№ 178
гр. Габрово, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20254200500356 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Д. П. от гр.Севлиево, чрез адв.С.
К., против решението по гр,д.№ 1509/2024 г. по описа на Севлиевския районен
съд.
Твърди се, че за да постанови своето решение, съдът обсъдил събраните
доказателства, но достигнал до неправилни и необосновани от фактическа и
правна страна изводи.
Игнорирал постановлението от 08.11.2023 г. на ЧСИ ** рег.№ 841 на
КЧСИ за прекратяване на изп.д.№ 2324/2011 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, макар че това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е
необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Съдът приел, че в настоящия
случай по първото образувано изпълнително дело № 2324/2011 г. не се
установявало да е изминавал срок повече от две години, в който взискателят
да не е искал или съдебният изпълнител да не е предприемал изпълнителни
действия. Делото било прекратено, като в постановлението като основание е
посочено настъпила перемпция, но от същото било видно, че са налице
валидни изпълнителни действия по смисъла на тълкувателено решение №
1
2/2013 г. в периода от образуването му до 2023 г, като между същите не е
изтекъл период от 2 г. Последното валидно извършено изпълнително действие
по делото преди неговото прекратяване, било от 10.11.2023 г., когато по
изпълнителното дело е постъпила молба от конституирания взискател
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която отново е направено искане за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и за
извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжника, като
паричната наличност, респ. достатъчност, били ирелевантни за прекъсващото
давността действие на запора.
Фактически обаче, по делото се установявало следното:По образувано на
12.04.2011 г. от първоначалния кредитор изпълнително дело № 2324/2011 г. в
гр.София при ЧСИ **, per. № 841 на КЧСИ, последното изпълнително
действие, което да води до прекъсване на давността, било предприето на
23.02.2015 г. чрез постъпила сума от 75 лв., което е отразено върху самия
изпълнителен лист.
С молба с изх. № 36504/02.02.2017 г. депозирана по изпълнителното дело е
поискано конституиране на ответника по делото „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, като е направено възлагане по см. на чл. 18 ЗЧСИ за
извършване на изпълнителни действия. Приложени са документи за
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
С разпореждане от 22.05.2017 г. на ЧСИ е нарочен опис на движимите
вещи на длъжника на 29.06.2017 г., но такъв опис не е извършен.На 06.08.2018
г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, с която е направено искане за налагане на запори при наличие на
новооткрити банкови сметки на длъжника, но такива запори не са
наложени.На 03.04.2020 г. е постъпила молба от взискателя, с която е
направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника, както и за извършване на опис и оценка на движимите вещи на
длъжника, такива запори и опис не са извършени. На 15.07.2021 г. и на
10.11.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба, с която отново е
направено искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на
длъжника на длъжника, както и за извършване на опис и оценка на движимите
вещи на длъжника, но такива запори и опис не са извършени.По тези бланкови
молби не са предприети реални изпълнителни действия, които да имат за
2
последица прекъсване на погасителната давност по отношение на вземането.
Поради това, с постановление от 08.11.2023 г. на ЧСИ е прекратено
изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради перемпция, при
която с обратна сила се обезсилвали всички изпълнителни действия поради
прекратяването на изпълнителното производство.Това постановление не е
обжалвано от страните и е добило законна сила, поради което е недопустимо
да бъде инцидентно отменяно от съда в рамките на процес по реда на чл.439
ГПК.
Изпълнителните действия в рамките на изп.д. № 2324/2011 г. след
настъпилата по силата на закона перемпция, са невалидни и не следва да се
зачетат като прекъсващи погасителната давност. Цитирна се практика на ВКС,
според която разрешението по т. 10 от TP № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
приема, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, всички предприети по него изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. В хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение,
всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и
дори да е имало такива, и да са били от вида на посочените в чл. 116, б. „в" от
ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на давността.
Едва на 09.10.2024 г. по молба на настоящия взискател за същото
вземане е образувано новото изпълнително дело № 20247340401261 по описа
на ЧСИ **, рег.№ 734 на КЧСИ. За периода от 2015 г. досега реално не са
извършвани други изпълнителни действия, които да прекъсват давността,
поради което процесното вземане следва да се счита за погасено по давност.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Такива са насочването на изпълнението чрез налагане на
3
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение със законните от това
последици и присъждане на разноските.
В срок е постъпил писмен отговор от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ"
ЕАД, с който заявява, че депозираната въззивна жалба е процесуално
допустима, но изцяло неоснователна. Излагат се подробни аргументи относно
правилността на обжалваното решение.
Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение,както и да
бъдат заплатени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 360.00 лв. на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25. ал.1 Наредба за
заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. на основание чл. 13, т.2
от Наредба за заплащане на правната помощ.В условията на евентуалност, ако
съдът възложи разноските в производството на ответника, прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото
бъде намалено.
Представя банкова сметка на дружеството.
Банка: 'ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД
IBAN: BG13UBBS81551006000479
BIC код: UBBSBGSF
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция следи служебно за
валидността на решението, а за допустимостта - в обжалваната част. Относно
законосъобразността на акта, въззивният съд е обвързан от възраженията
посочени в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, разгледано по същество е правилно.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по иск на
П. Д. П. за оспорване на вземане по изпълнителен лист от 13.12.2010 г.,
4
издаден по ч.гр.д.№ 31727/2010г. по описа на Софийски районен съд, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК за задължения към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ за 495,67
лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.07.2010 год. до изплащане на
вземането, 158,97 лв. – печалба на дружеството по договор за кредит в
периода 29.04.2005 г. до 28.02.2006 г., 318,42 лв. – лихва върху главницата за
периода 30.05.2005 г. до 21.06.2010 г., както и сумата от 25 лв. – разноски по
делото и 100 лв. – адвокатско възнаграждение.
По молба на кредитора е образувано изпълнително дело № 2324/2011 г.
по описа на **, рег. № 841 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие
СГС.
В периода от 26.11.2012 г. до 22.05.2017 г. на длъжника са налагани
запори на сметки и трудово възнаграждение и са насрочвани описи на
движими вещи. На 6.08.2018 г. е конституиран нов взискател, ответното
дружество. От 6.08.2018 г. до 10.11.2023 г. до ЧСИ са постъпвали искания от
взискателя за налагане на запори на сметки и трудови възнаграждения на
длъжника, както и опис на движими вещи. С постановление от 8.11.2023 г. на
ЧСИ изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. На
30.04.2024 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискано с оглед
продължаване на изпълнителните действия да бъде прехвърлено
изпълнителното дело при ЧСИ **, с рег. № 734, с район на действие ОС –
Габрово. С постановление от 26.09.2024 г. на ЧСИ **, с рег. № 841 на КЧСИ
при СГС делото е прехвърлено при ЧСИ **, с рег. № 734, с район на действие
ОС – Габрово. На 28.10.2024 г. са наложени запори върху банковите сметки на
длъжника П. Д. П., както и запор на трудовото възнаграждение.
При така приетата фактическа обстановка, обосновано и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че предвид наложените
запори и описи, множеството направени искания от взискателя за извършване
на валидни изпълнителни действия, петгодишният давностен срок не е
изтекъл към датата на предявяване на исковата молба 25.11.2024 г. и към
даване ход на устните състезания.
На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от СРС, обосноваващи извод за неоснователност на предявения иск.
При правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно нормата на чл.
5
154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146
от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката
във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи за неоснователност на предявените искове като на основание чл. 272
ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия
съд също съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации. Доводите в жалбата са неоснователни. Във връзка с изложеното
във въззивната жалба, следва да се добави следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. На основание чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва във всички
случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение.
Съобразно чл. 117 от ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова
давност.
Безспорно е установено, че за процесния случай по отношение на
вземанията е приложима общата петгодишна давност. Спорът между ищеца и
ответника е дали е изтекъл петгодишният давностен срок.
Съгласно ТР № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на
ВКС,докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г. Според дадените разяснения, в случая, давност по
отношение на вземанията на длъжника е започнала да тече на 26.06.2015 г.
Поради това, всички извършени преди това изпълнителни действия по
изпълнителното дело са ирелевантни, а следва да се отчитат изпълнителни
действия, които прекъсват течението. Такиова действия, с правно значение, са
наложените запори и молбите на взискателя с направено искане за налагане на
запор и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника в
периода от 26.06.2015 г. до 10.11.2023 г. В описания период не е изтекъл
6
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
По приложеното изпълнително дело има достатъчно писмени
доказателства за извършването на валидни изпълнителни действия през целия
период, поради което не са били налице основания за прекратяването му
поради настъпила претенция, както е приел ЧСИ. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение, осъществяването на всички поискани способи е приключило или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят
отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане, какъвто не е
настоящият случай.
Дори и да се приеме, че изп. производство правилно е прекратено
поради перемция, то няма пряко действие относно прекъсването на давността,
което чл. 116, б. "в" ЗЗД свързва с предприемането на действия за
принудително изпълнение. Перемпцията по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
има значение единствено за валидността на извършваните след настъпването й
изпълнителни действия, като изпълнителните действия до настъпването й,
както и произтеклите от тях правни последици, не се засягат от
прекратяването на изпълнителното дело, което има действие занапред.
Съгласно трайната съдебна практика, перемпцията и давността са
отделни правни институти, като перемцията е без правно значение за
давността.Те уреждат различни по характер срокове - давностен и
процесуален, като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е производен от
давностния по чл. 110 от ЗЗД. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия, с които е
прекъсвана давността за изпълняемото право.
Следва да се отбележи също, че при преценката дали вземането е
погасено по давност е без значение дали след поискване от взискателя на
прилагане на изпълнителен способ, са последвали изпълнителни действия на
ЧСИ, в случая запори и опис на движими вещи, тъй като погасителната
давност е насочена към санкционирането на незаинтересования кредитор с
отнемането на възможността да проведе принудително изпълнение за
осъществяване на вземането си, каквото в случая не е налице.
7
До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/28.03.2025 г., постановено по гр.д. №
509/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево,ул. „**“ №
14, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс Бг” ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „**“ № 21, бизнесцентър
„Люлин – 6“, ет. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8