РЕШЕНИЕ
№ 1283
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110201648 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от Р. З. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0442-00134 от
24.03.2022г., издадено от Началник на Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП), на въззивника са
наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок шест месеца.
Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че макар формално да са осъществени обективните елементи от
фактическия състав на твърдяното нарушение, същото е несъставомерно от субективна
страна, доколкото въззивникът не е знаел, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно към съответната дата, защото не е бил уведомен.
Моли съда, в случай, че не приеме аргументите за несъставомерност на твърдяното
нарушение, да отмени оспореното НК поради маловажност на или да измени НП като
намали размера на наложените наказания до установения минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено
становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на
оспореното НП.
Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.01.2022г. около 15.15 ч. в с. Горен Чифлик по ул. ., след училището,
посока с. Гроздьово управлявания от въззивника собствен л. а. „Опел Корса“, рег.№., бил
спрян за проверка от служители на Четвърто РУ при ОД МВР Варна – свидетелите Д. П. и
Ф. П., при която било констатирано, че управлението се извършва при наличие на отразено
1
в автоматизираната информационна система „КАТ Регистрация на МПС и собствениците
им“ прекратяване на регистрацията от 02.02.2021 г. поради липса на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и свид. П. Николов съставил спрямо въззивника АУАН №471522
от 27.01.2022 г., в който било отразено, че превозното средство е собственост на въззивника
и че осъщественото нарушение е по чл.140, ал.1, пр. 1 ЗДвП. АУАН бил изпратен до РП
Варна за преценка относно престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 НК и с Постановление
№2604/2022 ог 07.03.2022 прокурор при РП Варна постановил отказ да образува досъдебно
производство с констатация за липса на осъществено деяние по чл.345, ал.2, вр. ал.1 НК
поради неосъщественост на престъпния състав от субективна страна, доколкото водачът не е
знаел за служебно извършената дерегистрация и липсват данни собственикът или водачът да
са уведомени за служебната дерегистрация. Екземпляр от постановлението на РП Варна бил
изпратен до началник на Четвърто РУ при ОД МВР Варна за преценка относно налагане на
административна санкция спрямо водача на автомобила.
Направените с АУАН констатации били изцяло възприети и възпроизведени в
обжалваното НП от наказващия орган, който наложил за посочено нарушение предвидените
в чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП наказания глоба в размер 200.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок 6 месеца.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на свид. Д. П., така и от приобщените документи – НП №22-0442-
000134 от 24.03.2022 г., АУАН №471522 от 27.01.2022 г., справка нарушител-водач, Заповед
рег.№812з-1632 от 02.12.2021 г., Постановление за отказ за образуване на ДП №2604 от
07.03.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
По същество не е спорно между страните и се установява категорично от
приобщените доказателства, че на посочените в НП дата и място въззивникът е управлявал
процесното МПС за което от 02.02.2021 г. била отразена служебно дерегистрация,
извършена на основание чл.143, ал.10 ЗДвП – поради липса на валидна застраховка
"Гражданска отговорност". Съгласно това основание, служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на
разпоредбата сочи, че за прекратяването на регистрацията на превозното средство се
изисква кумулативното наличие на визираните в нея предпоставки – получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 КЗ и уведомяване на собственика на превозното
средство за служебно прекратената регистрация. Но от приобщените документи е видно, че
2
до въззиника Р. К. действително е било изпратено уведомление по чл.574, ал.10 КЗ с изх.
№134880 от 17.01.2021 г., за което липсват каквито и да е удостоверителни данни, да е било
надлежно получено. По-важно обаче е друго. Дори въпросното уведомление да е получено
от собственика на автомобила, то не дерогира задълженията на органите на МВР да го
уведомят за прекратената служебно регистрация (доколкото с уведомлението само се указва,
че предстои дерегистрация, която се осъществява едва при неизпълнение в предоставения
срок), а доказателства за такова уведомяване липсват. При изложените съображения съдът
намира, че към момента на проверката въззивникът Р. К. не е бил уведомен (не е знаел), че е
прекратена регистрацията на автомобила. Данни в тази насока не са представени от
въззиваемата страна, като същата не отрича липсата на извършено уведомяване.
Следователно, след служебното прекратяване на регистрацията на МПС служителите на
Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна не са изпълнили задължението по чл.143,
ал.10, изр.1, пр.2 ЗДвП и по чл.18б, ал.2, вр. ал.1, т.8, вр. чл.18, т.2 от Наредба №I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, а именно – да уведомят собственика на
превозното средство за извършената служебна дерегистрация. Както бе изтъкнато, липсват
доказателства въззивникът да е бил уведомен и от Гаранционния фонд по реда на чл.574,
ал.10 КЗ, че ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" за автомобила ще бъдат предприети действия по
чл.574, ал.11 КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор "Пътна полиция"
за предприемане на действия по дерегистрация. С оглед горното съдът намира, че вмененото
административно нарушение на въззивника не е съставомерно от субективна страна,
доколкото липсва каквото и да е доказателство, същият, към инкриминираната дата да е
съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно
обратното, че собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна
дерегистрация. При това положение, липсата на знание за съответното обстоятелство
изключва вината на водача и собственик на процесното МПС при извършване на вмененото
му нарушение. От липсата на вина следва, че деянието не осъществява състава на
административното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя застъпваното по този род дела
становище за субективна съставомерност на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП при форма
на вината непредпазливост и съответно за наказуемост на нарушението по аргумент от чл.7,
ал.2 ЗАНН. Съждението за извършване на неправомерно деяние от въззивника в условията
на непредпазливост означава, че на липсата на знание за прекратената регистрация на
управлявания автомобил противостои правното задължение за формирането на такова
знание (аргумент от чл.11, ал.3 НК, вр. чл.11 ЗАНН). В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно задължение. В
случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена регистрация от дата 02.02.2021
г. по реда на чл.143, ал.10 ЗДвП – по уведомление от Гаранционен фонд, без валидна
застраховка "Гражданска отговорност". Цитираната разпоредба не урежда правно
задължение на заинтересованото лице само да следи за това, дали е извършено служебно
прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а вменява задължение на надлежните
органи да уведомят собственика на пътното превозно средство за прекратяването на
регистрацията. При констатираната липса на уведомяване на собственика на процесното
МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме, че
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл.143, ал.10, изр.1 ЗДвП, с оглед на
което, собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация. Налага
се извод, че вмененото на въззивника нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП би могло да бъде
извършено само при форма на вината умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, която правна
норма е субсидарно приложима по силата на чл.11 ЗАНН. Щом умисъл не е налице,
3
нарушението не е извършено и поведението на въззивника не може да бъде санкционирано.
Оттук следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което
съставът на административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП се явява неосъществен, респ.
издаденото НП е незаконосъобразно и като такова, подлежи на отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното
искане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат в минималния размер 300.00 лв, който съответства на
параметрите по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №22-0442-000134 от 24.03.2022 г.,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Р. З. К., ЕГН
**********, са наложени административни наказания глоба в размер 200.00 лв и лишаване
от право да управлява МПС за срок шест месеца, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3
ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на Р. З. К., ЕГН **********, сумата
300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща стойност на възнаграждение за адвокат, на
основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4