О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ....316.. 20.11.2019г. гр.Шумен
Шуменският окръжен съд, наказателна колегия
На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: М.Г.а
Членове: 1. Р. Райкова
2. С.Стефанова
Сложи за разглеждане
докладваното от окръжния съдия Р.Райкова
ВЧНД № 367 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по
чл.243 ал.8 от НПК.
Постъпил е въззивен
частен протест от прокурор от ШРП срещу Определение № 462 от 26.9.2019г. по ЧНД
№ 1959/2019г. на Районен съд - гр.Шумен, с което се отменя постановление за
прекратяване на наказателно производство от 11.07.2019г. на ШРП, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №33/2019г. по
описа на РУ - Шумен, преписка пор. №1926/2018г. по описа на ШРП, водено за престъпление по чл.323 ал.1 НК и се
връща досъдебното производство за изпълнение на посочените в него указания. В
протеста се сочи, че с определението си РС е постановил, че по делото следва да
се назначи съдебнопсихиатрична експертиза относно годността на свидетелката С.И.
да дава годни свидетелски показания с оглед евентуално обвинение срещу А. С.,
но смята, че това не се налага, тъй като показанията на свидетелката били в
резултат на „нагаждане на защитна версия с оглед събрания по делото
доказателствен материал“. Обсъжда подробно различните свидетелски показания на
свид.И. и сочи, че било нормално
свидетел който е на 77 години да не помни някои факти и обстоятелства.
Излага подробно и защо смята, че от страна на А.П.не са налице самоуправни действия. Поради това моли да
бъде отменено определението на РС и да бъде постановено ново такова, с което да
бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Частният
протест е подаден в срока по чл.243 ал.7 от НПК от страна по делото и поради
това е процесуално допустим.
Разгледан по
същество частният протест е неоснователен.
Съдът за да се
произнесе по законосъобразността и обосноваността на горното определение взе
предвид следното:
Наказателното производство
е образувано с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура Шумен на
21.12.2018г., за това, че на 20.08.2018г. в Шумен, самоволно, не по установения
от закона ред е осъществено едно оспорвано от С.Т.И. действително право на А.Д.С.,
а именно да осъществи въвод в собствен имот - находящ се в ////, като деянието
не представлява маловажен случай - престъпление по чл.323 ал.1 НК. С това
постановление е отменен отказа на прокурор при ШРП за образуване на наказателно производство и
било образувано ДП №33/2019г. по описа на РУ - Шумен. На 10.06.2019г.
разследващият полицай изпратил досъдебното
производство на Районна прокуратура Шумен с мнение за прекратяване на
наказателното производство, изтъквайки, че се касае за гражданскоправни
отношения като изложил тези доказателства и правни съображения, които доказват
възприетата теза. На 11.07.2019г. прокурор при ШРП, възприемайки изцяло
доводите на разследващия полицай е преповторил в постановление от 11.07.2019г.
на ШРП и прекратил наказателното производство по досъдебно производство
№33/2019г. по описа на РУ - Шумен, преписка пор. №1926/2018г. по описа на
ШРП, водено за престъпление по чл.323
ал.1 НК. В процесното постановление атакувано пред районният съд, прокурорът е посочил
следната фактическа обстановка:
С.Т.И. била
собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Шумен, ул.Република №18. С нейно
знание и съгласие през 2007 г. този имот бил ипотекиран в „Пощенска банка“ по
повод усвоен от сина й О.В.М.кредит. Тъй
като последният не успявал да погасява дължимите месечни вноски, кредитът
станал изискуем. М.започнал да търси начин да погаси кредита чрез трети лица.
По това време дъщеря му Р.О.М.живяла на семейни начала с Г.Д.Г., който бил
управител на търговско дружество. Негов служител се съгласил да помогне с финансови
средства, за да може банката да не насочи изпълнението си срещу ипотекирания
имот.
На 10.07.2015г.
С.И. с ясно съзнание, че помага на сина си за кредита и след допълнителни
разяснения относно последствията, дадени от самия него, тя подписала нотариален
акт за покупко-продажба на собствения си недвижим имот с купувач св.Д.Г.Я..
Съгласно изрична клауза в него, а именно пункт III от този договор владението
на имота се предавал от продавача на купувача в същия ден на сделката. При
нотариуса, изповядал сделката, преди да положи подписа си, И. придружена от
внучката си Р.М., била запозната със съдържанието на акта. Тези факти – ясното
съзнание за последствията след подписване на нотариалния акт за покупко-продажбата
у С.И., се потвърждавали според прокурора от показанията на свидетелите Д.Я., Д.М.,
О.М., Р.М.. Потвърждавали се дори от свид.И. „Преди години, когато синът ми ме
помоли да му се подпиша, аз се подписах и бях наясно, че ще тегли някакъв
кредит и ще заложим къщата“.
Прокурорът /както
и разследващия полицай/ приел за несъстоятелни, вътрешно нелогични и взаимно
противоречащи си твърденията на свид. О.М., че не били прехвърлили къщата, а само
я извадили от банката, като прехвърлили собствеността на друго лице, като се
обосновал, че собствеността е прехвърлена по предвидения от закона ред на
лицето Д.Я., който платил продажната цена, т.е. при изпълнени насрещни
престации на продавач и купувач. Уговорката с Я. била, че ако успеят да
изтеглят заем преди да започнат
дейностите по проектиране на нова жилищна сграда от страна на Я. с цел
строеж, собствеността върху имота отново да им бъде върната на същата цена.
Това не се случило. Докато започнали строителните работи, Я. се съгласил И. да
продължава да живее в къщата без дори да му плаща наем. В последствие Я. се
отказал от строителните си намерения и продал имота на св.Г.П.В.съгласно НА
№131/24.09.2015г., рег.№ 7212, дело 137 по описа на нотариус А.А..
След известно
време, тъй като този кредит му тежал и не искал да има повече дългове и
притеснения, В. решил да продаде имота си. По същото време отношенията между Г.
и М. се влошили. Двамата се разделили и не могли да постигнат съгласие кой - на
кого, какво и колко дължи.
На 24.07.2018г.
между Г. В. и А.П.бил подписан нотариален акт за покупко продажба на въпросния
имот.
На 06.08.2018г.
П.посетил собствения си имот. Той
почукал на входната врата, но никой не се показал, нито отговорил и той си
тръгнал, тъй като входната врата била заключена. Същият ден изпратил с
препоръчано писмо с обратна разписка покана до С.И., като посочил седемдневен
срок в който тя трябва да освободи закупената от него къща, да му предаде
ключовете, като изпратил и копие на нотариалния акт, който удостоверявал
неговата собственост. В поканата посочил и телефонния си номер за контакт, като
видно от предоставената и приложената по делото разписка, на 09.08.2018г.
документите са получени лично от И..
Седем дни
по-късно, на 17.08.2018г. П.решил
отново да посети имота си. Почукал, но отново било заключено. Тъй като не му
било известно дали И. се е изнесла, счел, че е негово законно право да провери,
като влезе в собствения си недвижим имот, след като преди това направил няколко
неуспешни опита да се свърже и срещне с И..
Свързал се по
телефона с ключаря свид. Р.А.. На него, след като дошъл на място, представил на
виждане нотариален акт за собствения си имот. Така бил сменен патрона на
входната врата и двамата – П.и А. се
отправили към вътрешността на имота, където била разположена самата къща на два
етажа. След като никой не отговорил на техните повиквания, ключарят предприел
действия по отключване на входната врата
на горния етаж на къщата. Междувременно от вътрешността на къщата се показала
свид.С.И.. П.обяснил, че е собственик
на имота, дори предоставил оригинала на нотариалния си акт за собственост.
Определил тридневен срок да изнесе багажа си и предоставил ключ от сменения
патрон на уличната врата.
На
20.08.2018.г. около 09.00 часа П.посетил
имота си сам. Установил, че вратите на етажите били заключени и си тръгнал. Същият
ден, около 14.00 часа установил, че нямало никой в къщата, отново потърсил
услугите на същия ключар, който дошъл и сменил ключалките на вратите. П.предположил,
че живущите са се изнесли, тъй като изтекъл допълнително даденият от него срок,
като считал, че не е извършил правонарушение и е спазил всички човешки и
законови норми по отсрочване изнасянето
на живущите от имота му, давайки им разумен и достатъчно дълъг срок от единадесет
дни по освобождаване на имота.
В
постановлението прокурорът посочил, че за да е съставомерно самоуправството от
субективна страна, деецът следва да съзнава, че когато извършва промяна на
съществуващото фактическо положение, като осъществява съответното право, нарушава
установения от закона ред, както и че липсва съгласие за това от страна на
засегнатото лице; а от обективна страна е необходимо да съществува едно
действително или предполагаемо право,
което извършителят осъществява
самоволно, не по установения от закона ред, като в същото време това право е
оспорвано. Прокурорът посочил, че основен признак на престъплението
„самоуправство“ от обективна страна е наличието на възникнал спор между две
страни по повод на някакво вещно, облигационно или друго имуществено право и че
спорът за правото възниква тогава когато насрещната страна изразява несъгласие със самото му
съществуване, т.е. оспорила е неговото наличие, а от показанията на И. в случая
прокурорът решил, че тя по никакъв начин не е оспорила действията на П .,
който дори и бил предоставил ключ от сменения патрон на уличната врата.
По жалба на
свид.С.И. срещу посоченото постановление след контрол по неговата обоснованост
и законосъобразност от Районен съд – Шумен, било отменено с Определение № 462
от 26.9.2019г. по ЧНД № 1959/2019г. и било върнато досъдебното производство за
изпълнение на посочените в него указания. В посоченото определение ШРС е
изложил несъгласие относно направените от прокурора изводи за обективната и
субективната страна на деянието във връзка с приетата фактическа обстановка и
обсъдените доказателства при обсъждане наличието или не на престъпление по
чл.323 ал.1 от НК. ШОС споделя извода на ШРС, че в процесното постановление на
прокуратурата е направен непълен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства. В постановлението преповтарящо почти изцяло мнението на
разследващия полицай е налице едностранчиво кредитиране на показанията на
т.нар. „А. П .“ – свидетеля А. С., но липсва съпоставка между фактите сочени в
неговите показания и всички факти, които се излагат в показанията на останалите
свидетели. Налице са редица и основни противоречия между тях, но не са
провеждани и очни ставки. Прокурора следва да посочи не само декларативно на
кои свидетели дава вяра, а като ги съпостави с останалите писмени и гласни доказателства
поотделно и в съвкупност, да посочи какви изводи прави от това, кои показания
кредитира - в противовес с кои и на кои от писмените доказателства
кореспондират те. Освен посоченото от ШРС, постановлението на ШРП е и необосновано
защото редица доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите са
останали извън полезрението и обсъждането на прокурора.
Едностранчиво
са обсъждани и кредитирани единствено показанията на свидетеля „П .“, чиято
деятелност се разследва, докато в същото време показанията на свидетелката И.
не се кредитират защото имали защитен характер. Тук ШОС намира за необходимо да
отбележи, че защитна теза могат да градят обвиняемите и подсъдимите, а по това
наказателно производство такива няма. Свидетел, който се тъжи, че е пострадал
от престъпление няма как да гради защитна теза. В тази част постановлението
отново е необосновано.
Следва да се
отбележи и факта, че в постановлението прокурорът нееднократно сочи свидетеля „А.
П .“ или „П .“, но за А. С. става въпрос едва в протеста към проверяваното
определение, където се позовава на техническа грешка. ШОС приема, че свидетел „А.
П .“ или „П .“ не съществува в настоящото наказателно производство и така е
наречен от прокурора именно свидетеля А. С. в постановлението на ШРП. В случай
че това е единственият порок на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, той може да бъде приет за техническа грешка, но
наред с други, води до извод за неговата необоснованост.
Според ШОС за
да се стигне до какъвто и да било извод за привличане на обвиняем или не в
случая е необходим и анализ на всички писмени доказателства по делото,
включително на вносните бележки, но такъв липсва в постановлението.
Нещо повече делото
не е събрано банковото преводно нареждане на вносната бележка по нотариалния
акт, с който П.става собственик /предвид сумата продажната цена съобразно
законодателството на РБ следва да е преведена по банков път и такова изявление
е било напарвено пред нотариуса/. Нотариусът се уверява от изявленията на
страните, че са уредили имуществените си отношения, но упоменаването му в
нотариалния акт не държи сметка за плащането – как и кога е станало. В
конкретния случай това е от значение - факт е че има твърдение за продажби на
имота, за да се избегнат или изчистят плащания по ипотеката с единствената цел
имота да остане в семейството на свид.И. и до 20.08.2018г. там не е преставала
да живее свидетелката С.И., а има данни, че така наречените купувачи въобще не
са се интересували от закупувания имот и въобще не са влизали в него преди
покупката му. Без значение кой ставал собственик – свид.С.И. живеела в къщата,
а нейните роднини плащали вноските по ипотеките и заемите във връзка с имота.
На тези факти липсва анализ в постановлението на ШРП и липсва логично обяснение.
ШРС изрично е
съобразил, че в атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство е акцентирано на това, че С.И.
била наясно с последствията, произтичащи от факта, че първоначално е
ипотекирала собствения си недвижим имот, находящ се в ////, поради финансови
затруднения на сина си, а по късно и отчуждила същия имот и е обсъдил
кредитираните от ШРП показания на свидетелите Д.Я., Д.М., О.М., Р.М. и на
самата С.И.. Правилно ШРС от своя страна е акцентирал на факта, че от техните
показания безспорно се е установило, че свид.И. категорично се е нуждаела от
разяснения за покупко-продажбата на недвижимия й имот, но не става ясно, дали И.
е разбирала какви са действителните последици от подписите, които полага пред
нотариус на 10.07.2015г., за да продаде посочения по горе недвижим имот на Д.Я.,
„мотивирана“ от низходящи. Изводът на ШРС, че това е останало извън
полезрението на прокуратурата следва да се сподели. Според ШОС от всички
показания на свидетелката може да се направи само един възможен извод за мотивите на свид.И. да положи
подписа си при покупко-продажбата на имота и то е – че тя е искала да запази
имота за себе си или за роднините си и е полагала подписите си манипулирана, че
именно така ще спаси имота. Какви са били мотивите на убеждаващите я роднини,
как точно са я убедили и дали по това време здравословното и състояние въобще е позволявало ясното
осъзнаване на действията й не става ясно, след като свид.И. винаги си е
мислела, че полагайки подписи – запазва имота си. Правилен е извода на ШРС, че вместо желаното от И. спасяване на
имота – след това били осъществени още две сделки и тя не е била в течение на
това. Едно наказателно производство се прекратява не само тогава когато прокурора
прецени, че не е извършено престъплението за което е образувано, а когато
въобще няма престъпление. Ако такива данни са налице – прокурорът следва да ги
обсъди и да посочи защо приема, че не е налице както престъплението за което е
образувано производството, така и други престъпления, за които има данни. Като
не го е направил прокурорът е постановил необоснован акт.
Според ШОС
безспорно се установява от фактическа страна, последователността на сделките
установени и от ШРП и от ШРС:
1. С.Т.И. като
собственик на недвижим имот, находящ се в ////през 2007 г. го ипотекирала в
полза на „Пощенска банка“ /Юробанк/ за
да бъде усвоен от сина й О.В.М.кредит във връзка с фирмената му дейност. След раздялата
на М.със съдружниците му, спрял да погасява и дължимите месечни вноски по
кредита, с идеята, че кредита е бил в полза на фирмата. Тъй като нито той нито
бившите му съдружници направили постъпки за погасяване на кредита - той станал
изискуем.
2. На
10.07.2015г. С.И. прехвърлила с нотариален акт за покупко-продажба собствения
си недвижим имот на свид.Д.Г.Я. /занимаващ се със строителни дейности/, който
погасил заема към Пощенска банка - „Юробанк“. Не се установява свид. Д.Я. да е
бил някога служител на Г., какъвто извод следва от последователния прочит на
фактическата обстановка в постановлението на прокурора. Напротив от показанията
на свидетелите Д.М. и О. М.става ясно, че след като Я. е придобил
собствеността, са плащани високи вноски и лихви на него и близки до него лица /наречени
от свидетелите „братята“ или „магаретата“ и са се чудели как и на тях да им
върнат парите и да не плащат високи лихви и да си върнат къщатата. Именно този
заем за да се погаси е бил осигурен един от шофьорите в транспортната фирма на
свидетеля Г. – свид.Г. В.. Прокурорът не е обсъдил тези обстоятелства и ги е
пропуснал за да изложи само фактите които обслужват прекратяването на делото. Отделен
е момента, че разпитите са така провдедени, че не става ясно тази банкова
дейност с разрешение ли е извършена – това безспорно е изцяло в компетентността
на прокурора, но следва да се отбележи, че не се вижда и най-малко усърдие за
изясняване на този факт, респ. за евентуално отделяне на материали в тази
насока.
Липсва какъвто
и да било коментар в постановлението и относно обстоятелството, че безспорно се
установява от показанията на свид.И., че тя е била силно учудена впоследствие,
че е продала имота си – и в тази си част показанията и са последователни – неясно
защо тогава мотивите на РС не се приемат по отношение на необходимостта от
експертиза. Няма спор, че нотариусът чете на страните нотариалния акт, но няма
съмнение, че е била изненадана, че е прехвърлила собствеността – безспорно е от
свидетелските показания, че тя се е подписала за да не се продава имота – за
спасяването на собствеността на имота – именно това е било нейното намерение.
3. На
24.09.2015г. свид. Д.Я. действащ за себе си и като пълномощник на Анастасия Я.а
прехвърлил имота на свид.Г.П.В./шофьор във фирмата на Г. Г. – съжителстващ на
семейни начала с Р.М. в този период/. Свидетелят В. закупил този омот с ипотека
от ОББ. От показанията на свидетелите Р.М., Д.М. и О. М.и от приложените по
делото копия от вносни бележки става ясно, че вноските по тази ипотека са
изплащани от Р.М. във връзка с уговорката между Маринови, Г. и В. да си върнат къщата след изплащането на
заема и тя е внесла сума над 14 000лв. На тези факти липсва коментар в
постановлението.
4. На
24.07.2018г. Г. В. прехвърлил въпросния имот на А. С. с нотариален акт за
покупко продажба. Видно от показанията на свид. Г. В. той не искал чужд кредит да
му тежи и във връзка със започнат собствен бизнес искал да се изчисти този
дълг, поради което след разговори с Г. Г., Свид.В. в показанията си ясно казва,
че кредита му е тежал по скоро като пречка да тегли кредит за новия си бизнес и
никъде не твърди че го е плащал лично – на това обаче в постановлението няма
никакъв коментар.
Както и
районният съд и прокурорът от ШОП са забелязали - от материалите по делото
еднозначно се установява, че А. С. незабавно предприел действия за да отстрани С.И.
от недвижимия имот. Той изпратил покана под формата на писмо с обратна разписка,
нахълтал със сила в имота, употребил заплаха с физическа саморазправа по
отношение на И. и на снаха й Д.М. и сменил заключващите устройства,
първоначално на имота, а след това и на къщата, без да се събрази с искрената й изненада, че въобще е
продаден имота и волята и да не напуска недвижимия имот, находящ се на
ул.“Република“ №18. Подобни казуси са разглеждани по ВНОХД №72/2004г. на ШОС, ВНОХД №229/2012г. на ШОС и Решение №30 от 04.02.2013г. по н.д. №2150/2012г.
на ІІ н.о. на ВКС.
Правилни и
законосъобразни са изводите на РС по отношение на обективната и субективна
страна на престъплението по чл.323 ал.1 от НК. Изводите на РС в тази насока и
на прокурора от ШОП в постановлението му за образуване на наказателното
производство изцяло се споделят от настоящия състав, поради което и не следва
да се преповтарят. Няма спор, че А. С. е станал собственик на посочения
недвижим имот и е имал действително право да влезе във владение, но също така
няма спор, че бившия собственик на имота свид.С.И. не е била съгласна с това, като цялостното и
поведение е сочило точно това. РС правилно е акцентирал в тази насока на недопускането
от нейна страна на смяна на заключващи устройства, физическото й противопоставяне,
несъобразяването с дадения срок за изнасяне, т.е. И. не е предприела, каквито и
да било действия индикиращи, че тя желае да напусне къщата. С. е възприел ясно
манифестираното от нея поведение, но въпреки това не изпозвал правовия ред в
Република България – предвиден в случая в ГПК, а установил сам владението върху
недвижимия имот, т.е. той самоволно е осъществил оспорвано от С.И. свое
действително право.
Предвид
изложените съмнения за годността на свидетелката И. да разбира значението на
сделката покупко-продажба пред нотариуса, ШОС се солидаризира с извода на РС за
необходимост от експертна оценка, относно качествата на И. да бъде годен
свидетел и в едно наказателно и евентуално съдебно производство. Според ШОС
следва да се съберат медицински доказателства за състоянието и от 2015г. до
2018г., за да се прецени и състоянието и по време на извършване на сделката
през 2015г. и едва след това да се назначи експертиза соглед събраните
доказателства – по делото са налице данни за инсулт, високо кръвно налягане,
забравяне и т.н. В този смисъл ако са установят налични такива доказателства, в
експертната оценка следва да вземе участие и лекар-невролог.
Настоящият
състав категорично споделя извода на жалбоподателя по първоинстанционното
производство, че постановлението за образуване на ШОП е било пренебрегнато от
ШРП, въпреки ясните указания в него. Очевидно принципното несъгласие с това
постановление е породило и последващото стеснено разследване единствено на
посоченото от прокурора от ШОП престъпление по чл.323 от НК и лимитивно
обсъждане на събраната доказателствена маса. Правилно първоинстанционният съд е
съобразил пропуските в обсъждането на доказателствата в постановлението за
прекратяване и е достигнал до законосъобразния извод, че не следва да се прекратява
наказателното производство. Според ШОС събраните
доказателства не са обсъдени и съпоставени помежду им и постановлението е
необосновано, което го прави и незаконосъобразно и поради това следва да бъде
отменено. В този смисъл и крайния извод на ШРС е правилен и законосъобразен. Предвид
всичко гореизложено настоящият състав приема, че въз основа на събраните
доказателства и направените въз основа на тях изводи от страна на ШРП, като не
споделил съображенията на прокурора, районният съд е преценил правилно, че
наказателното производство не следва да се прекратява. Поради всичко изложено
по-горе настоящата инстанция намира, че оплакванията във въззивния протест са
неоснователни. Анализът на всички доказателствата е изискуем, както в случая
когато прокурора повдига обвинение, така и когато решава да не стори това, при
наличие на опорочени обществени отношения охранявани от Наказателния кодекс. В конкретния
случай писмените доказателствата въобще не са обсъждани от прокурора,
респективно не са и съпоставяни с всички гласни доказателства, които от своя
стана също са лимитивно и частично обсъдени. Доводите в протеста и изложения
там анализ на свидетелските показания от една страна не заменят изискуемия в
постановлението, а от друга отново са изложени само тези факти, които
кореспондират с показанията на А. С. и отново се игнорират писмените
доказателства. Прокурорът дължи обсъждане на всички доказателства и изискването
материализирано в настоящото определение е проява на съдебния контрол за
избягването му в проверяваните по реда на чл.243 от НПК актове.
Предвид
гореизложеното определението, с което се отменя постановлението на ШРП за
прекратяване на наказателното преследване за извършено деяние по чл.323 от НК,
се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като протеста
срещу него следва да бъде оставен без уважение.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.243 ал.8 вр. ал.6 т.3 от НПК, ШОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 462 от 26.9.2019г. по ЧНД №
1959/2019г. на Районен съд - гр.Шумен, с което се отменя постановление за
прекратяване на наказателно производство от 11.07.2019г. на ШРП, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №33/2019г. по
описа на РУ - Шумен, преписка пор. №1926/2018г. по описа на ШРП, водено за престъпление по чл.323 ал.1 НК и се
връща досъдебното производство за изпълнение на посочените в него указания.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.