№ 3
гр. Шумен, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20243600500416 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №565 от 17.07.2024г. по гр.д.№1315/2023г., ШРС е признал за установено по
отношение на М. М. М., че в полза на “Банка ДСК” АД – гр. Варна, срещу нея съществува
вземане за сумата от 10439,88лв., представляваща 9142,09лв., главница по договор за кредит
№ 321034644050 от 09.11.2016г.; 1297,79лв. договорна лихва, за периода 01.06.2019г. –
08.09.2022г., по същия договор, ведно със законната лихва върху главницата от 07.11.2022г.,
до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените от “Банка ДСК”АД- гр. Варна
срещу М. М. М., искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за
установено, съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 698,63лв. договорна
лихва, за периода 01.06.2019г. – 08.09.2022г; 538,36лв. обезщетение за забава, за периода
01.07.2019г. – 08.09.2022г.; 142,21лв. обезщетение за забава, за периода 09.09.2022г. –
04.11.2022г., като неоснователни. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна, чрез назначения й особен представител
адв.Ж.Д. в частта, с която е признато за установено, че съществува вземане на ищцовата
банка от М. за сумите: 9142.09лв. главница по договор за кредит №321034644050 от
09.11.2016г., 1297.79лв.-договорна лихва за периода 01.06.2019г.-08.09.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата от 07.11.2022г. до окончателното й изплащане. Сочи, че
същото се явявало неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на
съдопроизводствените правила при съставяне на доклада по делото и разпределение на
доказателствената тежест между страните, както и необосновано тъй като противоречало на
установените по делото факти. Решението било постановено и при неправилно приложение
на материално-правни норми, представляващо нарушение на материалния закон и водещи
1
до неговата неправилност, като излага подробни съображения в жалбата. Процесният
договор се явявал недействителен, тъй като не отговарял на условията на чл. 10, ал.1 от
ЗПК-не било спзено изискването за шрифт, както и изискването да е изготвен в два
еднообразни екземпляра и екземпляр от договора да бъде предоставен на всяка от страните.
В него не били посочени и точните размери на приложимия лихвен процент и ГПР. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с които
заявените претенции бъдат изцяло отхвърлени, евентуално бъде отменено в частта, с която
установителната претенция за следваща се главница е уважена в размера над 6486.07лв. до
9142.09лв. и постановено друго, с която претенцията бъде отхвърлена за сочения размер
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въз основа на депозирано от “Банка ДСК” АД – гр. Варна заявление по реда на чл.
417 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1114/09.11.2022г. по ч.гр.д. №2393/2022г.
на ШРС , по силата на която е разпоредено М. М. М. да заплати на ищцовото дружество
сумата от 11819,08лв., представляваща 9142,09лв. главница – неплатени вноски по договор
за кредит № 321034644050 от 09.11.2016г.; 1996,42 лева договорна лихва, за периода
01.06.2019г. – 08.09.2022г.; 538,36 лева лихва за забава, за периода 01.07.2019г. – 08.09.2022г.;
142,21 лева законна лихва за периода 09.09.2022г. – 04.11.2022г. и законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението /07.11.2022г./ до окончателното плащане,
както и сумата от 236.38лв. - заплатена държавна такса за издаване на заповед за
изпълнение и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил
това и е предявил настоящите установителни искове срещу М..
На 09.11.2016г. между „Сосиете Женерал Експерсбанк“АД-Варна/чийто
правоприемник е „Банка ДСК“АД/, в качеството на кредитор, и М. М. М., в качеството на
кредитополучател, бил сключен договор за кредит Експресо компакт № 321034644050, по
силата на който на кредитополучателя бил отпуснат потребителски кредит в размер на
12500 лева, при общ размер на годишната лихва от 6,99%, за целия период на договора, с
краен срок за погасяване 01.12.2023г., като кредитът ще бъде погасяван на 84 анюитетни
месечни вноски, дължими на 1-во число на съответния месец. Представен е и погасителния
план към договора. Както договорът, така и планът към него, са подписани от двете страни.
Съгласно чл. 11 от договора, годишният процент на разходите по кредита (ГПР),
изчислен към момента на сключването на договора е 8.79% . В чл. 11. 1 от договора, с
препращане към чл. 6, ал. 2 от част II е предвидена възможност за бъдеща промяна на
2
разходите по кредита, обхванат от ГПР, като в полза на банката е уговорено правото да
променя такси и комисионни за свързаните със сключването и изпълнението на договора
операции и дейности. Съгласно чл. 10, ал. 2 от част II от договора за кредит, при възникване
на просрочено плащане на задължение по същия със забава над 90 дни, банката има право да
обяви вземането си за предсрочно изискуемо, като изискуемостта настъпва след
уведомяване на кредитополучателя с писмо обратна разписка на адреса, сочен в чл.16 от
договора.
Представено е и уведомление за предсрочна изискуемост от ищцовото дружество до
ответника, връчено чрез нотариус с рег........ на 09.09..2022г., съгласно което банката е
обявила кредити на М./ по договори от 10.07.2018г., 10.07.2018г., 11.11.2019г. и 19.06.2017г./
за предсрочно изискуеми.
Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ, на 09.11.2016г. била усвоена цялата сума
по договора за кредит в размер на 12500лв. от кредотополучателя в внегова разплащателна
сметка. На първо число на месеца не били осигурени средства в разплащателната сметка за
обслужване на нуждите по договора за кредит. Допуснатите просрочия към датата на
заявлението по чл. 417 от ГПК, по ЧГД № 2393/2022г. по описа на ШРС, били, в размер на:
9142,09лв. главница, 1428,47лв.- договорна лихва, 538,47лв. и 141,19лв. надбавка за забава.
В счетоводните регистри на банката не били постъпвали суми за погасяване на
задължението от 07.11.2022г. до 25.04.2024г.. Към 07.11.2022г. имало 41 падежирали и
напълно непогасени и една падежирала и частично погасена вноска. Към 25.01.2024г., имало
57 падежирали и напълно непогасени и една падежирала и частично погасена
вноска.Съгласно чл.11 от част І на договора, ГПР възлизал на 8.79%
Съгласно заключенето на допълнителната ССЕ, общо изплатената от ответника сума по
договора за кредит възлиза на 5768.93лв., като изчисленията на банката били коректни както
за месечните разходи по кредита, така и за ГПР. Размерът на възнаградителната лихва от
01.06.2019г. до 08.09.2022г. възлизал на 1297.79лв.. Според същото заключение, посоченият
в договора процент на ГПР бил с една стотна от процента по висок от този, получен при
изчисляването чрез два независими калкулатора / 8,78/. Последната падежна дата на
уговорени вноски според погасителния план е 01.03.2024г..
Съгласно заключението на назначената в хода на въззивното поризводтво СТЕ и
допълнителна СТЕ, при изготвяне на договор за потребителски кредит договор за кредит №
321034644050 от 09.11.2016г., част І и Приложение №1 е използван серифен шрифт с
големина 12.5pt, а на част ІІ – шрифт с големина 12pt.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Заявени си установителни претенции по реда на чл.422 от ГПК - за установяване
същестуването на вземания – неиздължена главница, възнаградителна лихва по договор за
потребителски кредит и лихва за забава.
Предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението
3
само в частта, с която е признато за установено по отношение на М., че дължи на ищцовото
дружество сумата 9142,09лв., главница по договор за кредит № 321034644050 от
09.11.2016г. и 1297,79лв. договорна лихва, за периода 01.06.2019г. – 08.09.2022г.
В останалата част, решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от
ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между
дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на
последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за кредит.
Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора в
срок.
В настоящия случай се установи по безспорен начин, че Сосиете Женерал
Експерсбанк“АД-Варна/чийто правоприемник е „Банка ДСК“АД/, в качеството на
кредитор, и М. М. М., в качеството на кредитополучател, са били в облигационни
отношения, уредени от сключения между тях договор за потребителски кредит/ №
321034644050/09.11.2016г./. По силата на това правотношение, банката има задължение да
предостави договорената сума за ползване от кредитополучателя, а последният има
задължение да погасява предоставения кредит на равни месечни анюитетни вноски съгласно
погасителния план. Не се спори между страните, а и съгласно заключението на ССЕ,
кредиторът е предоставил на кредитополучателя уговорената сума, като последният я е
усвоил. Ето защо и за кредитополучателя е възникнало задължението да върне същата,
заедно с уговорената възнаградителна лихва на месечни вноски, съгласно погасителния
план.
Видно от заключението на ССЕ, последно плащане било извършено за погасяване на 28
вноска/с падеж 01.06.2019г./ като по следващата вноска с падеж 01.07.2019г. била изплатена
само частта възнаградителна лихва в размер на 53.47лв., а по последващите вноски, липсват
плащания както на главницата, така и на възнаградителната лихва. Липсват данни
задължението да е реализирано и по реда на принудителното изпълнение. Към датата на
депозиране на настоящата искова молба кредитът е изцяло падежирал/не са заплатени
вноски от 29 до 85/.
Не се установи банката да се е възползвала от правото си по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ да
обяви процесния кредит за предсрочно изискуем, което обявление да е стигнало до знанието
на кредитополучателя. Видно от приложената нотариална покана, връчена чрез нотариус с
рег........ на 09.09.2022г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, / видно от протоколи от 29.07.2022г.
и 09.09.2022г./, в същата не фигурира процесния договор за кредит/от 09.11.2016г. за
отпуснат кредит от 12500лв../. Не би могло да се приеме твърдението на ответната банка, че
със сочената нотариална покана било извършено надлежно обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като поканата /под първа точка/касаела процесния договор- бил
уговорен гратисен период и бил изготвен нов план от 10.07.2018г.. В поканата договорите са
4
индивидуализирани чрез дата на сключване и размер отпуснат кредит, а това са сочените по-
горе дата и сума. Действията на банката във връзка със сключването, изменението и
прекратяването на договорите с потребители следва да са ясни и недвусмислени.
Съдът не споделя оплакването на жалбоподател, че договор за кредит се явявал
недействителен, тъй като не отговарял на условията на чл. 10, ал.1 от ЗПК/изпозваният
шрифт бил по –малък от 12 - Helvetica размер 9 или 10/.
Съгласно заключението на назначените във въззивното производство СТЕ и
допълнителна СТЕ, при изготвяне на договор за потребителски кредит № 321034644050 от
09.11.2016г., част І и Приложение №1 е използван серифен шрифт с големина 12.5pt, а на
част ІІ – шрифт с големина 12pt, поради което и не е налице нарушение изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК за изпозване на шрифт, по-малък от 12.
Основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че не бе доказано от страна на
банката, изпълнение на другото условие на чл. 10, ал.1 от ЗПК – договорът да е представен
в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл. 22, ал.2 от част II от процесния договор, на кредитополучателя се предава
екземпляр от настоящия договор при първото му посещение в Банката след датата по т.18.2-
датата на подписване от банката-09.11.2016г.. Тази разпоредба налага категоричния извод, че
в случая на кредитополучателя не е предаден екземпляр от договора при сключването му на
09.11.2016г., като липсват каквито и да е доказателства такъв да му е предаден и
впоследствие. Не би могло да се приеме, че фактът, че кредитополучателят е подписал
договора и приложенията към него, съответно първоначално е погасявал вноските, а на
02.07.2018г. била подадена молба и за предоговаряне на гратисен период, сочил на
разбиране от страна на потребителя на съдържанието на договора и намерение за
обвързване с него. Соченото обстоятество не би могло да санира изискването на
императивната норма, единият екземпляр от договора да се предостави на страната. Това
изискване гарантира, че информацията относно условията на договора и последиците от
сключването му ще бъде предоставена на потребителя при сключването на договор за
потребителски кредит, и то в четлив, пълен, точен и максимално ясен вид, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Предвид това и съдът намира, че не е спазено соченото условие на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК се явява императивна и предвид констатациите за
нарушяването й, следва да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита/чл.23 от ЗПК/.
В настоящия случай чистата сума по кредита е 12500лв.. Общият размер на направените
от ответника плащания по договора се равняват на 5768.93лв. и след приспадането на тази
сума от чистата сума по кредита, дължима остава само главница в размер на 6731.07лв.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за
5
издаване на заповед за незабавно изпълнение-07.11.2022г., до окончателното й изплащане.
Няма данни до настоящия момент посочената сума да е изплатена на банката.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в
частта, с която е признато за установено по отношение на М. М. М., че в полза на банката
срещу нея съществува вземане за сумата над 6731.07лв. до 10439,88лв., от която сумата над
6731.07лв. до 9142,09лв./ за 2411.02лв./, главница по договор за кредит № 321034644050 от
09.11.2016г. и 1297,79лв. договорна лихва, за периода 01.06.2019г. – 08.09.2022г., като бъде
постановено друго, с което установителните претенции в сочените размери бъдат
отхвърлени. Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените
разноски, като бъде отменено в частта, с която М. е осъдена да заплати на дружеството
разноски за първа инстанция и заповедното производство в размера над 1168.32лв. до
1790.97лв..
В останалата обжалвана част, досежно установяване дължимостта на сумата 6731.07лв –
неиздължена главница, както и в частта, с която са присъдени разноски в тежeст на
ответника в размер на 1168.23лв., решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено. В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78 от ГПК, съгласно изхода на спора, жалбоподателят следва да
заплати на ищцовото дружество разноски пред въззивната инстанция в размер на
723.40лв../разноските са изчислени на база внесено възнаграждение за особен представител
на жалбоподателя в размер на 822лв. и юрисконултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300лв.,,
съобразно отхвърлената част от претенциите/. Следващата се по делото държавна такса за
въззивната инстанция, съответно възнаграждението на нещото лице по СТЕ/внесено от
бюджета на съда/ следва да бъдат заплатени от страните по сметка на ШОС, съобразно
горепосоченото правило, като – М. следва да заплати държавна такса в размер на 134.62лв.
и 161.19лв.-разноски за вещото лице, а ответното дружество –държавна такса в размер на
74.18лв. и 88.81лв.-разноски за вещото лице.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №565 от 17.07.2024г. по гр.д.№1315/2023г. на ШРС в частта, с
която е признато за установено по отношение на М. М. М., че в полза на “Банка ДСК” АД –
гр. Варна, срещу нея съществува вземане за сумата над 6731.07лв. до 10439,88лв., от която
сумата над 6731.07лв. до 9142,09лв., главница по договор за кредит № 321034644050 от
09.11.2016г. и 1297,79лв. договорна лихва, за периода 01.06.2019г. – 08.09.2022г., както и в
частта, с която М. е осъдена да заплати на дружеството разноски за първа инстанция и
заповедното производство в размера над 1168.32лв. до 1790.97лв., като вместо това
постановява:
6
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Банка ДСК” АД-гр.София, адрес на управление: район
Оборище, ул.“Московска“№19, ЕИК : *********, адрес за призоваване: гр. Варна, бул.
“...........“ № 92, срещу М. М. М. с ЕГН **********, гр. Шумен, ул. “........” № 63, ет. 3, ап. 5,
действаща чрез назначения й особен представител адв.Ж.Д. при ШАК, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че последната дължи на дружеството сумата в размера над
6731.07лв. до 9142,09лв./ 2411.02лв./, главница по договор за кредит № 321034644050 от
09.11.2016г. и 1297,79лв. договорна лихва, за периода 01.06.2019г. – 08.09.2022г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№1114/09.11.2022г. по ч.гр.д.№2393/2022г. на ШРС.
ОСЪЖДА М. М. М. да заплати на “Банка ДСК” АД-гр.София, деловодни разноски
пред въззивната инстанция в размер на 723.40лв..
ОСЪЖДА М. М. М. да заплати по сметка на ШОС следваща се държавна такса за
въззивната инстанция в размер на 134.62лв. и 161.19лв.-разноски за вещото лице по СТЕ.
ОСЪЖДА “Банка ДСК” АД-гр.София, да заплати по сметка на ШОС следваща се
делото държавна такса за въззивната инстанция в размер на 74.18лв. и 88.81лв.-разноски за
вещото лице по СТЕ.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7