РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. Перник, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720106522 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация Перник” АД срещу В. М. Б., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * –
апартамент **, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът
не е платил дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в
претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответника дължи на ищеца следните суми:
главница в размер на 3 399,72 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 519,07 лв. за
периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 3
399,72 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 23.07.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4307/2024 г.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
От ответника в указания законоустановен срок за отговор не е депозиран такъв.
1
В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК е направено възражение за изтекла
погасителна давност и изявление, че за процесния период не е била сама и единствена
собственик, ползвател и клиент на топлинна енергия за процесния имот. Заявява, че не
оспорва и признава дължимост само и единствено на 4/6 от главницата за периода
01.06.2021 г. – 30.04.2022 г. и за 4/6 от претендираната мораторна лихва за периода от
09.07.2020 г. го 15.02.2023 г. Сочи, че доколкото не й е връчена разпечатка от сумите
помесечно е в невъзможност да посочи размер на сумите, които признава за дължими.
На 19.02.2025 г. е депозирана молба от ответника, с която заявява доводи за
недопустимост на част предявените искове, тъй като касаят неоспорени от длъжника в
заповедното производство вземания, като уточнява и техния размер. Поддържа
възражението за изтекла погасителна давност за част от вземанията, както и за
неоснователност на исковете за част от непогасените по давност суми. Претендира
разноски за заповедното и исковото производство и прави възражение за недължимост
на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ищеца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 16.04.2025 г. всяка от
страните поддържа заявеното от нея становище – ищецът за основателността на
предявените искове, ответника – за недопустимост и неоснователност на същите.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, в които възражението по чл.
414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на
вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство.
След служебна проверка на материалите по ч.гр.д. № 4307/2024 г. по описа на
Районен съд - Перник, съдът констатира, че в депозираното възражение от длъжника
по реда на чл. 414 ГПК, същият е завил, че не оспорва претендираните вземания за 4/6
от главницата за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2021 г., както претендираното вземане за
4/6 мораторната лихва за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г., т.е. направено е
частично оспорване на сумите по издадената заповед за изпълнение.
Претендираната главница за топлинна енергия за посочения период е в размер
на общо 1 778,75 лв., а лихва е в размер на общо 180,43 лв., съгласно данните,
посочени от ищеца в справка на начислените суми за исковия период /л. 4/.
Ответникът в депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК поддържа, че не
оспорва дължимостта на 4/6 от размера на претендираните суми за посочения период,
които изчислени по реда на чл. 162 ГПК от съда са, както следва са 1185,83 лв. –
главница, и 120,29 лв. – мораторна лихва.
Предвид факта, че посочените вземания не са оспорени от длъжника, съдът
неправилно е дал указания за предявяване на положителни установителни искове за
същите по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК и в последствие не е констатирал този пропуск в
хода на исковото производство.
Като съобрази, че дължимоста и размера на обсъжданите вземания не са спорни
между страните и констатира, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
2
ч. гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд -Перник е влязла в законна сила в
частта във връзка с тях – 4/6 от главницата за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2021 г.,
както претендираното вземане за 4/6 мораторната лихва за периода 09.07.2020 г. –
15.02.2023 г., съдът намира, че производството по делото във връзка с посочените
неоспорени от длъжника в заповедното производство вземания следва да бъде
прекратено поради липса на правен интерес за ищеца. Независимо от факта, че
определението за прекратяване на част от производството по делото не е влязло в
законна сила, с оглед липсата на правен интерес от обжалването му от страните и за
процесуална икономия и решаване на делото в разумен срок, съдът намира за
необходимо да се произнесе по същество на спора по исковете, касаещи спорни между
страните вземания.
Същите са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, и срещу лице, депозирало
възражение в срок по реда на чл. 414 ГПК. Исковата молба е депозирана в
едномесечения срок от получаване на съобщението.
По основателността на исковете:
Предвид изложеното, предмет на делото /спорните между страните вземания за
главници и оспорените вземания за лихви/ са предявени искове за следните суми:
- 1 657,41 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2020 г. – 31.05.2021 г., доставена в топлинна енергия в топлоснабден
имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * – апартамент **;
- 338,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху
претендираната главница в размер на 1657,41 лв. за периода 01.05.2020 г. – 31.05.2021
г., за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г.;
- 592,92 лв. /1 778,75 лв. – 1 185,83 лв./, представляваща 2/6 от претендираната
главница за неплатена топлинна енергия в общ размер на 1 778,75 лв. за периода
01.06.2021 г. – 30.04.2022 г., доставена в топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * – апартамент **;
- 60,14 лв. /180,43 лв. – 120,29 лв./, представляваща 2/6 от общия размер на
претендираната мораторна лихва от 180,43 лв. за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г.,
начислена върху главницата в размер на 1 778,75 лв., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
За основателността на обсъжданата искова претенция в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно, доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот,
2) извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдения обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията.
По аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в относимата му за спора редакция, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
3
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл.
150, ал. 1 ЗЕ/. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР
ЗЕ /ДВ, бр. 54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
От представените по делото писмени доказателства, които кредитира като
достоверни – договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти от 07.12.1990 г., удостоверение за наследници с изх. № 01.04.2025 г.
на Д. И. Б. и писмо от Община Перник с изх. № 25ГРС-2368/1/27.03.2025 г., съдът
намира за доказано по делото обстоятелството, че процесният недвижим имот е
придобит през 1990 г. при условията на режим на съпружеска имуществена общност от
Д. И. Б., ЕГН **********, и ответницата В. М. Б.. От посоченото удостоверение за
наследници, съдът приема за установено и че Д. И. Б. е починал в края на процесния
период – на 19.02.2022 г., като след неговата смърт негови наследници по закон са
преживялата негова съпруга – В. М. Б., и неговите деца – В. Д. И. И Р. Д. И.
Като съобрази обстоятелството, че не се спори между страните, че процесния
имот е придобит от ответницата и Д. И. Б. в режим на съпружеска имуществена
общност, който извод следва и от нейното признание, че отговаря за 4/6 от размера на
4
задълженията /т. е. за 3/6 – въз основа на гореописания договор за продажба на имот и
1/6 – въз основа на наследствено правоприемство/, съдът намира, че ответницата е
отговаряла солидарно с починалия нейн съпруг за задълженията за неплатена цена за
доставена топлинна енергия в процесния имот до месец февруари, 2022 г.
/включително/, когато е настъпила неговата смърт. За да достигне до този извод, съдът
съобрази, че съгласно чл. 21 СК, вещите, придобити по време на брака, са поначало
общи, независимо от това, на чие име са придобити. Съгласно чл. 32, ал. 1 СК,
разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, а
съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството. От систематичното тълкуване на разпоредбите
на чл. 21 СК и чл. 32 СК следва, че те предвиждат две законови презумпции. Първата
урежда режим на съпружеска имуществена общност за всички придобити по време на
брака имущества, а втората създава оборимото предположение, че поетите дори и само
от единия съпруг задължения са за нуждите семейството. Тази втора презумпция се
налага с още по-голямо основание в случаите, в които задълженията произтичат от
ползването на съсобствен имот в режим на съпружеска имуществена общност, каквато
не е спорно, че е процесната хипотеза. В тази връзка съдът съобрази и константната
съдебна практика на ВКС, съгласно която императивната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от
СК /чл. 25, ал. 2 от СК от 1985 г. отм./, съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството, като под „нужди на семейството" се разбират общите потребности на
членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване с храна,
стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот
разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/,
задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност,
благополучие и взаимопомощ. В доказателствена тежест на оспорващия съпруг е да
докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е
семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за
семейни нужди. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало
общи независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи
същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от
съпрузите /решение № 50253 от 22.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 393/2022 г., III г. о.,
ГК решение № 68/27.07.20 по г. д. № 2077/19, ІІІ ГО, реш. № 293/19.11.13 по г. д. №
3267/13, ІІІ ГО, реш. по г. д. № 6452/13, ІV Г0/.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
предявените искове срещу ответника за вземанията до месец февруари, 2022 г. следва
да бъдат уважени в пълен размер, тъй като за вземанията за този период ответницата е
отговаряла солидарно със своя починал съпруг и други лица не са имали качеството на
съсобственици на имота, освен тях. За вземанията за месеците март и април, 2022 г.
ответницата отговаря за 4/6 от размера на претендираните суми, доколкото в този
период е съсобственик на 4/6 идеални части от имота, поради което и предявените
искове за главница в размер на 2/6 от общия размер на претендираните вземания в
заповедното производство за тези месеци, следва да бъде отхвърлени, като
неоснователни /за 4/6 вземанията са признати и производството по делото е
прекратено/.
По делото не се твърди плащане на дължимите суми от ответника, поради което
същият е изпаднал в забава и дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, лихва върху
претендираните признати за дължими главници за посочения исковата молба период.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Ответника в депозираното възражение по чл. 414 ГПК е заявил възражение за
5
погасяване по давност на исковата претенция за главница за периода 01.05.2020 г. –
31.05.2021 г., както и за претендираното вземане за мораторна лихва върху погасените
по давност главници.
Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането.
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай съгласно
приложимите Общи условия /ОУ/, купувачите на топлинна енергия са длъжни да
плащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
През обсъждания тридесетдневен период от време, тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни
преди срока, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо – кредиторът
може да иска изпълнение. С оглед приетото в ОУ, задълженията на ответника за
заплащане на ТЕ са възникнали като срочни и стават изискуеми след 30 дни, следващи
месеца на доставката и от тази дата ежемесечно започва да тече 3-годишен давностен
срок за всяка една от претендираните главници – арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД и чл. 114,
ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното и като съобрази, че заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирано на 23.07.2024 г. и съответно тогава е прекъсната давността,
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 23.07.2024 г., поради което
погасени по давност са вземанията, с изискуемост, настъпила в периода преди
23.07.2021 г., т.е. погасени по давност са вземанията за главница, представляваща
неплатена цена на топлинна енергия в периода 01.05.2020 г. – 31.05.2021 г. в размер на
общо 1 657,41 лв. , за които предявената искова претенция, следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. В процесния случай,
съобразно изложените по-горе съображения, претендираните главници за периода
01.05.2020 г. – 31.05.2021 г. са погасени по давност, съответно погасени по давност са
и претендираните вземания за обезщетение за забава във връзка с тях. Предвид
изложеното и след извършени изчисления с лихвен калкулатор по реда на чл. 162 ГПК,
съдът намира, че размера на мораторната лихва, начислена върху погасената по
давност претендирана главница възлиза на 338,64 лв., за която сума предявеният
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78 ГПК право на разноски имат и
двете страни, на които следва да бъдат присъдени разноски за исковото и за
заповедното производство, съразмерно с размера на уважената част от предявените
искове – за ищеца, както и за ответника – съразмерно с размера на отхвърлената част
от предявените искове. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал.
6
8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
както и разноски за платена държавна такса в размер на 78,38 лв., за издаване на
съдебни удостоверения – 10 лв, и такса за препис от извлечение за граждански брак – 3
лв. С оглед размера на уважената част от предявените искове, ответникът следва да
бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 16,22
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,76 лв., както и разноски за
заповедното производство в размер на 66,88 лв. Ответникът претендира разноски за
платен адвокатски хонорар в исковото производство в размер на 700 лв. и в
заповедното – в размер на 600 лв., като с оглед възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5
ГПК, ниската правна и фактическа сложност на делото и процесуалните действия на
адв. В., извършени по него, включително и предвид обичайния размер на адвокатски
възнаграждения присъждани по сходни дела при идентична икономическа обстановка
в страната, съдът намира, че следва да намали размер на адвокатските възнаграждение
до 200 лв. – за адвокатския хонорар в заповедното производство, и 500 лв. – в
исковото. С оглед изложеното и съобразно размера на отхвърлената част от
предявените искове ищецът следва да плати на ответника разноски в размер на 417,94
лв. за исковото производство и 167,17 лв. – за заповедното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 6522/2024 г. по описа на Районен съд
- Перник, Х. състав, в частта относно предявените положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж.к. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, срещу В. М. Б., ЕГН **********, с адрес:
град П., ул. „Р. Д.”, БЛ.**, ВХ.**, АП.**, за признаване на установено, че дължи на
ищеца следните суми: 1185,83 лв., представляваща 4/6 от претендираната главница за
неплатена топлинна енергия в общ размер на 1 778,75 лв. за периода 01.06.2021 г. –
30.04.2022 г., доставена в топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес:
град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * – апартамент **, както и за сума в размер на 120,29
лв., представляваща 4/6 от общия размер на претендираната мораторна лихва от
180,43 лв. за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г., начислена върху главницата в размер
на 1 778,75 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
4307/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, като процесуално недопустимо.
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. М. Б., ЕГН **********, с адрес: град П., ул. „Р. Д.”,
БЛ.**, ВХ.**, АП.**, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4307/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник, както следва:
- главница в размер на 418,57 лв., представляваща 2/6 от претендираната
главница за неплатена цена на топлинна енергия в общ размер на 1 255,72 лв. за
периода месец юни, 2021 г. – месец февруари, 2022 г., доставена в топлоснабден имот,
находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“, бл. **, ВХ. * – апартамент **, ведно със
законна лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 23.07.2024 г., до окончателното плащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
7
иска за разликата над уважения размер от 418,57 лв. до пълния предявен от 592,92 лв.
и за месеците март и април, 2022 г., като неоснователен;
- 46,62 лв., представляваща 2/6 от общия размер на претендираната мораторна
лихва от 139,88 лв. за периода 08.08.2021 г. – 15.02.2023 г., начислена за главниците за
периода месец юни, 2021 г. – месец февруари, 2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата, представляваща 2/6 от общия размер на претендираната мораторна лихва за
забава за главниците за неплатена цена за топлинна енергия за месеците март и април,
2022 г., в размер на 13,51 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино”, ТЕЦ „Република“, срещу В. М. Б., ЕГН
**********, с адрес: град П., ул. „Р. Д.”, БЛ.**, ВХ.**, АП.**, за признаване на
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 1 657,41 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
31.05.2021 г., доставена в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „Р. Д.“,
бл. **, ВХ. * – апартамент **, и 338,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава,
начислена върху претендираната главница в размер на 1657,41 лв. за периода
01.05.2020 г. – 31.05.2021 г., начислена за периода 09.07.2020 г. – 15.02.2023 г., поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, В. М. Б., ЕГН **********, с
адрес: град П., ул. „Р. Д.”, БЛ.**, ВХ.**, АП.**, да плати на „Топлофикация Перник“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино”,
ТЕЦ „Република“, разноски за исковото производство в размер на 16,22 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1,76 лв., както и разноски в
производството по ч. гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер
на 66,88 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино”, ТЕЦ
„Република“, да плати на В. М. Б., ЕГН **********, с адрес: град П., ул. „Р. Д.”, БЛ.**,
ВХ.**, АП.**, разноски за исковото производство в размер на 417,94 лв., както и за
производството по ч. гр. д. № 4307/2024 г. по описа на Районен съд – Перник в размер
на 167,17 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която е прекратено частично производството по делото,
решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8