№ 819/02.12.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на втори ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ангелина Латунова
Прокурор:
Николай Трендафилов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №801 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ж.А.М. ***, срещу Решение №197/29.06.2022г., постановено по
АНД №482 по описа на Районен съд Хасково за 2022г. Твърди се, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила и в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че като не
събрал и обсъдил всички релевантни по случая доказателства и не установил
спорните между страните факти и доказателства, поискани от страните
доказателства и не се произнесъл по доказателствените им искания, съдът опорочил
процеса и нарушил императивните разпоредби на чл.12 и чл.13 от НПК, което
довело и до незаконосъобразно постановен съдебен акт. Счита се, че в случая
били нарушени съществено процесуалните правила и императивните разпоредби на
чл.13 и чл.14 от НПК. Липсата на проверка и оценка на доказателствата по
делото, липсата на посочване на конкретни доказателства и/или конкретно
установени факти и обстоятелства по спорните основания, ограничавала и
възможността за проверка на правилността на формирането на вътрешното убеждение
на съда по така постановеното съдебно решение, което съставлявало съществено
процесуално нарушение, довело и до незаконосъобразно постановен съдебен акт. Съдът
не изследвал всички приложени по административната преписка доказателства, а
избирателно и еднозначно обсъдил само част от събраните по делото
доказателства, както и игнорирал представените по делото от жалбоподателя
доказателства. Наказателното постановление било издадено при неправилно
приложение на ЗАНН и ЗЧОД и порочни действия на констатиращия и
административнонаказващия орган. Съдът не се бил произнесъл по спора относно
приложението на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗАНН относно начина на
съобщение и съставянето на АУАН в отсъствието на административнонаказаното лице.
Не било установено посоченото в АУАН и в НП административно нарушение. Съдът не
се произнесъл и по наведеното в жалбата твърдение относно нарушение на
разпоредбата на чл.52, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗАНН. Твърди се, че в случая било
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се да бъде отменено
решението на районния съд и наказателното постановление, като ако касационната
инстанция установи допуснати съществени процесуални нарушения на районния съд,
както и липсата на произнасяне по наведените с жалбата доводи и основания, то
се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане на районния съд, като бъдат
заплатени и направените разноски.
Ответникът – Директор Главна Дирекция Национална
полиция София, не взема становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура
Хасково намира касационната жалба за неоснователна.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №197/29.06.2022г., постановено
по АНД №482/2022г., Районен съд Хасково потвърждава Наказателно постановление
№424/18.03.2022г., издадено от Директор на Главна Дирекция Национална полиция
София, с което на Ж.А.М. на основание чл.75, ал.2 от Закона за частната
охранителна дейност е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00
лева за нарушение на чл.50, ал.5, т.7 от Закона за частната охранителна
дейност. Не са установени от съда допуснати процесуални нарушения, а
санкционираното деяние било безспорно установено и доказано. Въззивната
инстанция приема, че на 19.09.2021г. в гр.Хасково е била извършена проверка на ООД
Секюрити Хасково СОТ – Х., притежаващи Лиценз за извършване на частна
охранителна дейност №2267/30.08.2012г. и Лиценз №2966/03.05.2016г. за
дейностите – Охрана на имущество на физически и юридически лица и Охрана на
мероприятия. Управител на ООД Секюрити Хасково СОТ-Хасково бил Ж.А.М., а проверката
на дружеството била за спазване на изискванията на Закона за частната
охранителна дейност. Поради това при проверката били изискани трудовите досиета
на работещите като охранители лица в ООД. Между представените 19 броя на 19-те
работещи трудови досиета било и това на П. П. Й., назначена по силата на
сключен между страните Трудов договор №398/01.01.2021г. В съставения
Констативен протокол от 19.08.2021г.били отразени установените обстоятелства за
наличието на документи по чл.50, ал.5 от ЗЧОД, а именно - част от изискуемите
документи трябвало да бъдат представени при сключване на трудовия договор с
охранителя, а други липсвали изобщо. Относно работника П.Й.липсвал документ за
професионална квалификация по професия Охранител или за успешно преминат курс –
в случаите по ал.4, издаден от институция от системата на професионалното
образование и обучение, поради което съдът направил извод, че с охранителя П.Й.е
сключен трудов договор, но към датата на сключване на този договор –
01.01.2021г., е липсвал документ по чл.50, ал.5, т.7 от ЗЧОД /документ за
професионална квалификация по професия Охранител или за успешно преминат курс –
в случаите по ал.4, издаден от институция от системата за професионалното
образование и обучение. С оглед на това въззивната инстанция приема, че е
установено описаното от административнонаказващия орган нарушение. За същото
била наложена глоба в минималния размер от 100 лева, като съдът е посочил, че
няма как да се определи по-леко по размер или вид наказание. Приел е, че не е
налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28, ал.1 от ЗАНН. Като
са счетени оплакванията в жалбата и в съдебно заседание за общи, теоретични и
бланкетни, съдът потвърдил наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
При извършената служебна проверка касационната инстанция счита, че в
обжалваното решение относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като
фактическите изводи са направени след анализ и преценка на събраните по делото
доказателства.
При съставянето на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не са
налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя
възражението за допуснато процесуално нарушение, касаещо обстоятелството, че районният съд не се е произнесъл
по искането в Писмени бележки от 16.06.2022г., представени от Директор ГД НП,
МВР, за допускане на гласни доказателствени средства - лицата Д Д.М. и В. Ж. Д..
Това искане е от ответника по спора, а жалбоподателят няма доказателствено
искане за допускане до разпит на тези лица, по което районният съд да не се е
произнесъл. Неоснователно е и възражението относно съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя. В случая няма спор относно самоличността на нарушителя
и неговото качество на управител на съответното дружество-работодател, както и
няма данни, че Ж.М. не може да бъде намерен. Видно от писмените доказателства –
призовка, ведно с писмо УРИ 272р-23428/14.10.2021г., той не се е явил на
определената дата и в съответния час във връзка с извършваната му проверка, а е
представил болничен лист. Дори да се приеме, че след това с пристъпването за
съставяне на АУАН административнонаказващият в настоящия случай е допуснал
нарушение, то следва да се има предвид, че това нарушение не е от категорията
на съществените, така че да се обуслови извод за отмяна на оспореното НП.
Съставения АУАН от 01.11.2021г. с изписано предварително съдържание е подписан
от Ж.М. на 20.12.2021г., а препис от
него е получен на 04.03.2021г., но така правото на защита на лицето, срещу
когото се води административнонаказателно производство не е ограничено. След
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление Ж.М. е имал
възможност да реализирал предоставените му от закона възможности да възрази и
да обжалва наказателното постановление, което и е сторил. Поради това
касационната инстанция счита, че не е налице процесуално нарушение, от
категорията на съществените, което да ограничава правото на защита на лицето и
участието му в образуваното съдебно производство.
В конкретния случай между страните не е спорно
обстоятелството, че Ж.А.М. е управител на ООД Секюрити Хасково СОТ – Х. и има
задължения по чл.50, ал.5, т.7 от ЗЧОД преди
сключването на трудовия договор физическото лице, регистрирано като едноличен
търговец, член на управителния орган на търговското дружество или на
юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и представлява,
изисква от лицето по ал.1 и 2 да представи документ за професионална
квалификация по професия Охранител или за успешно преминат курс – в случаите по
ал.4, издаден от институция от системата за професионалното образование и
обучение. Така всички посочени в ал.5 документи следва да бъдат представени
най-късно до датата на сключване на трудовия договор. Датата на извършване на
нарушението е датата на сключване на договора с П. Й.– 01.01.2021г., а към тази
дата няма и спор, че Й.не е представила документ за професионална квалификация
по професия Охранител или за успешно преминат курс – в случаите по ал.4,
издаден от институция от системата за професионалното образование и обучение. В
кориците на делото е представено Удостоверение за професионално обучение
№175-5/08.02.2021г., т.е. издадено близо месец след сключването на трудовия
договор.
Касационната инстанция счита, че е налице пълно
съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената
въз основа на цялата административнонаказателна преписка такава в НП. По
безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на
нарушението, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. Административното нарушение по чл.50, ал.5, т.7 от ЗЧОД не е с резултатен характер и не е необходимо за реализирането му да са
настъпили вредни последици, а е достатъчно установеното фактическо положение. Административнонаказващият орган е определил глобата в
нейния минимален размер при липсата на предпоставки за освобождаване от
отговорност поради маловажност на случая съгласно чл.3 и чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното настоящата инстанция
счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният
съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран и са обсъдени наведените възражения
от наказаното лице.
По изложените
съображения решението на Районен съд Хасково следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК,
Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №197/29.06.2022г., постановено по АНД №482 по описа на Районен
съд Хасково за 2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление
№424/18.03.2022г. на Директор ГД НП София, с което нарушение на чл.50, ал.5,
т.7 от ЗЧОД на Ж.А.М. на основание чл.75, ал.2 от Закона за частната
охранителна дейност е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лева за нарушение на чл.50, ал.5, т.7 от Закона за частната охранителна
дейност.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.