудова дейност като мениджър покупки/продажби, което
може да се види от таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа за съответния
месец на "Те Г*** " ЕООД. За тези месеци му е начислено трудово
възнаграждение, което е получил и се е подписал на изготвените ведомости.
Трудовият му договор е прекратен на 21.02.2019 г. Счита за неоснователно, въз
основа на една декларация, подписана от управителя на дружеството, да се
игнорира факта, че същото е работило, издавало е фактури, получавало е фактури,
имало е оборот, подавало е съответните данъчни декларации, включително годишни
такива, обявявало е отчетите по съответния ред. За периода 02.05.2018 год. -
20.12.2018 год. с прекъсвания е поучавал обезщетения за временна
неработоспособност поради общо заболяване. Позовава се на чл. 10 КСО, според
който текст осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО и продължава до прекратяването й. За да
има прекратяване на осигуряването, трябва да има прекратяване на трудовата
дейност. Такова прекратяване е налице, когато лицето не работи и не се счита за
осигурено поне един ден на едно от основанията по чл. 4 КСО. Основна
предпоставка за паричните обезщетения за временна неработоспособност поради
общо заболяване е лицето да е осигурено. Осигурено лице е това лице, по
отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква от деня,
в който това лице е започнало да изпълнява задълженията си по трудово или
служебно правоотношение. Следователно основният релевантен факт е започването
на изпълнението на трудовите задължения. В настоящия случай, след като е
постъпил на работа на 03.07.2017 г., то от тази дата е започнал да упражнява
трудовата си дейност като мениджър покупки/продажби при дружеството -
работодател. От 03.07.2017 год. до 02.05.2018 год. /почти десет месеца преди да
се разболее/ е бил на работа и е упражнявал трудова дейност, поради което
счита, че е „осигурено лице" по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО. Сумите, определени и изтеглени като парични обезщетения за временна
неработоспособност поради общо заболяване са изтеглени правилно и не подлежат
на възстановяване. Неоснователни са твърденията, че е издадено предписание на
дружеството за заличаване на данните за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО на работниците/служителите на "Те Г*** " ЕООД , вкл. и неговите,
което не е обжалвано и е влязло в сила. Като лице със засегнати права от
това разпореждане, той не го е получил, не е запознат с него и не му е дадена
възможност да го обжалва. Счита, че в случая е неприложим чл. 114, ал. 2, т. 2
от КСО, а именно че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане. В с.з. адв. З.М. поддържа жалбата и моли сьщата да бъде уважена,
както и да им се присъдят съдебни разноски по представен списък. В писмени
бележки излага аналогични на жалбата съображения, като твърди, че упражняването
на трудова дейност се установява от показанията на разпитания свидетел К*** К.,
който заявява, че именно той като управител е уговорил оспорващия да започне
работа и да ръководи дейността на автомивката, както и че е получавал пари от
него за тази дейност.
Ответната страна -
Директорът на РУСО Монтана, чрез юрк К. в съдебно заседание оспорва жалбата.
Моли съдът да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното Решение на
Директора, ведно с разпореждането, което е потвърдено с него. В писмени бележки
излага аналогични
на изложените в оспореното решение, мотиви.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
Съгласно издадени 6
броя Удостоверения на „Те Г*** ” ЕООД, за изплащане на Болнични листове /л.
17-22/ оспорващият е в отпуск поради временна неработоспособност за следните
периоди: 02 05 2018 г. - 14 06 2018; 16 06 2018 - 13 08 2018 г.; 17 10 2018 –
20 11 2018 г. и 21 11 2018 – 20 12 2018 г. вкл.
С Разпореждане № РВ-3-11-00817732
от 30 09 2020 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана – И*** М*** , на
оспорващия е разпоредено да възстанови добросъвестно получено парично
обезщетение поради общо заболяване за периода 02 05 2018 г. – 20 12 2018 г. в
размер на 5066.24 лв.
С оспореното
Решение е потвърдено Разпореждане № РВ-3-11-00817732 от 30 09 2020 г. на
Началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана. За да потвърди цитираното
разпореждане АО приема, че са налице новоустановени факти и представени нови
документи, имащи значение за правото на обезщетение. По повод на извършена проверка, от
служители на ТП на НОИ Монтана, резултатите отразени в Констативен протокол №
КВ-5-11-00591928 от 10.07.2019 г., е установено, че търговското дружество „Те Г***
" ЕООД е учредено на дата 30.03.2017 г. с едноличен собственик и управител
К.А.К., видно от Търговския регистър кьм Агенция по вписванията. Този управител
в нарочна декларация от 02.07.2019 г., декларира, че не е сключвал трудови
договори, не знае за търговската дейност на дружество, нито какви обекти е
имало същото. От А.А., лице упълномощено от г-н К., съгласно нотариално
пълномощно от 27.03.2019 г., са поискани допълнителни документи относно
търговската дейност на „Те Г*** " ЕООД, а именно: сключени търговски
договори, банкови извлечения, издавани фактури, каквито не са представени към
датата на съставяне на протокола. За изясняване извършваната търговска дейност,
съответно възможността за наемане на работници/служители и основателността на
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за зачитането на осигурителен стаж и
доход, е подаден сигнал по компетентност до Националната агенция за приходите -
офис Монтана. По отчетените и декларирани приходи и разходи за 2017 г. - 2019
г. се прави извод за невъзможност на предприятието да се финансира от собствени
приходи. Едноличният собственик на капитала не е правил парични вноски за
покриване загубите на дружеството, а дори да е знаел за тези загуби, не би могъл
да ги покрие. Позовава се на отговор от приходната администрация, която
констатира, че подадените от „Те Г*** " ЕООД данни с декларация образец №
1, (които следва да се подават при извършване на трудова дейност от
работници/служители, основание за осигуряване), са без наличието на правно основание
за това. Неоснователността на подадените данни определя липсата на качеството
„осигурено лице", в т.ч. за всички лица с данни за осигуряване като
работници/служители на това дружество, поради което и за периодите, за които е
изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност, М.И.Н., няма
качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, респ.
няма осигурителни права съгласно разпоредбата на чл. 11 от КСО. Въз основа на извършената
проверка и установеното от контролните органи на ТП на НОИ – Монтана, на
основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, е издадено Задължително предписание за
заличаване на данните за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО на
работниците/служителите на „Те Г*** " ЕООД, включително и тези за М.И.Н..
Задължителното предписание не е обжалвано и е влязло в законова сила, като към
настоящия момент предстои заличаване на данните по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4
от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите . осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Подаден е и сигнал до
Районна прокуратура - Монтана. Изложеното от жалбоподателя, че е имал сключен
трудов договор с „Те Г*** " ЕООД и подадено уведомление по реда на чл. 62,
ал. 3 от КТ, не определят възникването на осигурително правоотношение, тъй като
те не са елемент от фактическия състав на осигурителното правоотношение. В
нормата на § 1, т. 3, предложение първо от Допълнителни разпоредби на КСО
законодателят е определил, че само извършването на трудова дейност и то такава,
която да дава основание за осигуряване по реда на чл. 4 от КСО определя кръга
на осигурените лица, съответно ползването на осигурителни права. Претенцията,
че не е бил уведомен за издаване на Задължителното предписание за заличаване на
подадените данни за осигуряване от „Те Г*** " ЕООД е неотносима към
неоснователно изплатеното му обезщетение. Действията на контролните органи на
НОИ и НАП са били по отношение изясняване и определяне цялостната търговска
дейност на търговско дружество „Те Г*** " ЕООД относно възможността и
необходимостта от наемане на работници/служители, включително в основателността
на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за същите тези работници и служители.
Задължително предписание е за заличаване на всички налични данни подадени по
реда на чл. 5, ал. 4 от КСО от „Те Г*** " ЕООД, което е обект на
изпълнение единствено от този осигурител.
Съгласно Заповед №
1016-40-645 от 30 05 2016 г. на Управителя на НОИ София, лицето И*** М*** И*** –
Началник на отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в ТП на НОИ Монтана, същият
подписал оспореното Решение за АО – Директор на ТП на НОИ, е определено да
изпълнява правомощията на Директор на ТП на НОИ – Монтана, в случай на негово
отсъствие поради разрешен платен или неплатен отпуск, отпуск при временна
неработоспособност, командировка, както и при друга възникнала неотложна
необходимост.
С Декларация вх. №
1004- 11 75 # 1 от 02 07 2019
г., управителят на „Те Г*** ” ЕООД, К.А.К. декларира, че като управител и
собственик на дружеството, не е сключвал трудови договори и не знае каква
дейност е извършвало дружеството, нито какви обекти има.
На основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО на „Те Г*** ” ЕООД, гр. Комощица от Контролен орган на
ТП на НОИ са дадени Задължителни предписания № ЗД-11-00738860 от 24 03 2020 г.,
а именно: да бъдат заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за изброените лица и
период, в т.ч. и на М.И.Н. за периода 03 07 2017 – 21 02 2019 г. За изпълнение
на предписанията е даден 15 дн.ср. от неговото получаване. Като отговорно лице
за изпълнение е посочен управителят К.К.. Посочено е още, че при неизпълнение
ще бъде съставен АУАН по реда на чл. 350, ал. 1, вр. с чл. 349 и 349а от КСО.
Посочено е също така, че предписанията могат да бъдат обжалвани по реда на
глава осма от КСО в 14 дн.ср. от връчването им. Задължителните предписания са
изпратени до дружество „Те Г*** ” ЕООД,
с писмо и Известие за доставяне ИД PS 3400 00OE6W S, на адрес в с. Комощица, последното върнато
с отбелязване, че „живеят в гр. Монтана”.
Със Съобщение №
Ц4018-11-1/15 04 2020 г., на основание чл. 110, ал. 4 от КСО „Те Г*** ” ЕООД,
с. Комощица е уведомена, че следва да се яви в 7 дн. ср. от поставяне на
настоящото съобщение на табло, в стая 107, от 8:00 до 17:00 ч., за да му бъде
връчено Задължително предписание № ЗД-1-11-00738860/24.03.2020 г. При неявяване
в посочения срок, поканата ще се смята за редовно връчена с произтичащите от
това законови последици. Поставено на 15 04 2020 г. Съгласно Протокол №
Ц4016-11-5/15 04 2020 г. на 15 04 2020 г. в 9.30 ч. подписаната Е*** Д*** – гл.
инспектор по осигуряването, в присъствието на П*** Ц*** – гл. инспектор по
осигуряването, поставя на таблото в ТП на НОИ Монтана, съобщение за
Задължително предписание № ЗД-1-11-00738860/24.03.2020 г на „Те Г*** ” ЕООД, с.
Комощица. Съгласно Протокол № Ц4016-11-6/23 04 2020 г. подписаната Е*** Д*** –
гл. инспектор по осигуряването, в присъствието на Н*** С*** – ст. инспектор по
осигуряването, снема от таблото в ТП на НОИ Монтана съобщение за Задължително
предписание № ЗД-1-11-00738860/24.03.2020 г. на „Те Г*** ” ЕООД, с. Комощица. /л.
82-84/
С писмо изх. №
Ц1029-11-2426/16 10 2020 г. до Директор на ТД на НАП Велико Търново, офис
Монтана /л. 25/, Директор на ТП на НОИ Монтана е поискал служебно заличаване на
данни за осигурителя „Те Г*** ” ЕООД, в който смисъл е чл. 4, ал. 10, т. 4 и
чл. 4, ал. 13 от Наредба № Н-13 от 17 12
2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Съгласно писмо на
ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана, вх. № 400 от 24 02 2021 г. на Адм Съд
Монтана, дружество „Те Г*** ” ЕООД, с. Комощица има регистрирано фискално
устройство за обект „автомивка” в гр. Монтана, бул. „А*** ” № * от 31 05 2017
г., което към момента е активно. Всички документи по въвеждане в експлоатация
на фискалните устройства, както и дерегистрацията им се подават по електронен
път от сервизните фирми, които ги обслужват и НАП не разполага с тези
документи. За периода 01 01 2017 г. – 31 12 2019 г. има регистрирани 24 бр.
трудови договора от дружеството, които са прекратени. Към 23 02 2021 г. има
подадени три броя „Заявления за подаване на документи по електронен път и
ползване на електронните административни услуги предоставяни от НАП с КЕП на
задълженото лице”, които заявления са подадени от „Те Г*** ”, с автор в
удостоверението за КЕП К*** А.К.. Електронните адреси за връзка с НАП в две от
заявленията са *************@***.** и само за заявлението
от 23 04 2019 г. – tegrupamaeood l @abv.bg. Няма подавано заявление за упълномощаване
на друго лице, което да подава документи от страна на дружеството по електронен
път. Всички месечни декларации обр. 6 на наетите по трудов договор лица са
подавани по електронен път с КЕП с автор К*** А. К*** . Към писмото са
приложени съответните справки.и подадени заявления.
Съгласно писмо на
ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана вх. № 496 от 09 03 2021 г. на Адм Съд
Монтана, дружество „Те Г*** ” ЕООД няма други фискални устройства, освен
фискално устройство за обект „автомивка” в гр. Монтана, бул. „А*** ” № * . Има
подадени ГДД за финансовата 2017 и 2018 г. по електронен път, като за
фискалната 2019 г. няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
В сила от 01 01 2018 г. ГДД и годишен отчет за дейността не подават данъчно
задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по
смисъл на ЗС.
Съгласно писмо на
ТД на НАП Велико Търново, офис Монтана вх. № 632 от 26 03 2021 г. на Адм Съд
Монтана, дружество „Те Г*** ” ЕООД, за периода 03 07 2017 - 02 12 2018 г. има
постъпили данни от фискално устройство за обект „автомивка” в гр. Монтана, бул.
„А*** ” № * , като за последния отчетен период 02 12 2018 г. има регистриран
дневен оборот в размер на 194 лева.
Разпитаният по
делото свидетел А.Г.А. установява, че е работил в "Те
Г*** " от юни месец 2017 до края на май 2019 г. Трудовият си договор е сключил
с К., който познава лично и той лично му го е подписал. Не може да каже кой
ръководи фирмата. Неговите задължения са били да обработва счетоводната
информация, да оформя трудовите договори на персонала и да подава информацията
до институциите. За този период е оформил около 10-15 договора на работници и служители,
които са работили на автомивката, на различни длъжности. Дейността на фирмата е
включвала услуги по почистване от автомивката, в т.ч. почистване и на детски
градини. Обработвал е документация само от тази автомивка, която се е намирала
на адрес бул. А*** , непосредствено под 7 и 8 училище и под закусвалните.
Познава М., знае кой е. Той е отговарял за връзки с клиенти, доставчици,
доставки на консумативи и препарати за автомивката. Относно доставки на
канцеларски материали за дружеството не може да каже, но по-скоро не.
Документите са били в едно офисче, точно зад автомивката. Работил е в офиса,
защото там са били документите, вземал е и за в къщи. М. е работил на
автомивката, там го е виждал и знае, че е носил фактури на детските градини, след
тяхното почистване. К. много рядко е
идвал на автомивката, трудно са осъществявали връзка с него защото и телефонът
му често е бил изключен или не е вдигал. Имал е пълномощно за кратък период
от време тогава, когато са започнали проверки и е трябвало да се занесат
определени документи в НОИ, затова е поискал от него да му даде пълномощно. Той
е изготвил пълномощното и му го е дал да го завери пред нотариус. Документите
на дружеството е подавал с неговия електронен подпис. В периода, през който е
бил на работа, е ходил почти всеки ден в офиса на бул. А*** и когато М. е бил
на работа го е виждал. В отпуска мисли, че не излизал, но е излизал в болничен
– един или два пъти, по 2-3 месеца, но не може да каже точно кога. Не носи
документи на дружеството, защото няма такива при него. Не може да каже кой е
организирал търговската дейност на дружеството, там е имало десетина човека, а
той е бил само счетоводител и каквото му е казвано това е правил. Не е давал
заплати, само ги е вкарвал във ведомостта. Първичните документи на фирмата, въз основа на които се съставят
ведомости – присъствени форми, графици, болнични, са се намирали на автомивката и незнае кой ги е изготвял. Осигуровки,
доколкото знае не са заплащани. Той всеки месец, в края на месеца, както всички
други (има счетоводна къща), изготвя осигуровките и ги дава на управителя К., но преводи не е имало поне докато е бил
на трудов договор. Задълженията за осигуровки са обсъждали с К., но той е казвал, че това е негов ангажимент и не е негова
работа.
Свидетелят К.А.К. заявява, че е със средно техническо образование, завършил
ТМТ-то в града, може да пише и чете. Познава М., но не го е назначавал на
работа. На времето „един” го е завел при него да му направят фирма. Не помни да
е подписвал трудов договор с М.. Не помни да има фирма, че е назначавал М.,
тогава е бил все пиян. Многократно повтаря, че не помни нищо и че е бил пиян. Заявява,
че е с мозъчен инсулт и клетките са му умрели, сега пак е безработен, а има
фирма и е по-добре да се хване на работа в тази фирма. Бил е безработен, получил
е инсулт, бил е една година болничен, след това една година на борсата. Работил
е в Клисурица преди да излезе в болничен.
Получил е инсулта на 29.04.2018
г., на втория ден е щял да умре и от тогава не помни нищо. След това
една година болничен, после на борсата 10 месеца, от 22.04.2020 г. „до вчера”
/17 март 2021 г./ е бил на работа, но пак е безработен. Когато са се запознали
с М., всеки ден в 7 часа е бил на автомивката /в близост до седмо училище/, да
чака автобуса, за да ходи на работа в Клисурица. На тази автомивка се е виждал
с М., защото там всяка сутрин чака превоз за Клисурица и от денонощния магазин
си е взимал по 200 грама алкохол и е тръгвал на работа. Всеки божи ден е било
така и тогава за тези три години е изпил 3 тона концентрат, получил е инсулт и
не помни нищо за тези работи. В Клисурица е работил като
дърводелец/дървообработване – носел е дърва, чистел е и там е получил инсулта.
Не си спомня колко време преди инсулта е работил там. От както е започнал работа
в Клисурица, всяка сутрин е вземал алкохол, отива на работа и въз основа на
тежкия физически труд и алкохола получава инсулт и излиза в болничен. През
април миналата година пак е започнал работа в Клисурица, но от вчера е
напуснал. М. го е виждал на автомивката, защото там чака превоз, който да го
закара на Клисурица. Веднъж в месеца, не често, е получавал пари от М., някъде
около 20 лева, колкото да си вземе алкохол.
При условията на чл. 176 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, оспорващият дава
обяснения като заявява, че познава К., той му е бил шеф. От началото е тръгнал
със силни заявки, т.е. искал е да развива фирмата, за което му трябвали хора,
които да работят и след това е започнал много рядко да се появява. Той няма
телефон, но често му е звънял, предимно за пари от работата на автомивката.
Често/ежедневно е седял в Еврофутбола. От него е искал, като по-млад човек, да ръководи дейността на фирмата, защото той имал
други задачи и не може да ръководи автомивката. К. се е подписал на неговия
трудов договор и това го е видял лично. Неговата работа е била да организира
работниците през деня, да прави избор на препарати – интересувал се е какви
препарати за почистване на автомобили да вземе, персонал, намиране на нови
клиенти, имало е и случаи, когато лично е почиствал автомобили и детски градини.
Задачи му е възлагал К., когато
е идвал на автомивката, понеже той не можел да идва да контролира работния
процес. Парите са били при тях на самата автомивка - при касиерката И*** . След
като счетоводителят е донасял ведомостите за заплати, всеки си е получавал заслуженото,
но доста често парите не са стигали и са вземали по-малко. Той лично се е
подписвал на ведомости за заплати, но след това не знам какво е ставало.
Работил е на автомивката до месец февруари 2020 г. К. е идвал да взема пари от
автомивката, звънял му е да го пита има ли пари и е идвал да ги прибира почти
всеки ден, от както е започнал работа. До освобождаването си единствено е
работил на автомивката. Идвали са нови работници, но не знае кой ги е
назначавал, идвали са с трудови договори.
По делото са приети
като доказателства още трудов договор от 03 07 2017 г., допълнително
споразумение към трудовия договор, Заповед за прекратяване на трудовия дговор,
учредителен акт на „Те Г*** ” ЕООД, пълномощно от К*** А.К. на А. Г*** А. /л.
30/ и уведомление за оттегляне /л. 81/, справка за декларираните и внесени суми
в Персонален Регистър и разликата между тях помесечно за периода 1.2017
-12.2020 за фонд ДОО, Справка от Персонален Регистър за осигурителните периоди
01 01 2017 - 31 12 2020 г. на оспорващия, разчетно-платежна ведомост за месец
февруари 2019 г., писмо до РП Монтана, фиш за заплати за периода септември 2018
– февруари 2019 г., заверено копие на трудова книжка за прослуженото време в
„Те Г*** ” ЕООД, справка за приети и отхвърлени уведомления, фактура с дата 15
03 2018 г., издадена от „Те Г*** ” ЕООД и подписана от оспорващия, актуално
състояние на „Те Г*** ” ЕООД, ведно с история към дата 20 04 2017 г.,
счетоводен баланс, ОПР и отчет за паричните потоци за 2017 г. и отчет за
собствения капитал на дружество „Те Г*** ” ЕООД, писмо на ТД на НАП Велико
Търново, офис Монтана до Директор на ТП на НОИ Монтана, Констативен протокол №
КП-5-11-00591928/10 07 2019 г.
С Разпореждане от 15.01.2020
г. е разпределена доказателствената тежест между страните, дадени са
допълнителни указания, при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК и е дадена
възможност на страните да сочат и други доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена
на 23.11.2020 г., видно от поставения при ТП на НОИ Монтана щемпел /л. 2/, а
Решението е надлежно получена на 10.11.2020 г., видно от датата на л. 10,
поради което същата се явява подадена в законоустановения 14 дневен срок.
Подадена е от адресата на акта, поради което се явява подадена и от надлежно
легитимирано лице, поради което жалбата е допустима за разглеждането й по
същество.
Страните не спорят, че оспорващият има
сключен и регистриран в НАП трудов договор.
Спорът между
страните, касае обстоятелството, дали до момента на издадените болнични листове
за периода 02 05 2018 – 20 12 2018 г., които са представени по надлежен ред за
изплащане, респ. същите са изплатени, оспорващият следва да се счита за
осигурено, по смисъла на кодекса, лице, т.е. дали реално е полагал труд/упражнявал е
трудова дейност в „Те Г*** ” ООД, гр. Монтана, с оглед правото му да получи
изплатеното му парично обезщетение в резултат на временна неработоспособност.
Съгласно чл. 4, ал.
1, т. 1 от КСО - Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите,
независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на
финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени
в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се
осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма.
Съгласно чл. 5, ал.
4 от КСО - Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и
работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни
за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания
на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко
лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно чл. 10,
ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 /работниците и служителите, независимо от
характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране/
или чл. 4а, ал. 1 /морските лица/ и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 1, б. „а” от КСО - Осигурените за общо заболяване и майчинство,
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и
професионална болест и безработица лица имат право на парични обезщетения за
временна неработоспособност, поради общо заболяване, трудова злополука и
професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински
преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на
здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина,
належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед,
изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско
заведение поради карантина в заведението или на детето.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО - По смисъла на част първа на този кодекс "Осигурено лице" е
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски.
Съгласно чл. 114,
ал. 2, т. 2 от КСО - Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не
подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи,
в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за
доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи
или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на
изплащане.
Съгласно чл. 118, ал.
1, т. 3 от КСО - Контролните органи на Националния осигурителен институт при
изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за
спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността,
възложена на Националния осигурителен институт.
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица - Работодателите,
осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по
образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3. В декларациите се вписват единният
граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер),
имената по документ за самоличност, дните в осигуряване, осигурителният доход;
брутно трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за
осигурените лица, включително самоосигуряващите се, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите", начисленият
облагаем доход и начисленият данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла
на ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на лицата.
С оглед на така
действащото законодателство и по аргумент от чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1,
т. 3 от ДР на КСО, за да се приеме, че едно лице е „Осигурено” по смисъла на
закона, то за същото следва да се установи наличието на предвидените в закона
кумулативни предпоставки. Тези предпоставки са две и са както следва: 1. Лицето
да подлежи на задължително осигуряване, което означава, че същото следва да е
лице със сключено трудово или служебно правоотношение, тъй като въз основа на
това правоотношение за него се внасят и/или
дължат осигурителни вноски. 2. Да е започнало да упражнява трудова дейност като
работник/служител по това правоотношение, което продължава до датата на
неговото прекратяване. Други изисквания, извън посочените законодателят не
предвижда/не включва в хипотезата на приетата првана норма.
С оглед на спорното
кумулативно изискване, което касае упражняване на трудова дейност, т.е.
изпълнение на трудови задължения и полагането на наемен труд по сключено годно
трудово правоотношение, настоящият състав приема, че същото не се установява
безспорно, т.е. от събраните по делото доказателства не е установено безпротиворечиво,
че оспорващият е упражнявал трудови функции в „Те Г*** ” ЕООД и обективно е
полагал наемен труд. В тази връзка разпитаният по делото свидетел – К.К., който
е и управител на дружеството работодател за оспорващия, заявява, че повода да
се запознае с М.Н. е било предложение да му направят фирма. Този свидетел е със средно образование, работил е като дърводелец,
получил е мозъчен инсулт и не си спомня да е назначавал оспорващия на работа,
респ. да се е подписвал на трудов договор, тъй като е бил постоянно пиян. Същият
заявява, че е получавал пари от оспорващия, около 20 лева на месец и докато е
ходил на работа, го е виждал на автомивката, тъй като там чака автобуса си, за
да отиде на работа в с. Клисурица, както и че ако има фирма ще работи в нея, а
всъщност е безработен от деня преди деня на с.з., за което е призован.
Съдът не намира разумно обяснение в показанията на разпитания свидетел А.,
който „не може да каже” кое е лицето, което ръководи дружеството, в което
работи, тъй като управителят К. много рядко е идвал на автомивката и е било
трудно осъществяването на контакт с него, но обратно на това показание,
свидетелства, че този управител всеки месец е получавал от него документи
свързани с осигуряването на работниците, „обсъждали” са задълженията за
осигуровки на работниците и му е заявявал, че внасянето им „е негов ангажимент”.
Освен, че показанията му са взаимно противоречиви, използваният от този
свидетел термин „ангажимент”, не съответства най-общо казано на словореда на К.К..
Противоречиви са и обясненията на оспорващия, който заявява, че задачи му е възлагал К*** , като
същевременно е искал от него да ръководи и развива фирмата, като
най-вероятно е изпълнявал такава дейност, която обаче, не предполага задължение
за осигуряване по трудово правоотношение; К.
се е интересувал единствено дали има пари от автомивката и е идвал да ги
прибира „почти всеки ден от както е започнал работа”, въпреки че „не можел да идва да контролира работния
процес”, „имал е други задачи” и „е започнал много рядко да се появява”.
На съда прави впечатление обстоятелството, че видимо грамотни, образовани
лица, а свидетелят А.А., по негови показания със счетоводна къща, са приели
работа от лице, което постоянно употребява алкохол и както той се изразява е
бил „все пиян”. Това лице, което е имало „силни заявки” „да развива фирма”, не
се е интересувало изобщо от нейната дейност, имал е „други задачи”, които
всъщност са били на обикновен, неквалифициран работник, /носи дърва, чисти/ в
с. Клисурица, която дейност не би могла да предположи капацитет за развиване на
търговска дейност.
При тези фактически обстоятелства и пълна неяснота кой е назначил
оспорващият, противоречията в показанията на свидетеля А.А. и в обясненията на
оспорващия, показанията на управителя К.К., не могат да обосноват извод за надлежно
упражнявана трудова дейност по сключения трудов договор, подписан неясно от
кого и при какви обстоятелства. Свидетелят А. е извършвал рутинна счетоводна
дейност, която освен, че не предполага задължително същата да бъде трудова, е
обработвал документи, които са му оставяни без да е неясно от кого са съставени.
Присъствието на оспорващия на автомивката и подписаната от него фактура от
името на дружеството, сами по себе си са обстоятелства, които не могат да
обусловят такава дейност. Получаването на определена сума пари, също не е
обстоятелство, което да предпоставя валидни осигурителни права, имайки предвид
поясненото от него, че парите са се намирали при него на автомивката и същият е
имал свободен достъп до тези средства.
Следва да се има предвид, че кумулативните материални предпоставки за
качеството на "Осигурено лице" са предвидени в закона и към тях не
спадат развиването на дейност на дружеството – работодател. Търговската дейност
на дружеството е отделна и независима от извършването на конкретна трудова
дейност в същото, въпреки че може да бъде косвена/второстепенна индикация за
установяване на трудовата дейност. Обстоятелството, че св. К. е получавал пари
от оспорващия не обуславя развиването на трудова дейност, а единствено
удостоверява самият факт на даване/получаване на определена сума пари, за което
не е ясно какво е правното основание за това. Самото даване на сума от 20 лева
на месец, без документ, логично може да бъде с цел благотворителност, респ.
друга цел, с оглед дадените от свидетеля К*** К. показания.
Твърденията на ответната страна, че „Те Г*** ” е фиктивен осигурител, не се
споделят от съда, тъй като от една страна освен, че са общи, по делото са
налични доказателства, които установяват реално развивана търговска дейност от
това дружество, а от друга същите са неотносими към осигурителните права на
оспорващия, което обаче, не променя останалите правни изводи на този състав.
Извън горните
обстоятелства, като самостоятелно основание за правилността на оспорения акт е,
че към дата 23 04 2020 г., има влезли Задължителни предписания №
ЗД-1-11-00738860/24.03.2020 г., с които на дружеството е предписано, в 15
работни дни от неговото получаване, да заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО за
изброените лица и период, в т.ч. и на М.И.Н. за периода 03 07 2017 – 21 02 2019
г. Предписанията са връчени при спазване на условията визирани в чл. 110, ал. 4
от КСО, във връзка с чл. 18а, ал. 8 от АПК – след направен неуспешен опит
същите да бъдат връчени на адреса вписан в нормативно уреден регистър, какъвто
е търговският регистър, са поставени на таблото за обявления в териториалното
поделение на НОИ като след изтичане на 7 дневния срок от тяхното поставяне,
тези предписания се считат за връчени. Поради липса на обжалване на
Задължителните предписания в законоустановения 14 дневен срок, който срок е
посочен и в тях самите, последните са влезли в законна сила.
Задължителните
предписания, в който смисъл е и самото наименование, са именно задължителни,
дадени са при условията на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с цел спазване на
разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
Националния осигурителен институт. Поради липса на доброволно изпълнение, данните
по чл. 5, ал. 4
от КСО, подадени от осигурителя „Те Г*** “ ЕООД, са заличени
служебно при условията на чл. 4, ал. 10, т. 4, вр. с ал. ал. 13 от Наредба №
Н-13 от 17 12 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, според които текстове, Националният
осигурителен институт подава данни и за заличаване на декларации образец № 1
или образец № 5, подадени за лицата по чл. 4 и 4а от КСО, когато не е изпълнено
в срок влязло в сила задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и
в 7 дневен срок от неговото влизане в сила. Заличените данни
касаят периода, в който оспорващият е ползвал отпуск за временна
нетрудоспособност поради общо заболяване, поради което тези обстоятелства се
явяват нови, възникнали след изплащане на паричното обезщетение на оспорващия и
които имат значение за определяне правото му на получаване на парично
обезщетение поради временна неработоспособност.
Задължителните предписания са с
адресат дружество „Те Г*** “ ЕООД, поради което същите не са и не следва да
бъдат връчвани на оспорващия. Обстоятелството, че с тях се накърняват негови
права е неотносим към настоящото производство въпрос, като същевременно за
същия е открита правна възможност да установява осигурителните си права по
общия съдебен ред при условията и реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред.
С оглед на изложеното и предвид
обстоятелството, че оспорващият не е имал качеството на осигурено лице по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, то за него не е възникнало и право на парично
обезщетение по чл. 11, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КСО поради временна
неработоспособност. Изплатеното му такова е получено без основание, поради
попадане в изключенията предвидени в чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, следва да
бъде възстановено, а именно, когато след изплащането на осигурителното плащане
са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на
правото, размера и срока на изплащане.
Предвид
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният административен
акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в
съответната форма, при спазване на процесуалните и материалноправни норми, и в съответствие с
целта на закона.
При
този изход на делото основателно при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр.
чл. 78 от ГПК, вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, се явява
искането на процесуалния представител на ответната страна – юрк Л.К. за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение което следва да се присъди в размер
на 100 лева.
Предвид
установените от съда факти и обстоятелства, в т.ч. и противоречията в
показанията на свидетеля А.А., респ. от обясненията на оспорващия, същият
счита, че следва да изпрати на ОП Монтана копия от представения по делото
трудов договор, допълнително споразумение към трудов договор, Заповед за
прекратяване на трудов договор, разчетно-платежна ведомост за месец февруари
2019 г., протоколите от проведените с.з., където са разпитани свидетелите и са
дадени обяснения от оспорващия, както и постановеното съдебно решение по
настоящото дело, който съдебен орган да извърши преценка налице ли са данни за извършени
престъпления от общ характер, респ. на коя Прокуратура са подсъдни сьщите. Уведомява
ОП Монтана, че от ТП на НОИ Монтана до РП Монтана е подаден сигнал изх. №
1007-11-118#1 от 12 07 2019 г.,
който е по повод породени съмнения за неистинност по отношение на представени
документи за осигурителен стаж и възраст от дружество „Те Г*** ” ЕООД, в което
се твърди, че оспорващият и свидетелят А.А. са работили.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на М.И.Н.,*** против Решение № Ц 2153-11-34 от 30.10.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което е потвърдено Разпореждане №
РВ-3-11-00817732 от 30 09 2020 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ - град
Монтана за възстановяване на добросъвестно изплатено парично обезщетение поради
общо заболяване в размер общо на 5066.24 лв. за периода май–декември 2018 г.
ОСЪЖДА М.И.Н.,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Директора на ТП на НОИ - Монтана сумата от общо 100 лева разноски в
производството.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ОП МОНТАНА посочените
по-горе документи за преценка наличието на данни за извършени престъпления от
общ характер.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с оглед нормата на чл. 119 от КСО
и размера на търсената за възстановяване сума, в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :